№ 167
гр. Варна, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20223100900041 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII /Търговски спорове/ от ГПК.
Производството е образувано по иск на П. Г. Д., ЕГН **********, от ******, чрез
адв.М.Я. и адв.В.З. от ДАК, срещу ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********,
София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата, в качеството на
наследник на починалия при ПТП Д.Г.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.20г. /изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по заявена претенция/ до окончателното
изпълнение на задължението. Претендира се присъждане на адв.възнаграждение съгласно
чл.38, ал.2 ЗАдв.
При преценка на иска, съдът констатира, че същия е заведен от и срещу проц.
легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител на ищеца. Ищецът не
дължи внасяне на държавна такса съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Съдът е родово и местно
компетентен да разгледа иска.
Налице са специалните предпоставки за допустимост на прекия иск съгласно чл.432
КЗ вр.чл.498 КЗ, тъй като ищецът е предявил предварително претенцията си пред ответното
дружество.
Пред Окръжен съд – Добрич, където е било образувано т.дело №141/2021г., е
извършена двустранна размяна на книжа между страните. Съгласно определение на ДОС
рег.№208/14.12.2021г. по т.дело141/2021г., на основание чл.115, ал.2 и чл.119, ал.3 ГПК,
делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд.
1
В исковата молба се заявяват следните обстоятелства: Твърди се настъпило на
21.09.2019г. застрахователно събитие – ПТП, когато около 7 часа сутринта по път I-2 /Варна
– Девня/ в посока гр.Варна мотоциклет Хонда с рег.№******, управляван от Д.Г.Д.,
катастрофира с движещия се в обратна посока л.а.Фолксваген Туран с рег.№******, с водач
Н. Б. Н.. Твърди се, че на кръстовището за с.Тополи водачът Н.Н. се пристроил да завие към
селото, спирайки на стоп линията, за да пропусне насрещно движещите се МПС, след което
преминал тази линия и спрял за да пропусне друг преминаващ автомобил, отново тръгнал
като следвал радиуса на завоя за да навлезе в ул.Ат.Липов за с.Тополи, но не пропуснал
движещия се по това трасе мотоциклет Хонда, спирайки с цялата си дължина на пътната
лента в посоката на движението му. Твърди се, че виновният за ПТП водач е застрахован по
риска Гражданска отговорност в ответното дружество с покритие на застраховката към
процесната дата на събитието. За произшествието било образувано ДП 403/2019г. на Сектор
ПП на ОД на МВР –Варна и постановена присъда по НОХД 710/20г. на ВОС, НО, с което
водачът на МПС Н.Н. бил признат за виновен за настъпилото ПТП. Смъртта на моториста е
настъпила на 29.09.2019г. в МБАЛ Св.Анна –Варна АД. Ищцата твърди, че е сестра на
починалото лице, претърпяло от смъртта му тежки неимуществени вреди – страдания и
огромна мъка от загубата на брат си, които са основание за възмездяването им от
застрахователя на Гражданската отговорност на виновния водач. Ищецът твърди завеждане
на застрахователна претенция пред ответното дружество на 25.10.2019г. и отказ на
застрахователя да определи обезщетение за неимуществени вреди, постановен на 26.08.20г.
Претендира се осъждане на застрахователя да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева
ведно със законните лихви върху главницата, считано от 25.01.20г. до окончателното
изплащане на дълга.
Ответникът оспорва основателността на иска. Поддържа единствено възражения за
липса на материална легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени
вреди поради липсата на дълбока емоционална връзка между нея и починалото лице /неин
брат/, която да надхвърля обичайните родствени отношения. Въведено е и второ възражение
за съпричиняване на вредите от починалия, който се движил с превишена скорост за
съответния пътен участък и е способствал настъпването на вредите – нарушение на чл.150 и
чл.150а от ЗДвП.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица от
24.06.2019г. по риска ГО за л.а.Фолксваген Туран с рег.№******, собственост на Н.Н.;
депозираната от ищцата застрахователна претенция от 25.10.19г. и образуването на щета по
нея №43072951900286; настъпилото на 21.09.19г. ПТП по описания начин и механизъм
между двете превозни средства, причинила смъртта на Д.Д..
Претендира се отхвърляне на иска като недоказан ведно с присъждане на сторените
от ответника разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощниците си по делото поддържа исковата
молба. Не възразява по изготвения от съда доклад на спора.
Ответникът, чрез адв.П.Д., оспорва иска и претендира отхвърлянето му.
2
Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, съобразно
събраните и ценени в съвкупност писмени доказателства, по вътрешно убеждение, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори относно качеството на ищцата на сестра на починалото при ПТП лице
Д.Д., а това се установява също от приложените Удостоверение за наследници на Д.Д. и
удостоверение за родствени връзки на П. Г.Д..
Страните не спорят относно настъпилото на 21.09.19г. ПТП по описания начин и
механизъм между двете превозни средства; не спорят, че именно то е довело като причина-
следствие до смъртта на Д.Д. на 29.09.2019г. в болница Св.Анна-Варна. Горните
обстоятелства са установени в Констативен протокол за ПТП 1833 от 21.09.19г., Протокол за
оглед на местопроизшествие, Съобщение за смърт на МБАЛ Св.Анна –Варна АД от
29.09.2019г. и материалите по приобщеното наказателно дело. От изслушаната САТЕ се
установява, че на 21.09.19г. около 7.15 часа, на главен път I – 2, гр.Варна – гр.Девня, на
кръстовището към с.Тополи, с ул.Атанас Липов, между л.а.Фолксваген Туран рег.№******,
управляван от Н. Б. Н. и мотоциклет Хонда с рег.№******, с водач Д.Г.Д.. МПС е
предприело маневра завой наляво в посока на кръстовището към с.Тополи, при което
навлиза в лентата за движение на мотоциклета. Ударът е настъпил в кръстовището между
път I-2 и ул.Атанас Липов, в лентата за движение за направо, в посока запад-изток. ПТП е
настъпило при пряк контакт между двете превозни средства, при движението им едно срещу
друго, в предните им части. Разрешената скорост на движение за района е 90 км./ч за
превозни средства от категория В, 80 км/ч за категория А. Вещото лице посочва, че тъй като
л.а. е бил спрял на стоп линията, означена със знак М6, скоростта му към мястото на удара е
била най-много 16.06 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета е била в момента на
удара 73.84 км/ч. Не са налице данни за ограничаване видимостта на водачите в конкретното
място на удара – видимостта е над 100 метра. Когато л.а. е навлязъл в лентата за движение
на мотоциклета, същият е отстоял от него на 23.91 м. Не са установени следи от протриване
и задиране на пътната настилка. При избраната скорост на движение на мотоциклета вещото
лице посочва опасна зона на спиране около 57.80 метра. Към момента на удара, автомобилът
е бил в покой или непосредствено преди спиране, поради което ударът при него е настъпил
основно в предна дясна част.Според изчисленията на вещото лице, мотоциклетистът не е
имал възможност да спре до мястото на удара със скоростта си на движение. Скоростта,
която би му позволила да спре до мястото на удара е 39.46 км./ч. И двамата водачи са могли
взаимно да възприемат насрещния. Единствено водачът на л.а. е имал възможност да
пропусне мотоциклета през лентата му на движение. Всички пътни знаци и обстоятелства
сочат, че са били видими за водачите.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица от
24.06.2019г. по риска ГО за л.а.Фолксваген Туран с рег.№******, собственост на Н. Б. Н..
Не се оспорва, че ищцата е депозирала застрахователна претенция пред ответното
дружество на 25.10.2019г., по която е образувана щета №43072951900286. Не се спори, че
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на П.Д. с мотива, че
3
същата не сочи обстоятелства за особено силна емоционална връзка с починалия съгласно
постановките на ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Отказът е обективиран в писмо от
26.08.2020г.
С присъда №43/10.08.2020г. по НОХД №710/2020г. на ВОС, НО, Н.Н. е признат за
виновен в това, че по непредпазливост, при неспазване на изискването на чл.37 от ЗДвП, е
причинил смъртта на Д.Д. при ПТП на 21.09.2019г. на път I-2, Варна – Девня, като
увреденото при катастрофата лице е починало в болницата на 29.09.2019г. Присъдата е
влязла в сила на 26.08.2020г.
Не се спори, че смъртта на Д.Д. е настъпила именно в резултат от получените
съчетани травми при ПТП на 21.09.19г.: глава, гръден кош, корем, таз, гръбначен стълб и
крайници. Въпреки положените от водача на автомобила усилия и лекарската намеса,
получените травми са били несъвместими с живота на мотоциклетиста.
От изслушаната по делото и кредитирана, неоспорена от страните, психиатрична
експертиза, се установява че в психичното състояние на ищцата Д. преобладават остатъчни
симптоми – липса на настроение, на удоволствени изживявания, емоционална лабилност,
депресивни идеи за безперспективност и вина, отчуждаване и нарушен сън. Тези симптоми
сочат на хронифицирано трайно нарушение в емоционалната сфера – депресивен епизод
умерено-тежък от реактивен тип. Смъртта на Д. е причинило значима психотравмаи реакция
на скръб, вид психично разстройство от реактивен тип – разстройство в адаптацията. Част
от установените симптоми са налични и към момента на изготвяне на експертизата, което
характеризира едно депресивно състояние и нарушение в емоционалната сфера. Според
вещото лице е налице връзка между психичното състояние на ищцата и внезапната и
трагична смърт на брат . Ищцата не е преодоляла загубата в психологически и
емоционален план. Възрастта на здравословното състояние на родителите им е само косвена
причина за отчетеното състояние.
В съдебно заседание вещото лице А. сочи, че до голяма степен депресивното
състоянието на ищцата се дължи на непосредствените грижи, които полага за родителите си,
с което преживява отново и тяхната загуба. Получената като последица от загубата
психотравма, подлежи на преживяване и отработване, тъй като ищцата е млад човек с
поддържаща я среда.
От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че ищцата е била
близка с брат си. Както в детството си, така и в зряла възраст двамата са поддържали близки
контакти. В детството си П. пази спомена, че брат я спасил от вирусен менингит. И
двамата свидетели Хр.П., живеещ на семейни начала с П., и св.С., сочат за близостта и
топлите отношения между брат и сестра. П. разтичала много на своя брат – както за
финансова помощ, така и за морална подкрепа. П. била разведена от 20 години като през
това време Д. помагал с отглеждането на дъщеря и по всеки повод. Събирали се често
било в къщата на Д. в с.Доброглед, било във Варна, където П. живее със св.П.. П. работила
известно време в магазина на брат си в с.Доброглед, помагала на семейството в
отглеждането на двете им деца. Тя разчитала много на подкрепата му защото дори мъжът,
4
скойто живее, често се налагало да отсъства, пътувал в чужбина, през което време се
обръщала за помощ или към Д., или към св.С.. П. и Д. правили ремонт на апартамента в
Добрич. Помагали си и при други поводи. Свидетелят С. сочи, че П. приела изключително
болезнено смъртта на брат си, чудела се как да съобщи на родителите им. При всяко
споменаване на Д., П. започвала да плаче.
Въз основа на събраните доказателства съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.429 КЗ, с договора за застраховка ГО, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.432 КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да поиска
обезщетението пряко от застрахователя на Гражданската отговорност при спазване
изискването на чл.380 КЗ и чл.498 КЗ. Предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.432 КЗ съдът намира за допустим съобразно въведените изисквания за предявяване на
застрахователната претенция съгласно чл.380 вр.чл.498 КЗ.
Съществените за уважаване на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя
на Гражданската отговорност, факти са установени по делото по безспорен начин. Страните
не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение, с покритие към датата на
ПТП на 21.09.2019г., в резултат от което на 29.09.2019г. е починал братът на П.Д. – Д.Д.. Не
се спори относно конкретната причина за настъпване на смъртта. Всички тези обстоятелства
се обхващат и от обективните предели на постановената присъда по НОХД №710/2020г. на
ВОС, с което е призната вината на водача на лекия автомобил Н. Б. Н. за настъпване на
пътния инцидент, на основание чл.300 ГПК.
Като правна последица от установения деликт, са налице основания за ангажиране
отговорността на застрахователя на Гражданската отговорност на деликвента съгласно
чл.432 КТ вр.чл.45 ЗЗД.
Съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено с
принципа за справедливост и еквивалентност на същото с понесените неимуществени както
и с обичайната практика в подобни случаи; размерът на обезщетението не се явява
прекомерен. Ищцата е понесла изключително тежко загубата на своя брат – първо заради
трагичните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, но така и поради близката им и
емоционална връзка приживе. Ищцата е разчитала на помощта на своя брат, имала е
морална опора в него и силни спомени от общото им детство. В една ранна част от живота
им, именно Д. се грижил за нея, тъй като през това време баща им бил в чужбина, а майка
им – на работа. Според показанията на свидетелите, ищцата считала, че Д. е спасил живота
в детска възраст, когато заболяла от менингит. Двете семейства си помагали в трудни
моменти, празнували заедно празници и общували постоянно, въпреки че са живели на
различни места. Смъртта на Д. е оставила дълбока празнина в живота на ищцата. При
съблюдаване разпоредбата на чл.52 ЗЗД и обективираните в ППМС 4/68г. критерии за
справделиво обезщетяване на вредите, съдът намира, че претендирания размер съответства
5
на понесената от ищцата загуба на най-близкия родственик. Претърпените от деликта
морални вреди трябва да са съизмерими с техния действителен размер, който е обусловен от
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие
върху личността и интегритета на пострадалия; възрастта, прогнозната за увреждането,
рефлексията на травмата върху живота на увреденото лице и неговите близки,
продължителността на страданието и икономическата конюнктура в страната към датата на
увредата.
Не се установяват възраженията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите от починалия, необхванати от задължителната сила на присъдата. Не се установява
същият да е управлявал ППС без да има необходимата правоспособност. Напротив, от
приложена справка на Сектор ПП при ОД на МВР –Варна, се установява, че пострадалият е
правоспособен водач с придобита категория „С“ с протокол №635/20.10.1994г. от ОД на
МВР-Добрич като издадено СУМПС е било валидно до 26.07.2022г., унищожено на
18.10.2017г. поради подмяна на СУМПС, издадено във Великобритания. Или, към датата на
произшествието, Д.Д. е бил правоспособен водач.
От изслушаната САТЕ се установява, че същият се е движил под разрешената
максимална за участъка скорост /около 73 км/ч/ като напротив, неизпълнение на
императивна разпоредба на ЗДвП е допуснато от водача на автомобила, който е застанал
напречно на пътната лента на движение на мотоциклета при извършвана маневра завой
наляво. Не се установява водачът на мотоциклета Д.Д. обективно и пряко да е допринесъл за
настъпване на ПТП. В тази връзка съдът цени изцяло заключението на САТЕ, което не е
оспорено от страните и съответства на останалите доказателства по делото, вкл. в
наказателното производство. И двамата водачи не са имали алкохол в кръвта и двамата са
могли взаимно да се възприемат, но реално е могъл да избегне този резултат единствено
водачът на МПС.
С оглед на изложеното съдът намира предявения иск за доказан и основателен.
Поставеният на разрешаване въпрос от застрахователя е легитимацията на ищцата в
контекста на постановеното ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В него е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС 4/1961г. и ППВС 5/1969г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В съобразителната част на ТР е
посочено, че особено близка връзка ще съществува между починалия и негови братя/сестри,
баби и дядовци, внуци, т.е. лица, които са от най-близкия родствен /семеен/ кръг. При тези
лица връзката се характеризира обичайно с обич, привързаност, душевна топлина и
уважение. Когато поради конкретни обстоятелства тази привързаност е толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите, справедливо е да се
признае на това лице качеството увредено лице, съответно право на обезщетение за
6
понесените неимуществени вреди. Решението приема, че не е достатъчна само формалната
родствена връзка между лицата, а е необходимо поради смъртта на близкия човек,
преживелият родственик да търпи болки и страдания, които да оправдават изключение от
дадените с ППВС разрешения, т.е. да се разшири кръга на най-близките с право на
репариране на вредите.
В настоящия случай съдът намира, че въз основа на събраните доказателства –
психиатрична експертиза и свидетелски показания се установява безпротиворечиво, че
ищцата действително е претърпяла огромна мъка и страдание от загубата на своя брат.
Двамата са били изключително близки както в детството, така и в зряла възраст.
Семействата им са поддържали непрекъснат контакт. Преминали са през периоди, в които са
разчитали изключително един на друг и това е белязало отношенията им, които се
характеризират от свидетелите като изключително близки. Не на последно място съдът
отчита, че в дълъг период от живота си, в който е била сама и социално уязвима, ищцата е
разчитала на своя брат. Поради възрастта на родителите им сега тя сама поема товара с
грижите за тях като се явява и отдушник за понесената обща мъка. Вещото лице по
психиатричната експертиза е дало заключение за действителното емоционално и душевно
отражение на загубата върху личността на ищцата. Посочено е, че претърпяната травма не е
отшумяла, не е преработена, въпреки поддържащата среда около ищцата. Съдът отчита, че
страданието по починалия родственик ще се засилва и с напредване възрастта на
родителите, тъй като именно двамата /брат и сестра/ са поделяли грижите за тях. Травмата е
особено болезнена и тъй като смъртта на Д. съвпада с рождения ден на ищцата. Поради
изложеното, съдът намира, че по делото се установяват действително претърпени от П.Д.
страдания и неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени в предявения
размер.
Тъй като искът е основателен за главницата от 50 000 лева, който размер съдът
намира, че съответства на претърпяната вреда/загуба на незаменим близък човек/, ще следва
да се уважи и акцесорния иск за законните лихви от 25.01.2020г. до предявяване на иска и от
този момент до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.496 и чл.497
КЗ. Посочената начална дата съвпада с изтичане на срока по чл.496 КЗ за произнасяне по
заявената на 25.10.2019г. претенция.
В полза на ищеца се следват и сторените по делото разноски за адв.възнаграждение в
размер на 2030 лева ведно с ДДС от 406 лева, или общо 2436 лева, на основание чл.38 ЗАдв.
и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. Застрахователят следва да поеме дължимите разноски
за назначените експертизи до размера от 100 лева за АТЕ и 200 лева за СПЕ както и
дължимата съобразно интереса държавна такса от 2000 лева, вносими по сметки на ВОС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София ДА
7
ЗАПЛАТИ на П. Г. Д., ЕГН **********, от ******, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, дължимо поради понесените от ищцата мъка и страдание от смъртта
на брат Д.Г.Д., настъпило при ПТП на 21.09.2019г. на път I-2, Варна – Девня, на
кръстовището с ул.Ат.Липов за с.Тополи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.20г. до окончателното изпълнение на задължението, на основание чл.432
КЗ.
ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС дължимата държавна
такса от 2000 лева както и разноски в общ размер от 300 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София ДА
ЗАПЛАТИ на АД“Я. и СЪДРУЖНИЦИ“, Добрич, представлявано от адв.М.Я. и адв.В. З.,
адв.възнаграждение в размер на 2436 лева /с ДДС/, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.7, ал.2
Наредба №1/2004г. вр.чл.38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8