№ 10288
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110143566 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от
Застрахователна компания /ФИРМА/ срещу от /ФИРМА/
обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5151,30 лева, представляваща неизплатена сума
по регресно вземане на ищеца за възстановяване на
платено по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по автомобил „Волво”, модел „ХЦ
60“с рег. № *************, причинени при ПТП на
01.04.2022 г., около 09:00 часа на АМ **** в участъка на гр.
**********, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата
в размер на 485,06 лева, представляваща мораторна лихва
1
за периода от 04.10.2022 г. до 02.08.2023 г.
В исковата молба се твърди, че вина за настъпване на
ПТП има водачът на лек автомобил „Форд”, модел
„Фиеста“, с рег. № ********* – Г.Г.Г., който при движение с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост и
поради несъобразена дистанция, не успява да забележи
спрелия автомобил „Волво”, модел „ХЦ 60“с рег. №
************* и го удря в задната част, като за
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №
1637058 от 27.07.2021 г. Посочва, че за водача на автомобил
„Волво”, модел „ХЦ 60“с рег. № ************* била
сключена застраховка „Каско на МПС“ с ищцовото
дружество – застрахователна полица № 22108110003. За
репариране на вредите по ППС била образувана щета №
22111080002 и било определено обезщетение в размер на
5151,30 лева, както и ликвидационни разноски за
ликвидиране на щетата в размер на 15,00 лева. Посочва, че
след отправена покана, ответното дружество е отказало да
заплати застрахователното обезщетение. Моли за
уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като твърди, че претендираната сума по главницата е била
платена на ищеца преди завеждане на исковата молба.
Счита, че не е изпаднал в забава, затова не дължи
претендираната мораторна лихва. Претендира разноски.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото на основание чл. 235, ал.2 от
ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от
ГПК, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
За успешно провеждане на иска с правно основание чл.
411 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже
1/сключен договор за имуществена застраховка за
увредения автомобил с валидно застрахователно покритие
към датата на ПТП; 2/плащане на застрахователното
обезщетение в изпълнение на този договор/; 3/ отговорност
на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по
чл. 45 от ЗЗД, за което в процеса следва да бъдат
установени: деяние, противоправност, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите; 4/ размера на
причинените вреди; 5/ сключен договор по задължителна
застраховка „гражданска отговорност”, валиден към
датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач, а при доказване на горните факти и
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителният факт на заплащане на процесните суми.
В производството и с оглед подадения в срока по чл.
131 от ГПК отговор на исковата молба, с който не се
оспорва осъществяването на релевантните за спора факти
и обстоятелства, напротив твърди се заплащане на
3
главната искова прeтенция, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на всички факти,
включени в предмета на доказване, поради и което не
следва да ги обсъжда по същество с крайния си акт.
Съдът на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, следва да
вземе в предвид при решаване на спора по същество и
осъществилите се факти и обстоятелства след подаване на
иска, като такъв е фактът на извършеното от ответника
заплащане на главницата по делото, на дата 13.09.2023г.,
видно от приетото на л.34 платежно нареждане.
Съдът зачитайки това плащане, следва да отхвърли
главната искова претенция, поради постъпило плащане в
хода на производството.
С молба с вх. № 81069/12.03.2024г. ищецът не оспорва,
че главничната сума в размер на 5 151,30 лева е заплатена
на 13.09.2023г., но оспорва твърдението на ответника, че е
заплатил сумата преди подаване на исковата молба, поради
и което моли да му бъде присъдена и мораторната лихва в
размер на 485,06 лева, за периода от 04.10.2022г. до
02.08.2023, както и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023г. до датата
на заплащане на главничното вземане – 13.09.2023г.
Съдът намира, че при признаване на главната искова
претенция е дължима и акцесорната такава, още повече, че
не се установи в производството главницата да е заплатена
4
преди подаване на исковата молба в съда. Задължението на
делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. От
представената обратна разписка се установява, че
регресната покана е получена от ответника на 04.10.2022 г.,
но не се установява от приложената регресна покана, какъв
срок е предоставен на ответника за заплащане, поради и
което съдът намира, че ответното дружество не е изпаднало
в забава на дата 04.10.2022г., от когато се претендира
лихвата. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от
представянето на всички доказателства застрахователят
трябва да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или мотивирано да
откаже плащането. С оглед на което 30 дневният срок на
доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл на
04.11.2022 г., поради което ответникът е изпаднал в забава,
считано от 05.11.2022 г. –/съгласно правилото за броене на
срокове по чл. 60, ал. 5 ГПК/. Определена от съда по реда на
чл. 162 ГПК лихвата за забава върху главницата от 5151, 30
лв. за периода от 05.11.2022 г. до 02.08.2023 г. включително
възлиза на сумата от 439, 29 лв., до който размер и за който
период следва да бъде уважен искът за лихва, съответно
отхвърлен за сумата от 45,77 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 439,29 лева до размера на
пълно предявената сума от 485,06 лева.
5
Доколкото ищецът претендира и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба –
03.08.2023г. до датата на заплащане на главничната сума,
то съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и
сумата в размер на 78,85 лева, представляваща законната
лихва за забава върху главницата от 5151,30 лева, за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда -
03.08.2023г. до датата на заплащане на главницата –
13.09.2023г., която сума съдът служебно изчисли с онлайн
калкулатор на основание чл. 162 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца,
доколкото главният иск се отхвърля, не поради
неоснователност, а поради заплащане в хода на
производството на процесната сума. Ищецът е заплатил
разноски за държавна такса в размер на 224,45 лева, като
следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правата
помощ да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200,00 лева. Или общо разноски в размер на
424,45 лева, като на ищеца с оглед уважената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
421,03 лева.
По правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК и на ответника се
6
следват разноски с оглед отхвърлената част от акцесорната
искова претенция. На ответника също на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правата помощ следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Така на ответника с оглед отхвърлената част от
акцесорната претенция следва да му се присъдят разноски
в размер на 1,62 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК ************* срещу /ФИРМА/, ЕИК
***********, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за сумата в размер на
5151,30 лева, представляваща неизплатена сума по регресно вземане на ищеца за
възстановяване на платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за
щети по автомобил „Волво”, модел „ХЦ 60“с рег. № *************, причинени при ПТП на
01.04.2022 г., около 09:00 часа на АМ **** в участъка на гр. **********, поради извършено
плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата в размер на 439, 29 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 5151,30 лева, за периода от 05.11.2022г. до 02.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 45,77 лева, представляваща разликата
над уважената сума от 439,29 лева до размера на пълно предявената сума от 485,06 лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата в размер на 78,85 лева, представляваща законната лихва за забава
върху главницата от 5151,30 лева, за периода от датата на подаване на исковата молба в съда
- 03.08.2023г. до датата на заплащане на главницата – 13.09.2023г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
7
*************, сумата в размер на 421,03 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***********, сумата в размер на 1,62 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8