Р Е
Ш Е Н
И Е № 478
гр.Пловдив,07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в открито заседание на девети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като разгледа докладваното от
съдията търг. дело №290/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителни обективно
съединени искове с правна квалификация по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ
и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ей енд Ди Фарма
България“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че след проведена процедура по ЗОП
е сключил с ответника УМБАЛ „Свети
Георги“ЕАД-гр.Пловдив с ЕИК ********* на датата 01.02.2017 г. договор №ОП-13-17
за доставка на лекарствени продукти необходими за дейността на болницата и
предназначени за лечение на онкологични заболявания.Съгласно този
договор,ищецът се задължил да достави на ответника по негова заявка
лекарства,описани в Приложение №1 към договора.Твърди се,че договора е със срок
на действие-12 месеца,считано от подписването му и че в периода на действието
му,след заявка на ответника по електронна поща,ищецът доставил на същия
лекарства съгласно описаните в исковата молба фактури,издадени в периода 15.05.2017
г.-24.01.2018 г. и възлизащи общо на сумата от 952 146,92 лв.За всяка от
доставките и приемането на доставената стока /лекарства/ били съставени и
приемо-предавателни протоколи,издавани в два еднообразни екземпляра и подписани
от двете страни.Ищецът твърди,че е извършил доставките по процесните фактури
своевременно,в срока по чл.4.1. от договора,а лекарствата са били доставени в
болничната аптека при ответното дружество в гр.Пловдив,бул.“Пещерско шосе“№66,като
са били приети от ответника без възражения.В чл.3.2. от договора било уговорено
60-дневно отложено плащане след доставката на лекарствените продукти,което
отложено плащане било посочено във всяка една фактура и там била отразена и
конкретната дата на падежа на задължението за заплащане на стойността на
доставката.
Ищецът твърди,че описаните
в исковата молба доставки и предаването на стоките е било извършено от него на
ответника на датата,на която е била издадена съответната фактури и е бил
подписан приемо-предавателен протокол,но независимо от уговорения срок на
отложено плащане,ответникът не е заплатил доставната цена на уговорения
падеж,за което дължи обезщетение за забава от датата,следваща датата на падежа
до датата на подаване на исковата молба.В последната ищецът посочва отделния
размер и период на начисляване на обезщетение за забава върху дължимата
главница по всяка отделна фактура и заявява,че общият дължим размер на същото
обезщетение възлиза на сумата от 43 281,18 лв.
Ищецът твърди още,че във
връзка с изпълнението на процесния договор,страните са уговорили в чл.10.3. от
същия заплащането на неустойка при доставка на лекарства с по-малък остатъчен
срок на годност,при следните параметри:от 69,99 % до 55 %-5 % неустойка върху
стойността на доставката.В таблица №2 от исковата молба ищецът посочва
фактурите и стойността на доставките,при които остатъчния срок на годност на
доставените лекарства попада в интервала от 69,99 % до 55 % и вследствие на
това сочи,че за тези доставки се дължи от доставчика неустойка от 5 % по
чл.10.3. от договора,като в същата таблица е посочен и размера на
неустойката,дължима на посоченото основание във връзка с доставката по всяка от
изброените в горната таблица фактури.Общият сочен от ищеца размер на тази
неустойка възлиза на сумата от 20 868,27 лв. и ищецът заявява /в уточняваща
молба от 09.05.2018 г. на л.179 по делото/,че с тази сума е извършено
извънсъдебно прихващане от дължимото обезщетение за забава в размер на 43
281,18 лв.,като след така направеното прихващане дължимото обезщетение за
забава е в размер на 22 412,91 лв.Твърди още,че изявлението за извършване на
прихващането е изпратено на ответното дружество,като е входирано при него с №4163
от 08.05.2018 г.
Предвид горните
твърдения,ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 952 146,92 лв. с начислен
ДДС,представляваща неизплатена цена на извършени доставки по договор за
доставка на лекарствени продукти с №ОП-13-17 от 01.02.2017 г.,както и да му
заплати и обезщетение за забава в общ размер на 22 412,21 лв.,която сума е
формирана при прихващането на сумата от 20 868,27 лв.,представляваща неустойка
съгласно чл.10.3. от горния договор от сума в размер на 43 281,18
лв.,представляваща обезщетение за забава върху всяка една от главниците по
процесните фактури.Моли ответникът да бъде осъден да му заплати и законната
лихва върху главницата от 952 146,92 лв.,считано от 24.04.2018 г. /датата на
завеждане на ИМ пред съда/ до окончателното изплащане.Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът УМБАЛ „Свети
Георги“ЕАД-гр.Пловдив с ЕИК ********* е оспорил изцяло процесните искове по
основание и размер съгласно поддържани от него аргументи,изложени в отговора му
на исковата молба.Заявява,че процесния договор от 01.02.2017 г. действително е
бил сключен между него и ищеца,но се позовава на твърдението,че съгласно
чл.3.4. от този договор се е освободил като купувач от задължението да плати
цената на процесните доставки по уговорения начин,защото не са спазени
договорените изисквания за тяхното изпълнение.И заявява,че след като
задължението му за плащане не е възникнало по силата по посочената клауза,то
падеж на вземането не е нестъпил,а от това следва и че претенцията за
обезщетение за забава е неоснователна.
Ответникът поддържа още,че
не подлежат на плащане всички доставки,за които не са правени заявки от
възложителя /купувача/,а в конкретния случай за процесните доставки такива
заявки не били правени,с оглед на което не се дължи и цена за тях.А ако се
приеме за установено подаването на заявки,ответникът оспорва извършените
/евентуално/ действия по подаването им като действия,извършени без
представителна власт за самостоятелно договаряне и заявява,че се противопоставя
на същите по смисъла на чл.301 от ТЗ.В тази връзка ответникът е заявил в отговора
си на ИМ,че оспорва представените с исковата молба приемо-предавателни
протоколи,като твърди,че те са подписани от лица,посочени само с фамилии,за
които няма данни да са упълномощени да получават стоките по процесните
фактури.Заявил е,че оспорва и подписите,положени под приемо-предавателните
протоколи.
Евентуално-ако се установи
извършването на заявки и доставки на лекарства,ответникът заявява,че оспорва
доставените лекарства да са извършени в договорените остатъчни срокове на
годност съгласно чл.10.3. от договора.Твърди,че част от лекарствата са с
по-малък остатъчен срок на годност,поради което ищцовото дружество му дължи
неустойка на основание посочената говорна клауза и заявява,че в тази връзка
прави възражение за прихващане,както следва:
1.Твърди,че не оспорва
изчислената от ищеца неустойка по чл.10.3. от договора в таблица №2 от исковата
молба и описаните там фактури,по които е начислена тази неустойка в общ размер
от 20 868,27 лв.Потвърждава и факта,че на 08.05.2018 г. ищецът му е изпратил
извънсъдебно изявление за прихващане на тази сума от претендирано обезщетение
за забава в размер на 43 281,18 лв.,което изявление е приложено към уточняваща
молба на ищеца от 09.05.2018 г.Но заявява,че тъй като вземането за обезщетение
за забава не е ликвидно,то с оглед на това ответникът е оспорил това изявление
за прихващане на ищеца,като му изпратил и отговор на същото с изх.№1997/18.05.2018
г.Според ответника,извънсъдебно прихващане не е могло да се извърши към
08.05.2018 г. и насрещните вземания да се погасят до размера на по-малкото от
тях,тъй като вземането за обезщетение за забава не е определено и едва в
настоящото производство би могло да се извърши компенсация на насрещни
вземания,след като те бъдат установени по основание и размер.Заявява,че ще се ползва
от описаните в таблица №2 фактури,по които не оспорва изчислената от ищеца
неустойка по размер,както и че ще се ползва от представените към исковата молба
фактури и моли да се извърши прихващане между дължимата от лечебното заведение
сума с вземането на последното за неустойка в размер на 20 868,27 лв.
2.Ответникът твърди на
следващо място,че освен посочените в исковата молба фактури,за които самият
ищец е признал,че му дължи неустойка в размер на 20 868,27 лв.,са били
извършени и други доставки на лекарствения продукт „Спрайсел“ с по-малък
остатъчен срок на годност,поради което ищцовото дружество му дължало неустойка
по чл.10.3. от процесния договор и за тези доставки.Затова ответникът
заявява,че прави възражение за прихващане със свое вземане в общ размер на 7
429,69 лв. за неустойка за доставка на лекарствени продукти с по-кратък от
договорения срок на годност по описаните в отговора на исковата молба 11 броя
фактури,издадени в периода 15.05.2017 г.-22.03.2018 г.,които не са описани в
таблица №1 от исковата молба.В същия отговор ответникът описва и отделния
размер на дължимата му неустойка по чл.10.3. от договора по всяка от посочените
от него фактури,която неустойка в сумарен размер възлиза на 7 429,69 лв.
3.На трето място
ответникът е заявил в отговора си на ИМ,че прави възражение за прихващане и със
сумата от 977,29 лв.,представляваща разликата между сумата от 5234,85 лв.,в
какъвто размер е било уважено възражение за прихващане на ответника с решение №287
от 25.05.2018 г. по т.д.№410/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,11-ти и сумата от
4257,56 лв.,до колкото е било уважено вземане на настоящия ищец с решението по
същото дело.В тази връзка ответникът поддържа,че съдът е приел за установено,че
е основателно възражението му за прихващане с неустойка по чл.10.3. от
процесния договор в размер на 5234,85 лв.,заявено по посоченото дело,но го е
присъдил само до размера,до който е признал за основателен първоначалния иск,а
именно-до размера от 4257,56 лв. и дори предявеното с възражението насрещно
вземане да е по-голямо по размер,при неговото уважаване се формира сила на
присъдено нещо само до размера на иска,но не е налице сила на присъдено нещо за
по-високия размер на сумата,за което е било възможно извършването на
прихващане.Затова ответникът счита,че е възможно остатъкът от 977,29 лв. над
сумата от 4 257,56 лв. до по-високия размер от 5234,56 лв. да бъде заявен и в
настоящото производство и сочи,че се касае за насрещно вземане на лечебното
заведение за неустойка за доставки на лекарства с по-малък от договорения
остатък срок на годност,като описва в отговора си на исковата молба по кои
фактури е формиран този остатък от неустойката,възлизащ на сумата от 977,29 лв.
4.На следващо място
ответникът прави в отговора си на ИМ възражение за прихващане и със свои насрещни
вземания за неустойка за доставка на лекарства с по-кратък от договорения
остатъчен срок на годност и по други сключени между страните договори за
доставка на лекарствени продукти,а именно:
-със сумата от 2504,92
лв.-неустойка за доставки на лекарствени продукти с по-кратък от договорения
срок на годност,извършени по договор за доставка на лекарствени продукти №ОП-50-16
от 31.05.2016 г. и по описаните в отговора на ИМ фактури,издадени на основание
същия договор,като е посочен и отделния размер на неустойката,дължима за
доставка на лекарства с по-малък остатъчен срок на годност по всяка от тези
фактури.
-със сумата от 198,13
лв.-неустойка за доставки на лекарствени продукти с по-кратък от договорения
срок на годност,извършени по договор за доставка на лекарствени продукти №ОП-90-17
от 25.09.2017 г. и по описаните в отговора на ИМ фактури,издадени на основание
същия договор,като е посочен и отделния размер на неустойката,дължима за
доставка на лекарства с по-малък остатъчен срок на годност по всяка от тези
фактури.
5.На следващо място
ответникът твърди в отговора си на исковата молба,че доставката по договор №ОП-50-16
от 31.05.2016 г. се извършва в срок до 3 часа след получаване на заявка от
страна на лечебното заведение /чл.4.1. от договора/.В тази връзка ответникът
оспорва лекарствата по фактура №********** от 18.07.2016 г. да са извършени в
срока по чл.4.1. от договора,тъй като лекарствата били заявени на 14.07.2016
г.,а са били доставени на 18.07.2016 г. и с оглед на това ответникът счита,че е
налице забавено изпълнение в доставката от 4 дни.В продължение на това
ответникът твърди,че в чл.12.1 от договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за доставка в срок в размер на 200 лв. на ден
върху стойността на договора,но не повече от 20 % от стойността на
неизпълнението и предвид изложените обстоятелства счита,че ищецът му дължи
неустойка за забава в размер на 102,62 лв. от стойността на
неизпълнението,което се явява стойността на всички недоставени в срок лекарства
по посочената фактура от 18.07.2016 г.,образувана както следва:20 % от 513,12
лв.Вследствие на тези твърдения,ответникът заявява,че прави възражение за
прихващане с вземането си за неустойка за доставка извън уговорения срок по
чл.4.1. от договора в размер на 102,62 лв.
Предвид горните твърдения
ответникът е заявил възражение за прихващане на обща стойност от 32 080,92 лв.
И на последно
място,ответникът е оспорил в отговора си на исковата молба акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава,заявявайки че оспорва същия както по
основание,така и по размер.
В допълнителната искова
молба ищецът е взел отношение по изложените в отговора на ответника доводи и по
възражението му за прихващане.Заявява,че ответникът чрез заявеното възражение
относно срока на годност на лекарствата фактически потвърждава получаването
им,защото ако същият не е приел лекарствата,то той не разполага с такова
възражение и не може да претендира присъждане на неустойката в тази
връзка.Сочи,че ответникът е получил изпратеното от ищеца изявление за извънсъдебно
прихващане,но не го е приел.Счита,че не следва да се приема за разглеждане
възражението за прихващане на ответника за сумата от 20 868,27 лв.,тъй като то
било извършено вече извънсъдебно.
Счита,че възражението на
ответното дружество за прихващане на сумата от 7 429,69 лв. е недопустимо и
евентуално-неоснователно.По отношение на фактура №********** от 01.05.2017 г.
ищецът заявява,че не е налице остатъчен срок на годност по-малък от 70
%.Оспорва по основание и размер претендираната от ответника неустойка от 697,98
лв. по тази фактура.Поддържа още,че доставките по фактурите,описани в т.2 III от отговора на
ответника не попадат в процесния период,заявен от ищеца,поради което ответника
не разполага с възражение за прихващане по тези фактури,независимо от неговото
основание.Ищецът оспорва и направеното възражение за прихващане за сумата от
977,29 лв.,без да отрича,че между страните е било водено соченото от ответника
търговско дело №410/2017 г.Възразява да се разглеждат и възраженията за
прихващане,основани на договорите от 31.05.2016 г. и от 25.09.2017
г.,заявявайки,че не оспорва сключването на тези договори,но счита,че
възраженията не следва да бъдат приемани в настоящото производство,защото
доставките и дължимите суми по тези договори не са предмет на това производство
и ответникът няма право на възражение за прихващане,основано на същите
договори.Алтернативно ищецът заявява,че оспорва основанието и размера на
претендираната неустойка по посочените два договора.Счита за неоснователни
твърденията на ответника,че лекарствата са доставени без заявка,както и че са
приети от лица без представителна власт,сочейки отново,че заявките на ответника
са направени по електронен път и са получени от ищцовото дружество.Счита за
неоснователно и направеното от ответника противопоставяне по смисъла на чл.301
от ТЗ,тъй като било ненавременно направено.Поддържа,че доставените лекарства са
приети от ответника и са стоково заприходени и липсва незабавно
противопоставяне от него по смисъла на посочената разпоредба.Според ищеца,узнаването
от страна на ответника по смисъла на тази разпоредба е обективирано с
осчетоводяването на фактурите и заприходяването на лекарствата и липсват
изявления на същия до ищеца,с които ответникът да се е противопоставил на
действия на трети лица без представителна власт.От друга страна ищецът счита,че
служителите в болничната аптека не са трети лица,тъй като работят на трудови
договори при ответника.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът е изложил контрааргументи на
тези,поддържани от ищеца в същата молба.Заявява отново,че оспорва изявлението
за извънсъдебно прихващане със сумата от 20 868,27 лв.,упражнено от ищеца с
писмо от 08.05.2018 г.,считайки,че погасяването на насрещни вземания към датата
на писмото не е могло да се извърши,тъй като вземането за лихви към този момент
е било спорно.Излага и допълнителни доводи в тази насока.Поддържа и доводи за
неоснователността на ищцовите аргументи,изложени в допълнителната искова
молба,относно възраженията за прихващане с останалите суми,описани в отговора
за първоначалната ИМ.
Пловдивския окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Между страните не е
спорно,че след проведена процедура по ЗОП са сключили помежду си договор №ОП-13-17 от 01.02.2017 г. за
доставка на лекарствени продукти,с който дружеството-ищец по заявка на
ответното дружество-възложител се е задължило да доставя на възложителя
лекарства,описани по видове,опаковка и количества в Приложение №1-неразделна
част от договора.Същият договор е представен в заверено копие и е приет като
доказателство по настоящото дело.Уговореният срок на действие на договора е 12
месеца,считано от датата на подписването му,а според чл.4.1. доставянето на
стоките,предмет на договора,е уговорено да се извършва от изпълнителя в срок до
2 часа след получаване на съответната заявка.Както е прието в чл.6.1. От
договора,за дата на доставяне се счита датата,на която стоките са пристигнали в
мястото на доставяне /посочено в чл.5.1./ съгласно подписана между страните
приемо-предавателна форма.Плащането по договора се осъществява в български лева
чрез превод по банковата сметка на изпълнителя,посочена в чл.3.1. от договора,а
според чл.3.2. доставените стоки се заплащат при условията на отложено плащане
до 60 дни след доставката и представяне на фактура /митническа декларация/ и
приемо-предавателна форма.Общата стойност на доставките по договора възлиза на
1 256 364 лв. с ДДС,както е уговорено в чл.2.6. от същия.
Без да е спорно
възникването на облигационно правоотношение между страните,определено като
съдържание с посочения по-горе договор за доставка на лекарствени
продукти,между страните по делото е налице спор относно доставките по
процесните фактури,издадени от ищеца на основание този именно договор.Всички
тези фактури-общо 67 броя,са представени по делото в заверени копия заедно с
приемо-предавателен протокол към всяка от тях,като протокола към съответната
фактура е издаден на същата дата,на която е издадена и фактурата.Представените
и описани в исковата молба фактури по спорните доставки са следните:
-Фактура №********** от
15.05.2017 г.,фактура №********** от 16.05.2017 г.,фактура №********** от
17.05.2017 г.,фактура №********** от 23.05.2017 г.,фактура №********** от
29.05.2017 г. и фактура №********** от 01.06.2017 г.,всички на стойност от по
13 959,60 лв. с ДДС,фактура №********** от 06.06.2017 г. на стойност 20 195,10
лв. с ДДС,фактура №********** от 09.06.2017 г. на стойност 13 463,40 лв. с
ДДС,фактура №********** от 12.06.2017 г. също на стойност 13 463,40 лв.,фактура
№********** от 15.06.2017 г.,фактура №********** от 15.06.2017 г.,фактура №**********
от 23.06.2017 г.,фактура №********** от 26.06.2017 г. и фактура №********** от
27.06.2017 г.,всички на стойност от по 13 463,40 лв.,фактура №********** от
03.07.2017 г. на стойност 26 926,80 лв.,фактура №********** от 07.07.2017 г. на
стойност 13 463,40 лв.,фактура №********** от 10.07.2017 г.,фактура №**********
от 11.07.2017 г.,фактура №********** от 14.07.2017 г.,фактура №********** от
18.07.2017 г.,фактура №********** от 25.07.2017 г.,фактура №********** от
27.07.2017 г. и фактура №********** от 01.08.2017 г.,всички на стойност от по
13 463,40 лв.,фактура №********** от 02.08.2017 г. на стойност от 20 195,10
лв.,фактура №********** от 07.08.2017 г. на стойност 13 463,40 лв.,фактура №**********
от 08.08.2017 г. на стойност 20195,10 лв.,фактура №********** от 15.08.2017
г.,фактура №********** от 16.08.2017 г.,фактура №********** от 22.08.2017
г.,фактура №********** от 30.08.2017 г.,фактура №********** от 04.09.2017
г.,фактура №********** от 05.09.2017 г.,фактура №********** от 08.09.2017
г.,фактура №********** от 11.09.2017 г.,фактура №********** от 13.09.2017
г.,фактура №********** от 15.09.2017 г. и фактура №********** от 20.09.2017
г.,всички на стойност от по 13 463,40 лв.,фактура №********** от 26.09.2017 г.
на стойност от 6 731,70 лв.,фактура №********** от 29.09.2017 г. и фактура №**********
от 03.10.2017 г. на стойност от по 20 195,10 лв.,фактура №********** и фактура №**********,и
двете от 09.10.2017 г. и на стойност от по 13 463,40 лв.,фактура №********** от
16.10.2017 г.,фактура №********** от 20.10.2017 г.,фактура №********** от
25.10.2017 г.,фактура №********** от 30.10.2017 г.,фактура №********** от
01.11.2017 г.,фактура №********** от 02.11.2017 г.,фактура №********** от
07.11.2017 г.,фактура №********** от 09.11.2017 г.,фактура №********** от
13.11.2017 г.,фактура №********** от 23.11.2017 г.,фактура №********** от
29.11.2017 г.,фактура №********** от 30.11.2017 г.,фактура №********** от
30.11.2017 г.,фактура №********** от 05.12.2017 г.,фактура №********** от
06.12.2017 г.,фактура №********** от 14.12.2017 г.,фактура №********** от
18.12.2017 г.,фактура №********** от 28.12.2017 г.,всички на стойност от по 13
463,40 лв. /изключая фактура №**********,която е на стойност 13 463,42
лв./,фактура №********** от 03.01.2018 г. на стойност 20 195,10 лв.,фактура №**********
от 08.01.2018 г.,фактура №********** от 12.01.2018 г.,фактура №********** от
15.01.2018 г.,фактура №********** от 17.01.2018 г.,фактура №********** от
19.01.2018 г. и фактура №********** от 24.01.2018 г.,всички на стойност от по
13 463,40 лв. с включен ДДС.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице В.Ш.,неоспорено
от страните и кредитирано от съда като обосновано,пълно,професионално и
безпристрастно извършено,се установява,че всички 67 фактури,описани по-горе и в
таблица №1 от заключението,възлизащи на общата стойност от 952 146,92 лв. с
включен ДДС,са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества-ищец и
ответник по настоящото дело.По-специално при ответника стойностите на фактурите
са отразени като задължение към доставчика по кредита на сметка 401
„Доставчици“ и по дебита на сметка 3021-“Медикаменти по наредба 34“ с цялата
стойност на фактурата /данъчна основа и начислен ДДС/,както е констатирало
вещото лице.Последното е констатирало още,че към датата на завеждане на
исковата молба-24.04.2018 г.,процесните 67 броя фактури не са били платени от
ответника „УМБАЛ-Свети Георги“ЕАД на дружеството-ищец,но след това в хода на
делото са извършвани частични плащания,вследствие на които към датата
01.02.2019 г. са били платени общо 633 504,90 лв. по процесните фактури,като
плащанията по съответните фактури са описани като стойност и дата на
извършването им в колони №4 и 5 от таблица №1 на експертното заключение.В
резултат на извършените частични плащания,към датата 01.02.2019 г. неплатения
остатък по процесните фактури възлиза на общата сума от 318 642,02 лв.,както се
установява от заключението на вещото лице Ш.,като дължимата сума по съответно
неплатената фактура е отразена поотделно в колона №6 от таблица №1 на
заключението.
След датата 01.02.2019
г.,до която вещото лице е направило констатации за извършени от ответника
плащания,последният е осъществил още частични плащания съгласно представените
от него в съдебното заседание на 09.04.2019 г. две платежни нареждания от
13.02.2019 г. и 28.02.2019 г.,които са приети като писмени доказателства по
делото.Ищецът чрез пълномощника си адв. С. потвърди в същото съдебно
заседание,че плащанията по същите две платежни нареждания са направени,т.е.
ищецът потвърди получаване на сумите по тези платежни нареждания.В конкретика
се установява от платежното нареждане с дата от 13.02.2019 г.,че ответникът е
извършил по банков път плащане в полза на ищеца по множество конкретно изброени
там фактури,две от които са процесните фактури с №№********** и ********* и
практически чрез извършеното на тази дата плащане дължимите суми по тези две
фактури са погасени изцяло /по фактурата с №********* още преди това е
извършено частично плащане на датата 21.12.2018 г.,а с плащането от 13.02.2019
г. е погасен и остатъка от стойността й/.С платежното нареждане от 28.02.2019
г. са погасени изцяло дължимите суми по четири от процесните фактури,конкретно
посочени в нареждането,а именно:фактурите с №№********** от 01.11.2017
г.,********** от 02.11.2017 г.,********** от 07.11.2017 г. и ********** от
09.11.2017 г.Сбора от частичните плащания,извършени по процесните фактури с
двете коментирани платежни нареждания,възлиза на сумата от 69 072,90 лв.След
приспадане на тази сума от сумата 318 642,02 лв.,която е била дължима от
ответника на ищеца след частичните плащания,извършени до 01.02.2019 г.,крайния
неплатен остатък по процесните фактури,след извършените в хода на делото
частични плащания,възлиза на сумата от 249 569,12 лв.Този остатък се формира от
стойността на фактура №********* от 15.05.2017 г.,възлизаща на сумата от 13
959,60 лв.,която е останала изцяло неплатена,както и от стойността на още 17
броя от процесните фактури,както следва:фактура №********** от 13.11.2017
г.,фактура №********** от 23.11.2017 г.,фактура №********** от 29.11.2017
г.,фактура №********** от 30.11.2017 г.,фактура №********** от 30.11.2017
г.,фактура №********** от 05.12.2017 г.,фактура №********** от 06.12.2017
г.,фактура №********** от 14.12.2017 г.,фактура №********** от 18.12.2017
г.,фактура №********** от 28.12.2017 г.,фактура №********** от 03.01.2018
г.,фактура №********** от 08.01.2018 г.,фактура №********** от 12.01.2018
г.,фактура №********** от 15.01.2018 г.,фактура №********** от 17.01.2018
г.,фактура №********** от 19.01.2018 г. и фактура №********** от 24.01.2018
г.,всички на стойност от по 13 463,40 лв. с включен ДДС,изключая фактура №**********,която
е на стойност 13 463,42 лв. и фактура №********** от 03.01.2018 г.,която е на
стойност 20 195,10 лв.След направените в хода на делото частични
плащания,практически са останали изцяло неплатени дължимите суми по така
изброените общо 18 броя фактури,чийто общ размер възлиза на сумата от 249
569,12 лв.Изискуемостта на сумите по всички неплатени фактури несъмнено е
настъпила,като се има предвид,че по всяка от тях още към момента на подаване на
исковата молба пред съда е бил изтекъл уговореният с чл.3.2. от процесния
договор 60-дневен срок за плащане след доставката и представяне на фактура и
приемо-предавателна форма.Всъщност,отложеното плащане на 60 дни,е изрично
посочено и във всяка от процесните фактури /платени и неплатени/,като наред с
това е посочена и конкретна дата на падежа на плащането във всяка от фактурите
и този падеж за всички фактури е настъпил,респективно е настъпила и
изискуемостта на сумите по тях и по-специално-на сумите,останали неплатени до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция,възлизащи на посочената
обща сума от 249 569,12 лв.
Ответникът е
противопоставил в отговора си на исковата молба възражението,че за процесните
доставки не са били правени заявки от възложителя /купувача/,с оглед на което и
не се дължи цената за тях.Алтернативно е заявил и възражението,че заявките,ако
се установи наличието на такива,са били подадени от лица без представителна
власт спрямо ответника и е заявил,че се противопоставя на тях съгласно чл.301
от ТЗ.В тази връзка съдът е задължил ищеца да представи и същият е представил в
съдебното заседание на 06.11.2018 г. заявките по процесните фактури и след
предоставена на ответника възможност за становище по тях,същият чрез процесуалния
си представител е заявил изрично в съдебното заседание на 04.12.2018 г.,че не
ги оспорва,признава ги и не се противопоставя те да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.При това положение съдът намира,че е отпаднал спора
между страните по въпроса извършвани ли са или не заявки по процесните
фактури,както и дали те са осъществени от лица без представителна власт спрямо
ответника,като приема за безспорно установено,че такива са били направени от
ответника пред ищеца и че те са надлежно подадени чрез лица,разполагащи с
представителни права спрямо ответника.
Освен това,съдът намира,че
дори и да не са били направени заявки за стоките по процесните фактури според
изискванията на договора,то този отрицателен факт сам по себе си не освобождава
възложителя по договора от задължението му да извърши плащане на доставената му
стока,при положение,че доставките са
реално извършени от доставчика-изпълнител и приети от самия възложител-купувач
на стоките.А в случая факта на доставянето от ищеца на лекарствата по всички
процесни фактури и приемането на тези доставки от ответника се установява чрез
приложените към делото приемо-предавателни протоколи,издадени на датата,на
която е била издадена съответната фактура.Във всеки един от тези протоколи
изрично е отразено към коя фактура се отнася и описаните там вид и количество
на стоката съвпада с тези,които са посочени във фактурата,към която се отнася
съответния приемо-предавателен протокол.Наред с това всички протоколи са
подписани от името на ответника за приемането на доставената стока /която
навсякъде,по всички протоколи и фактури представлява лекарството
„Спрайсел“,филмирани таблетки от 50 мг./.Ответникът е оспорил същите
протоколи,заявявайки че те са подписани от лица,посочени само с фамилии,за
които няма данни да са упълномощени да получават стоките по процесните
фактури.Заявил е още,че оспорва и подписите,положени под приемо-предавателните
протоколи от негово име.При лежаща върху него доказателствена тежест за
установяване неавтентичността на подписите,положени от неговото име в
оспорените протоколи,ответникът не ангажира доказателства,които да установят
твърдяната неавтентичност,така че заявеното от него оспорване на подписите в
приемо-предавателните протоколи е неуспешно и съдът счита същите протоколи за автентични
документи,установяващи получаването на стоката,описана в тях,от ответното
дружество,респективно-доставянето й на дружеството от ищеца,сочен във фактурите
и съпровиждащите ги приемо-предавателни протоколи като доставчик.Освен,че не се
установи неавтентичност на оспорените подписи в приемо-предавателните
протоколи,съдът счита за неоснователно и възражението на ответника за
получаване на стоките от физически лица без представителна власт спрямо
ответното дружество.Всъщност,дори и лицата,подписали се в протоколите като
приемащи доставените стоки от името на дружеството-ответник,да не са били
надлежно упълномощени за извършване действия по приемането за сметка на същото
дружество,то в такъв случай следва да бъде съобразена презумпцията по чл.301 от ТК,според която когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт,се смята,че търговецът
потвърждава действията,ако не се противопостави веднага след узнаването.В
случая,както се установи от експертизата,всички процесни фактури са били осчетоводени
в счетоводството на ответното дружество и повечето от тях са вече платени,както
се доказа по делото,а тези действия на ответника са явен знак не само за
липсата на противопоставяне от негова страна на действията на физическите лица
по приемане на стоката по фактурите и придружаващите приемо-предавателни
протоколи,но и за категорично приемане на същите действия.С оглед на това,дори
и да има извършени действия без представителна власт от името на ответника при
приемане на доставената от ищеца стока,то следва да се счете,че тези действия
са потвърдени от него.Така,че коментираното възражение на ответника се явява
неоснователно.
В крайна сметка,имайки
предвид горните съображения и обстоятелства,съдът счита,че неплатената обща
сума от 249 569,12 лв.,съставляваща сбор от неизплатената цена на доставените
стоки по гореописаните 18 броя фактури,е дължима от ответника на ищеца и не са
налице обстоятелства,освобождаващи ответника от задължението му като купувач по
сключения с ищеца договор от 01.02.2017 г. да извърши плащането на същата
сума.Наред с това намира тази сума и за изискуема,тъй като е настъпил падежа на
плащането по всяка от фактурите,от стойността на които се формира същата обща
сума.За разликата над тази сума до пълния претендиран общ размер главница от
952 146,92 лв. исковата претенция е неоснователна и като такава подлежи на
отхвърляне поради извършеното в хода на делото и коментирано по-горе частично
плащане от страна на ответника.
Но окончателната преценка
на съда за това дали ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
неиздължения остатък от 249 569,12 лв. е поставена в зависимост от преценката
относно основателността на заявените от ответника възражения за прихващане.В
тази връзка съдът приема следното:
На първо място ответникът
е заявил възражение за съдебно прихващане със сумата от 20 868,27
лв.,представляваща неустойка по чл.10.3. от процесния договор,дължима му от
ищеца като доставчик по договора за доставени лекарства с по-малък остатъчен
срок на годност от договорените остатъчни срокове на годност.Твърди,че
фактурите,по които са извършени доставките на лекарства с по-малък остатъчен
срок на годност са тези,които са описани от самия ищец в таблица №2 от исковата
молба-общо 30 броя фактури,издадени в периода 26.09.2017 г.-24.01.2018 г.Ищецът
не е оспорил,че дължи на ответника неустойката по чл.10.3 от договора в размер
на 20 868,27 лв.,както и че по описаните в таблица №2 от исковата молба е
доставил на ответника лекарства с по-малък остатъчен срок на годност,при
посочените в чл.10.3. от договора параметри от 69,99 % до 55 %,при което
положение договорената неустойка е от 5 % върху стойността на доставката.Самият
ищец още в исковата молба е признал,че дължи на ответника неустойката по чл.10.3. от договора в размер
на 20 868,27 лв.,но е изложил твърдения,че тази сума е прихваната от дължимото
му от ответника обезщетение за забава върху неплатените главници по процесните
фактури 67 броя фактури,описани в таблица №1 от исковата молба,което
обезщетение като размер и период е посочено в исковата молба и възлиза на
общата сума от 43 281,18 лв.Именно с оглед твърдението за извършено
извънсъдебно прихващане на неустойката по чл.10.3. от договора с насрещно
дължимото от ответника обезщетение за забава в посочения размер,ищецът е
предявил акцесорната си претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на сумата от 22
412,91 лв.,формирана като остатък от същото обезщетение след прихващането му с
посочената неустойка от 20 868,27 лв.
Предвид гореизложеното,за
да бъде преценено дали заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане
в размер на 20 868,27 лв. е основателно,по необходимост следва да се прецени
дали е основателно и твърдението на ищеца,че със същата сума е извършено извънсъдебно
прихващане от сумата в размер на 43 281,18 лв.,представляваща обезщетение за
забава върху неплатените към датата на ИМ главници по процесните 67 броя
фактури,издадени в периода 15.05.2017 г.-24.01.2018 г.,описани в таблица №1 от
исковата молба.Според ищеца,твърдяното от него извънсъдебно прихващане е било извършено
чрез отправено от него до ответника писмено „изявление за
прихващане“,представено по настоящото дело в заверено копие и входирано при
ответника с вх.№4163 от 08.05.2018 г.Ответникът обаче заявява,че е изпратил
отговор с изх.№1997 от 18.05.2018 г. на отправеното му от ищеца изявление за
прихващане,с който отговор е оспорил същото изявление и в настоящия процес
поддържа,че прихващане не е могло да се извърши към 08.05.2018 г. и насрещните
вземания да се погасят до размера на по-малкото от тях,тъй като вземането за
обезщетение за забава не е определено.В тази връзка ответникът оспорва по
основание и размер лихвата за забава,претендирана от ищеа с изявлението на
прихващане и с исковата молба,като поддържа довода,че страните имат друга
уговорка за заплащане на обезщетение за забава,която е предвидена в подписания
между тях договор.Последното твърдение на ответника се потвърждава от клаузата
на т.12.2. от процесния договор,където е уговорено,че при неизпълнение на
задълженията си по т.3.2. от договора /т.е. на задълженията за плащане на
доставените стоки при условията на договора/,възложителят дължи неустойка в
размер на 0,02 % за всеки ден забава,но не повече от 3 % от стойността на
неиздължената сума.На следващо място,според същата договорна клауза,страните се
съгласяват,че уговорената неустойка компенсира изцяло забавата и че не си
дължат лихви за целия период на забавата.В случай,че изпълнителят счита,че
вследствие на забава е претърпял вреди над предвидената неустойка,техния размер
подлежи на доказване и не се презумира с размера на неустойката.
Разпоредбаа на чл.86 от ЗЗД,както и тази на чл.309а от ТЗ,предвиждащи изплащането на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение,са диспозитивни и са приложими,ако
страните не са уговорили друго,а в случая страните са уговорили изрично
дължимост на неустойка за забава и то по начин,че тя изцяло да компенсира
вредите на кредитора,като изрично са посочили,че лихви за периода на забавата
няма да си дължат.По този начин кредиторът на паричната престация по собствена
воля се е отказал от произтичащото от диспозитивна правна норма право на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.Затова същият
кредитор-ищец по настоящото дело,не разполага с вземане по чл.86,ал.1 от ЗЗД,тъй като е отречено от конкретна клауза в сключения с ответника
договор.Поради изложеното съдът приема,че ответникът не дължи процесната
главница ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по
чл.86 от ЗЗД и с оглед на това предявените акесорни претенции за заплащане на
такова обезщетение върху главниците по процесните фактури за периода от падежа
на плащане по всяка фактура до датата на завеждане на исковата молба се явява
изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Пак по същите съображения
за недължимост на обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД предвид изричната
уговорка между страните,изключваща дължимостта му,съдът намира,че не е могло да
бъде извършено твърдяното от ищеца извънсъдебно прихващане,защото едно от
насрещните вземания,между които се твърди,че е извършено прихващането,а именно
вземането за обезщетение за забава,на практика не само не е било ликвидно към
сочения от ищеца момент на прихващането,т.е. към датата 08.05.2018 г.,но и
изобщо не е възниквало в който и да било момент,въпреки установената забава в
плащането на главниците по сочените от ищеца фактури.Такова вземане не е
възникнало,тъй като дължимостта му изрично е изключена по общата воля на страните,обективирана
в т.12.2. от процесния договор.А за да може да бъде извършено извънсъдебното
прихващане по смисъла на чл.103 от ЗЗД,то следва вземането на лицето,извършващо
прихващането да е изискуемо и ликвидно-тогава същото лице може да прихване такова
свое вземане срещу задължението си към насрещната страна.В случая,тъй като
соченото от ищеца негово вземане за законни лихви по смисъла на чл.86,ал.1 от ЗЗД не е било ликвидно и въобще не е било възникнало към твърдяната дата на
прехващането,то ищецът не е могъл да го прихване срещу задължението си към
ответника за неустойка по т.10.3. от процесния договор и като краен извод
следва да се приеме,че твърдяното от ищеца извънсъдебно прихващане не се е
осъществило.
Предвид неосъществяването
на соченото от ищеца извънсъдебно прихващане,няма пречка със сумата от 20
868,27 лв.,представляваща дължима от ищеца на ответника неустойка по т.10.3. от
процесния договор,да бъде извършено съдебно прихващане с насрещното задължение
на ответника спрямо ищеца в общ размер от 249 569,12 лв.,представляващо
неизплатена цена на доставени лекарства по процесния договор и описаните
по-горе 18 броя фактури.Както се посочи,самата дължимост на неустойката в
размер на 20 868,27 лв. не е спорна между страните по делото и щом като се прие,че
с тази сума извънсъдебно прихващане не е извършено,то тя следва с настоящото
решение да бъде прихваната от дължимата от ответника главница в посочения
остатъчен размер /след извършените в хода на делото плащания/,като след
извършване на това съдебно прихващане между двете суми и до размера на
по-малката от тях,се получава така,че от исковата главница от 249 569,12 лв.
следва да бъде приспадната сумата от 20 868,27 лв. поради прихващане и така
дължима след това прихващане остава главница от 228 700,85 лв.Предвид така
изложеното,заявеното от ответника възражение за прихващане в размер на 20
868,27 лв. се явява основателно и като такова ще се уважи.
На следващо
място,ответникът твърди,че освен посочените в исковата молба фактури,за които
самият ищец е признал,че му дължи неустойка в размер на 20 868,27 лв.,са били
извършени и други доставки на лекарствения продукт „Спрайсел“ с по-малък
остатъчен срок на годност,поради което заявява,че ищцовото дружество му дължи
неустойка по чл.10.3. от процесния договор и за тези доставки.Затова ответникът
заявява,че прави възражение за прихващане със свое вземане в общ размер на 7
429,69 лв. за неустойка за доставка на лекарствени продукти с по-кратък от
договорения срок на годност по описаните в т.2-ра от отговора на исковата молба
11 броя фактури,издадени в периода 15.05.2017 г.-22.03.2018 г.,а именно:фактура
№********** от 15.05.2017 г.,фактура №********** от 06.02.2018 г.,фактура №**********
от 12.02.2018 г.,фактура №********* от 13.02.2018 г.,фактура №********** от 20.02.2018
г.,фактура №********** от 28.02.2018 г.,фактура №********** от 08.03.2018
г.,фактура №********** от 09.03.2018 г.,фактура №********** от 14.03.2018
г.,фактура №********** от 20.03.2018 г. и фактура №********** от 22.03.2018
г.За тези фактури ответникът заявява,че не са описани в исковата молба,изключая
първата фактура от 15.05.2017 г.,като в отговора си ответникът описва и
отделния размер на дължимата му неустойка по чл.10.3. от договора по всяка от
посочените от него фактури,която неустойка в сумарен размер възлиза на 7 429,69
лв.Първата от тези фактури действително е описана в таблица №1 от исковата
молба и самата фактура,ведно с придружаващия я приемо-предавателен протокол,е
представена със самата искова молба,а останалите фактури,сочени от ответника и
описани по-горе,са представени от него с отговора на исковата молба заедно с
приемо-предавателен протокол към всяка от тях,издаден на датата на издаване на
съответната фактура,към която се отнася.Същите фактури и приемо-предавателни
протоколи са двустранно подписани-от страна на ищеца и на ответника и
установяват доставянето от ищеца,репективно-получаването от ответника на
описаното в съдържанието на документите лекарство.В приложение №1 към
заключението на съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице В. Ш.,се
съдържа подробна информация за стойността,броя и количеството на доставеното
лекарство по всяка от тези фактури,за единичната му цена и срока му на
годност,като е отразен и размера на дължимата неустойка по т.10.3 от процесния
договор за доставеното лекарство по всяка отделна фактура с по-малък остатъчен
срок на годност.Сумарно,както е видно от същото приложение към експертното
заключение,размера на тази неустойка възлиза на сумата от 7 429,69 лв.Този
размер съвпада с претендирания от ответника размер на неустойката по т.10.3. по
заявеното в пункт 2-ри от отговора на исковата молба възражение за прихващане и
предвид установения чрез експертизата факт,че по горните фактури действително е
извършена доставка на лекарство с по-малък остатъчен срок на годност от
договорения такъв,то неустойката по т.10.3. се дължи и възражението за
прихващане със сумата от 7 429,69 лв. се явява изцяло основателно.Затова същата
сума следва да бъде прихваната от исковата главница в размер на 228 700,85 лв.,вследствие
на което остава дължима главница в размер на 221 271,16 лв.
На трето място ответникът
е заявил в отговора си на ИМ,че прави възражение за прихващане и със сумата от
977,29 лв.,представляваща разликата между сумата от 5234,85 лв.,в какъвто размер
е било уважено възражение за прихващане на ответника с решение №287 от
25.05.2018 г. по т.д.№410/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,11-ти състав и сумата
от 4257,56 лв.,до колкото е било уважено вземане на настоящия ищец с решението
по същото дело.В тази връзка ответникът поддържа,че съдът е приел за
установено,че е основателно възражението му за прихващане с неустойка по
чл.10.3. от процесния договор в размер на 5234,85 лв.,заявено по посоченото
дело,но го е присъдил само до размера,до който е признал за основателен
първоначалния иск,а именно-до размера от 4257,56 лв. и дори предявеното с
възражението насрещно вземане да е по-голямо по размер,при неговото уважаване
се формира сила на присъдено нещо само до размера на иска,но не е налице сила
на присъдено нещо за по-високия размер на сумата,за което е било възможно
извършването на прихващане.Затова ответникът счита,че е възможно остатъкът от
977,29 лв. над сумата от 4 257,56 лв. до по-високия размер от 5234,56 лв. да
бъде заявен и в настоящото производство и сочи,че се касае за насрещно вземане
на лечебното заведение за неустойка за доставки на лекарства с по-малък от
договорения остатък срок на годност,като описва в отговора си на исковата молба
по кои фактури е формиран този остатък от неустойката,възлизащ на сумата от
977,29 лв.
Във връзка с горното
възражение за прихващане по настоящото дело е представено и прието като
доказателство заверено копие от решение №287
от 25.05.2018 г.,постановено по т.д.№410/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,11-ти
състав,което е влязло в сила на 29.10.2018 г.Със същото решение действително е
било разгледано възражение за прихващане на настоящия ответник срещу настоящия
ищец,което възражение е било предявено в размер на 5 583,84 лв. и вземането по
него е представлявало неустойка по чл.10.3. от процесния договор от 01.02.2017
г.,претендирана за доставени лекарства с
по-малък остатъчен срок на годност по осем фактури,представляващи част от
двадесет и петте фактури,издадени в периода 06.02.2017 г.-11.05.2017 г.,които
са били предмет на предявения по същото дело главен иск.С решението от
25.05.2018 г. съдът е приел това възражение за прихващане за основателно до
размера от 5 234,85 лв. и тази сума е прихваната с установения по делото дължим
остатък от главницата по предявения иск,който остатък /След извършени в хода на
делото плащания/,възлиза на сумата от 4257,56 лв.При такова положение,понеже
доказания размер на вземането по заявеното възражение за прихващане е по-голям
от дължимия размер на главницата,то след извършеното съдебно прихващане,иска е
отхвърлен изцяло.В настоящия процес ответникът заявява възражение за прихващане
със сумата от 977,29 лв.,която се явява остатъкът над сумата от 4257,56 лв. до
по-високия размер от 5234,56 лв.,до който съдът с горното решение е приел,че
заявеното възражение за прихващане е основателно.Ответникът,както по-горе се
посочи,счита,че този остатък от 977,29 лв. може да бъде заявен в настоящото
производство,защото силата на пресъдено нещо при уважено възражение за
прихващане в по-голям размер от размера на иска,се формира сила на пресъдено
нещо само до размера на иска,но не и за по-високия размер на сумата,с която е
било възможно извършването на прихващане.
Настоящият състав не
споделя тази позиция на ответника,като намира,че при уважено възражение за
прихващане,което надвишава иска по размер,ответникът не може след това да
заведе нов иск или да заяви в друг процес ново възражение за прихващане за
разликата.Това е така,защото съгласно чл.298,ал.4 от ГПК решението влиза в сила
и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане
и прихващане.В случая ответникът под формата на възражение за прихващане е
предявил по т.д. №410/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,11-ти състав вземането си
за неустойка по т.10.3. от договора,дължима за доставени лекарствени продукти с
по-малък остатъчен срок на годност по осемте фактури,описани в т.3 от настоящия
отговор на ответника,издадени в периода 27.03.2017 г.-21.04.2017 г. /фактурите
описани на л.194/.Това негово възражение за прихващане е разгледано и уважено с
горното решение от 25.05.2018 г.,което е довело и до отхвърляне на главния иск
за частта от него,представляваща неплатен остатък от 4 257,56 лв. от
претендираната цена на доставени лекарствени продукти /за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер главния иск е отхвърлен поради извършено в
хода на делото плащане/.Решението на съда по възражението за
прехващане,предявено по т.д.№410/2017 г. се ползва със сила на пресъдено нещо и
то не може да бъде предявено отново впоследствие в друг процес.Вземането по
възражение за прихващане,независимо от неговия размер,не може да бъде предявено
нито с отделен иск,нито отново под формата на възражение за прихващане в друг
съдебен процес,ако то е разгледано от съда по делото,по което за първи път е
предявено.Правните последици на възражението за съдебно прихващане са
аналогични на насрещния иск,тъй като и при двата процесуални способа се формира
сила на пресъдено нещо по заявеното с тях спорно право.По тези
съображения,съдът намира,че заявеното от ответника възражение за прихващане в
размер на 977,29 лв. е недопустимо и като такова следва да бъде оставено без
разглеждане с настоящото решение.
На следващо място
ответникът е направил възражение за прихващане и със свои насрещни вземания за
неустойка за доставка на лекарства с по-кратък от договорения остатъчен срок на
годност и по други сключени между страните договори за доставка на лекарствени
продукти,а именно:
-със сумата от 2504,92
лв.-неустойка за доставка на лекарствени продукти с по-кратък от договорения
срок на годност,извършени по договор за доставка на лекарствени продукти №ОП-50-16
от 31.05.2016 г. и по описаните в отговора на ИМ 10 броя фактури,издадени на
основание същия договор в периода 15.06.2016 г.-11.09.2017 г.,като е посочен и
отделния размер на неустойката,дължима за доставка на лекарства с по-малък
остатъчен срок на годност по всяка от тези фактури.
-със сумата от 198,13
лв.-неустойка за доставки на лекарствени продукти с по-кратък от договорения
срок на годност,извършени по договор за доставка на лекарствени продукти №ОП-90-17
от 25.09.2017 г. и по описаните в отговора на ИМ 5 броя фактури,издадени на
основание същия договор в периода 13.10.2017 г.-09.05.2018 г.,като е посочен и
отделния размер на неустойката,дължима за доставка на лекарства с по-малък
остатъчен срок на годност по всяка от тези фактури.
Двата посочени по-горе
договора,сключени съответно на 31.05.2016 г. и 25.09.2017 г. между ищеца и
ответника,са представени по делото и имат същия предмет-доставка на
лекарства,както процесния договор,съответно и в тях е уговорено заплащането на
неустойка за доставени лекарства с по-малък остатъчен срок на годност от
договорения такъв и по същия начин тази уговорка се съдържа в чл.10.3. от
договорите. По делото са представени и издадените на основание двата посочени
договора фактури,по които според твърденията на ответника са доставени
лекарства с по-малък остатъчен срок на годност.Тези фактури са следните:
-фактура №********** от
15.06.2016 г.,фактура №********** от 14.07.2016 г.,фактура №********** от
18.07.2016 г.,фактура №********** от 16.08.2016 г.,фактура №********** от
12.09.2016 г.,фактура №********** от 12.05.2017 г.,фактура №********** от
12.06.2017 г.,фактура №********** от 17.07.2017 г.,фактура №********** от
16.08.2017 г. и фактура №********** от 11.09.2017 г.,здадени на основание
договор №ОП-50-16 от 31.05.2016 г.;
-фактура №********** от
13.10.2017 г.,фактура №********** от 13.11.2017 г.,фактура №********** от
13.03.2018 г.,фактура №********** от 05.04.2018 г. и фактура №********** от
09.05.2018 г.,издадени на основание договор №ОП-90-17 от 25.09.2017 г.
Горните фактури са
двустранно подписани,а по делото са представени и приемо-предавателни протоколи
към тях,като всички тези доказателства,преценени в съвкупност,установяват
реалното доставяне на описаните във фактурите лекарства от ищеца на
ответника.Но с оглед предмета на заявеното от ответника възражение за
прихващане,от значение е да се отговори на въпроса дали по тези фактури е
извършена доставка на лекарства с по-малък остатъчен срок на годност и ако е
така-какъв е размера на дължимата неустойка по т.10.3. от двата договора за
доставка на лекарствени продукти,сключени съответно на 31.05.2016 г. и
25.09.2017 г.В тази връзка следва да бъде съобразено заключението на съдебно-счетоводната
експертиза,изготвено от в.л.В.Ш.,неоспорено от страните и кредитирано от съда
като професионално,обосновано и безпристрастно извършено.В таблица-приложение №2
към заключението,са посочени лекарствата-като вид,брой в опаковка,количество и
единична цена,които са доставени по десетте броя фактури,описани по-горе и
издадени по договора от 31.05.2016 г.,и които лекарства са били с по-малък
остатъчен срок на годност от предвидения такъв по договора,като в същата
таблица е посочен и самия остатъчен срок на годност в проценти на лекарствата
по съответната фактура.В същата таблица-приложение №2 е изчислен и дължимия
размер на неустойката по т.10.3. от договора по всяка от фактурите,като сборно
общият размер на тази неустойка възлиза на сумата от 2504,92 лв.,какъвто е и
заявения от ответника размер на същата неустойка по договора от 31.05.2016 г.
По аналогичен начин в
таблица-приложение №3 към експертното заключение на счетоводната
експертиза са посочени лекарствата по
петте броя фактури,издадени на основание договора от 25.09.2017 г.,които са
били с по-малък остатъчен срок на годност и е изчислена дължимата за това
неустойка по т.10.3. от този договор,която в сборен размер възлиза на сумата от
198,13 лв.,какъвто е и заявения от ответника размер на неустойката.
Предвид горните
обстоятелства,установени по делото,съдът намира за доказани и основателни
възраженията за прихващане на ответника в съответен размер от 2 504,92 лв. и
198,13 лв.,представляващи вземания на ответника срещу ищеца за неустойка по
т.10.3. от сключените на 31.05.2016 г. и 25.09.2017 г. договори,дължима за
доставени лекарства по горните фактури,които са били с по-малък остатъчен срок
на годност от договорения.Затова същите две вземания на ответника следва да
бъдат прихванати срещу насрещното му задължение към ищеца за посочената по-горе
остатъчна неплатена главница в размер на 221 271,16 лв.,вследствие на което
остава дължима главница в размер на 218 568,11 лв.
Ищецът е изложил
съображение,че основаните на договорите от 31.05.2016 г. и 25.09.2017 г.
възражения за прихващане на ответника не подлежат на разглеждане в настоящия
процес,защото не се основават на процесния договор от 01.02.2017 г.,но съдът
счита това съображение за неоснователно.Това е така,защото поначало не е задължително
едно възражение за съдебно прихващане да се основава на същото
правоотношение,на което е основано и вземането по предявения от ищеца главен
иск,а е достатъчно само вземането по възражението за прихващане да е еднородно
с това по главния иск и да произтича от съществуващо правоотношение между
същите страни.Предвид изложеното съдът прецени за допустими основаните на
горните два договора възражения за прихващане и ги разгледа по същество.
И на последно
място,ответникът е заявил възражение за прихващане и със сумата от 102,62
лв.,представляваща неустойка за извършена от ищеца доставка извън уговорения
срок на доставка по т.4.1. от сключения между страните договор от 31.05.2016
г.В тази връзка ответникът е заявил,че лекарствата по фактура №********** от 18.07.2016
г. не са били доставени в уговорения срок по т.4.1. от договора,т.е. до 2 часа
след получаване на заявката,тъй като лекарствата били заявени на 14.07.2016
г.,а са били доставени на 18.07.2016 г. и с оглед на това ответникът счита,че е
налице забавено изпълнение в доставката от 4 дни.При тези твърдения ответникът
счита,че ищецът му дължи неустойка по т.12.1. от договора за за неизпълнение на задължението за доставка в
срок на лекарствата по посочената фактура.Това възражение за прихващане съдът
счита за основателно.Видно от заключението на ССЕ-за,за доставените по
фактурата от 18.07.2016 г. лекарства е била направена заявка от ответника до
ищеца,която е била изпратена по електронен път на датата 14.07.2016 г.По тази
заявка са били извършени две доставки,за които са издадени фактури и
приемо-предавателен протокол към тях.По едната фактура доставката е била
извършена на 14.07.2016 г.,а по втората фактура с №********** от 18.07.2016 г.
на стойност 513,12 лв. доставката е извършена на 18.07.2016 г.,както е видно от
приложения приемо-предавателен протокол към фактурата,издаден на същата
дата.При тези данни е видно,че по доставката по фактурата от 18.07.2016 г. е
извършена с 4 дни забава,защото е съгласно т.4.1. От договора е следвало да се
осъществи до 2 часа след подаване на заявката,т.е. Следвало е да се извърши на
датата 14.07.2016 г.,когато заявката е изпратена на ищеца по електронен път,но
фактически доставката е осъществена на датата 18.07.2016 г.
Според т.12.1. от
договора,сключен между страните на 31.05.2016 г.,за неизпълнение на
задълженията си за доставка в срок,продавачът дължи на купувача неустойка в
размер на 200 лв. на ден върху стойността на договора,но не повече от 20 % от
стойността на неизпълнението.Предвид установената забава на доставката по
фактурата от 18.07.2016 г. уговорената неустойка по т.12.1. от договора се
дължи от ищеца на ответника,а с оглед стойността на доставената по тази фактура
стока-513,12 лв. и уговорения начин на изчисляване на неустойката,дължимият
размер на същата възлиза на сумата от 102,62 лв. /20 % от 513,12 лв./.В такъв
размер е и заявения от ответника размер на неустойката.Предвид изложените
съображения и обстоятелства,възражението за прихващане със сумата от 102,62
лв.-неустойка по т.12.1. от сключения на 31.05.2016 г. договор,е основателно и
като такова ще се уважи,като посочената сума от 102,62 лв. следва да бъде
прихваната от насрещното задължение на ответника спрямо ищеца в размер на 218
568,11 лв.,при което положение остава дължима от ответника главница в размер на
218 465,49 лв.
При съобразяване на всичко
изложено по-горе,претенцията на ищеца за неплатена цена на доставени лекарства
по договора от 01.02.2017 г. следва да бъде уважена до размера от 218 465,49
лв.,а за разликата над тази сума до размера от 249 569,12 лв. /какъвто е
остатъка от претендираната сборна главница след извършените в хода на делото
плащания от ответника/ претенцията следва да се отхвърли поради извършено
съдебно прихващане с горните суми по уважените възражения за прихващане на
ответника,а за разликата над 249 569,12 лв. до пълния претендиран сборен размер
главница от 952 146,92 лв.,иска подлежи на отхвърляне поради извършено в хода
на делото плащане от страна на ответника.
Върху дължимата и
неплатена главница от 218 465,49 лв. няма да бъде присъдена законна
лихва,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане,тъй като
е налице коментираната по-горе уговорка между страните за недължимост на такава
лихва до окончателното плащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно на уважената част от исковете,а на
основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно на
отхвърлената част от исковете.В случая за „отхвърлена част от иска“ следва да се
счита отхвърления изцяло акцесорен иск за мораторни лихви и отхвърлената поради
извършено съдебни прихващане част от главницата,но не и частта от процесната
главница,която се отхвърля поради извършено в хода на делото плащане от страна
на ответника.Това е така,защото плащането е осъществено след подаване на
исковата молба и както се установи от назначената по делото ССЕ-за,към момента
на подаване на исковата молба процесната главница е била дължима и неплатена в
пълния й заявен размер,от което следва,че ответникът е станал причина за
завеждане на делото за пълния претендиран размер главница и с оглед на това не
следва да бъде освобождаван от отговорността на разноските за частта от същата
главница,която се отхвърля с настоящото решение поради осъществено в хода на
делото плащане.При изчисляването на дължимите на ищеца разноски съобразно
правилото на чл.78,ал.1 от ГПК,тази част от главницата не следва да се прибавя
към „отхвърлената част от иска“.
Друго,което следва да бъде
съобразено при преценка размера на дължимите на ищеца разноски,е заявеното от
ответника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.Това възражение е основателно.Платеният от ищеца
адвокатски хонорар е в размер на 43 734 лв.,а минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно приложимата спрямо случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.5
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се равнява
на сумата от 21 021,18 лв.Делото не може да бъде определено като такова,характеризиращо
се с особена фактическа и правна сложност,с оглед на което съдът приема,че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
минималния размер адвокатско възнаграждение,изчислен съобразно посочената
разпоредба от Наредба №1.При това положение и при приложение на разпоредбата на
чл.78,ал.1 от ГПК,на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 19 866,85 лв.На ищеца следва
да се присъди и съответната част от платената държавна такса по предявените
искове и от платеното от него възнаграждение за вещо лице,отново при
съобразяване на правилото по чл.78,ал.1 от ГПК /но и при отчитане на горните
мотиви относно „отхвърлената част от иска“/.При това положение,общият размер на
разноските,които следва да бъде присъден на ищеца и да се възложи в тежест на
ответника,възлиза на сумата от 56 992,13 лв.Именно тази сума ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца като съдебни разноски за настоящата съдебна
инстанция.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК,съобразно на отхвърлената част от исковете /и отново при съобразяване на
горните доводи относно „отхвърлената част от иска“/,както и при съобразяване на
представените доказателства за извършените от ответника разноски за настоящото
производство,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
364,16 лв. съдебни разноски.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-Свети Георги“ЕАД с ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Пещерско шосе“№66 да заплати на „ЕЙ ЕНД
ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,р-н Надежда,ул.“Рожен“№24 сумата от 218 465,49 лв. /двеста и
осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки/,представляваща
неизплатена цена на извършени доставки на лекарството „Спрайсел“,филмирани
таблетки 50 мг. Х 60, по договор за доставка на лекарствени продукти с №ОП-13-17
от 01.02.2017 г. и следните фактури:фактура №********* от 15.05.2017 г.,фактура
№********** от 13.11.2017 г.,фактура №********** от 23.11.2017 г.,фактура №**********
от 29.11.2017 г.,фактура №********** от 30.11.2017 г.,фактура №********** от
30.11.2017 г.,фактура №********** от 05.12.2017 г.,фактура №********** от
06.12.2017 г.,фактура №********** от 14.12.2017 г.,фактура №********** от
18.12.2017 г.,фактура №********** от 28.12.2017 г.,фактура №********** от
03.01.2018 г.,фактура №********** от 08.01.2018 г.,фактура №********** от
12.01.2018 г.,фактура №********** от 15.01.2018 г.,фактура №********** от
17.01.2018 г.,фактура №********** от 19.01.2018 г. и фактура №********** от
24.01.2018 г.,която остатъчна дължима сума е формирана след погасяване на част
от общата стойност на тези фактури,възлизаща на сумата от 249 569,12
лв.,посредством извършено съдебно прихващане на същата сума с насрещните
вземания на „УМБАЛ Свети Георги“ЕАД спрямо „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ“ЕАД за
следните суми:
-сумата от 20 868,27
лв.,представляваща неустойка по чл.10.3. от договор №ОП-13-17/01.02.2017
г.,дължима от ищеца на ответника за доставени лекарства с по-малък остатъчен
срок на годност от договорения,по общо 30 броя фактури,издадени в периода
26.09.2017 г.-24.01.2018 г. и описани в таблица №2 от процесната искова молба;
-сумата от 7 429,69
лв.,представляваща неустойка по чл.10.3. От сключения на 01.02.2017 г.
договор,дължима от ищеца на ответника за доставка на лекарствени продукти с
по-кратък от договорения срок на годност по описаните в т.2-ра от отговора на
исковата молба 11 броя фактури,издадени в периода 15.05.2017 г.-22.03.2018 г.;
-сумата от 2504,92
лв.-неустойка за доставки на лекарствени продукти с по-кратък от договорения
срок на годност по сключения между страните договор за доставка на лекарствени
продукти №ОП-50-16 от 31.05.2016 г. и по описаните в отговора на ИМ 10 броя
фактури,издадени на основание същия договор в периода 15.06.2016 г.-11.09.2017
г.;
-сумата от 198,13
лв.-неустойка за доставки на лекарствени продукти с по-кратък от договорения
срок на годност,извършени по договор за доставка на лекарствени продукти №ОП-90-17
от 25.09.2017 г. и по описаните в отговора на ИМ 5 броя фактури,издадени на
основание същия договор в периода 13.10.2017 г.-09.05.2018 г.;
-сумата от 102,62 лв.,представляваща
договорна неустойка за извършена от ищеца доставка извън уговорения срок на
доставка по т.4.1. от сключения между страните договор от 31.05.2016 г. и
фактура №********** от 18.07.2016 г.
ЗА разликата над сумата от
218 465,49 лв. до сумата от 249 569,12 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
неиздължена цена на доставени лекарства по сключения между страните договор №ОП-13-17
от 01.02.2017 г. поради извършеното съдебно прихващане,описани по-горе в
диспозитива на настоящото решение,а за разликата над 249 569,12 лв. до пълния
претендиран размер главница от 952 146,92 лв.,която разлика представлява сбор
от неизплатена цена на извършени доставки на лекарства по същия договор и
описаните в таблица №1 от исковата молба
фактури,издадени в периода 15.05.2017 г.-24.01.2018 г. /изключая
описаните по-горе 18 броя фактури,останали неизплатени от ответника/,ОТХВЪРЛЯ
иска поради извършено от ответника плащане след образуване на настоящото дело.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ-Свети Георги“ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,бул.“Пещерско шосе“№66 да заплати на „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ“ЕАД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район
Надежда,ул.“Рожен“№24 сумата от 56 992,13 лв. /петдесет и шест хиляди деветстотин
деветдесет и два лева и тринадесет стотинки/ съдебни разноски съобразно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,район Надежда,ул.“Рожен“№24 да заплати на
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-Свети Георги“ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Пещерско шосе“№66
сумата от 364,14 лв. /триста шестдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/
съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА
БЪЛГАРИЯ“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-Свети Георги“ЕАД-гр.Пловдив с ЕИК *********
осъдителен иск за заплащане на сумата от 22 412,21 лв.,представляваща сбор от
обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху всяка една от главниците по
процесните 67 броя фактури,описани в таблица №1 от исковата молба и издадени в
периода 15.05.2017 г.-24.01.2018 г.,която претендирана сума на обезщетението е
формирана вследствие на твърдяно от ищеца извънсъдебно прихващане на сумата от
20 868,27 лв.-неустойка съгласно чл.10.3. от горния договор,от сумата 43 281,18
лв.,сочена като дължим размер на обезщетението за забава преди твърдяното
извънсъдебно прихващане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното
от ответника възражение за прихващане за сумата от 977,29
лв.,представляваща разликата между сумата от 5234,85 лв.,в какъвто размер е
било уважено възражение за прихващане на ответника с решение №287 от 25.05.2018
г. по т.д.№410/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,11-ти състав и сумата от 4257,56
лв.,до колкото е било уважено вземане на настоящия ищец с решението по същото
дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :