Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 711/15.11.2023 г.
гр. Монтана
в името на
народа
Административен
съд – Монтана, ІІІ състав, в открито
съдебно заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията БОЙЧЕВА
адм. дело № 426/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра
и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба,
подадена от М.С.П.,с ЕГН * с адрес: *** и П.С.П.,с ЕГН * с
адрес:
***, чрез процесуален представител адв. Л.А.,***, партер, офис
11, против Заповед № 18-6500 от 08.06.2023 г. на Началник на Служба
по геодезия, картография и кадастър – гр. Монтана, подписана „за началника“ от С.Е*** ,съгласно Заповед №
18-11187/08.10.2021 г., с която е отказано да се извърши изменение, поради
установяване на непълнота или грешка в КККР на гр. Лом, ЕКАТТЕ 44238, общ. Лом,
обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, за сграда с идентификатор 44238.505.1991.1, с административен
адрес: гр. Лом, ул. „П*** В*** “ № 4 и за сграда с идентификатор 44238.505.5091.1,
с административен адрес: гр. Лом, ул. „П*** В*** “ /без номер/, състоящо се в
промяна на границата между двете сгради, като част от сграда с идентификатор
44238.505.5091.1 в размер на 40 кв.м. преминава към сграда с идентификатор
44238.505.1991.1.и се нанася самостоятелен обект на първия етаж в сграда с
идентификатор 44238.505.1991.1.
В жалбата се твърди, че при издаването на
процесната заповед за отказ за изменение на КККР е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила. Излагат се съображения, че административният
орган не е обсъдил фактите и обстоятелствата, изложени в предложението за
изменение на КККР и възражението, нито придружаващите ги документи, за да достигне до извода за наличие на
спор за материално право между страните в производството, развило се пред него.
Приемат, че това обстоятелство води до нарушаване правото на защита, тъй като
не става ясно на какво точно основание AO стига до извода за наличие на спор за
материално право за процесните 40 кв.м. които считат за тяхна собственост и неправилно са нанесени
в очертанията на сграда с идентификатор 44238.505.5091.1 по КККР на гр. Лом.
Твърди се, че липсата на мотиви на оспорения ИАА е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което води до неговата отмяна.
Оспорващите считат, че е налице и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като макар AO
да е съобщил на основание чл. 26 от АПК на заинтересованите страни исканото
изменение на КККР и да е дал възможност за възражение, каквото е постъпило, не
е обсъдил събраните в хода административното производство доказателства, за да
може да направи преценка относно тяхна всеобхватност и относимост към предмета
на спора. Молят за отмяна на оспорената заповед на Началника на СГКК
– Монтана с всички произтичащи от това последствия. В съдебно заседание
жалбоподателите се представляват от надлежно упълномощената адв. А., която поддържа жалбата.
Претендира направени разноски по делото, като представя Договор за правна
защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.Представя писмена защита.
От ответникът по жалбата – Началник на
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Монтана, е представена
административната преписка по подадената жалба. В отговор се развиват
съображения, че с исканото изменението на КККР се засяга собствеността върху сграда
с идентификатор 44238.505.5091.1, за която документ за собственост имат
подалите възражение вх. № 02-708-29.05.2023 г. М.Х.М. и К.Н.К.. Ответникът
поддържа, че жалбоподателите М.С.П. и П.С.П. претендират, че те са собственици
на част от сграда с идентификатор 44238.505.5091.1 в размер на 40 кв.м., която
част според представеното Удостоверение № ТУ-24-104-1 от 02.03.2023 г.,
издадено от главния архитект на община Лом е част от съседната сграда с
идентификатор 44238.505.1991.1, собственост на М.С.П. и П.С.П.. Тъй като
собствениците и на двете сгради претендират, че са собственици на посочените 40
кв.м. безспорно е, че е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, касаеща
правото на собственост - спор за материално право. Мотивира се, че съгласно чл.
54. ал. 2 от ЗКИР „когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При
необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър,
изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в
сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта
по реда на чл. 53а, т. 1“. Поради това е издадена Заповед № 18-6500/08.06.2023 г. на началника на СГКК – гр.
Монтана, с която е отказано извършването на исканото изменение на КККР на гр.
Лом, общ. Лом, обл. Монтана до решаване на спора по съдебен ред. Претендира
присъждане на съдебните разноски по делото и прави възражение за прекомерност
на заплатеното от страната възнаграждение, в случай на неблагоприятен за тях изход от делото.
От
ответника е постъпило и становище, вх.№3843/14.09.2023г./л.83/, с което моли съда да приеме, че
подадената жалба е неоснователна и я остави без уважение,и да остави в сила
обжалваната заповед,
като постанови съдебно решение, с което да приеме, че в
случая е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, касаеща правото на
собственост - спор за материално право, поради което със Заповед № 18-6500/08.06.2023 г. е отказано извършването на
исканото изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на
гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана до решаване на спора по съдебен ред. Развива
съобжения, че съгласно допълнителните разпоредби на Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, §1., т.
16 „Спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в
проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на
имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани
лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в
административното производство. Твърди, че това е установено в производството
пред административния орган - СГКК – гр. Монтана по исканото изменение на КК и КР на гр. Лом. Развива
съображения, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен
процес по вещно дело, но и винаги, когато твърденията на страните, относно
определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Целта
на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващите граници на
имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички
засегнати лица. В случая с възражението си пред административния орган
заинтересованите страни оспорват правото на собственост на жалбоподателите.
Твърди, че липсата на такова съгласие може да бъде запълнена само от влязло в
сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи
или обстоятелства. В административното производство е недопустимо да се решават
спорове за материално право между страните. Счита, че нормата на чл. 54, ал. 2
от ЗКИР е специална по отношение на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. При
наличие на спор за материално право началникът на СГКК. при условията па
обвързана компетентност следва да постанови отказ за изменение на КК и КР.
Константната съдебна практика на ВАС приема, че двете предпоставки - фигуриране
в кадастралните регистри като носители на права и изрично изразено несъгласие с
промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право.
Развива съображения, че съществуването на спора е отрицателно материалноправно
условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т.2 ЗКИР за отстраняване на грешка в
кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2,
изр. 1 от ЗКИР. В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява и
не се представлява.
От заинтересованите
страни К.Н.К., Х.Н.Н. и М.Х.М., редовно призовани, в с.з. се представлява
единствено К.К. от адв. Й.А. – САК, с представено пълномощно. Другите двама не
се явяват и не се представляват.
Х.Н.Н. и М.Х.
М*** не се явяват в с.з. и не вземат становище
по постъпилата жалба.
Процесуалният
представител на К.Н.К., адв. А., в с.з. моли съда да остави без уважение
постъпилата жалба и да се потвърди издадената заповед, тъй като счита,
че е налице спор за материално право, който би следвало да бъде разрешен по
гражданскоправен път, а не чрез изменение на КК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Представя и Писмени
бележки, с които излага съображения за законосъобразност на оспорената Заповед №
18-6500/08.06.2023
г. на началника на СГКК – гр. Монтана.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза,изпълнена от вещо лице
с необходимата компетентост-геодезист ,която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена ,в съответствие със събраните по делото доказателства.
Административен
съд – Монтана, след като обсъди доводите
на страните, въз основа на събраните писмени доказателствата по делото и
изготвената съдебно – техническа експертиза, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателите
се лигитимират като съсобственици на имот с идентификатор 44238.505.1991.1 по КК и
КР на гр. Лом, сграда със смесено предназначение,
брой етажи 3, с адрес гр. Лом, ул. „П*** В*** “ № 4, съгласно представен
нотариален акт на л. 32 по делото.
Заинтересованите
страни се легитимират като съсобственици на имот с идентификатор 44238.505.5091.1 по КК и КР на гр.
Лом, с предназначение административна делова сграда, брой етажи 2, с адрес гр.
Лом, ул. „П*** В*** “4б, съгласно представен нотариален акт на л. 44
по делото.
Съгласно
представени скици от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.
Монтана, двата процесни имота са съседни един на друг.
Във
връзка с подадено заявление вх. № 01-222295 от 19.04.2023 г. в СГКК – гр. Монтана от Л.К.А., като пълномощник на М.С.П.
и П.С. П*** и приет проект за изменение с
Удостоверение № 25-118449/19.04.2023 г., е започнала процедура по изменение на
КК и КР на недвижими имоти на гр. Лом за сграда с идентификатор
44238.505.1991.1 и сграда с идентификатор 44238.505.5091.1.
Видно
от Обяснителната записка, съгласно изискванията на чл. 75 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. /л. 22/, с проекта се предвижда изменение на КК на
осн. чл. 54 от ЗКИР – отстраняване на непълнота и грешка в отразяването на
сграда 1 в ПИ 44238.505.1991, както и нанасяне на самостоятелен обект на
собственост в нея. Към проекта са приложени документи за собственост;
удостоверение за наследници; архитектурно заснемане; справка за ПИ; справка за
сграда 1 в ПИ; ръчна скица; резултати от измервания и обработка на
измерванията; скица – проект за изменение на кадастралната карта – отстраняване
на непълнота и грешка; схема – проект за нанасяне на самостоятелен обект в сграда.
Видно
от удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №
25-118449/19.04.2023 г. /л. 33/, на основание чл. 55 от ЗКИР
е прието, че проектът отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и
чл. 14 и чл. 16 от Наредбата № РД-02-20-04 от 11.10.2016 година за предоставяне
на услуги от КККР. Проектът внесен с вх. № 01-211257/12.04.2023 г. е приет.
На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК
ответникът е изпратил уведомления до заинтересованите страни /л. 37-42 от
делото/, с които им е съобщил за откритото административно производство и за
възможността да изразят становище във връзка с него. В указания от органа
7-дневен срок е постъпило възражение рег. № 02-708/29.05.2023 г. от М.Х.М. и К.Н.К., в
качеството им на съсобственици на ПИ с идентификатор 44238.505.5091 и
построената в същия имот сграда с идентификатор 44238.505.5091.1, срещу
поисканото Изменение на КК – отстраняване на непълнота и грешка промяна на
контур на сграда и нанасяне на самостоятелен обект в нея, като изразяват
несъгласие със същото. Твърдят, че издаденото от гл. архитект на Община Лом
удостоверение № ТУ-24.104-1/02.03.2023 г. съдържа неверни данни, като искат
отмяна на същото от издателя му. Излагат подробни съображения и по същество
заявяват, че не са давали съгласие за заснемане на имота, поради което същото
вероятно не отговаря на действителността. Твърдят, че заявителите нямат
документ за собственост върху частта на сградата, която е тяхна собственост от
2013 г. Заявяват, че ако бъде допуснато изменение на КК и КР, ще е налице
кражба на имот. Прилагат документи касаещи собствеността на имота, скици на
поземлен имот и на сграда.
Производството
е приключило с постановяване на оспорената Заповед № 18-6500/08.06.2023 г. на
началник СГКК – гр. Монтана, с която се отказва изменение поради
установяване на непълноти или грешки по КК и КР на гр. Лом, ЕКАТТЕ 44238,
одобрени със Заповед № РД18-5/26.01.2009 г. на изп. директор на АГКК за сграда
с идентификатор 44238.505.1991.1 с административен адрес гр. Лом, ул. „П***
В*** “ № 4 и сграда с идентификатор 44238.505.5091.1 с административен адрес
гр. Лом, „П*** В*** “, състоящо се в промяна на границите между двете сгради,
като част от сграда с идентификатор 44238.505.5091.1 в размер на 40 кв.м.
премине към сграда с идентификатор 44238.505.1991.1 и се нанася един
самостоятелен обект на първия етаж в сградата с идентификатор 44238.505.1991.1.
Началникът на СГКК – Монтана е приел, че в случая е
налице спор за материално право. Изложени са мотиви, че предвид представените
удостоверителни документи за собственост и други документи, отнасящи се до
сградите, както и регистрираното възражение и изложените в него аргументи и
факти, е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, касаеща правото на
собственост – спор за материално право, поради което се отказва извършването на
исканото изменение на КККР на гр. Лом, обл. Монтана до решаване на спора по
съдебен ред.
За
изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и която
съдът кредитира като обективно изготвена и в съответствие със събраните по
делото доказателства.
От заключението на вещото лице се установява,
че спорната сграда от 40 кв.м. представлява пристройка към бившия хотел – сега
с идентификатор 44238.505.1991.1, с
адрес гр. Лом, ул. „П*** В*** “№ * . Същата не е отразена като
самостоятелен обект в кадастралната карта на гр. Лом. Фактически тя е
пристроена към бившия хотел и от огледа на първия етаж на последната вещото
лице констатира, че тази част е изградена и ползвана за тоалетни, бани т.н. в
нот. акт № 498,том III, дело № 1275/1994 г. пo чл. 9 от ЗВСОНИ „сервизни
помещения“. По нотариалния акт от 1994 г. тази пристройка е собственост на
наследници на Т*** Х*** . Същата площ е включена и в сграда 44238.505.5091.1 по нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот № 142, том VIII, рег. № 5704, дело № 510 от 2013
г. СВ вх. * . № 7689 от 2013 г. Акт № 112, том 13, дело № 1745/2013 г. на М.Х.М.
и К.Н.К., чието е и възражението по административната преписка. В заключението
е посочено още, че нотариален акт № 498,том III, дело № 1275/ 1994 г. придобит
по давност и наследство при обстоятелствена проверка - чл. 9 от ЗВСОНИ на Ломски районен съд за
собственост на наследниците на Т*** П*** Х*** , в който цялата сграда на бившия
хотел е от 214 кв.м т.е. включена е и пристройката от 40 кв.м. Установено е че,
няма заведено гражданско дело между жалбоподателите и заинтересованите страни.
Също така и, че в кадастралната карта на гр. Лом е допусната грешка по смисъла
на чл. 51, т. 2 ЗКИР и същата следва да бъде коригирана след решаване на
възникналия спор за материално
право по съдебен ред, поради дублирането на площта в двата нотариални
акта - по ЗВСОНИ на наследници на Т*** Х*** и на заинтересованите страни с №
142,том VIII, рег.№ 5704,дело № 510 от 2013 г. СВ вх.* .№ 7689 от 2013 г. Акт №
112, том 13, дело № 1745/2013 г.
на М.Х.М., макар и да е очевидно, че площта на пристройката е към сграда
с идентификатор 44238.505.1991.1.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори горепосочения индивидуален
административен акт. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР,
заинтересовани лица са съсобственици и носители на други вещни права върху
недвижимия имот.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Процесната
заповед, предмет на обжалване в настоящето съдебно производство е издадена в
производство по реда на чл. 54 от ЗКИР
– за допълване или поправяне на непълноти или грешки в КК и КР. Освен в чл. 54 от ЗКИР,
процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е
подробно уредена и в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Чл. 54, ал. 4 от ЗКИР предвижда измененията в КККР на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка да се одобряват със заповед на началника
на СГКК по местонахождение на имота.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК – Монтана, на
когото чл. 54, ал. 4 от ЗКИР възлага издаването на заповеди за изменения
в КККР при отстраняване на непълнота или грешка. Началникът на СГКК – Монтана е
и териториално компетентен орган предвид местонахождението на недвижимия имот –
гр. Лом, обл. Монтана. Заповедта е подписана „за началника“ в
хипотеза на заместване,съгласно заповед№18-11187 от 08.10.2021г.на началника на
СГКК-Монтана./на л.53/.,който действа от негово име и за негова сметка.Следователно
при издаване на процесната заповед не е допуснат от страна на издателя на акта
порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК,
който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Отказът
е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички задължителни
реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК.
Изложени са конкретни фактически основания за издаването й – видно от
съдържанието й, отказът в заповедта е мотивиран с постъпилото от
заинтересованите страни възражение, което сочи спор за материално право между
заявителите и заинтересованите страни, даващо на административния орган
основание да приключи висящото пред него административно производство с
постановяване на отказ в хипотезата на чл. 72 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ.
При
служебната проверка за законосъобразност на заповедта съдът не установи в хода
на проведеното пред ответника административно производство да са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, налагащи отмяната на акта
на самостоятелно основание.
Административният
орган е спазил нормите на чл. 26,
чл. 35
и чл. 36 от АПК
и чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.
на МРРБ, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая
посредством събиране на всички относими по заявлението данни и доказателства.
Съдът
намира, че отказът за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър по Заявление
вх. № 01-222295 от 19.04.2023 г. от Л.А., като пълномощник
на М.П. и П.П., и Удостоверение за приемане на проект за изменение по КК и КР,
обективиран в оспорената заповед № 18-6500/08.06.2023
г. издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
Монтана, е постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния
закон.
В
тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно даденото в чл. 2, ал. 1 ЗКИР
определение, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България
набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по
установен от този закон ред. В
разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР
е предвидено, че КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на непълноти или грешки, т.е. несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние според дефиницията на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР.
Разпоредбите на чл. 54, ал. 1
и ал. 4 от ЗКИР
предвиждат, че непълнотата или грешката се допълва или поправя въз основа на
писмени доказателства и проект за изменение на картата и регистъра на
недвижимите имоти, а ал. 2 на текста императивно постановява, че когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред – в същия смисъл е и чл. 70, ал. 4 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Такъв „спор за материално право“ според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е
налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на
имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани
лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в
административното производство.
В
настоящия случай началникът на СГКК – Монтана се е произнесъл по заявление с
искане за изменение на КККР в производство по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР
и чл. 54, ал. 1
и ал. 4 от ЗКИР
- изменение на КККР - отстраняване на непълнота в КК на гр. Лом, подадено от
жалбоподателите. Заинтересованите лица са уведомени за започване на
административното производство по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, като са упражнили правото си на становище,
както в рамките на административното производство, посредством депозирано
възражение пред административния орган с приложени към него доказателства, така
и в хода на съдебното производство.
Съдът
намира, че административният орган пълно и всестранно е изследвал релевантните
факти и е достигнал до доказателствено обоснован извод, че в конкретния казус
се касае за спор за материално право. Това се доказа и от приетата и неоспорена
от страните съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно изготвена и в съответствие със събраните по делото доказателства и от
която безспорно се установява несъответствие на приложения към заявлението проект
за промяна на кадастралната карта и описаната собственост на жалбоподателката и
заинтересованите страни по делото.
Тук
следва да се отбележи, че спор за материално право е налице не само при висящ
съдебен процес по вещно дело, но и винаги, когато твърденията на страните
относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в
случая. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално
съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е
налице съгласие на всички засегнати лица. В случая с възражението си пред
административния орган заинтересованите страни оспорват правото на собственост на
жалбоподателите, което оспорване се поддържа и пред съда. Липсата на такова
съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно решение за
установяване на правата им, но не и чрез други способи или обстоятелства. В
административното производство е недопустимо да се решават спорове за
материално право между страните. Нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
е специална по отношение на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.
При наличието на спор за материално право началникът на СГКК – Монтана при
условията на обвързана компетентност следва да постанови отказ за изменение на
КК и КР.
По
изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
законосъобразен, постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР,
в изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания
за издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби,
административно-производствените правила и
в съответствие с целта на закона.
При този
изход на спора и на основание на чл.143,ал.3 от АПК на ответника се дължат
разноски ,но поради липса на негов представител в с.з. и липса на представени
писмени доказателства за направени разноски ,такива не следва да се
присъждат,макар и такова искане да е направено от него в писмото, с което е
представена преписката.Не се претендират разноски и от заинтересованите страни
,поради което не следва да се присъждат.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІІ състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
М.С.П.,с ЕГН * с адрес: *** и П.С.П.,с ЕГН * с
адрес:
***, чрез процесуален представител адв. Л.А.,***, партер, офис
11, против Заповед № 18-6500 от 08.06.2023 г. на Началник на Служба
по геодезия, картография и кадастър – гр. Монтана, подписана „за началника“ от С.Е*** ,съгласно Заповед №
18-11187/08.10.2021 г., с която е отказано да се извърши изменение, поради
установяване на непълнота или грешка в КККР на гр. Лом, ЕКАТТЕ 44238, общ. Лом,
обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, за сграда с идентификатор 44238.505.1991.1, с административен
адрес: гр. Лом, ул. „П*** В*** “ № 4 и за сграда с идентификатор
44238.505.5091.1, с административен адрес: гр. Лом, ул. „П*** В*** “ /без
номер/, състоящо се в промяна на границата между двете сгради, като част от
сграда с идентификатор 44238.505.5091.1 в размер на 40 кв.м. преминава към
сграда с идентификатор 44238.505.1991.1.и се нанася
самостоятелен обект на първия етаж в сграда с идентификатор 44238.505.1991.1 г,като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: