№ 32
гр. Кюстендил , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500200 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от ***** със седалище и адрес на
управление *** район Илинден, ул.“Кукуш“№1 представлявано от А*** – главен изпълнителен
директор и ** изпълнителен директор чрез *** срещу определение от 01.10.2020г. на Дупнишкия
районен съд по ч.гр.д.№1044/2020г. с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди
незаконосъобразност на определението и се съдържа искане за отмяната му.Според жалбоподателя
съдът е обезсилил заповедта за изпълнение, след като неправилно е разгледал подадена от
длъжника възражение, като такова по чл.414а от ГПК, вместо като възражение по чл.414 ГПК
каквото в действителност е постъпилото възражение.Възпроизведен е текста на възражението,
като се акцентира върху заявлението, че сумите посочени в заповедта за изпълнение по договор
М5498747 не са дължими от фирмата, че издадени по договора фактури касаят номера, които не са
били на фирмата, за които няма подписан договор, не са ползвани от лица на фирмата и са
непознати за длъжника номера.Посочено е и възражението, че срокът на договора е до
05.06.2017г., когато номера, които са ползвани от дружеството са прехвърлени към друг оператор
и са заплатени съответните неустойки, за да бъдат освободени използваните от дружеството
номера.Отбелязано е, че към възражението са представени, като доказателство заявление за
пренасяне на номера от 05.06.2017г. и сметка за неустойка ********* от 15.06.2017г., която не е
предмет на вземането по заповедта за изпълнение и не са представени доказателства за плащането
й.Жалбоподателят се позовава и на факта, че в срок е предявил иск за установяване на вземането,
за което е представил доказателства на първоинстанционния съд.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна „*** чрез законния представител
*.Отговор на частната жалба в законоустановения срок не е подаден.
Съгласно Тълкуването решение №6/15.01.2019г. по т.д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС,
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от
ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
С оглед на представените в първоинстанционното производство доказателства на
основание чл.235 ГПК съдът прие за установени следните обстоятелства:
Производството пред ДнРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, подадено от „***, като заявител срещу „*** като длъжник.В т.9 е посочено
парично вземане, както следва: *а – месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор М 4890019 за периода 23.08.2017г. до 22.01.2018г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; ** – месечни такси и потребление
за използване на услуги по договор М 5498747 за периода 23.06.2017г. до 22.11.2017г., ведно със
1
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и ** –
неустойки за неизпълнение на договор М5498747, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.Попълнено е поле 12 – в което е посочено, че
длъжникът е сключил със заявителя договор за използване на мобилни услуги партида *********,
ID на договор М4890019, като е посочено ,че за всяка отделна услуга или пакет от услуги се
сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа
описание на избрани телефонни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване,
дължими неустойки и обезщетения.Отразено е, че до м.август 2017г. абонатът е заплащал
използваните услуги, след което е спрял да плаща.Посочени са фактури с които са удостоверени
задължения по този договор както посочените в поле 9 – парично вземане за *а респ. за визираните
период и размер.Отразено е, че пдо .юни 2017г. абонатът е заплащал използваните услуги, след
което е спрял да плаща.Като по договора са издадени фактури на обща стойност ** – цитирани са
фактури и тяхната стойност.Посочено е, че поради неизпълнение на задълженията по договор
М5498747 за заплащане на използваните мобилни услуги договорът е прекратен, считано от
14.12.2017г. на основание т.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между ** абонатите и
потребители на обществени мобилни наземни мрежи на А1, при условията на забава в плащането
на дължимите суми в продължение на 124 дена.Отбелязано е, че при прекратяване на договора по
вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/ пакет услуги, за които срокът на
действие на договора не е изтекъл, като неустойката е определена, като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки дължими от абоната за съответна
СИМ – карта, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора
срок за всеки мобилен номер.Начислени са и неустойки за предоставено по договора оборудване –
модем, рутер, ТВ приемник и др. които абонатът не е върнал на мобилния оператор при
прекратяване на договора, на стойност *, като са посочени сметки, стойност, телефонен номер –
номер на услуга, и е разграничена сума *** като неустойка устройство.Жалбоподателят изрично се
е позовал на факта, че длъжникът няма качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДП
на ЗЗП.Заявлението е подадено чрез пълномощници, за който са посочени данни.Представени са
пълномощно, документа за платена такса, договор за правна защита и съдействие.
На 17.07.2020г. съдът е издал заповед за изпълнение за сумите по заявлението, така както са
претендирани.
На 25.08.2020г. препис от заповедта е връчена на длъжника, от който на 09.09.2020г. е
подадено възражение, в което е отразено, че е такова съгласно Приложение 7 към чл.7 от Наредба
Н-2 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнени и други книжа във връзка със заповедното производство и с пр.основание чл.414
ГПК.Във възражението длъжникът е оспорил дължимостта на сумите, по договор М5498747
предвид издадени фактури за номера, които никога не са били на тази фирма, няма подписан
договор за тези номера, това не са номера, ползвани от лица от фирмата, същите са напълно
непознати, срокът на договора е до 05.06.2017г., когато номерата, които са ползвани от
дружеството са прехвърлени към друг оператор, тогава е заплатена и съответната неустойка, за да
бъдат освободени ползваните от дружеството номера, другите номера са и с друга
продължителност, несъответстваща на срока на договора.Приложил е заявление за пренасяне на
номера от 05.06.2017г. по бланка на Теленор, както и сметка №********** с дата на издаване
15.06.2017г. за сума 3**.Посочените номера не са идентични с посочените в
заявлението.Заявлението е подадено от ***
Въз осно
На 24.09.2020г. на „***а, получено от адв.сътрудник, е връчено съобщение за това, че
срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1044/2020г. е подадено възражение в срок, за
това, че е изпълнил задължението по заповедта за изпълнение и не е дал повод за предявяване на
вземането, поради което не дължи разноски за производството.Определен е 3 – дневен срок от
получаване на съобщението за подаване на становище по възражението от длъжника, като е
разяснено, че при непредставяне на становище в посочения срок, издадената заповед за
изпълнение ще бъде обезсилена изцяло/частично, както и издаденият изпълнителен лист.
2
С определение от 01.10.2020г. – обжалваното, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение
на основание чл.414а, ал.4 ГПК.Препис от определението е връчен на дружеството на
15.10.2020г.Преди това на 07.10.2020г. заявителят „** молба с вх.№261385/07.10.2020г.е
представил на съда доказателство за предявения иск по чл.422 вр. с чл.415 ГПК – искова молба с
вх.№261214/02.10.2020г., съдържаща искане за признаване за установено по отношение на
длъжника в заповедното производство, съществуване на вземане за суми в размер и на основание,
така както са посочени в заповедта за изпълнение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт – обжалвано е определение с което се прегражда по нататъшното развитие
на производството.
С оглед на изложените по горе обстоятелства, съдът намира, че по делото не са налице
предпоставки за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.Съображения:
Съгласно чл.414 а ГПК - длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за
изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с
твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат
доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя(ал.1).Ако с поведението си
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски
за производството(ал.2).Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания,
че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването
на становище(ал.3). Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло
или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е
подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище(ал.4).Пропускът
на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви
иск за цялото вземане по реда на чл. 422.(ал.5).
За да бъде обезсилена заповедта е необходимо да е подадено възражение от длъжника, в
което той да твърди, че е изпълнил изцяло или частично задължението, в срока по чл.412 т.8 от
ГПК респ. в 1 – месечен срок от връчване на заповедта, както и да са представени доказателства за
изпълнение на задължението с препис за заявителя.При наличие на такова възражение и
доказателства, неподаването на становище от заявителя в 3 дневен срок е основание съгласно
чл.414а, ал.4 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай е подадено възражение, по образец - Приложение 7 по
чл.414,съгласно Наредба №Н-2 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнени и други книжа във връзка със заповедното производство,а не по
обрадез- Приложение 8 с правно основание чл.414а от ГПК, в същото е посочено, че
възражението е с правно основание чл.414 ГПК и изобщо не се твърди изпълнение на
задължението, претендирано на основание договор М 5498747 да е станало в 1 – месечен срок от
получаване на заповедта,напротив оспорено е въз основа на този договор да е възникнало
задължение, във връзка с ползване на телефонни номера посочени в заявлението , оспорени са
задължения по договор с този номер възникнали след м.юни 2017г.Липсват каквито и да било
изявления във връзка с дължимостта и плащане на сумата от *а.Във възражението не се сочат и не
са представени доказателства за изпълнение на задължението – изложението в подаденото
възражение не може да бъде определено, като възражение по чл.414а от ГПК.При това положение,
първоинстанционният съд е следвало да укаже на заявителя за подаденото възражение досежно
издадената заповед за суми, дължими на основание посочения договор М5498747 и му предостави
възможност за предявяване на иск в 1- месечен срок, както е указано в разпоредбата на чл.415, ал.1
ГПК, което не е сторено, като вместо това неправилно е било изпратено съобщение, със
съдържание съгласно чл.414а, ал.3 ГПК.Неподаването на становище по възражение, което не е с
предписаното в чл.414а, ал.1 ГПК съдържание, не е основание за обезсилване на заповедта за
изпълнение.
Що се отнася до сумата *а дължимостта и изобщо не е оспорена, поради което
обезсилването на заповедта в тази част е лишено от основание.Съгласно чл.414, ал.1 ГПК -
длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.
Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по чл. 414а.
3
Съдът има предвид и, че в 1- месечен срок от получаване на съобщение за подаденото
възражение заявителят е представил доказателства за предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумите
по заповедта за изпълнение.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 01.10.2020г. на Дупнишкия районен съд по ч.гр.д.№1044/2020г. с
което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
представляваща заповед за изпълнение №577/17.07.2020г. за заплащане от „***, ** с адрес
обл.Кюстендил, общ.Бобов дол, гр.Бобов дол, у** законен представител ** – управители на
заявителя „****** – главен изпълнителен директор и ** изпълнителен директор, представлявано
от пълномощни ** и **, съдебен адрес гр.** ел.поща:************@***.**, сумите, както следва:
*а – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М 4890019 за периода
23.08.2017г. до 22.01.2018г., ** – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М 5498747 за периода 23.06.2017г. до 22.11.2017г., ** – неустойки за неизпълнение на договор
М5498747, законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 17.07.2020г. до
окончателното изплащане, както и ** адвокатско възнаграждение, разноски по делото и е
ПРЕКРАТЕНО производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4