О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
17.02.2022 год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №762 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство е образувано по искова молба на Т.С.В. ***, с която е
предявен иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу ГДИН – гр. София, за обезщетение за
претърпени вреди в размер на 14 000.00 /четиринадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца,
вследствие на нарушаване на неприкосвеността и тайната на кореспонденцията му
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Стара
Загора – за периода 22.12.2016 год. – 24.03.2020 год. и за периода 15.10.2020
год. – 05.11.2020 год.
В исковата молба се съдържа искане за привличане Сдружение „Европейска
пенитенциарна интеграция и защита на правата на човека“ като трето лице -
помагач на страната на ищеца. С определение от 08.02.2022 год., съдът е оставил
без уважение молбата за привличането на сдружението като трето лице помагач.
С молба вх.№1041/16.02.2022 год. Сдружение „Европейска пенитенциарна
интеграция и защита на правата на човека“, представлявано от П.Й. . в качеството
му на пълномощник на сдружението е поискало да бъде допуснато като подпомагащо
лице на ищеца Т.С.В., който е и член на сдружението.
Настоящият съдебен състав не намира, направеното искане за допустимо по
следните съображения:
На първо място съгласно чл.285 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл.204, ал.5 от АПК, за изискванията към съдържанието на исковата молба,
приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския
процесуален кодекс. Касае се за изчерпателно изброяване в кои случаи се
прилагат разпоредбите на ГПК, като направеното искане за привличането на трето
лице помагач не е между тях.
На второ място, дори да се приеме, че се прилагат разпоредбите на ГПК в
тази им част касаеща привличането на трето лице - помагач, то искането е
неоснователно, тъй като по силата на чл. 219 от ГПК, в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може
да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
Привличането на трето лице е конституирането му като подпомагаща страна по
почин на една от страните, независимо от неговата воля. Чрез това процесуално
действие се цели да се улесни защитата на привличащия срещу противната страна с
помощта на привлеченото лице. Основаната цел на привличането, след неблагоприятно
приключване на делото за привличащия, е да се обезпечи правното му положение по
силата на res judicata, в следващ процес, воден между него и привлечения. Т. е.
с оглед на евентуалния обратен иск на привличащата страна срещу привлеченото
лице, привличането представлява обезпечаване на благоприятен изход на този иск
за привличащия. Изложеното налага извода, че привличащата страна трябва да има
интерес от привличането (вж. Българско Гражданско Процесуално Право, Ж. С., §
82). За да се обоснове такъв интерес, следва да са налице предпоставките
по чл. 218 от ГПК, според който трето
лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде
постановено в нейна полза. Т. е. привлечените лица, трябва да бъдат такива,
които биха могли по своя инициатива да встъпят в делото като подпомагаща
страна. В разглеждания казус, сдружението
не е заинтересовано от изхода на спора и по никакъв начин, не може да има
интерес да встъпи в процеса, подпомагайки, която и да е от страните. По същият
начин, каквото и да е решение на административен съд по настоящия иск, с правно
основание чл. 284 от ЗИНЗС не може да
служи като обезпечение за ищеца в един бъдещ процес срещу тези лица. Членуването
на ищеца в самото сдружение също не предполага и не е законова предпоставка за
конституирането на сдружението като трето лице помагач.
По изложените съображения молбата за конституирането на Сдружение
„Европейска пенитенциарна интеграция и защита на правата на човека“, като
подпомагаща страна на страната на ищеца, следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.140 ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита на правата на
човека“ за конституирането му като трето лице помагач на ищеца Т.С.В., като неоснователна.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Стара
Загора в 7-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: