ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36673
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20251110144296 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 281922/22.08.2025 г.
на „И. т. с.“ АД срещу В. Д. С., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове за
заплащане на неустойка и тол и други такси по Договор за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на базата на изминато разстояние (тол такси) и на база
време (е-винетки), сключен при Общи условия чрез онлайн платформата на търговеца .
При служебно извършена справка в НБД „Население“ по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. съдът констатира, че настоящият адрес на В. Д. С. е в с. Б., община Родопи,
област Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, изр. І ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на
икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с
насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за
потребителя съд). За тази подсъдност съдът следи служебно съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК.
В разглеждания случай, в обстоятелствената част на сезиращата съда искова молба
липсват наведени фактически твърдения, като това не се установява и от обстоятелствата по
делото, ползваните от ответника услуги да са били предназначени за извършване на
търговска дейност, поради което и съдът приема, че той има качеството на потребител по
договора за предоставяне на електронни услуги, сключен между страните и въз основа на
който от ищеца се претендират дължима неустойка и такси. Ищецът е търговец с предмет на
дейност интеграция и управление на продукти и системи за събиране на такси за използване
на пътища, а ответникът е физическо лице, което като страна по договора е действало извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Налице е хипотезата на § 13, т. 1
от ЗЗП, вр. чл. 2, б.”б” от Директива 93/13/ЕИО, относно ответника – физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, съответно физическо лице, което като страна по договор
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност (дело С-74/15, С-
110/14, С-348/14, С-488/11, С-484/08, С-92/11, С-96/14, С-34/13, С-143/13 и др.) - в този
смисъл практиката на СГС, обективирана в Определение № 4901/19.04.2023 г. по в. ч. гр. д.
№ 4287/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Ж.
С оглед на гореизложеното Софийски районен съд не е компетентен да се произнесе
по предявените искове.
1
Ето защо и след като прецени, че делото не е подсъдно на Софийския районен съд,
настоящият състав следва да препрати същото на надлежния съд.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 44296/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на
Районен съд – Пловдив.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2