РЕШЕНИЕ
№ 1884
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110127552 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. П. А., както следва:
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2011.35 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. ...,
ет...., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2022г., както и сумата 49.84 лева за извършено
дялово разпределение за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2023г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС, 55-ти състав;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 292.42 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 25.01.2023г.,
както и сумата 9.13 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 05.03.2020г. – 25.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС, 55-
ти състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ;;;, находящ се в гр.
София, ж.к. „Н., бл....., вх. ...., ет. ..., като ответникът имал задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Вземанията се
претендират от ответника в качеството му потребител за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот. Обосновава правният си интерес с издадената в негова полза заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на
СРС, 55-ти състав, срещу която длъжникът е възразил. С оглед на тези обстоятелства, моли
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му спрямо
ответника. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Ответникът – И. П. А., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
по основание и размер. Твърди, че не е доказана облигационната обвързаност между
страните, поради което искът е недопустим и неоснователен. Възразява, че липсва
тъждество между претенцията по исковата молба и заповедното производство, поради което
първото се явява недопустимо. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Твърди, че няма качеството на битов абонат, че вземането не се доказва от представените
извлечения, че подписа в договора с „Техем Сървисис“ ЕООД и в протокол от ОС не са
положен от него. Оспорва се съдържанието на представените извлечения от сметки.
Оспорват се представените доказателства като негодни да докажат претенцията на ищеца.
Противопоставя се на искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като
заявява, че не оспорва търсената сума по размер. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 02.10.2012г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от
03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
2
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота
е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.44, ал.1 от Наредба
№16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, приложени в
Наредба№ 16-334. През процесния период е начислявана „служебна енергия“ за периода м.6,
7 и 8 2019г. и м.07.2021г. За абоната е изчислявана ТЕ за отопление на имота с едно
отоплително тяло без уред с мощност 492 Вт. През процесния период ТЕ за отопление,
отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334
06.04.2007г. За процесния период ТЕ за битово горещо водоснабдяване е изчислена на база
два броя водомера. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури е 2177.49
лева.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е дало отговор, че съобразно действащите цени на топлинна енергия през
процесния период начислените и незаплатени суми за топлинна енергия по счетоводни
данни възлизат в размер на 2011.35 лева, за услуга дялово разпределение в размер на 49.84
лева и мораторна лихва върху тези главници съответно 190.85 лева и 9.13 лева. Между
заключенията на двете вещи лица в изчислителната им част няма разминаване. Видно от
заключенията, а и от изслушването на вещите лица, стойността на топлинна енергия преди
изравнителните сметки е 2178.08 лева, а след – 2011.35 лева, т.е. приспадната е сума за
възстановяване, доколкото търсената сума е по-малка с тази сума.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
3
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от представените по делото доказателства – решение от 25 март 1991г. на втори
районен съд, 5 състав по гр.д. 1602/1990г., топлоснабдения имот – апартамент № ...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ..., вх. ..., ет...., е възложен на И. П. А..
По делото е представено и решение на СГС, от съдържанието и диспозитива на което е
видно, че не се отменя решение от 25 март 1991г. на втори районен съд, 5 състав по гр.д.
1602/1990г., с което топлоснабденият имот е възложен на И. П. А..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
4
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисиз“ ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна
обвързаност между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС,
което обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди
5
и няма доказателства да е направен. Освен това, стойността се дължи щом услугата е
извершена.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника И. П. А.
в рамките на исковия период е съсобственик на процесния имот по силата на съдебното
решение, с което му е възложен. Като собственици на имота те се явяват страна по
6
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобИ.ето от ответника на топлоснабдения имот в рамките на исковия
период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – съдебно
решение, и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между
страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника на собственик на имота
се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната
облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното възражение
остава несподелено. В допълнение, оспорванията в този смисъл не се свеждат до твърдения,
че ответникът не е собственик на имота, а че доказателствата не са достатъчни за този извод.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност от ответника.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а заявлението по чл. 410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
06.02.2023г. Вземанията, възникнали преди 06.02.2020г. се явяват погасени по давност и
възлизат в размер на 358.55 лева главница и 86.32 лева мотарона лихва върху тази сума за
периода 15.09.2020г.-25.01.2023г., изчислена с помощта на лихвен калкулатор. Погасеното
по давност вземане съдът изчисли съгласно текста на чл. 162 ГПК, съобразявайки
заключението на съдебно-счетоводната експертиза – таблица №1, и обстоятелството, че
изискуемостта на вземанията съгласно чл. 33 от ОУ настъпва в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Така, погасеното по давност вземане обхваща
период на консумация от месец май 2019г. до месец ноември 2019г., защото изискуемостта
на вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен срок, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Изискуемостта на вземанията за месец
декември настъпва след 06.02.2020г., поради което те и вземанията след този период не са
обхванати от давностния срок.
7
Общият размер на вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 06.02.2020г. възлиза
на 1652.80 лева – главница за потребена топлоенергия, 206.10 лева – мораторна лихва върху
нея, 49.84 лева – главница за осъществено дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 9.13 лева–
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-
25.01.2023г.
При зачитане на горните изводи, съобразявайки се с размера на погасените по давност
вземания и недължимостта на лихва върху главницата за дялово разпределение, предявените
срещу И. П. А. искове следва да се уважат за посочените по –горе суми – 1652.80 лева –
главница за потребена топлоенергия, 206.10 лева – мораторна лихва върху нея, 49.84 лева –
главница за осъществено дялово разпределение, а за разликата над тях до пълния искан
размер, както и за лихва върху главницата за дялово разпределение – предявените искове
подлежат на отхвърляне като погасени по давност, съответно като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 744.50 лева, от които 97.25 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6508/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 647.25 лева – разноски в настоящото производство, включващи
47.25 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно
уважената част от иска /1908.74 лева и при материален интерес от 2362.74 лева/ са разноски
в общ размер на 601.44 лева, от които 78.56 лева по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС,
55 състав, и 522.88 лева – разноски в настоящото производство.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея поради
погасяване по давност, както и отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение право на разноски има ответника, като размера на отхвърлената част е 454.00
лева. Разноски от ответника са своевременно претендирани и са представени доказателства
за реалното им плащане. Търсените разноски в исковото производство са за адвокатско
8
възнаграждение от 800.00 лева /л.69/, което се намалява по възражение за прекомерност,
съдържащо се в исковата молба до сумата от 550.00 лева и при съобразяване на чл. 7, ал. 2,
т. 2 НМРАВ. От тях, съобразно размера на отхвърлената част и материалния интерес по
делото, разноските на ответника възлизат на 105.68 лева.
Търсят се още разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 6508/2023г. По това
дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно заплатено
адвокатско възнаграждение от 400.00 лева, като защитата по него се свежда до подаване на
възражение по чл. 415 ГПК, което и в случая не е мотивирано. Подаването на възражение в
срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство
в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита
на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално
дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в
размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването на това действие
с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно
заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението,
съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
9
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към датата на
сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е.
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по
в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Съобразявайки релевираното възражение за прекомерност и дължимост в тази хипотеза
на разноски за заповедното производство от 200.00 лева, при размера на отхвърлената част
от иска, дължимите разноски за заповедното производство са 38.43 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Н.“. Блок ..., вх. ...., ет. ...., ап. ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
6508/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
сумата 1652.80 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ...., вх. ..., ет. ...., за периода
01.05.2019г. – 30.04.2022г., както и сумата 49.84 лева за извършено дялово
разпределение за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2023г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената главница за
топлинна енергия до размера на търсената сума от 2011.35 лева като погасен по
давност;
10
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) сумата 206.10 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 25.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия до
размера на търсената сума от 292.42 лева като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 05.03.2020г. – 25.01.2023г. в размер на 9.13 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. П. А., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 601.44 лева - разноски съобразно уважената
част от иска, от които 78.56 лева по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и
522.88 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да
заплати на И. П. А., ЕГН **********, сумата 144.11 лева – разноски съобразно
отхвърлената част от иска, от които 38.43 лева по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 105.68 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ...., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11