Р Е Ш Е Н И Е

№ … …

град Кърджали, 09.10.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ..…..… в публично заседание ……..……

на двадесет и трети юни ......................................................................................................................

през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

при секретар ……………………………. Мариана Кадиева, ……...........………..….….

като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .....................................

административно дело №109 ...... по описа за .................. 2020 година ....................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от С.М.Б., с посочен в жалбата адрес ***, лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.Б.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, против Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №38 от 24.01.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на жалбодателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2013 год. до 2017 год. включително, за задължения за вноски по ДОО, за периода от 2013 год. до 2017 год. включително, за задължения за вноски за ЗО, за периода от 2013 год. до 2017 год. включително и за задължения за вноски за ДЗПО-УПФ, за периода от 2013 год. до 2017 год. включително, общо в размер на 23829.14 лева и лихви върху тези задължения, общо в размер на 8666.24 лева.

Жалбодателят заявява в жалбата, че не е доволен от така постановеното решение и счита същото за неправилно и незаконосъобразно, а констатациите, описани в Акта за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год. за неправилни и необосновани, поради което го обжалва пред Административен съд - Кърджали в законния срок. Излага съображения, като сочи най-напред, че за периода ревизиращият орган е изложил констатации, като неправилно приел, че е налице несъответствие между реализираните от жалбодателя доходи и имущественото му състояние и неправилно го е третирал като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ. Твърди, че в обжалвания РА не са описани и не са включени в паричния поток реализираните от него и от съпругата му доходи в *** и че не са взети предвид и не са включени в паричния поток реализираните приходи от дейността му като едноличен търговец и доходите на съпругата му. В насока последното твърди, че органът неправилно не е обследвал паричния поток по наличните банкови сметки, открити на името на съпругата му и че ревизиращият орган неправилно не взел предвид и твърдяното от него обстоятелство, че домакинството му е подпомагано от децата им, като в тази насока ревизиращият орган, в изпълнение на задълженията си по закон, не е извършил проверка спрямо тях. Счита, че правилно ревизиращият орган изключил от „паричния разход на домакинствата по групи разходи” комуналните разходи, но неправилно не отчел, че това са разходи от категорията СИО и неправилно не ги отразил, респ. приравнил на половина, т.е. на база съставено домакинство от двама съпрузи. Сочи, че ревизиращият орган приел в изготвения доклад и е обективирал в обжалвания РА, че е реализирал доходи от трудова дейност, които следва да бъдат облагани, но не посочил характера на трудовата дейност и че неправилно ревизиращият орган приел, че началното салдо, респ., наличните парични средства, с които е можел да разполага към 01.01.2013 год. са в размер на нула лева, като не обследвал приходите и разходите му - неговите и семейството му, за предхождащите ревизирания период години. Твърди също, че ревизиращият орган неправилно, в резултат на всичко това, приел, че не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените от него разходи за периода 2013 – 2017 год., поради което неправилно определил задължения в размер, по-висок от действителния. Поради това жалбодателят счита, че задължението, в размер на 32495.38 лева, е неправилно определено, а изводите в ревизионният акт за необосновани и постановени в резултат на превратно тълкуване на фактите и неполагането от страна на органа по приходите на всички усилия за изясняване на обективната истина, съгласно задължението му по чл.3 от ДОПК. Излага и довод, че административният орган, в съответствие със задълженията си по чл.37, ал.1 от ДОПК, е следвало да обсъди всички събрани доказателства/както тези, служебно събрани, така и тези, събрани по негова инициатива/ и след това да ги подложи на обективна преценка и анализ, а вместо това, подложил на преценка само тези доказателства, събрани служебно от органа по приходите, като игнорирал тези, представени от жалбодателя в хода на ревизионното производство, което счита за обстоятелство, навеждащо до извода за непълно проведено ревизионно производство, водещо до отмяна на РА. Не на последно място, твърди, че неправилно и в нарушение на административнопроизводствените правила, ревизиращият орган провел ревизионното производство по реда на чл.122 ДОПК, без да са налице законовите предпоставки за това, като сочи, че за да се приложи производството по чл.122 от ДОПК при установяване на дължимия данък, следва да е налице т.нар. „особен случай”, който да препятства извършването на ревизия по общия ред, измежду които настоящият случай не попадал, както и че хипотезите на тези особени случаи са изчерпателно посочени в чл.122 от ДОПК и следва да бъдат конкретно установени от страна на органа по приходите, при условията на пълно и главно доказване. Сочи също, че само когато органът е доказал по безспорен начин наличието на предпоставките на чл.122 от ДОПК, може производството да протече по реда на особено производство по чл.122 от ДОПК и че предполагаемото наличие на основанията на чл.122 от ДОПК от страна на административния орган, не води до възможността ревизията да бъде извършена по особения ред, предвиден в закона, респ. облагането да бъде извършено по аналог. Жалбодателят счита това за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при извършената ревизия, ограничаващо правата на данъчнозадълженото лице и също водещо до отмяна на обжалвания РА. На основание изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, жалбодателят моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП - Пловдив, с който е определено задължение общо в размер на 32495.38 лева - главница и лихви за всички периоди, представляващи допълнително установени задължения за внасяне на данък по чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО, ведно с определените лихви, като неправилен и незаконосъобразен, както и моли да му бъдат присъдени разноските за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят С.М.Б., с адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв.М.Ч. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да постанови решение, с което да уважите депозираната от жалба и да отмени изцяло процесния ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Заявява, че подробни съображения в тази насока са изложени в жалбата и моли съдът да ги има предвид. Представя списък на разноските, които моли да бъдат присъдени на жалбодателя. В даден от съда срок депозира и писмена защита, в която излага доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се представлява. От И. П. – ст.юрисконсулт в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП по електронната поща на съда, преди първото съдебно заседание, е постъпила молба, в която заявява, че оспорва подадената жалба. В същата моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди изцяло обжалваният РА, като правилен и законосъобразен, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото дело.

От И. П. – ст.юрисконсулт в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП е депозирана и писмена защита, в която са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като счита, че същият е законосъобразен и правилен. В писмената защита моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на С.М.Б. от ***, като неоснователна, а обжалваният Ревизионен акт/PA/ №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год., издаден от ТД на НАП – Пловдив, да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Моли, също така, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, видно от прието като доказателство в съдебно заседание заверено копие от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, обр.112, с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес” и баркод *** на „Български пощи” ЕАД ПС – Кърджали/л.13/, Решение №32 от 24.01.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, изпратено със съпроводително писмо Изх.№20-30-212/31.01.2020 год. Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП/л.7/, е получено лично от жалбодателя С.Б., на датата 12.02.2020 год., което е удостоверено с подписа й, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка и на ръководителя на пощенския офис. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали, на датата 25.02.2020 год., като е регистрирана в деловодството на Офис – Кърджали с Вх.№***/*** год., видно от положения щемпел върху същата/л.3/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването на препис от Решение №32 от 24.01.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000919002033-020-001 от 02.04.2019 год. на началник сектор в ТД на НАП - Пловдив/л.187-л.188/, по отношение на жалбодателя С.М.Б. от ***, с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител, с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год.; 2. ДОО - за самоосигуряващи се - от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год.; 3. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год.; 4. Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се - от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип от ревизори: 1. С. М. И. - *** (ръководител на ревизията) и 2. С. С. Ч. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено на 19.04.2019 год., по електронен път, видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.186/. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16000919002033-020-002 от 18.07.2019 год. на началник сектор в ТД на НАП - Пловдив /л.100-л.101/, с която срокът на ревизията е удължен до 19.09.2019 год., която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 19.07.2019 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.99/.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год./л.46-л.89/, изпратен на електронната поща на ревизираното лице, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.44/, ревизионният доклад, ведно с приложенията към него, е получен електронно от ревизираното лице на датата 04.10.2019 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на 04.10.2019 год. и документът е изтеглен от посочения имейл на същата дата.

Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, не е било подадено възражение в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК и така, впоследствие, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.24-л.34/, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.23/, ревизионният акт, ведно с приложенията към него, е получен от ревизираното лице на дата – 04.11.2019 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на 04.11.2019 год. и документът е изтеглен от посочения имейл на същата дата.

С този Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателя С.М.Б. от ***, с ЕГН **********, са били установени задължения за довнасяне, в размер общо на 23829.14 лева/двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ и лихви за просрочия върху тях, в размер общо на 8666.24 лева/осем хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. – главница 8711.15 лева и лихви върху тях, в размер на 3597.81 лева; 2. Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се лица – за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. – главница 2890.34 лева и лихви върху тях, в размер на 976.22 лева; 3. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. – главница 4624.55 лева и лихви върху тях, в размер на 1561.97 лева и 4. ДОО - за самоосигуряващи се лица - за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. – 7603.10 лева и лихви върху тях, в размер на 2530.24 лева.

Против този Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба/наименована „възражение”/ от ревизираното лице, регистрирана с Вх.№***/*** год. на ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали и с Вх.№***/*** год. на ТД на НАП - Пловдив Офис – Пазарджик, съответно с Вх.№***/*** год. на ТД на НАП – Пловдив/л.19-л.21/, в което възражение е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на така издадения ревизионен акт и е поискал от директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив да бъде постановено решение, с което същият да бъде отменен изцяло, а като доказателство към възражението е приложил единствено копие от ***я документ за самоличност на съпругата си/личен паспорт/л.22/.

По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №32 от 24.01.2020 год./л.6-л.12/, като Е ПОТВЪРДИЛ изцяло Ревизионния акт/РА/ №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на С.М.Б. от ***, с ЕГН **********, за установените задължения по ЗДДФЛ, както и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице и лихвите върху тях, както следва:

Вид задължение:	Период			Размер лв. Лихви лв.
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2013 г.			4783.40 2672.76
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2014 г.			520.80 238.08
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2015 г.			139.70 49.64
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ		2016 г.	1371.15 348.15
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ		2017 г.	1 896.10 289.18
• Вноски за ДОО		2013 г.	2734.08 1527.69
• Вноски за ДОО		2014 г.	253.31 115.80
• Вноски за ДОО		2016 г.	1802.86 457.76
• Вноски за ДОО		2017 г.	2812.85 428.99
• Вноски за ЗО		2013 г.	1708.80 954.80
• Вноски за ЗО		2014 г.	158.32 72.38
• Вноски за ЗО		2016 г.	1126.79 286.10
• Вноски за ЗО		2017 г.	1630.64 248.69
• Вноски за ДЗПО - УПФ		2013 г.	1068.00 596.75
• Вноски за ДЗПО - УПФ		2014 г.	98.95 45.23
• Вноски за ДЗПО - УПФ		2016 г.	704.24 178.81
• Вноски за ДЗПО - УПФ		2017 г.	1019.15 155.43
ОБЩО:			23829.14 8666.24

В ревизионния акт е посочено, че извършените при ревизията действия, установените обстоятелства и направените констатации по настоящата ревизия, са подробно описани в Ревизионен доклад №Р-16000919002033-092-001 от 03.10.2019 год., връчен чрез активиране на електронна препратка към съобщение за електронно връчване на документи на 04.10.2019 год., от имейл: *** и че същият е неразделна част от настоящия ревизионен акт, на основание чл.120, ал.2 от ДОПК, както и че в ревизионния доклад е направено предложение за установяване на следните размери на дължимия ДДФЛ и дължимите вноски за фонд ДОО, фонд ДЗПО-УПФ и фонд НЗОК/ЗО/ за самоосигуряващи се лица за ревизираните периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год., както следва: - за ДДФЛ – 8711.15 лева и лихви за просрочие – 3530.04 лева; - за фонд ДОО за самоосигуряващи се – 7603.10 лева и лихви за просрочие – 2471.10 лева; - за ДЗПО-УФ за самоосигуряващи се – 2890.34 лева и лихви за просрочие – 953.75 лева; - за фонд НЗОК/ЗО/ за самоосигуряващи се – 4624.55 лева и лихви за просрочие – 1526.00 лева. Отбелязано е, че не е подадена възражение, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, срещу констатациите в ревизионния доклад в законоустановения 14-дневен срок от връчването му и че в резултат на извършен анализ и преценка на законосъобразността на извършените процесуални действия, събраните доказателства в хода на ревизията, направените констатации и изводи, установената фактическа и правна обстановка, подробно изложени в констатациите на изготвения ревизионен доклад, с ревизионния акт се определят задължения по видове и периоди, съобразно направените констатации в ревизионен доклад. Посочено е, че в хода на ревизионното производство по издаване на Ревизионен доклад са спазени материалните разпоредби на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и е проведено законосъобразно ревизионно производство, съгласно ДОПК и утвърдените процедури и че всички констатации в доклада се основават на доказателства, установени с доказателствените средства, предвидени в разпоредбите на ДОПК, както и че са събрани са всички доказателства (описани и приложени към РД), които са били релевантни за издаването на правилен и законосъобразен ревизионен акт, а дължимите лихви за просрочие са определени на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, до датата на издаване на настоящия ревизионен акт, съгласно приложени справки - лихвени листа от №1 до №4.

В съставения от ревизиращия екип Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. е посочено най-напред, че С.М.Б. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, с адрес по чл.8 от ДОПК - *** и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ и че в хода на ревизионното производството е извършен анализ относно квалификацията на С.Б. като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 и ал.4 от ЗДДФЛ, тъй като той има жизнени интереси и в Република България и в ***. Мотивирано е, че от представените в предходното производство документи и обяснения, присъединени с Протокол №1461339/05.07.2019 год. е установено, че той е *** гражданин и че лицето е декларирало, че живее със семейството си във ***, както и че от него са предоставени преведени справки за прослужено време, които съдържат данни за заплатите по месечно за периода от м.01.2013 год. до м.10.2014 год.; от м.06.2015 год. до м.12.2017 год., в *** фирми. Мотивирано е, също така, че в ревизионното производство е установено, че същото има жизнени интереси и в Република България, тъй като същото има регистрирана фирма като едноличен търговец, съгласно българското законодателство, с наименование ЕТ „С.Б.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и с декларирана дейност: питейни заведения, като е пререгистриран в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 18.10.2010 год. Установено е, че като ЕТ е извършвал стопанска дейност за периода 2013 год. до 2017 год. и в тази връзка са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и годишни декларации - обр.6, както и е посочено, че физическото лице е самоосигуряващо се лице, съгласно българското законодателство от 22.01.2003 год. и че в качеството си на едноличен търговец, той е сключвал трудови договори с наети лица през проверявания период, което е констатирано след извършена справка в ПП СУП, регистър „Трудови договори”. Освен това е установено, че проверяваното лице е било съдружник и в дружеството „***” ООД, с ЕИК ***, учредено на 30.06.2015 год. и вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 09.07.2015 год., с дялов капитал в размер на 1000 лева, разпределен между съдружниците Т. Н. В. – 700 лева/70%/ и С.Б. – 300 лева/30%/, като на 21.12.2016 год. е вписано ново разпределение на дяловия капитал между съдружниците Т. Н. В. – 500 лева/50%/ и С.Б. – 500 лева/50%/, а на 04.05.2017 год., ревизираното лице С.Б. е продал дружествените си дялове на Т. Н. В. Посочено е, освен горното, че през ревизирания период, проверяваното лице е закупило недвижими имоти, находящи се на територията на страната и предвид всичките тези обстоятелства, в ревизионния доклад е прието, че следва С.М.Б. да бъде квалифициран като местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.

В ревизионния доклад е отразено, че в качеството си на физическо лице и като ЕТ, проверяваното лице не е регистрирано по ЗДДС, а при извършена проверка в информационната база данни на ТД на НАП – град Пловдив, е установено, че лицето е декларирало начало на осигуряване, като собственик на ЕТ„С.Б.”, с ЕИК ***, от 22.01.2003 год., като осигурен за всички осигурителни рискове и че за лицето С.Б., съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005 год., е подавана информация с декларация - обр.1 и декларация - обр.6, за периода от м.01.2013 год. до м.12.2017 год. В доказа е отразено, също така, че в регистър ПП „Заеми” няма данни за предоставени/получени заеми от лицето и че в подадените Справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми за периода от 2013 год. до 2017 год. няма данни за изплатени суми на лицето. Посочено е, че на РЛ не са извършвани ревизии за определяне на данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ. Описано е, че в отговор на ИПДПОЗЛ №Р-16000919002033-040-001/04.04.2019 год., от РЛ по електронна поща са били представени документи с вх.№***/*** год.: Справка №1 за налични недвижими имоти; Справка №2 за налични МПС и Справка №5 за вземания от банки и трети лица, като е посочено, че съгласно представената Справка №1 за налични недвижими имоти, лицето е декларира следните недвижими имоти: - сграда в ***, закупена с НА №**/*** год.; - поземлен имот в ***, закупен с НА № **/*** год., съгласно представената Справка №2 за налични МПС, С.Б. е декларирал следните МПС: - „Форд Транзит”, с рег.№***; - „Форд Фокус”, с рег.№*** и - „Форд Транзит”, с рег.№***, а съгласно представената Справка №5 за вземания от банки и трети лица, ревизираното лице е декларирало, че няма такива. В ревизионния доклад е отразено, че като физическо лице, не извършващо стопанска дейност, С.М.Б. не е задължен да има и води счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството.

По отношение задълженията по Закона за доходите на физическите лица, в ревизионния доклад е посочено, че ревизираното лице С.М.Б., в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл.6, чл.12 и чл.14 от същия закон, е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина и че в съответствие с чл.16 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. Отбелязано е, че при определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси и че съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

В доклада е отразено, че в хода на ревизията, с Протокол, обр.Кд-73, №*** от *** год., са присъединени събраните доказателства при извършена проверка, приключила с Протокол №*** от *** година.

Относно установяване на имущественото състояние на лицето и размера на направените разходи, в доклада е отразено най-напред, че проверяваното лице С.М.Б. има сключен брак с Н.М.Б., с ЕГН **********, която е с деклариран постоянен и настоящ адрес:*** и че за ревизирания период, домакинството на ревизираното лице/РЛ/ е двучленно. В доклада подробно са описани установени факти, обстоятелства и доказателствата за тях, като детайлно са описани всички източници на доходи и размерът на доходите на ревизираното лице, както и всички разходи на парични средства, по години, за периода от 2013 год. до 2017 год. включително, като за всяка година по отделно е направена съпоставка между доходите и разходите и след направен детайлен анализ е установено превишение на разходите, за които не е установен източника на доход.

Така, в резултат на извършените процесуални действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени обяснения е извършена съпоставка/представена в табличен вид/ между получените доходи и извършените разходи за ревизирания период 2013 год., при която е установено превишение на разходите с 54645.21 лева, за които не е установен източника на доход. Въз основа на събраните и приобщени доказателства ревизиращият екип е установил, че през ревизираната 2013 год. лицето е извършвало разходи, без да доказва наличието на средства за това, като получените и обложени доходи не покриват направените разходи с 54 645.21 лева, т.е. прието е, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тази разлика между описаните приходи и разходи, в размер на 54645.21 лева, е приета за основа за облагане с данъци на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, върху която е изчислен по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ дължимия данък за 2013 год. Прието е, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не може да се твърди, че цитираната сума е доход, за който не се дължат осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, т.е. прието е, че внесените по сметката суми, извършените разходи за гориво във връзка с пътуванията до *** и средствата, с които лицето е финансирало дейността на фирмата си като ЕТ, са средства в резултат от трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски от С.Б., в качеството му на самоосигуряващо се лице. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, в случаите по чл.122, ал.1, при определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а” от Допълнителните разпоредби на ДОПК, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

За определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа е намалена с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, като в случая е прието, че лицето е извършвало трудова дейност, от която е получило доход в размер на 54645.21 лева, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, определени по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК, посочени в т.V и т.VІ на ревизионен доклад – Задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, като изхождайки от относимите обстоятелства ревизиращия екип е установил, че С.Б. дължи задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху осигурителен доход, в размер на 26400.00 лева, като за общия годишен осигурителен доход, дължимите задължителни осигурителни вноски са в размер на 6811.20 лева общо, в т.ч. по фондове, както следва: - фонд ДОО – 3379.20 лева; - фонд ЗО – 2112.00 лева; - фонд ДЗПО-Универсален пенсионен фонд – 1320.00 лева и след приспадане на месечните авансови вноски и определените по реда на чл.124а от ДОПК вноски за годишно изравняване, е получена данъчна основа за облагане с данък върху доходите, в размер на 47834.01 лева. На основание чл.122, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, върху определената основа в размер на 47834.01 лева, е определено, че С.Б. дължи данък върху доходите, в размер на 4783.40 лева. За установеният при ревизията дължим ДДФЛ в размер на 4783.40 лева, са начислени лихви за забава, в размер на 2635.55 лева, считано от 01.05.2014 год. до датата на РД -03.10.2019 год., на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ.

В резултат на извършените процесуални действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени обяснения е извършена съпоставка /представена в табличен вид/ между получените доходи и извършените разходи за ревизирания период 2014 год., при която е установено превишение на разходите с 7018.96 лева, за които не е установен източника на доход. Въз основа на събраните и приобщени доказателства ревизиращият екип е установил, че през ревизираната 2014 год. лицето е извършвало разходи, без да доказва наличието на средства за това, като получените и обложени доходи не покриват направените разходи с 7018.96 лева, т.е. прието е, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тази разлика между описаните приходи и разходи, в размер на 7018.96 лева, е приета за основа за облагане с данъци, на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, върху която е изчислен по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ дължимия данък за 2014 год. Отново е прието, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не може да се твърди, че посочената сума е доход, за който не се дължат осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, т.е. прието е, че внесените по сметката суми, извършените разходи за гориво във връзка с пътуванията до *** и средствата, с които лицето е финансирало дейността на фирмата си като ЕТ, са средства в резултат от трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски от С.Б., в качеството му на самоосигуряващо се лице. Отново е посочено, че съгласно разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, в случаите по чл.122, ал.1, при определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а” от Допълнителните разпоредби на ДОПК, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

За определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа е намалена с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, като в случая е прието, че лицето е извършвало трудова дейност, от която е получило доход в размер 7018.96 лева, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, определени по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК в т.V и т.VІ на настоящия ревизионен доклад – Задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. Изхождайки от относимите обстоятелства ревизиращия екип е установил, че С.Б. дължи задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху осигурителен доход в размер на 7018.96 лева и че за общия годишен осигурителен доход, дължимите задължителни осигурителни вноски са в размер на 1810.90 лева общо, в т.ч. по фондове, както следва: - фонд ДОО – 898.43 лева; - фонд ЗО – 561.52 лева; - фонд ДЗПО – Универсален пенсионен фонд – 350.95 лева и след приспадане на месечните авансови вноски и определените по реда на чл.124а от ДОПК вноски за годишно изравняване, е получена данъчна основа за облагане с данък върху доходите, в размер на 5208.06 лева. На основание чл.122, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, върху определената основа в размер на 5208.06 лева, е определено, че С.Б. дължи данък върху доходите, в размер на 520.80 лева. За установеният при ревизията ДДФЛ, в размер на 520.80 лева като дължим, но невнесен, са начислени лихви за забава, в размер на 234.03 лева, считано от 01.05.2015 год. до датата на РД - 03.10.2019 год., на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ.

В резултат на извършените процесуални действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени обяснения е извършена съпоставка /представена в табличен вид/ между получените доходи и извършените разходи за ревизирания период 2015 год., при която е установено превишение на разходите с 1693.86 лева, за които не е установен източника на доход. Въз основа на събраните и приобщени доказателства ревизиращият екип е установил, че през ревизираната 2015 год. лицето е извършвало разходи, без да доказва наличието на средства за това, като получените и обложени доходи не покриват направените разходи с 1693.86 лева, т.е. прието е, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тази разлика между описаните приходи и разходи, в размер на 1693.86 лева, е приета за основа за облагане с данъци, на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, върху която е изчислен по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ дължимия данък за 2015 год. Отново е прието, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не може да се твърди, че посочената сума е доход, за който не се дължат осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, т.е. прието е, че внесените по сметката суми, извършените разходи за гориво във връзка с пътуванията до *** и средствата, с които лицето е финансирало дейността на фирмата си като ЕТ, са средства в резултат от трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски от С.Б., в качеството му на самоосигуряващо се лице. Отново е посочено и че съгласно разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, в случаите по чл.122, ал.1, при определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а” от Допълнителните разпоредби на ДОПК, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В резултат на извършените процесуални действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени обяснения е извършена съпоставка /представена в табличен вид/ между получените доходи и извършените разходи за ревизирания период 2016 год., при която е установено превишение на разходите с 17345.43 лева, за които не е установен източника на доход. Въз основа на събраните и приобщени доказателства ревизиращият екип е установил, че през ревизираната 2016 год. лицето е извършвало разходи, без да доказва наличието на средства за това, като получените и обложени доходи не покриват направените разходи с 17345.43 лева, т.е. прието е, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тази разлика между описаните приходи и разходи, в размер на 17345.43 лева, е приета за основа за облагане с данъци, на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, върху която е изчислен по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ дължимия данък за 2016 год. Отново е посочено, че съгласно разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, в случаите по чл.122, ал.1, при определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а” от Допълнителните разпоредби на ДОПК, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства, както и отново е прието, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не може да се твърди, че посочената сума е доход, за който не се дължат осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, т.е. прието е, че внесените по сметката суми, извършените разходи за гориво във връзка с пътуванията до *** и средствата, с които лицето е финансирало дейността на фирмата си като ЕТ, са средства в резултат от трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски от С.Б., в качеството му на самоосигуряващо се лице.

За определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа е намалена с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, като е отразено, че за ревизираната 2016 год. лицето е декларирало доходи от дейност като едноличен търговец и че в приложение №2 -доходи от стопанска дейност като ЕТ, е декларирана данъчна печалба, в размер на 1779.44 лева, от която данъчна печалба са приспаднати авансово внесените осигурителни вноски, в размер на 1300.32 лева и върху определената данъчна основа е бил начислен и внесен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. От ревизиращия екип е прието, че в хода на ревизията по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е установен доход от трудова дейност в размер на 17345.43 лева, който се намалява с определените в част V и част VІ дължими окончателни вноски за социално осигуряване, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по КСО и ЗЗО и които са в размер на 3633.89 лева общо, в т.ч. по фондове, както следва: - фонд ДОО – 1802.86 лева; - фонд ЗО – 1126.79 лева; - фонд ДЗПО – Универсален пенсионен фонд – 704.24 лева и след приспадане на месечните авансови вноски и определените по реда на чл.124а от ДОПК вноски за годишно изравняване, е получена данъчна основа за облагане с данък върху доходите, в размер на 13711.54 лева. На основание чл.122, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, върху определената данъчна основа, в размер на 13711.54 лева, е определено, че С.Б. дължи данък върху доходите, в размер на 1371.15 лева. За установеният при ревизията ДДФЛ, в размер на 1371.15 лева като дължим, но невнесен, са начислени лихви за забава, в размер на 337.48 лева, считано от 01.05.2017г. до датата на РД - 03.10.2019 год., на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ.

В резултат на извършените процесуални действия, събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени обяснения е извършена съпоставка /представена в табличен вид/ между получените доходи и извършените разходи за ревизирания период 2017 год., при която е установено превишение на разходите с 24870.60 лева, за които не е установен източника на доход. Въз основа на събраните и приобщени доказателства ревизиращият екип е установил, че през ревизираната 2017 год. лицето е извършвало разходи, без да доказва наличието на средства за това, като получените и обложени доходи не покриват направените разходи с 24870.60 лева, т.е. прието е, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тази разлика между описаните приходи и разходи, в размер на 24870.60 лева, е приета за основа за облагане с данъци, на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, върху която е изчислен по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ дължимия данък за 2017 год. Отново е посочено, че съгласно разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, в случаите по чл.122, ал.1, при определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а” от Допълнителните разпоредби на ДОПК, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства, както и отново е прието, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не може да се твърди, че посочената сума е доход, за който не се дължат осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, т.е. прието е, че внесените по сметката суми, извършените разходи за гориво във връзка с пътуванията до *** и средствата, с които лицето е финансирало дейността на фирмата си като ЕТ, са средства в резултат от трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски от С.Б., в качеството му на самоосигуряващо се лице.

За определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа е намалена с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, като е отразено, че за ревизираната 2017 год. лицето е декларирало доходи от дейност като едноличен търговец и че в приложение №2 -доходи от стопанска дейност като ЕТ, е декларирана данъчна печалба, в размер на 1032.44 лева и че в хода на ревизията по реда на чл.122, ал. 2 от ДОПК е установен годишен доход в размер на 25903.04 лева/доходи от дейност като ЕТ, в размер на 1032.44 лева и доходи от трудова дейност, в размер на 24870.60 лева/, който се намалява с дължимите вноски за социално осигуряване, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година, определени по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК, посочени в т.V и т.VІ на настоящия ревизионен доклад – Задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. Изхождайки от относимите обстоятелства ревизиращия екип е установил, че С.Б. дължи задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху осигурителен доход, в размер на 25903.04 лева, като за общия годишен осигурителен доход, дължимите задължителни осигурителни вноски са в размер на 6942.00 лева общо, в т.ч. по фондове, както следва: - фонд ДОО – 3574.61 лева; - фонд ЗО – 2072.24 лева; - фонд ДЗПО – Универсален пенсионен фонд – 1295.15 лева. След приспадане на месечните авансови вноски и определените по реда на чл.124а от ДОПК вноски за годишно изравняване, е получена данъчна основа за облагане с данък върху доходите на ФЛ, в размер на 18961.04 лева и на основание чл.122, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, върху определената основа в размер на 18961.04 лева, е определено, че С.Б. дължи данък върху дохода, в размер на 1896.10 лева. За установеният при ревизията ДДФЛ, в размер на 1896.10 лева като дължим, но невнесен, са начислени лихви за забава, в размер на 274.43 лева, за периода от 01.05.2018 год. до датата на РД - 03.10.2019 год., на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ и чл.1 от ЗЛДТДПДВ.

По отношение задълженията по КСО, за вноските за фонд ДОО, в раздел V.1. от ревизионни доклад е посочено, че като регистриран едноличен търговец, С.М.Б. е бил задължен да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.3, т.2 от КСО и че съгласно чл.6, ал.7 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1 и 2 от КСО, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, както и че на основание чл.7, ал.4 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат - за ревизираните периоди 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год., а на основание чл.6, ал.8 от КСО, едноличните търговци определят окончателен размер на осигурителния доход за дейността си. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл.6, ал.8 от КСО, „Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход и че окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация …”. Изрично е посочено, че за ревизирания период, С.М.Б. е самоосигуряващо се лице и се е осигурявал като едноличен търговец.

Така, за периода 01.01.2013 год. – 31.12.2013 год. в доклада е посочено, че на основание чл.8, т.2 от ЗБДОО е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2013 год. - 420 лева и че съгласно чл.6, ал.3, т.9, б.„а” от КСО, вноската за фонд „Пенсии” за 2013 год. за самоосигуряващите се лица, родени след *** год., е 12.8 на сто, както и че на основание чл.7, ал.4 от КСО, осигурителните осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Посочено е, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2013 год. – 31.12.2013 год., които са в общ размер на 645.12 лева/по 53.76 лева на месец/, върху минималния годишен осигурителен доход, който е в размер на 5040.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесената в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски. Дължимите вноски за 2013 год. за фонд „Пенсии” са определени върху установения за 2013 год. доход от трудова дейност в размер, не по-голям от максималния размер на годишния осигурителен доход за 2013 год., като годишният осигурителен доход на лицето за 2013 год. е в размер на 54645.21 лева и включва доходът от извършване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, установен по реда на чл.124а от ДОПК, а на основание чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване, окончателната, осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, чиито максимален размер за 2013 год. е 26 400.00 лева. След приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева е получен годишен осигурителен доход, в размер на 21360.00 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии”/ДОО/ за годишно изравняване, в размер на 2734.08 лева/21360.00 х 12.8%/, като в доклада е отразено, че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие, на основание чл.113 от КСО, в размер на 1506.42 лева, за периода 01.05.2014 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2014 год. – 31.12.2014 год. в доклада е посочено, че на основание чл.8, т.2 от ЗБДОО е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2014 год. - 420 лева и че съгласно чл.6, ал.3, т.9, б.„а” от КСО, вноската за фонд „Пенсии” за 2014 год. за самоосигуряващите се лица, родени след *** год., е 12.8 на сто, както и че на основание чл.7, ал.4 от КСО, осигурителните осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Посочено е, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2014 год. – 31.12.2014 год., които са в общ размер на 645.12 лева/по 53.76 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесената в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски. Дължимите вноски за 2014 год. за фонд „Пенсии” са определени върху установения за 2014 год. доход от трудова дейност в размер, не по-голям от максималния размер на годишния осигурителен доход за 2014 год., като годишният осигурителен доход на лицето за 2014 год. е в размер на 7018.96 лева и включва доходът от извършване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, установен по реда на чл.124а от ДОПК, а на основание чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване, окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, чиито максимален размер за 2014 год. е 28800.00 лева. След приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, е получен годишен осигурителен доход в размер на 1978.96 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии”/ДОО/ за годишно изравняване, в размер на 253.31 лева/1978.96 х 12.8%/, като в доклада е отразено, че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие, на основание чл.113 от КСО, в размер на 113.83 лева, за периода 01.05.2014 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год. в доклада е посочено, че на основание чл.8, т.2 от ЗБДОО е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2015 год. - 420 лева и че съгласно чл.6, ал.3, т.9, б.„а” от КСО, вноската за фонд „Пенсии” за 2015 год. за самоосигуряващите се лица, родени след *** год., е 12.8 на сто, както и че на основание чл.7, ал.4 от КСО, осигурителните осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Посочено е, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год., които са в общ размер на 645.12 лева/по 53.76 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесената в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски. В доклада е посочено, че в хода на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК не е установен годишен осигурителен доход по-висок от минималния, поради което на основание чл. 124а от ДОПК във връзка с чл.6, ал.8 от КСО, самоосигуряващото се лице не дължи окончателна осигурителна вноска за фонд ДОО.

За периода 01.01.2016 год. – 31.12.2016 год. в доклада е посочено, че на основание чл.8, т.2 от ЗБДОО е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2016 год. - 420 лева и че съгласно чл.6, ал.3, т.9, б.„а” от КСО, вноската за фонд „Пенсии” за 2016 год. за самоосигуряващите се лица, родени след *** год., е 12.8 на сто, както и че на основание чл.7, ал.4 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Посочено е, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2016 год. – 31.12.2016 год., които са в общ размер на 645.12 лева/по 53.76 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесената в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски. Дължимите вноски за 2016 год. за фонд „Пенсии” са определени върху установения за 2016 год. доход от трудова дейност в размер, не по-голям от максималния размер на годишния осигурителен доход за 2016 год., като годишният осигурителен доход на лицето за 2016 год. е в размер на 19124.87 лева и включва доходът от извършване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, установен по реда на чл.124а от ДОПК, а на основание чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване, окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, чиито максимален размер за 2016 год. е 28800.00 лева. След приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, е получен годишен осигурителен доход в размер на 14084.87 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии”/ДОО/ за годишно изравняване, в размер на 1802.86 лева/1802.86 х 12.8%/, като в доклада е отразено, че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие, на основание чл.113 от КСО, в размер на 443.74 лева, за периода 01.05.2017 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год. в доклада е посочено, че на основание чл.8, т.2 от ЗБДОО е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2017 год. - 460 лева и че съгласно чл.6, ал.3, т.9, б.„а” от КСО, вноската за фонд „Пенсии” за 2017 год. за самоосигуряващите се лица, родени след *** год., е 13.8 на сто, както и че на основание чл.7, ал.4 от КСО, осигурителните осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Посочено е, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год., които са в общ размер на 761.76 лева/по 63.48 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 460.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесената в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски. Дължимите вноски за 2017 год. за фонд „Пенсии” са определени върху установения за 2017 год. доход от трудова дейност в размер, не по-голям от максималния размер на годишния осигурителен доход за 2017 год., като годишният осигурителен доход на лицето за 2017 год. е в размер на 25903.04 лева и включва дохода от стопанска дейност като ЕТ, в размер на 1032.44 лева и дохода от извършване на трудова дейност, в размер на 24870.60 лева, установен в хода на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, а на основание чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване, окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, чиито максимален размер за 2017 год. е 31200.00 лева. След приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5520.00 лева, е получен годишен осигурителен доход в размер на 20383.04 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии”/ДОО/ за годишно изравняване, в размер на 2812.85 лева/2812.85 х 12.8%/, като в доклада е отразено, че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие, на основание чл.113 от КСО, в размер на 407.11 лева, за периода 01.05.2018 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

По отношение задълженията по КСО, за вноските за фонд ДЗПО за УПФ, в раздел V.2. от ревизионни доклад е посочено, че съгласно чл.127, ал.1 от КСО, „Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след *** год.”, а на основание чл.157, ал.1, т.1, б.„в” от КСО, размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд е 5 на сто и че на основание чл.157, ал.5 от КСО, самоосигурените лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Посочено е, че съгласно чл.157, ал.6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал.6 и 7 и §9, ал.2 и 3 и че на основание чл.158 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Така, за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2013 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год., които са в общ размер на 252.00 лева/по 21.00 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски и че при посочените по-горе параметри, след приспадане на размерът на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, се получава годишен осигурителен доход, в размер на 21360.00 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за годишно изравняване, в размер на 1068.00 лева/21360.00 х 5%/ и че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие на основание чл.113 от КСО, в размер на 588.44 лева, за периода 01.05.2014 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2014 год. – 31.12.2014 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год., които са в общ размер на 252.00 лева/по 21.00 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски и че при посочените по-горе параметри, след приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, се получава годишен осигурителен доход, в размер на 1978.96 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за годишно изравняване, в размер на 98.95 лева/1978.96 х 5%/ и че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие на основание чл.113 от КСО, в размер на 44.46 лева за периода 01.05.2015 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год. в доклада е посочено, че на основание чл.8, т.2 от ЗБДОО е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2015 год. - 420 лева и че за ревизираната 2015 год. осигурителната вноска за фонд ДЗПО-УПФ, за родените след *** год., е в размер на 5% или 21.00 лева. В доклада е посочено, че в хода на ревизионното производство ревизиращият екип не е установил доходи за годишно изравняване съгласно чл.6, ал.8 от КСО.

За периода 01.01.2016 год. – 31.12.2016 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год., които са в общ размер на 252.00 лева/по 21.00 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски и че при посочените по-горе параметри, след приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, се получава годишен осигурителен доход, в размер на 14084.87 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за годишно изравняване, в размер на 704.24 лева/14084.87 х 5%/ и че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие на основание чл.113 от КСО, в размер на 173.34 лева за периода 01.05.2017 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год. в доклада е посочено, че на основание чл.8, т.2 от ЗБДОО е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2017 год. - 460 лева и че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год., които са в общ размер на 276.00 лева/по 23.00 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 460.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срока по чл.7, ал.4 от КСО дължими авансови вноски, както и че при посочените по-горе параметри, след приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5520.00 лева, се получава годишен осигурителен доход, в размер на 20383.04 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за годишно изравняване, в размер на 1019.15 лева/20383.04 х 5%/ и че сумата се дължи ведно с начислената лихва за просрочие на основание чл.113 от КСО, в размер на 147.51 лева за периода 01.05.2018 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

По отношение задълженията по ЗЗО, за вноските за ЗО, в раздел VІ от ревизионни доклад е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски се дължи върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване.

Така, за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2013 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ЗО за периода от 01.01.2013 год. – 31.12.2013 год., които са в общ размер на 403.20 лева/по 33.60 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срок дължими авансови вноски. В доклада е описано, че недекларираният от лицето годишен доход от 54645.21 лева е по-голям от максималния годишен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица за 2013 год., който е определен със ЗБДОО и е в размер на 26400.00 лева. и че след приспадане на размера на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, е получен годишен осигурителен доход в размер на 21360,00лв., върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ЗО за годишно изравняване, в размер на 1708.80 лева/21360.00 х 8.00%/, а на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.107 от ЗЗО, се дължи лихва, в размер на 941.51 лева за периода 01.05.2014 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2014 год. - 31.12.2014 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ЗО за периода от 01.01.2013 год. – 31.12.2013 год., които са в общ размер на 403.20 лева/по 33.60 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срок дължими авансови вноски. В доклада е описано, че установеният по реда на чл.122 – 124 от ДОПК доход за 2014 год., в размер на 7018.96 лева, представлява осигурителен доход, за който са дължими осигурителни вноски от С.Б. в качеството му на самоосигуряващо се лице по реда на чл.124а от ДОПК и за годишно изравняване и че на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, окончателната здравно-осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход и е определена върху разликата от общия осигурителен доход и дохода, върху който се дължат авансовите вноски за ЗО, както и че максималният осигурителен доход за 2014 год., определен със ЗБДОО, е 28800.00 лева. Посочено е, че след приспадане на размера на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, е получен годишен осигурителен доход в размер на 1978,96 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ЗО за годишно изравняване, в размер на 158.32 лева/1978.96 х 8.00%/, а на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.107 от ЗЗО, се дължи лихва, в размер на 71.14 лева за периода 01.05.2015 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ЗО за периода от 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год., които са в общ размер на 403.20 лева/по 33.60 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесената в срока дължими авансови вноски и че в хода на ревизията не е установен годишен осигурителен доход по-висок от минималния, поради което на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, самоосигуряващото се лице не дължи окончателна здравноосигурителна вноска.

За периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ЗО за периода от 01.01.2013 год. – 31.12.2013 год., които са в общ размер на 403.20 лева/по 33.60 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 420.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срок дължими авансови вноски. В доклада е описано, че годишния осигурителен доход на лицето за 2016 год. е в размер на 19124.87 лева и включва дохода от стопанска дейност като ЕТ, в размер на 1779.44 лева и дохода от извършване на трудова дейност, в размер на 17345.43 лева, установен в хода на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК и че след приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5040.00 лева, е получен годишен осигурителен доход, в размер на 14084.87 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ЗО за годишно изравняване, в размер на 1126.79 лева/14084.87 х 8%/ и на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.107 от ЗЗО, се дължи лихва в размер на 277.34 лева за периода 01.05.2017 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

За периода 01.01.2017 год. - 31.12.2017 год. в доклада е посочено, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ЗО за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год., които са в общ размер на 441.60 лева/по 36.80 лева на месец/, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 460.00 лева, ведно с начислената лихва за невнесените в срок дължими авансови вноски. В доклада е описано, че годишния осигурителен доход на лицето за 2017 год. е в размер на 25 903.04 лева и включва дохода от стопанска дейност като ЕТ, в размер на 1032.44 лева и дохода от извършване на трудова дейност, в размер на 24870.60 лева, установен в хода на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК и че след приспадане на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който са определени месечните авансови вноски с РД, в размер на 5520.00 лева, е получен годишен осигурителен доход, в размер на 20383.04 лева, върху който се дължат осигурителни вноски за фонд ЗО за годишно изравняване, в размер на 1630.64 лева/20383.04 х 8%/ и на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.107 от ЗЗО, се дължи лихва в размер на 236.01 лева, за периода 01.05.2018 год. - 03.10.2019 год., съгласно приложен към РД лихвен лист.

Така, в крайна сметка, в ревизионния доклад е направено предложение за установяване на задължения за дължим ДДФЛ и дължими вноски за фонд ДОО, фонд ДЗПО-УПФ и фонд НЗОК/ЗО/ за самоосигуряващи се лица и съответно лихви върху тях, за целия ревизиран период - от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год., в следните размери: - за ДДФЛ – 8711.15лева и лихви за просрочие – 3530.04 лева; - за фонд ДОО за самоосигуряващи се – 7603.10 лева и лихви за просрочие – 2471.10 лева; - за ДЗПО-УФ за самоосигуряващи се – 2890.34 лева и лихви за просрочие – 953.75 лева; - за фонд НЗОК/ЗО/ за самоосигуряващи се – 4624.55 лева и лихви за просрочие – 1526.00 лева, като в обжалвания Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, установените задължения на жалбодателя С.М.Б. са посочени именно в тези размери или общо задължения – главница, за довнасяне, в размер на 23829.14 лева и лихви за просрочие върху тях, в размер общо на 8666.24 лева. С Решението с №32 от 24.01.2020 год. директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло така издадения РА №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, за всички установени задължения и съответните лихви към тях, на жалбодателя С.Б., като в решението за изложени и подробни мотиви за това.

По делото е представена и е приета като доказателство, с легализиран превод от *** език на български език, извършен от ЕТ „А.-Н. А.” ***, Подробна справка от 01.06.2020 год. за положен трудов стаж за дългосрочен период, за лицето С. С. И. – дъщеря на жалбодателя С.Б., изготвена от Главна Дирекция „Пенсионни услуги”, Председателство на института за социално осигуряване в ***/л.728-л.736/, в която е отразен трудов стаж, по месеци, на С. С. И., за 2012 год., 2013 год. и 2014 година.

По искане на процесуалния представител на жалбодателя, по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде заключение, на следните въпроси: 1. Да определи началното салдо към 01.01.2013 год., като вземе предвид: доходите на С.М.Б. в ***; доходите на съпругата му в ***; доходите на децата му в *** и приходите от дейността на едноличния търговец в Република България, през предходната 2012 год. 2. Съобразно определеното начално салдо, да определи/проследи паричния поток за ревизирания период, като вземе предвид доходите на С.М.Б. в ***; доходите на съпругата му в ***; доходите на децата му в *** и приходите от дейността на едноличния търговец в Република България, както и да определи средно месечния разход на домакинството му, като приложи режима на СИО, относно приходите и разходите. 3. При определяне паричния поток да анализира движенията по банковите сметки на С.Б. и на съпругата му в Република България и в *** за периода от 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год., има ли внесени и изтеглени средства по тях и отразени ли са тези суми в определения от ревизиращия орган паричен поток. 4. Да определи данъчната основа за облагане и да изчисли дължимия данък по чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО, ведно с дължимите лихви.

Вещото лице И.К.Н., след запознаване с материалите по делото, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза/л.737-л.746/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 23.06.2020 година.

По поставения му първи въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че началното салдо за 2013 год. е равно на крайното салдо за 2012 год., предвид което е изготвен паричен поток за 2012 год. и че в приходната част, на база справки за социални осигуровки, са включени доходите на С.М., Н. М. и С. С. И. в *** през 2012 год.: Доход на С.М.Б. – ***/*** лева/; Доход на Н. М. – *** /*** лева/; Доход на С. И. – ***/*** лева/ или Общ размер приходи - *** – *** лева. Вещото лице е отбелязало, че в разходната част на касовия паричен поток за 2012 год. са включени, установените в РД №Р-16000919002033-092-001 от 03.10.2019 год., комунални разходи, разходи за осигуровки и данъци, разходи за придобиване на МПС, разходи за придобиване на недвижими имоти и че в разходната част са включени средствата, с които е компенсирана загубата от дейността на едноличния търговец, в размер на *** лева, като са отчетени разходи за издръжка в ***, в размер на 30% от доходите на Н. М. и С. С. И. Паричният поток, на база приходите на С.М., Н. М. и С. С. И. и установените разходи, вещото лице е представило в таблица №1. При така изчисления паричен поток, вещото лице е посочило, че крайното салдо за 2012 год. е в размер на 550.23 лева и че началното салдо за 2013 год., равно на крайното салдо за 2012 год., е в размер на 550.23 лева.

По поставения му втори въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че паричните потоци за ревизирания период са определени, като е взето предвид полученото начално салдо за 2013 год. и доходите на С.М.Б. в ***, на съпругата и на децата му в *** и са изчислени по години в таблици от №2 до №6. Вещото лице е отбелязало, че при изчисляване на паричните потоци за всяка година, в разходната част са включени всички установени от ревизиращия орган разходи и че в разходната част на паричните потоци е включен разход, в размер на 30% от доходите на Н. М. и С. И., а разходите за придобиване на недвижими имоти и МПС са включени в пълният им размер, а не ½ от тях, тъй като с експертизата е изчислен паричният поток на домакинството. По отношение на разходите за пътувания, застраховки, комунални разходи, вещото лице е отбелязало, че тяхната стойност е равна с тази в паричните потоци, изготвени при ревизията, тъй като в тях те са включени в пълния им размер, а не в размер на ½.

След извършените изчисления, отразени в таблица №2, вещото лице е посочило, че към 31.12.2013 год., резултатът на паричния поток е отрицателна величина, в размер на 1222.18 лева, т.е. налице е недостиг на парични средства и че средно месечният приход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева. Посочило е също, че общият размер на приходите през 2013 год. и наличността на парични средства към 01.01.2013 год. позволяват домакинството да посрещне средно месечен разход в размер на *** лева, а средно месечният разход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева.

След извършените изчисления, отразени в таблица №3, вещото лице е посочило, че към 31.12.2014 год., резултатът на паричния поток е положителна величина, в размер на *** лева, т.е. налице е излишък на парични средства. Посочило е също, че средно месечният приход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева и че общият размер на приходите през 2014 год. и наличността на парични средства към 01.01.2014 год. позволяват домакинството да посрещне средно месечен разход, в размер на *** лева, а средно месечният разход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева.

След извършените изчисления, отразени в таблица №4, вещото лице е посочило, че към 31.12.2015 год., резултатът на паричния поток е отрицателна величина, в размер на *** лева, т.е. налице е недостиг на парични средства. Посочило е, че средно месечният приход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева и че общият размер на приходите през 2015 год. и наличността на парични средства към 01.01.2015 год. позволяват домакинството да посрещне средно месечен разход в размер на *** лева, а средно месечния разход на домакинството на С. М. Б. е в размер на *** лева.

След извършените изчисления, отразени в таблица №5, вещото лице е посочило, че към 31.12.2016 год., резултатът на паричния поток е положителна величина, в размер на *** лева, т.е. налице е излишък на парични средства. Посочило е, че средно месечният приход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева и че общият размер на приходите през 2015 год. и наличността на парични средства към 01.01.2016 год. позволяват домакинството да посрещне средно месечен разход, в размер на *** лева, а средно месечният разход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева.

След извършените изчисления, отразени в таблица №6, вещото лице е посочило, че към 31.12.2017 год., резултатът на паричния поток е отрицателна величина, в размер на *** лева, т.е. налице е недостиг на парични средства. Посочило е, че средно месечният приход на домакинството на С.М.Б. е в размер на *** лева, а общият размер на приходите през 2017 год. и наличността па парични средства към 01.01.2017 год. позволяват домакинството да посрещне средно месечен разход, в размер на *** лева, а средно месечния разход на домакинството на С. М. Б. е в размер на *** лева.

По поставения му трети въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че С.Б. има действаща банкова сметка ***, а за съпругата му има информация, че няма открити банкови сметки, по които да е титуляр в България и ***, като при определяне на паричния поток е анализирано движението по банковата сметка в Банка „ДСК” на С.Б. и че внесените и изтеглени средства от тази банкова сметка ***, определени от ревизиращия екип. Вещото лице е отбелязало, че по делото са приложени извлечения от две банкови сметки, в „***”, *** и че движението по банковите сметки на С.Б. в *** не е отразено в определения от ревизиращия орган паричен поток, но че движението по тези банкови сметки е взето предвид, при изготвяне на паричните потоци от експертизата. Посочило е, че по банкова сметка №*** е налице отрицателен паричен поток през 2015 год., когато по банковата сметка в „***” са внесени *** и положителен паричен поток при теглене на *** през 2017 год., а по банкова сметка №***, на 27.02.2017 год., с банков превод са постъпили ***, като на същата дата средствата са изтеглени в брой.

По поставения му четвърти въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че резултатът от паричния поток към 31.12.2014 год. и 31.12.2016 год. е положителна величина и че за тези години, при така изчисления паричен поток, разходите на домакинството са обезпечени от доходите на С.М.Б., съпругата му и децата му в ***, както и че за тези години не се установяват недекларирани доходи. Посочило е, че резултатът от паричния поток към 31.12.2013 год. е отрицателна величина, в размер на *** лева, т.е. налице е недостиг на парични средства и че данъчната основа за облагане към 31.12.2013 год. е равна на установените доходи, от които се приспада сумата на внесените през годината авансови осигурителни вноски/***/, като получената стойност е отрицателна величина и съответно, не се дължи данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год. Вещото лице е посочило, на следващо място, че резултатът от Паричния поток към 31.12.2015 год. е отрицателна величина, в размер на *** лева, т.е. налице е недостиг на парични средства и че данъчната основа за облагане към 31.12.2015 год. е равна на установените доходи, от които се приспада сумата на внесените през годината авансови осигурителни вноски /***/ и че данъчната основа за облагане към 31.12.2015 год. е равна на *** лева и съответно, дължимият данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. е в размер на *** лева, дължим в срок до 30.04.2016 год., както и че лихвата към 31.10.2019 год. е в размер на *** лева. На следващо място, вещото лице е посочило, че резултатът от Паричния поток към 31.12.2017 год. е отрицателна величина, в размер на 2478.89 лева, т.е. налице е недостиг на парични средства и че данъчната основа за облагане към 31.12.2017 год. е равна на установените доходи, от които се приспада сумата на внесените през годината авансови осигурителни вноски/***/, като данъчната основа за облагане към 31.12.2017 год. е равна на *** лева и съответно, дължимият данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 год. е в размер на *** лева, дължим в срок до 30.04.2018 год., както и че лихвата към 31.10.2019 год. е в размер на *** лева. Вещото лице е отбелязало, че през ревизирания период С.М.Б. е внасял авансови вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО за всяка данъчна година, спазвайки разпоредбите на КСО и ЗЗО и че не дължи изравнителни осигурителни вноски, тъй като установеният доход за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ не надвишава осигурителния доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.

В заключението, по поставения му четвърти въпрос, вещото лице е отговорило, че не се дължи данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год., за 2014 год. и за 2016 год. и че данъчната основа за облагане към 31.12.2015 год. е равна на *** лева, при което, дължимият данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год., е в размер на *** лева, дължим в срок до 30.04.2016 год. и че лихвата към 31.10.2019 год. е в размер на *** лева. Отговорило е също, че данъчната основа за облагане към 31.12.2017 год. е равна на *** лева и дължимият данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 год. е в размер на *** лева, дължим в срок до 30.04.2018 год. и че лихвата към 31.10.2019 год. е в размер на *** лева. По този четвърти въпрос вещото лице е отговорило, също така, че през ревизирания период С.М.Б. е внасял авансови вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО за всяка данъчна година, спазвайки разпоредбите на КСО и ЗЗО и че не дължи изравнителни осигурителни вноски, тъй като установеният доход за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ не надвишава осигурителния доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.

На поставен му въпрос в съдебно заседание вещото лице пояснява, че с въпрос №1 му е възложено да изследва и да установи началното салдо към 01.01.2013 год. и че изготвя паричен поток за 2012 год., а въпросът е формулиран така, че следва да вземе предвид приходите от дейността на едноличния търговец през 2012 година. Пояснява също, че в случая, едноличният търговец завършва годината с отрицателен резултат – загуба и по тази причина е добавила тази сума в разходната част, тъй като през 2012 год. С.Б. е покрил загубата на едноличния търговец с тази сума и това е причината тази сума да я отчете като разход, както и че през следващите години, както тя, така и ревизиращият орган, в паричните потоци подхождат по този начин към загубите на едноличния търговец. Посочва, освен това, че ако не е отчела тази сума като разход, крайното салдо е щяло да бъде ***лева, но счита, че по-коректно е да бъде отчетена загубата на едноличния търговец и затова към 31.12.2012 год. салдото е *** лева. На друг поставен му въпрос, по отношение документалната обоснованост относно 30-те % доходи на Н. М. и С. И., изразходвани за разходи за издръжка в ***, вещото лице пояснява, че във всички таблици, когато е изчислявала паричния поток е залагала, че част от техните доходи отиват за издръжка, като е заложила, че тази част се равнява на 30% от доходите им, като разхода, който получава, е съпоставим с разхода, който НАП изчислява за С.Б. в България. Пояснява също, че в случая, за С.Б. са определени разходи, в размер на *** лева, а 30% от трудовите възнаграждения се равняват на *** лева, за две лица в *** и че това е логиката, по която се е водила, определяйки тези 30%. Отбелязва също, че в случая, ако бе взела и доходите на Н. А. и С. И., в 100%, без да отчете този разход, то отново би получила по-високо крайно салдо в края на тази година и за всяка следваща, като пояснява, че данните за доходите на двете лица ги е взела от справките за тяхното социално осигуряване, които са приложени по делото и че от тези справки става ясно, какви доходи са получавали лицата, като за Н. М. справката обхваща периода от 2002 до 2017 година.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16000919002033-020-001 от 02.04.2019 год., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК/л.187-л.188/, от Г. П. Й., на длъжност *** при ТД на НАП - Пловдив, видно от приложената Заповед №21-1713 от 07.07.2017 год. на изпълнителния директор на НАП/л.43/, по отношение на жалбодателя С.М.Б. от ***, с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919002033-020-002 от 18.07.2019 год. от същия *** при ТД на НАП – Пловдив - Г. П. Й./л.100-л.101/, с която срокът на ревизията е удължен до 19.09.2019 год., като и двете заповеди са връчени на ревизираното лице по електронен път и са получени от ревизираното лице, видно от приложените удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.186, л.99/. В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад №Р-16001618004155-092-001 от 31.12.2018 год., също връчен на ревизираното лице по електронен път, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.44/, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.23/. От страна на С.М.Б., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в срок е последвало и издаването на Решение №32 от 24.01.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за всички установени задължения с обжалвания ревизионен акт и за лихвите за просрочие върху тези задължения.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.40-л.41/. С тази заповед са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в Дирекция „Контрол”, Отдел „Ревизии” при ТД на НАП, за периода от 01.10.2018 год. до 30.09.2020 год., като на позиция 33 в тази заповед е посочена С. М. И., на длъжност „***” в ТД на НАП – Пловдив ***, която, видно от посочените по-горе ревизионен доклад и ревизионен акт, е ръководител на екипа, извършил ревизията на жалбодателя С.М.Б.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Както бе отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва изцяло издадения ревизионен акт, с който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като жалбодателят счита, че и ревизиращите органи неправилно са го третирали като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, че в обжалвания РА не са описани и не са включени в паричния поток реализираните от него и от съпругата му доходи в *** и че не са взети предвид и не са включени в паричния поток реализираните приходи от дейността му като едноличен търговец и доходите на съпругата му и съответно неправилно, в резултат на това, приел, че не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените от него разходи за периода 2013 – 2017 год. и че неправилно и в нарушение на административнопроизводствените правила, ревизиращият орган провел ревизионното производство по реда на чл.122 ДОПК, без да са налице законовите предпоставки за това, като сочи, че за да се приложи производството по чл.122 от ДОПК при установяване на дължимия данък, следва да е налице т.нар. „особен случай”, който да препятства извършването на ревизия по общия ред, измежду които настоящият случай не попада.

В тази, съдът намира следното:

Съдът намира за неоснователен доводът, развит в жалбата, че жалбодателят неправилно бил третиран като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, като в тази връзка в пълна степен споделя изводите на ревизиращия екип, отразени в съставения ревизионен доклад. Независимо, че жалбодателят е и *** гражданин, в ревизионното производство е установено, че същият има жизнени интереси и в Република България, тъй като е регистриран като едноличен търговец, съгласно българското законодателство, с наименование на фирмата ЕТ „С.Б.”, с ЕИК ***, а съгласно чл.56 от Търговския закон, като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната, от което следва, също така, че жалбодателят е имал местожителство в Република България. Като едноличен търговец, жалбодателят Б. е бил регистриран в търговския регистър при *** окръжен съд по фирмено дело №*** от *** год., със седалище и адрес на управление:***, с вписана търговска дейност: питейни заведения, като е бил пререгистриран в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 18.10.2010 год. Безспорно е, че същият, като регистриран едноличен търговец, е извършвал стопанска дейност за периода 2013 год. до 2017 год., като в тази връзка е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и годишни декларации обр.6. Така, жалбодателят, като физическо лице, има качеството самоосигуряващо се лице, съгласно българското законодателство от 22.01.2003 год. Отделно от това, от ревизиращите органи е установено, че в качеството си на едноличен търговец, той е сключвал трудови договори с наети лица през проверявания период, което е било констатирано след извършена справка в ПП СУП, регистър „Трудови договори”. Освен това, жалбодателят С.Б. е бил съдружник и в търговското дружество „***” ООД, с ЕИК по Булстат *** и през ревизирания период е закупил недвижими имоти, находящи се на територията на страната. Предвид всички тези обстоятелства, според настоящия съдебен състав, безспорно следва жалбодателят С.М.Б. да бъде квалифициран като местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, както правилно са приели и ревизиращите органи.

На следващо място, ясно е, че разпоредбите на чл.122 от ДОПК регламентират издаването на РА при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания, да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, а от там и данъчните задължения по реда на съответния материален закон. Ревизия по чл.122 от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1 от същия член, като механизмът и редът, които следва да се спазват от страна на ревизиращия орган, са регламентирани в ал.2 на чл.122 и ал.1 на чл.124 от ДОПК. По силата на чл.122, ал.2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя след задължителен анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, изброени в т.1 – т.16 от същата алинея, като изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и служебно начало, да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода на ревизионно производство са извършени редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и анализ. С оглед описаното и при всички събрани в хода на ревизията доказателства, правилно е записано в мотивите на оспорения РА, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък и затова в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК, при наличие на посочените обстоятелства, законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите и именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на РА и РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.

Съдът намира за безспорно, че жалбодателят С.М.Б. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията – от 2013 год. до 2017 год. вкл. По силата на чл.12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. През ревизирания период, ревизираното лице е получавало доходи от извършваната стопанска дейност като ЕТ „С.Б.”, като е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, приложение №2/търговия на дребно/ и приложение №7/патентна дейност подлежаща на облагане по ЗМДТ - кафе аперитив с нетна търговска площ до 100 кв.м./, а осен това е било съдружник в „***” ООД, като на 04.05.2017 год. е продало дружествените си дялове на Т. Н. В. При ревизията е установено, че през ревизираните периоди жалбодателят е внасял парични средства по банковите си сметки, закупил е движимо и недвижимо имущество, предоставял е средства на ЕТ „С.Б.” и е осъществявал множество пътувания до ***/подробно описани в ревизионния доклад/, което не отговаря на реализираните за периода доходи. С.Б. е декларирал получавани средства от трудова дейност от *** за всеки ревизиран период, като органите по приходите са приели посочените доходи, като са определили, че наличните парични средства, с които лицето е можело да разполага към 01.01.2013 год., са в размер на 0.00 лева. След направен подробен анализ, ревизиращият екип е преценил, че жалбодателят Б. не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год. и поради това е констатирано наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. Този извод се налага след извършена съпоставка на получените доходи с направените разходи от жалбодателя С.Б. и установеното несъответствие между тях, с оглед прилагането разпоредбата на чл.123 от ДОПК. След описание на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е определил доходи с неустановен произход по години, както следва: - за 2013 год. – 54645.21 лева; - за 2014 год. – 7018.96 лева; - за 2015 год. – 1693.83 лева; - за 2016 год. – 17345.43 лева; - за 2017 год. – 24870.60 лева. За така посочените доходи с неустановен произход за периода 2013 год. - 2017 год., органите по приходите са определили дължими задължителни осигурителни вноски, а върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Необосновани, в тази връзка, са твърденията на жалбодателя, за неправилно отразяване от страна на органите по приходите на притежаваните от него средства за ревизирания период. При съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи на първо място се определя началното салдо, а последното предполага извършването на обстоен анализ на приходите и разходите на ревизираното лице за един разумен период преди началото на ревизията, като след анализ на събраните доказателства, органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. При извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. В тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, а в тежест на жалбодателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Действително, презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт се обвързва с наличие на доказателства за посочените в нормата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК обстоятелства, но съдът намира, че в настоящия случай тези обстоятелства са установени от приходния орган, който е събрал необходимите доказателства както относно получените от жалбодателя доходи и приходи, така и относно неговото имуществено и финансово състояние за ревизирания период. Обстоятелствата, които органът по приходите е бил длъжен да изследва, действително са изследвани обстойно, като е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства. Наличието им променя тежестта на доказване и в тежест на жалбодателя е оборването на фактическите констатации в ревизионния акт.

За периода, включен в извършената ревизия, семейното положение на жалбодателя С.Б. е женен – съпруга Н.М.Б., като ***, които към началото на ревизирания период, са били пълнолетни и съответно, Относно доходите на съпругата на жалбодателя - Н. М. следва да се посочи, че при ревизията, при определянето на данъчната основа за облагане, е приложен от органите по приходите режимът на „СИО” и съответно, при анализа на доходите и разходите е извършено равнопоставено отразяване на обстоятелствата, които са документално обосновани. Във връзка с установяване на направените разходи, в хода на производството от лицето е изискана информация и документи, удостоверяващи направените от него разходи. Документите за направените от лицето разходи могат да бъдат разнообразни в зависимост от характера на самите разходи - фактури, разписки, платежни нареждания и т.н., като за разходи за издръжка и живот и техния размер се вземат предвид събрани в хода на производството данни и документи за такива разходи и действията на органите по приходите, като подход в тази насока, са правилни.

Органите по приходите са извършили анализ на база на доказателства за лицето и семейството му, за всеки ревизиран период, извършен по събрани в хода на ревизионното производство документи, от присъединената ПУФО и от информационната система на НАП. Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ са предприели действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на задълженото лице, като на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства. В хода на ревизията, на основание чл.47 от ДОПК, във връзка с декларираните от ревизираното лице данни, са били изпратени искания за извършване на действия за установяване на факти и обстоятелства до трети лица: общини, отдел „Местни данъци и такси”; Служба по вписвания; Областна дирекция на МВР и др., а на основание чл.37, ал.5 и чл.57 от ДОПК са били отправени запитвания до банки, относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията, като на основание чл.45, ал.1 от ДОПК са били извършени проверки на предприятието на ЕТ и на физически лица, с които жалбодателят е имал финансови взаимоотношения. След направен подробен анализ ревизиращият екип е преценил, че жалбодателят С.Б. не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год. Констатирано е наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. Този извод се е наложил след извършена съпоставка на получените доходи с направените разходи от С.Б. и установеното несъответствие между тях, с оглед прилагането разпоредбата на чл.123 от ДОПК. На задълженото лице е било връчено уведомление, с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, същото е уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда чл.122, ал.2 от ДОПК, като са били изискани декларации за имуществено състояние по чл.124, ал.3, писмени обяснения, придружени със съответните доказателства. След описание на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е установил доходи с неустановен произход по години, от 2013 год. до 2017 год., описани по-горе. За така посочените доходи с неустановен произход за 2013 год. - 2017 год. органите по приходите са определили дължими задължителни осигурителни вноски, а върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и съответно, на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, ревизиращият екип е начислил лихви за невнесените в законоустановените срокове данъци. С оглед на описаните факти и обстоятелства, съдът в настоящия състав намира, че ревизиращият екип законосъобразно е установил наличието на предпоставките по чл.122 oт ДОПК и конкретно - на чл.122, ал.1, т.7, правилно е определил данъчните основи за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год. и съответно правилно е определил задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихвите върху тези задължения, поради което обжалваният ревизионен акт в тази му част е правилен и обоснован, съобразен с разпоредбите на процесуалния и материалния закон.

Ревизията за установяване задълженията на жалбоподателя е обхващала и задължения за осигурителни вноски - за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/, за ревизирания период - 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год. Както бе посочено и по-горе, след преглед на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и извършен анализ е установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице е връчено уведомление, с което същото е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.122 - 124 от същия кодекс. По смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, ревизираното лице е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, а на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, С.М.Б. попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, съгласно чл.6, ал.2 от КСО, а съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 (предишна ал.7 - ДВ, бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Предвид разпоредбата на чл.127, ал.1 от КСО, ревизираното лице С.Б. дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 год., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, се осигуряват за фонд ДЗПО - УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, като окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.9 (предишна ал.8, изм. - ДВ, бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство” за самоосигуряващите се лица, който са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Така също, съгласно разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК/чл.29, ал.3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгласно която, „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9/предишна ал.8, изм. - ДВ, бр.61 от 2015 г./ от КСО. Въз основа на установеното при ревизията, че жалбодателят С.Б. е извършвал трудова дейност, то на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл.40, aл.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК, същият подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице.

Така, след като с обжалвания РА №Р-1600091900203 3-091-001 от 31.10.2019 год. от органите по приходите е определен нов размер на облагаемия доход за 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год., а от там и на осигурителния доход на жалбодателя за посочените периоди, по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от същия кодекс, правилно, в съответствие и на основание посочените по-горе разпоредби, са установени задължения за окончателни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/ и следващите се лихви върху тях, за 2013 год., 2014 год., 2016 год. и 2017 година.

Горните изводи, според настоящия съдебен състав, не се опровергават и от заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, като от вещото лице е използван подходът за съпоставяне на т.нар. „парични потоци”, доколкото така са му поставени задачите от процесуалния представител на жалбодателя. Следва да се посочи, че в конкретната ревизия е изоставен подходът за съпоставяне на т.нар. „парични потоци”, а по принцип, с използването на понятието „паричен поток” е адресирано към ревизираното лице очакването за изготвяне на отчет за паричните потоци като средство за осигуряване на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти. От органите по приходите при ревизията не са следвани изискванията за отчитане на паричните потоци по Счетоводен стандарт/СС/ №7 „Отчети за паричните потоци”, като всъщност, съпоставянето на касовите доходи и разходи е относимо към обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8 и т.16 от ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци. Основава се на логическата конструкция за възможно разходване при плащане в брой само на разполагаеми средства, като при недоказан източник на похарчените пари и предвид задължението по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ за деклариране на доходите средствата с недоказан произход представляват доход подлежащ на облагане /арг. чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК и чл.35, т.6 от ЗДДФЛ/.

В случая, за да определи началното салдо на жалбодателя С.Б., вещото лице е ползвало справки за социалното му осигуряване в ***, както и такива справки за съпругата му Н. М. и за пълнолетната му дъщеря С. С. И. В тази връзка, съдът на първо място намира за неправилно да се включва в паричния поток на жалбодателя сумата от получените трудови възнаграждения от дъщеря му, на база справката за социални осигуровки, издадена от Главна дирекция „Пенсионни услуги” към Председателство на Института за социално осигуряване на ***, представена по делото – на *** език и в легализиран превод на български език и приета като доказателство/л.728-л.736/. По делото няма никакви доказателства, че дъщерята С. И. е предала паричните суми от получените трудови възнаграждения на баща си – жалбодателя С.Б., както и е изследвано, дали самото лице С. И. не е правило разходи за издръжка в ***, различни от определените 30 процента от вещото лице. Отделно от това, няма никакви доказателства, а и твърдения, че пълнолетната дъщеря С. С. И. е част от домакинството на жалбодателя С.Б. по смисъла на §1, т.2 от ДР на ДОПК, която разпоредба регламентира, че „Домакинството” включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях.”. Няма никакви доказателства или данни по делото, дали С. С. И. живее при баща си, като е видно, обаче, че същата е с различна фамилия, което предполага, че същата е омъжена и има свое семейство. Предвид горните съображения съдът намира, че е неправилно, при определяне началното салдо на жалбодателя С.Б., да се вземат предвид и трудовите възнаграждения на пълнолетната му дъщеря С. И., получени от нея в периода от м.07.2012 год. до м.12.2012 год., според отразеното в цитираната по-горе справката за социални осигуровки, издадена от Главна дирекция „Пенсионни услуги” към Председателство на Института за социално осигуряване на ***, както и намира за неправилно, в паричния поток за 2013 год. и за 2014 год. да се включват получените от С. И. трудови възнаграждения за тези две години, като това неправилно включване на тези доходи на дъщерята на жалбодателя в паричните потоци за тези две години, безспорно оказва съществено влияние на резултатите и при определянето на паричните потоци и през следващите три години.

Ясно е, че вещото лице е отговорило на въпросите в даденото заключение така, както са му били поставени въз основа на направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбодателя, но съдът в настоящия състав намира, че този подход при определяне на задълженията е неправилен, поради което и така изготвеното заключение не следва да бъде възприето и кредитирано.

Както бе отбелязано и по-горе, в случая са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и това, според настоящия съдебен състав, не е опровергано от жалбодателя С.Б. в хода на настоящото съдебно производство, а тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на оспорения РА и на РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаемата основа по възможно най-достоверния начин и върху която облагаема основа, с оглед вида на данъка и съответния материален данъчен закон, правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №38 от 24.01.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в съдебно заседание в хода по същество, от процесуалния представител на ответника по жалба, както и в представената писмена защита. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията, за които е ангажирана отговорността на жалбодателя С.М.Б. с оспорения РА, потвърден с Решение №38 от 24.01.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, възлиза в размер на 32495.38/тридесет и две хиляди четиристотин деветдесет и пет лв. и 38 ст./ лева, в т.ч. задължения за главници, в общ размер на 23829.14 лева и лихви върху тези задължения за главници, общо в размер на 8666.24 лева, като в този размер от на 32495.38 лева се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1/Нова, ДВ, бр.68 от 2020 год./, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен на 1504.86/хиляда петстотин и четири лв. и 86 ст./ лева (4. при интерес от 10000 до 100000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 1504.86/хиляда петстотин и четири лв. и 86 ст./ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Б., с посочен в жалбата адрес ***, с ЕГН **********, лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.Б.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, против Ревизионен акт №Р-16000919002033-091-001 от 31.10.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №38 от 24.01.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на жалбодателя са установени:

1. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2013 год. до 2017 год. включително, общо в размер на 8711.15 лева и лихви върху тези задължения, общо в размер на 3594.81 лева;

2. задължения за вноски за ДОО, за периода 2013 год., 2014 год., 2016 год. и 2017 год., общо в размер на 7603.10 лева и лихви върху тези задължения, общо в размер на 2530.24 лева;

3. задължения за вноски за ДЗПО-УПФ, за периода 2013 год., 2014 год., 2016 год. и 2017 год., общо в размер на 2890.34 лева и лихви върху тези задължения, общо в размер на 976.22 лева и

4. задължения за вноски за ЗО, за периода 2013 год., 2014 год., 2016 год. и 2017 год., общо в размер на 4624.55 лева и лихви върху тези задължения, общо в размер на 1561.97 лева.

ОСЪЖДА С.М.Б., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1504.86/хиляда петстотин и четири лв. и 86 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	208
Дата:	9 октомври 2020 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия:	Виктор Динев Атанасов

Дело:	20207120700109
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	9 март 2020 г.

Решение по дело №109/2020 на Административен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Кърджалийският административен съд, ..…..… в публично заседание ……..……

на двадесет и трети юни ......................................................................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ