Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ А въззивен състав, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Любомир Луканов
Анета Илчева
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 13470 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл. 258 – 273
ГПК.
С решение от 03.01.2018г. по гр.д.
№38078/13г. на СРС, 73 състав са отхвърлени предявените от Д.И.В. срещу „Л.С.“
ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за
признаване за незаконна и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение №8/11.04.2013г.
по чл.330, ал.2, т.6 КТ на изпълнителния директор на ответното дружество; с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на предишната
работа – „сътрудник, охрана“ в отдел „Проверка, сигурност, пътници и ръчен
багаж“, Дирекция „Сигурност“ на ответното дружество и иск по чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 6 234. 48 лв. - обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението му за периода
20.08.2013 – 20.02.2014г. С решението са присъдени разноски съобрзано изхода на
спора.
Въззивникът – ищец Д.И.В. обжалва решението изцяло като неправилно и необосновано,
поради противоречие на материалния закон. Сочи, че решението е бланкетно и
немотивирано, тъй като ответникът се е позовал единствено на цветно
изображение, за което се твърди, че е снимка на ръчен багаж на пътник, в който
се е намирал забраненият нож. Поддържа, че съгласно заключението на приетата
СТЕ, изображението не е генерирано от рентгена, на който е работил ищеца, а
отделно не е оригинално, а на същото е добавена текстова част. Твърди, че не са
налице предпоставкие за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като
преценката дали даден предмет е забранен е напълно субективна, а не се дължи на
обективни правила. Поддържа, че пропускът на процесния обект – нож, се дължал
на съвместяването на две позиции № 3 и № 4 – работа с рентген и ръчно претърсване на
багаж, което било недопустимо, с оглед характера и интензитета на работа. Твърди,
че предметът е бил с минимални размери и по делото не е установено чий е багажът,
в който се е намирал процесният нож и кой го е оставил, както и дали предметът,
който е оставен от пътника, е именно процесният нож. Сочи, че наложеното
дисциплинарно наказание е несъответно на извършеното нарушение, предвид
наложено по –леко наказание на друг служител за пропуск на огнестрелно оръжие. Моли
съда да отмени обжалваното решение, като бъде поставено друго решение, с което да
уважи предявените искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият - ответник
„Л.С.“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че преценката
дали един предмет е забранен не е субективна, а съобразно представените по
делото правила, обективирани в Процедура № 400 за проверка на пътници и ръчен
багаж на Терминал 1 и Терминал 2 на летище София. Сочи, че функциите на служителя
на позиция № 3 при проверка на пътници и ръчен багаж, който работи с рентгена,
са подробно описани т. ІІІ – Позиция № 3 “Методология за работа и изпълнение на
функционалните задължения от служителите на пунктовете за проверка в отдел
ПСПРБ в дирекция Сигурност, с които ищецът е запознат. Твърди, че доводите на жалбоподателя,
че е съвместявал две позиции, са неоснователни. Сочи, че от събраните по делото
доказателства по делото е безспорно установено извършеното от ищеца нарушение.
Поддържа, че доводите за наложено по-леко наказания на друг служител за друго
нарушение са неотносими към спора. Моли съда да потвърди решението. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка на обжалваното решение
по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Решението
е немотивирано, но това не рефлектира върху валидността и правилността на
същото. По същество решението е правилно
като краен резултат.
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за признаване за незаконна и отмяна на заповед за дисциплинарно
уволнение № 8/11.04.2013г., изд. на
основание чл.330, ал.2, т. 6 вр. чл. 190, ал.1, т. 7 вр. чл. 188, т. 3 КТ от изпълнителния
директор на ответното дружество; за възстановяването на ищеца на предишната
работа – „сътрудник, охрана“ в отдел „Проверка, сигурност, пътници и ръчен
багаж“, Дирекция „Сигурност“ и за осъждане на ответника да заплати сумата 6 234.
48 лв. /допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно
определение от 03.10.2014г./ - обезщетение за оставането без работа за периода
20.08.2013 – 20.02.2014г.
Не е спорно между страните и установено,
че ищецът Д.В. е работил при ответника по трудов договор на длъжността
„сътрудник, охрана“ в отдел „ПСПРБ“, дирекция „Сигурност“ при ответното
дружество.
С атакуваната заповед от 11.04.2013г. на ищеца
е наложено наказание дисциплинарно уволнение за това, че на 21.01.2013г., в 14.
16 ч. при изпълнение на служебните си задължения на позиция № 3 /рентгенов
оператор/, ниво В1 на Терминал 2 на летище София, не е осъществил контрол на
достъпа в достатъчно висока степен и е пропуснал за преминаване пътник със
забранен предмет нож в ръчния му багаж. Заповедта е подробно мотивирана, като
са описани подробно извършените действия по установяване на нарушението –
преглед на записите на видеонаблюдението и проверка на записите на рентгеновата
система, като извършените нарушения са квалифицирани по чл. 126, т. 4, 5 и 13 КТ, както и на посочени норми от Процедура № 400 за проверка на пътници и ръмен
багаж на Терминал 1 и Терминал 2.
В исковата молба ищецът е оспорил законността
на извършеното уволнение, с твърдения, че не е налице соченото нарушение по чл.
126, т. 4 и 5 от КТ, както и с доводи, че е осъществявал две функции към
момента на пропуска. Изложил е доводи, че рентегеновите апарати са с ниска
резолюция и в заповедта не било посочено при какви обстоятелства е установено
наличието на забранен предмет, дали същият е иззет и къде се намира. В исковата
молба ищецът се е позовал и на нарушение на чл. 194 КТ, поради неспазване на 2
месечния преклузивен срок за налагане на наказанието. Отделно се е позовал на
несъответствие на наложеното наказание на извършеното нарушение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковете по подробно изложени съображения.
Съгласно
заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, изображението, генерирано от ищеца Д.В. в 14:16:28 часа на
21.01.2013г. на рентгенова система Hi-scan6040i, сериен номер 28740, е идентично с това на стр.
92 по делото без текстовата част, като рентгеновата система определя кой
служител е генерирал файла чрез паролата, която е въведена. Вещото лице дава
констатации, че резолюцията на процесния скенер позволява идентификацията на
ножове с различни големина, местоположение в багажа и форма и при забелязване
на опасен предмет, операторът разполага с възможност да маркира. Отделно вещото
лице дава заключение, че при посещение на място му е показан сгъваем нож с
острие, който бил идентичен с този от изображението.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелетят З.Д.дава показания , че като началник смяна ищецът му е подчинен и
е възможно служител да работи на позиция
№ 4 и позиция №3. Твърди, че за служителите няма определена позиция, като
позицията се опредялала от естеството на работа. Сочи, че рентгеновият апарат
не маркира забранените предмети, а това се прави от оператора. Посочва, че през
процесния период рентгенов оператор е бил ищецът. Споделя, че няма достъп до
записите на камерите, такъв имат единствено неговите ръководители. Така
единствено те могат да установят откъде е минал багажът с поставения нож.
Забранените предмети се разпознавали по форма, тъй като били от различни
материали.
Свидетелят С.М.К.твърди,
че бил извикан от директора на дирекция „Сигурност“ във връзка с намерен от
чистачка нож на подлакътника на първото кресло в близост до прозореца. Разпоредил
проверка, от която се установило, че пътникът, оставил ножа, е преминал именно
през пункта на ищеца. Извършил е проверката със свидетеля С.К.. След прегледа на записите на камерите
се установило, че пътникът поставил ножа на подлакътника на първото кресло в
близост до прозореца, вследствие на което чистачката го е открила именно там
по-късно.
Свидетелят С.К.дава
показания, че на 21 или 22 януари свидетелят Куцаров го е информирал за
открития нож. Било му разпоредено да извърши проверка по случая. От
видеонаблюдението се установило как пътник поставя някакъв предмет между
седалките, като процесният нож се виждал на записите. След връщане на записите
се установявало, че пътникът преминал през пункта на ищеца. Направил разпечатка
от рентгена на багажа на пътника, от която се виждал процесния нож. На изображението излизало името на ищеца. От
прегледаните записи се установило, че в процесния период на смяна били четирима
служители.
Свидетелят Д.П.твърди,
че с ищеца са били колеги, като след случая разбрал, че ще бъде уволнен. Не
помни, дали на процесния ден е бил на работа. Практиката била да работят по пет
служителя на петте позиции. Уточнява, че рентегенът огражда предметите с
по-голяма плътност, като операторът преценява дали предметът е опасен.
По
делото е представена Методология за
работа и изпълнение на функционалните задължения от служителите на пунктове за
проверка в отдел „ПСПРБ“ в дирекция „Сигурност“, съобразно позициите, описани в Процедура № 400 за проверка на пътниците и
ръчен багаж на „Летище София“, също
приета по делото. По делото не е спорно, че към момента на пропускане на ножа
ищецът е бил служител на позиция № 3, чиито функции са подробно описани в р.
ІІІ от Методологията.
Съгласно
представената Процедура № 400 за проверка на пътници и ръчен багаж на „Летище София“, служител, заемащ позиция № 3,
работи с рентген и анализира изображението от сканирания багаж. В Методологията за работа и изпълнение на
функционалните задължения от служителите на пунктове за проверка в отдел
„ПСПРБ“ в дирекция „Сигурност“ са описани подробно функциите, които служител на
позиция № 3 следва да изпълнява, а именно: в случай на предизвикано съмнение по отношение
на багаж и вещи задължително следва да извърши повторна проверка с рентгена под
различен ъгъл. В Приложение 4-В към Процедура за проверка на пътниците и ръчен
багаж на „Летище София“ № 400 изрично е
посочено, че ножове с острие с дължина над 6 см. се забранява да се внасят в
зоните с ограничен достъп. Ищецът е бели запознат с длъжностната си
характеристика, представените Правилник за вътрешния трудов ред, Процедура 400
и Методология, разгледани по-горе, поради което оплакването, че преценката за
това дали определен предмет е забранен, е субективна, а не почива на определени
от работодателя вътрешни правила, е изцяло неоснователно.
Неоснователен се явява доводът в жалбата за
недоказаност на процесното нарушение. От заключението на приетата съдебно-техническата
експертиза, която е неоспорена от жалбоподателя, се установява, че същият е
генерирал представеното изображение от 21.01.2013г. в 14:16:28 часа. Вещото
лице дава констатации, че изображението е идентично с това на стр. 92 по делото
без единствено текстовата част, която е със съдържание File name: 201301121_141328_28740; DATE/TIME:
21-01.2013 14:16:28; USER: DAMIAN VASLIEV. На същото се вижда, че в багажа се съдържа
процесния нож. Предвид изложеното, по делото е установено, че процесният нож е
с размери над 6 см., т.е. забранен предмет. Ирелевантно е посоченото в жалбата,
дали пътникът действително е оставил намерения нож или не, тъй като от значение
за настоящия случай е, дали е багажът с процесния нож е преминал през
проверката на позиция № 3, осъществена от ищеца.
Неоснователно е
оплакването, че ножът е с минимални размери
и поради това не е забелязан от ищеца. Установено е от заключението на СТЕ, че
предметът е с размери, които позволяват на рентгена да идентифицира ножове с
различни големини, местоположение в багажа и форма.
Неоснователен се явява и доводът, че пропускът
се дължи на съвместяването на две позиции - № 3 и № 4. Съгласно т. 4 от
Процедура 400, служителите по сигурността, работещи на пункт за проверка,
изпълняват в пълен обем функционалните си задължения, като спазват изискванията
за ротация по позиции, съгласно Методологията. Съгласно представената
присъствена книга ПСПЕБ Т-2, в смяната
на ищеца са работили общо 11 служители. В Процедура № 400 за проверка на
пътниците и ръчен багаж на „Летище
София“ со сочи, че служителите заемат позиции №1, № 2, № 3, № 4 и
супервайозор-отговорник на смяна. От свидетелските показания на свид. Коцев се
установява, че на смяна са били общо 4 служители, а не 5. В Методологията действително
са описани пет позиции, но не е посочено, че на всяка позиция следва да бъде
отделен служител, а какви задължения има всеки служител, намиращ се на
съответната позиция. Отделно свидетелят Д./супервайзор на процесната смяна/
посочва, че е възможно един служител да съвместява двете позиции № 3 и № 4,
като единствено в случай, че се налага да проверява багажа на позиция №4, при
съмнения относно безопасността на багажа, следва да спре рентгена и тогава да
отиде до позиция № 4 и да провери багажа. Съгласно представената Методология, служител
на позиция № 4 отговаря за направляване, изолиране и контролиране на багаж,
подлежащ на допълнителна ръчна проверка и предварително набелязан от
рентгеновия оператор. Следователно пропускът не ищеца не се дължи на
съвместяването на двете позиции, тъй като багажът преминава първо през позиция
№3, на която следва да бъде установен
опсания предмет и след това да бъде претърсен допълнително на позиция №4, което
в настоящия случай не е направено, поради пропускът да бъде установен ножа още
на позиция № 3. Предвид горното, оплакването в тази връзка в жалбата е
неоснованелно.
По
поддържания в жалбата довод за тежестта на наложеното наказание: Съгласно
константната практика на ВКС при избора на наказание, съгласно чл. 189 КТ,
работодателят следва да преценява тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено то и поведението на служителя. За тежестта на нарушението е
от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние,
преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за
оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от
допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за
работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Стойността на
имуществото, предмет на нерегламентирано разпореждане като обективно
обстоятелство, при което нарушението е извършено, е от значение, но не е
определящо обстоятелство за тежестта на нарушението. В решение № 167/2013 г. по
гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV
ГО е прието, че трудови функции,
свързани със задължения по опазване обществената сигурност; по опазване
сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага,
сочат за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява
изключително тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. С оглед горното, настоящият
съдебен състав намира, че в случая, с оглед характера на работата, наложеното дисциплинарно наказание на ищеца е
съответно на извършеното нарушение. Наложеното дисциплинарно наказание на друг
служител за същото по характер нарушение се явява ирелевантно за настоящия
случай с оглед на тежкото дисциплинарно нарушение.
Други доводи, включително и досежно
нарушение по чл. 194 КТ, не са
релевирани в жалбата. Отделно от това, оспорването на преклузивния срок по чл.
194 ГПК правилно е прието за неоснователно от СРС, предвид ползването на
разреше
Поради изложените
съображения заповедта за уволнение е мотивирана, законосъобразна и искът по чл.
344, ал., т.1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на
спора по този иск, неоснователни са и акцесорните искове по чл. 344, ал.1, т.2
и т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Предвид съвпадението на крайните
изводи на двете инстанции, жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора, на въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и реално извършените процесуални
действие, по арг. от чл. 78,
ал. 8 ГПК, следва да се присъди сумата 100 лв.
При тези мотиви, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 304955/03.01.2018г. по гр.д. №38078/13 г. на
СРС, 73 състав.
ОСЪЖДА Д.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.