№ 176
гр. С.З., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000199 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №113/28.02.22 г. по гр.д. №2985/21 г. по описа на
РС-С.З. ,в частта,в която е уважен предявения от Н. ХР. К. иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2500 лв.,ведно със
законната лихва от 30.09.2019 г.
Въззивникът ЗАД "Д." ЕИК *** със седалище гр. С. в депозираната
въззивна жалба излага съображения относно незаконосъобразността на
обжалваното решение. Моли решението на районния съд да бъде отменено в
обжалваната част и да се постанови друго по същество на спора,с което да се
намали размера на присъденото обезщетение до размера на 2500
лв..Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата Н. ХР. К. чрез процесуалния си представител взема
становище,че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Предмет на въззивно обжалване е постановеното решение на РС-С.З. по
предявен иск по с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Искът е предявен от Н. ХР. К. от гр.С.З. срещу „ЗАД Д.“ АД гр.С.. С
исковата молба се твърди, че на 03.09.2019г. ищцата като пешеходец
пострадала при ПТП по вина на водача К.К.К. За причиненото ПТП водачът
бил осъден по НОХД 801/2021г. по описа на РС-С.З.. Същият имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. При ПТП ищцата
получила травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в челната област
вдясно; кръвонасядане по клепачите на дясното око и дясната слепоочна
област на лицето; лекостепенно мозъчно сътресение; кръвонасядане на
дясната мишница; оток, кръвонасядане и охлузвания по десния лакът;
кръвонасядания по двете бедра; оток и кръвонасядане на лявата колянна
става; кръвонасядания и охлузвания на дясното коляно; контузия на гръдния
кош и тазовата област. Ищцата претърпяла и операция по реплантация на
скалп. След увреждането ищцата многократно посещавала лекари-
специалисти, като е провеждано лечение. В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП ищцата претърпяла силни болки и много
страдания. Получените травми били довели до страх, неудобства и стрес.
Възстановяването на ищцата продължило дълго време, като и към настоящия
момент същата не се чувствала добре физически и емоционално. По време на
възстановяването си се чувствала непълноценна.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът предявил претенцията
си за изплащане на обезщетение пред ответника като представил всички
документи, с които разполага. По случая била заведена щета с №0801-
004033/2019-01, по която застрахователят изплатил обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 2500,00лв. Ищцата считала
това обезщетение за недостатъчно, а за справедливо обезщетение в размер на
5000,00лв. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия
иск.
Предвид гореизложеното ищцата моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
7500,00лв., представляваща разликата между изплатеното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по щета с №0801-004033/2019-01 и
претендираното обезщетение от 10 000,00лв. за причинени болки и страдания,
2
които вреди са пряка и непосредствена последица от причиненото от К.К.К
ПТП на 03.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2019г. -
датата на предявяване на писмената претенция по чл.429, ал.3, във връзка с
чл.86 ЗЗД, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът признава застрахователното правоотношение с
причинителя на ПТП, като счита това обстоятелство за ненуждаещо се от
доказване.
Ответникът оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства
относно настъпилото ПТП, телесните увреждания на ищцата, причинната
връзка между ПТП и уврежданията, както и размера на причинените вреди.
Ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, като
внезапно е излязла на пътното платно и причинителят на ПТП, макар да се е
движил със съобразена скорост, не е могъл да предотврати удара. Счита, че се
касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като водачът на
автомобила въпреки съобразената си скорост и опита си като водач, не е
успял да предотврати сблъсъка с пешеходките. Ответникът счита, че размерът
на претендираното от ищцата обезщетение е силно завишен. Същата вече е
получила от застрахователя сумата от 2500,00лв., която била напълно
достатъчна да обезщети настъпилите вреди. Твърди, че ищцата е
съпричинила вредите, като сама се е поставила в ситуация да претърпи ПТП.
С поведението си ищцата била нарушила разпоредбите на чл.113 и чл.114
ЗДвП, което било в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Твърди, че
ищцата имала предхождащи заболявания, които са спомогнали за настъпване
на твърдяните травми, продължителността на възстановителния период,
съответно и за настъпилите усложнения.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените
по делото разноски.
В хода на производството се установява следното:Не е спорно по
делото,а това обстоятелство се установява и от приложено НОХД 801/2021г.
по описа на РС-С.З., , че К.К.К е признат за виновен в това, че на 03.09.2019г.
в гр.С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка Сеат, модел Ибиза, с рег.№ СТ 5781 АК, е нарушил правилата за
движение, посочени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2
3
ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват..., с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, чл.116
ЗДвП - „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците”, чл.119, ал.1 ЗДвП - „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне. преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре”, и по непредпазливост причинил на Марийка Борисова средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, представляваща
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание
чл.343, ал.3, пр.последно, б.”а”, пр.2, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 НК, вр.с
чл.381, ал.4 НПК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му e наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от седем месеца, чието изпълнение е отложено
на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК,
според която влязлата в сила присъда /в случая определение, с което е
одобрено споразумение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Макар К.К.К да е осъден за причинена средна телесна повреда на Марийка
Занева Борисова при управление на МПС, от приложеното досъдебно
производство и конкретно от Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица от 03.09.2019г., както и от Фиш за спешна медицинска помощ и
Епикриза от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „П.” гр.С.З., става ясно,
че вследствие на причинено ПТП е пострадала и ищцата, като на нея са
причинени леки телесни повреди, несъставомерни по НК.
Страните не спорят, а и от приетото като писмено доказателство
Електронна справка от информационния център на ГФ, към датата на ПТП за
МПС - л.а. марка Сеат, модел Ибиза, с рег.№ СТ 5781 АК, управляван от
водача К.К.К, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ЗАД Д.” АД, валидна от 21.04.2019г. до 20.04.2020г.
4
Страните не спорят и относно факта, че на ищцата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2500,00лв., видно от приетите като
писмени доказателства копия на Молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди ведно с обратна разписка; Уведомление с изх.
№2219/05.05.2021г. на „ЗАД Д.“ АД гр.С.; Преводно нареждане от
28.04.2021г.
На осн.чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към изводите на
районния съд относно анализа на заключението на съдебно автотехническа
експертиза.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Фиш за
спешна медицинска помощ от 03.09.2019г.; Епикриза от Клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „П.“ гр.С.З., е видно, че на мястото на инцидента е
пристигнал екип на Спешна помощ. Ищцата е бил прегледана, като са
установени данни, че същата е объркана, имала е контузия на главата,
мозъчно сътресение, високо кръвно налягане. Пострадалата е била
транспортирана с линейка до УМБАЛ „П.“ АД - С.З., където е била приета в
Клиниката по неврохирургия на болницата. От анамнезата се установява, че
ищцата е пострадала при ПТП, в което е била блъсната от лек автомобил като
пешеходка на пешеходна пътека. Сочи се, че пациентката е без ясен спомен за
случилото се, с данни за травми в областта на главата, шията, гръдния кош и
крайниците. При постъпването си в болницата ищцата е била с оплаквания от
главоболие, световъртеж и болезненост в областта на травмираните зони.
След консултация с неврохирург пострадалата е хоспитализирана за лечение
и наблюдение в неврохирургия. В областта на главата на ищцата е установен
мекотъканен травматичен оток - челно, както и екстракраниален хематом
вдясно фронтално; шия - болезнена паравертебрално; гръден кошпалпаторно
болезнен. Установени са ограничена подвижност и болезненост в лявата
колянна става и болезненост в левия лакът. Установени са положителен
резултат за болкови синдром, както и общомозъчна неврологична
симптоматика и конградна амнезия. На ищцата са направени редица
изследвания и й е назначена медикаментозна терапия. На 03.09.2019г. на
ищцата е направена операция за реплантация на скалп. След проведената
медикаментозна терапия и хирургичното лечение състоянието на ищцата се
подобрило и оплакванията отшумели. На 07.09.2019г. ищцата е изписана с
подобрение от страна на соматичния и неврологичния статус.
5
От приетото като писмено доказателство копие на Съдебномедицинско
удостоверение на живо лице №246/2019г. от 11.09.2019г., се установява, че на
03.09.2019г., между 07:30 и 08:00 часа, пострадалата е претърпяла ПТП като
пешеходец, блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в гр.С.З.. Първа
помощ на място била оказана от екип на ЦСМП С.З. и ищцата била
транспортирана до болницата. При извършения преглед съдебният лекар е
установил, че по дясната повърхност на челото е налице рана със започнало
първично зарастване. Сочи се, че дясната слепоочна област и горният и
долният клепач на дясното око във външния край са жълтеникаво-зеленикаво
кръвонаседнати. По горната трета на мишничната област на десния горен
крайник, към дясното рамо, външно странично е установено разлято мораво-
зеленикаво кръвонасядане на площ 3.5/6 см. Установено е, че десният лакът е
оточен, мораво-зеленикаво кръвонаседнат и с наличие на масивни
охлузвания, покрити с кафеникава коричка над нивото на околната кожа. В
областта на долните трети на двете бедра са установени разлети жълтеникаво-
зеленикави кръвонасядания. Лявата колянна област е била оточна, петнисто
мораво-зеленикаво кръвонаседната и е било налице ограничение в
движенията в тази област. По дясното коляно са установени кръвонасядания
и охлузвания. Ищцата съобщила за главоболие, продължаващ световъртеж,
болки в областта на гръдния кош и силни болки в областта на тазобедрените
стави, към ингвиналните области. В заключение съдебният лекар посочва, че
от представената медицинска документация и от извършения преглед на
пострадалата са установени: Контузия на главата и крайниците. Мозъчно
сътресение. Разкъсно-контузна рана по челната област вдясно. Кръвонасядане
по клепачите на дясното око и дясната слепоочна област на лицето.
Кръвонасядане по десния горен крайник. Оток, кръвонасядане и охлузвания
по десния лакът. Кръвонасядания по двете бедра. Оток, кръвонасядане и
ограничени движения по лявото коляно. Кръвонасядане и охлузвания по
дясното коляно. Контузия на гръдния кош и тазовата област. Сочи се, че
описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
настъпило ПТП - от блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с
последвало падане върху терена.
Относно показанията на разпитаните по делото свидетели и експертните
6
изводи на съдебно-медицинската експертиза настоящата инстанция препраща
на осн.чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение в тази
част.
Настоящата инстанция намира, че определеното от съда обезщетение не
е в прекомерно завишен размер, и не е нарушена разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. От всички приети по делото доказателства (писмени и гласни),
категорично се установява, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени
неимуществени вреди - болки и страдания със значителен интензитет и
продължителен период на възстановяване. Безспорно е установено по делото,
от свидетелските показания и от изготвените по делото две, неоспорени от
страните СМЕ, че ищцата е получила една средна телесна повреда и
множество леки телесни повреди. Всяка от травмите по отделно представлява
временно разстройство на здравето с период на възстановяване до 30 дни.
Според ВЛ дори, като се вземе предвид възрастта на ищцата към момента на
травмата-76г и множеството увреждания, като съвкупност , при ищцата
възстановителния период ще надвиши дори над 30 дни. Ищцата безспорно е
страдала от силно главоболие, със силна интензивност, голяма
продължителност през денонощието, гадене, опит за повръщане, дразнене от
светлина, от телевизия и от разговор. Като усложнение от травмите е
получила травмена церебрастения, продължаваща месеци след това. Всяко от
уврежданията, поотделно е с характер на лека телесна увреда, но според ВЛ
като съвкупност те отразяват признак за средна телесна увреда, тъй като
периода на възстановяване надвишава 30 дни. Видно от заключението на ВЛ
К.-неврохирург, се установява, че ищцата е претърпяла заболяването мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, което по своя характер представлява
средната телесна увреда, поради загубата на важни функции касаещи живата
на човека-дишане,гълтателен рефлекс,изпущане на контрола върху
сърдечната дейност и артериалното налягане и т.н. същото се установява и от
показанията на свидетелката А.В.А. и от „ ФИШ ЗА СПЕШНА
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ №0297822. В случая се касае за жена на 76 години
с хипертонично заболяване и с допълнение от множество малки травми по
тялото и крайниците ограничаващи ранното раздвижване и възстановяване
функциите на тялото. Протичането на възстановителният процес при
пострадалата е удължен. Заключението и изводите на ВЛ К. съвпада с това на
ВЛ С., че в случая възстановяването ще е по забавено и ще е в рамките на два
7
до три месеца.
Настоящият съдебен състав намира,че определеният размер на
обезщетение кореспондира със съдебната практика, постановена в
аналогични случаи.
Аргументите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат са
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП „При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. “ От представения по делото Протокол от о.с.з., проведено на
29.03.2021г. по НОХД № 801/2021г. по описа на PC С.З. се установява, че
виновният водач К.К.К е нарушил следните правила по ЗДвП - чл. 20, ал. 2,
чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е настъпило процесното
ПТП, при което е пострадала ищцата, като деянието е извършено на
пешеходна пътека. С оглед и задължителната сила по чл. 300 от ГПК на
одобреното от съда споразумение по НОХД № 801/2021 г. по описа на PC
С.З., в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП,
следователно не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че за
настъпване на ПТП принос има ищцата.
Ищцата не е нарушила правилата на чл. 113, ал.1 от ЗДвП - при
преминаване по пешеходна пътека преди да навлезе на платното за движение
не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и чл. 114, т.
1 и т.2 от ЗДвП - навлязла е внезапно на платното за движение и е пресякла
платното за движение при ограничена видимост. По делото беше категорично
установено, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно по
обозначената за целта пешеходна пътека, заедно с друга пешеходка, като не
са навлезли внезапно на платното за движение.От показанията на свидетеля
Колев се установява, че той не е забелязал пешеходките, тъй като е влизал от
осветената от слънцето част на улицата в сенчестата й част, поради което е
бил заслепен и със закъснение е предприел спиране. Автотехническият
експерт категорично заявява, че пострадалата не попада в опасната зона за
спиране на автомобила и при незабавно и аварийно задействане на
8
спирачната уредба на автомобила от водача, същият е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт поради съпричиняване изисква доказани при условията на
пълно и главно доказване конкретни действия или бездействие на увреденото
лице, с които то обективно, независимо дали виновно или безвиновно, да е
способствало за появата на вредоносния резултат, създавайки условия за
настъпването му или улеснявайки го. ВКС приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не предполагаем.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира,че в
конкретният случай не е налице съпричиняване на вредоносния резулат.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира,че са
неоснователни оплакванията на въззивника и решението на районния съд
следва да бъде потвърдено в обжалваната част като в полза на въззиваемата
се присъдят направените по делото разноски.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №113/28.02.22 г. по гр.д. №2985/21 г. по
описа на РС-С.З..
ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район ***, представлявано от *** да заплати на Н. ХР. К., от гр.С.З.,
бул.***, ЕГН **********, сумата в размер на 650 лв. представляваща
разноски по делото за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10