Определение по дело №167/2020 на Административен съд - Велико Търново

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№116

гр. Велико Търново, 16.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря ……………….., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №167 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателката И.М.М. ***, чрез ***Б.от ВТАК е обжалвала заповед №139-РД-01-03 от 5.2.2020 г. на заместник кмета на община Свищов, с която е наредено на собствениците, сред които е посочена и жалбоподателката, да премахнат жилищна сграда в УПИ XVI-1184в кв.192 по ПУП на Свищов. С жалбата е направено особено искане да се спре изпълнението на обжалваната заповед.

Към настоящото дело е присъединено с определение №106 от 12.03.2020 г. административно дело №169/2020 г. по описа на съда. Видно от него е, че жалбоподателката Е.Н.А.от град Враца, чрез същия процесуален представител обжалва същата заповед на същия орган, като и в тази жалба  е налице искане за спиране на изпълнението на процесната заповед.

На настоящият състав е известно, че в Административен съд – велико Търново, на производство е административно дело №141/2020 г. по описа му, като предмет на делото е същият административен акт, а жалбоподател е друг адресат на този акт – В.П.П.от град Пловдив.

Следва, с оглед принципа на процесуална икономия, съдът да се произнесе по исканията на И.М.М. и Е.Н.А.за спиране на изпълнението на посочената заповед.

В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субекти, които са адресати на административния акт и надлежно са го оспорили по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Исканята за спиране изпълнението на Заповед № 139-РД-01-03/ 05.02.2020 г., издадена от заместник кмет на Община Свищов, са допустими за разглеждане.

Разгледани по същество са неоснователни.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. 

В случая в искането за спиране на предварителното изпълнение е посочено, че жалбоподателите не са собственици на процесния имот, за когото е разпоредено поправянето и заздравяването му, и те не са в кръга на наследниците на бившия му собственик. Липсват каквито е и да са доказателства, които да установяват значителна или трудно поправима вреда,  респ. непоправима вреда, която би настъпила от предварителното изпълнение на заповедта.

   При преценка на цитираните доводи, настоящият състав намира, че същите са относими към законосъобразността на оспорената заповед, а не към обстоятелствата, които следва да се установят, за да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на същата. Както се отбеляза, с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта се презюмира наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, като опровергаването им е в тежест на жалбоподателите. Самото състояние на обекта е установено с наличния в делото Протокол № 3-МП от 27.09.2019 г., чието съдържание на този етап не е оборено. Към жалбите не са приложени доказателства, от които да се направи извод за стойността на бъдещите ремонтни работи, нито за финансовото състояние на оспорващите, което да се съпостави с тази стойност, при съобразяване, че заповедта има за свои адресати още 8 души. В жалбите липсва дори посочване на вреди, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправими или непоправими по смисъла на закона.

В тази връзка константна е съдебната практика, че трудно поправима вреда е само тази вреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквито вреди в случая не се твърдят. На последно място следва да се отбележи, че съобразно отразеното в самия оспорен акт, допуснатото от закона предварително изпълнение ,е отложено от административния орган /т. 2 от заповедта/. Исканията за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед са неоснователни и следва да се отхвърлят.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.123 от ГПК, приложима с оглед чл.144 от АПК, когато в съда има висящи няколко дела, които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да постанови общ съдебен акт.

Тъй като настоящото дело и присъединеното към него дело имат идентичен предмет на спора като предмета на спора по АД №141/2020 г. по описа на АСВТ, то следва делата да бъдат съединени за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение.

Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново ,шести състав

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на И.М.М. ***, ЕГН ********** и на Е.Н.А.от град Враца, ЕГН ********** за спиране на допуснатото изпълнение на заповед №139-РД-01-03 от 5.2.2020 г. на заместник кмета на община Свищов.

ПРИСЪЕДИНЯВА производството по АД №167/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново за съвместно разглеждане с административно дело №141/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново и прекратява производството по делото.

 

Определението, в частта му, с която исканията на И.М.М. *** и на Е.Н.А.от град Враца за спиране на изпълнението на оспорената заповед са отхвърлени, може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, като в останалата си част не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: