Р Е Ш Е Н И
Е № 72
гр. Търговище, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Янка Ганчева, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 64 по описа на Административен съд –
Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) и чл. 226 от АПК.
Делото е върнато за ново разглеждане
за поправка на допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на
съдържанието на приложимата норма и необсъждане на справките на контролните
органи на НОИ, по повод на осъществена от тях проверка, част от
административната преписка и извършения служебен запис в системата на НАП на
31.08.2018г., касаещ осигурително правния статус на О.Ш., като ВАС е дал
указания относно съдържанието на приложимата норма, т.е и по приложението на
материалния закон. Естеството на пороците, дали основание на ВАС да върне
делото за ново разглеждане (допуснати при мотивиране на решението), не
позволява настоящият съдебен състав да изпълни нормата на чл. 266, ал.1 от АПК,
която предвижда, че производството при новото разглеждане на делото започва от
първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за
връщане на делото, тъй като грубо би се засегнал принципът на публичност и
непосредственост при разглеждане на делата. По тези съображения делото бе
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и бе преповторен разпитът
на изслушания по делото свидетел.
Производството
е образувано и водено по жалба на О.Х.Ш. ***, срещу решение № 1040-25-24 от
31.10.2018г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е оставено в сила разпореждане
№ О-25-000-00-01247040 от 14.09.2018 г. на началник отдел КПК в ТП на НОИ - ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите. С разпореждането е постановен отказ
за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист № Е20182026049 с начало на временната неработоспособност 20.08.2018г., на
основание чл. 40, ал.3 от КСО и чл. 47, ал.1 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като той е подал декларация за смяна
на вида на осигуряването, която е била приета от органите на НАП, в продължение
на повече от година и половина е внасял дължимите за риска временна
неработоспособност поради общо заболяване осигурителни вноски и не е имал
каквото и да било индикация, че подадената в края на 2016г. година декларация
за промяна вида на осигуряването не е породила правни последици. Моли съдът да
отмени оспореното решение като незаконосъобразно и респ. оставеното с него в
сила разпореждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът
по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, чрез процесуален представител
оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в оспореното
решение и моли същата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание и чрез писмени
бележки подробно обосновава законосъобразността на оспореното решение, с
аргумента, че подадената през ноември 2016г. декларация от Ш. за промяна на
обхвата на осигуряването не е имала правен ефект, тъй като Ш. не е имал право
да променя вида на осигуряването в рамките на 2016г., а след това през 2017г. и
2018г. не е подавал такава декларация. Претендират се разноски по делото в
размер на юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса за касационно
обжалване в размер на 70лв. пред ВАС, направени по адм. д. 1025/2019г. на ВАС.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Административен съд – Търговище, втори състав, приема от
фактическа страна за установено следното:
Административното
производство е започнало по повод на представен от жалбоподателя болничен лист
№ Е20182026049 от 20.08.2018 г. с искане да му бъде изплатено парично
обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за периода 20.08.2018
г. до 18.09.2018 г.
В началото на 2016г. О.Ш. се е
регистрирал като земеделски стопанин съгласно Наредба № 3 за регистрацията на
земеделските стопани на 28.01.2016г. По този повод в края на януари 2016г. Ш. е
подал декларация в ТД на НАП – Варна – офис Търговище с вх. № ********** от 28.01.2016г.,
в която е посочил, че ще се осигурява за фонд „Пенсии“ за инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, считано от същата дата. Считано от
01.12.2016г. Ш. е съдружник в дружество „ЕЛИ – 03“ ООД. С декларация с вх. №
**********, подадена на 01.12.2016г. до ТД на НАП – Варна, офис Търговище, Ш.
заявява желанието си от 01.12.2016г. да се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд
„Общо заболяване и майчинство“, т.е и за рисковете временна неработоспособност,
временно намалена работоспособност и майчинство. Декларацията е приета и от
справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, направена на
същия ден – 01.12.2016г. от информационната система на НАП се установява, че за
лицето е отразено, че считано от 01.12.2016г. лицето е осигурено за всички
осигурителни рискове.
За периода 28.01.2016г. до
30.11.2016г. за лицето са подавани данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО в НОИ с
Декларация образец № 1 като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, с
обхват на осигуряване за фонд „Пенсии“. За периода от 01.12.2016г. до
31.07.2018г. за лицето са подавани данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО в НОИ с
Декларация образец № 1 като самоосигуряващо се лице с обхват на осигуряване за
фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“.
След настъпване на общото заболяване
в края на август 2018г. и предявяване на болничния лист за плащане на
обезщетение на 23.08.2018г., от ТП на НОИ – Търговище е изпратено запитване до
ТД на НАП – Варна, офис Търговище за „уточняване обхвата на осигуряването“ на
лицето. В писмото са резюмирани изнесените по-горе факти и е направено
позоваване на чл. 1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, съгласно който при прекъсване или възобновяване на съответната дейност,
както и при започване на друга трудова дейност през календарната година
самоосигуряващото лице не може да променя вида на осигуряването.
Получен е отговор с изх. № 3276 от
15.08.2018г., подписан от директора на офис Търговище, в който се сочи, че
подадената декларация с вх. № ********** от 01.12.2016г. в частта си за
определяне вида на осигуряване „се явява без правни последици“, тъй като не
били спазени разпоредбите на чл.1, ал.3, изречение второ от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица.
В последвала кореспонденция между
ръководителите на териториалните поделения на НОИ и НАП, по повод на ново искане
от ТП на НОИ от 31.08.2018г. за предоставяне на „актуална информация относно
вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице О.Ш.“, от ТД на НАП е
отговорено с писмо от 03.09.2018г. до директора на ТП на НОИ, че на основание
чл. 1, ал.3, изречение второ от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, Охран Ш. следва да се осигурява за инвалидност поради Общо заболяване,
старост или смърт, считано от 01.12.2016г. в качеството си на съдружник в „Ели
03“ ООД, т.е само за фонд „Пенсии“.
Със
същите съображения орган на ТП на НОИ е заключил, че жалбоподателят следва да
се счита за осигурено лице само за фонд „Пенсии“ и няма право на парично
обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване, поради
което е постановил разпореждане № О-25-000-00-01247040 от 14.09.2018г.
Разпореждането
е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който го е оставил в сила. Основните
съображения за това решение се свеждат до следното: декларацията от 01.12.2006г.
е без правни последици относно вида на осигуряването, тъй като е бил нарушен чл.1,
ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
По
преписката няма каквито и да било данни жалбоподателят да е бил уведомен, че
декларацията от края на ноември 2016г. според ТД на НАП офис – Търговище няма
правни последици по отношение разширяването на обхвата на осигуряването и че за
лицето са плащани недължими осигурителни вноски. Напротив, видно от издадената
справка след подаването на декларацията от декември 2016г. от информационната
система на НАП и справката на НОИ, която не е датирана, лицето е било отчитано
като осигурено за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, считано
от 01.12.2016г.
Едва
въз основа на резултатите от проверката през август – септември 2018г. на
работодателя „Ели 03“ ООД са дадени задължителни предписания на основание чл.
108, ал.1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ да подаде данни с код
„Корекция“ по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за лицето О.Х.Ш. с код за вид осигурен
„12“ за месец 12.2016г. и за всички месеци от 01.2017г. до 07.2018г.
От показанията на разпитаната по
делото като свидетел счетоводителка на дружеството се установява, че при подаване
на декларацията за промяна на осигуряването на Ш. на 01.12.2016г. приемащият служител
на ТД на НАП не е посочил каквито и да било проблеми, свързани с отразените в
нея обстоятелства, както и че в продължение на близо две години, докато са
внасяни вноските за двата риска не е имало каквито и да било възражения от
страна на НОИ или НАП.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Търговище, втори състав, при преценка на
допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед
наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави
следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 140,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, предвид нормата на чл. 40, ал.3 от КСО и
чл. 117, ал. 3 от КСО, в предвидената от закона форма, в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на акта, съдът съобрази следното:
Правото на обезщетение при временна
неработоспособност е уредено в чл. 40, ал.1 от КСО. Според текстът на закона
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение
вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност,
ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съобразно действащата към декември
2016г. редакция на чл. 4, ал.1 и ал. 3 от КСО, съдружниците в търговските
дружества не са сред лицата, които задължително са осигурени за общо заболяване
и майчинство. Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски
дружества са били задължително осигурени само за инвалидност поради общо заболяване,
за старост и за смърт.
Редът на осигуряването на тези лица,
съобразно чл. 4, ал.11 от КСО се урежда от Министерския съвет по предложение на
НОИ. В изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че
задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Нормата
допълва, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка
трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП,
подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството – чл. 1, ал.2 от Наредбата. В същото време в ал. 3 на чл.1 от
Наредбата е уредена възможността видът на осигуряването да се определя с декларация
по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от
самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в
7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Добавено
е, че при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и
при започване на друга трудова дейност през календарната година
самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Съгласно разпоредбата
на ал. 4 в редакция в сила от 1.01.2016 г., видът на осигуряването може да се
променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден
образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната
календарна година.
При тази нормативна рамка съдът
приема за безспорно, че наредбата не допуска при започване на друга трудова
дейност през календарната година самоосигуряващото се лице да променя вида на
осигуряването – от една страна, а от друга, че за да породи ефект декларацията
за промяна на осигуряването следва да е подадена от 1 до 31 януари на
съответната календарна година. Следователно подадената на 01.12.2016г.
декларация нито е могла да промени вида на осигуряването през 2016г. за
жалбоподателя, нито е могла да породи целения ефект от жалбоподателя през
2017г.
Липсата на адекватна реакция от
страна на данъчни и осигурителни органи, които са допуснали лицето да внася
осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ не само без да го
уведомят, че видът на осигуряването не е променен считано от 01.12.2016г., въз
основа на подадената от него декларация, а и поддържайки в него впечатление, че
е надлежно осигурен и за тези рискове, чрез отразеното в информационните
системи на двете институции до момента на предявяване на искане за плащане на
обезщетение и възложените по този повод проверки, несъмнено е злепоставило
интереса на осигуреното лице, тъй като то е могло да упражни валидно правото си
за промяна на вида на осигуряването още в началото на януари 2017г. чрез
подаване на нова декларация. Тази констатация не може да промени извода за
липсата на осигуряване на Ш. за временна неработоспособност поради общо
заболяване към август 2018г, тъй като жалбоподателят не е подал декларация за
промяна на осигуряването си след 2016г. Платените осигурителни вноски са
недължимо платени и подлежат на връщане. Нормативната уредба не позволява само
въз основа на направените вноски да се приеме, че лицето е било осигурено и за
временна неработоспособност. Не е налице нарушение на принципът на лигитимните
правни очаквания, тъй като той предполага лицето да е съобразило своите
действия с правилата на закона, а в това случая не е налице.
По тези съображения съдът приема, че
отказът да се изплати обезщетение за временна неработоспособност на органите на
ТП на НОИ е законосъобразен и жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и нормата
на чл. 143, ал.4 от АПК претенцията за разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде поставена на разглеждане като
размер. Размерът на минималното юрисконсултското възнаграждение, определен съобразно
правилата на 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 350лв. Процесуалното представителство е реално
осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се присъдят
разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 350лв.
Претенцията за присъждане на
разноски за касационно обжалване в размер на 70лв. не следва да се разглежда,
тъй като съобразно правилата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК тя е
следвало да се предяви пред ВАС и съответно той дължи произнасяне по нея.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК
и чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд – Търговище,
втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Х.Ш. ***,
срещу решение № 1040-25-24 от 31.10.2018г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, с което е оставено в сила разпореждане № О-25-000-00-01247040 от
14.09.2018 г. на началник отдел КПК в ТП на НОИ - ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите.
ОСЪЖДА О.Х.Ш. *** да плати на ТП на НОИ – Търговище разноски по делото в
размер на 350лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ТП на НОИ – Търговище за присъждане на
разноски за такса за касационно обжалване в размер на 70лв., направени пред ВАС
по адм. д. № 1025/2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: