№ 290
гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900109 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. А.
П. от гр.Варна срещу БИЗНЕСКОНСУЛТ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Одесос №19, ет.2,
ап.3, представлявано от К. А. П., с която е предявен иск с правно основание
чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОСС, проведено на 22.02.24г., за изключване
на П. А. П. като съдружник в дружеството на осн. чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ за
действията му против интересите на дружеството, на осн. чл.126, ал.3, т.2 от
ТЗ за неизпълнение на решение №6 на ОСС, обективирано в протокол от
28.02.23г., и на осн. чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ за неизпълнение на решение №5 на
ОСС, обективирано в протокол от 28.02.23г.
Ищецът твърди, че на 22.02.24г. в гр.Варна било проведено ОСС
на ответното дружество, на което било взето решение за изключване на П. А.
П. като съдружник в дружеството на следните основания: 1. На осн. чл.126,
ал.3, т.3 от ТЗ за действията му против интересите на дружеството,
изразяващи се в това, че е предявил осъдителен иск срещу дружеството по т.д.
№1051/19г. на ВОС и в.т.д.№151/20г. на ВАпС, по които са постановени
осъдителни решения срещу последното; че се е снабдил с изпълн.лист и е
образувал изп.д.№256/21г. на ЧСИ Л.С., като е насочил изпълнение върху
недв.имоти на дружеството; че по негово искане е извършена публ.продан на
имоти, представляващи част от къща за гости „Вила Дива“ с идентификатори
******, ******.1.1 и ******.2, като е участвал в проданта и е придобил тези
имоти, като с тези действия е причинил имуществена вреда на дружеството,
изразяваща се в загуба на недв.имоти, чрез които то извършва търговската си
дейност; 2. На осн. чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ за неизпълнение на решение №6 на
ОСС, обективирано в протокол от 28.02.23г., тъй като не е свикал ОСС в
определения в решението 6 месечен срок и с дневен ред относно извършване
на ремонт на сградата на къща за гости „Вила Дива“; 3. На осн. чл.126, ал.3,
т.2 от ТЗ за неизпълнение на решение №5 на ОСС, обективирано в протокол от
1
28.02.23г., тъй като не е сключил договор за наем след проведени с негово
участие преговори, извършени огледи и постигнато съгласие по параметрите
на договора между отв.дружество и ТСВижън ЕООД.
Излага, че решението е взето при нарушаване на правилата за
свикване на ОС и в нарушение на чл.138, ал.2, изр.2 ТЗ. Сочи, че К.П. е
отправил искане за провеждане на ОС с покана –предупреждение до ищеца,
която е връчена на последния на 24.01.24г. и в 14-дневния срок управителят
П.П. е свикал ОС на 22.02.24г., поканата за което била изпратена на другия
съдружник на 05.02.24г. Счита, че поради свикването на ОС и независимо, че
съдружникът К.П. не е получил поканата, за последният не е възникнало
правото да свика събрание по реда на чл.138, ал.2 ТЗ. Твърди още, че
събранието е проведено по неясен дневен ред, доколкото не били включени
точките, посочени в поканата от 05.02.24г.
Позовава се и на материална незаконосъобразност на решението,
постановено в противоречие с нормата на чл.126, ал.3, т.2 и 3 ТЗ. Счита, че
защитавайки личните си права и интереси по законов ред ищецът не е
действал против интересите на дружеството. Твърди, че с действията си е
намалил задълженията на дружеството, а от своя страна съдружникът К.П. е
наложил запор върху сметките на дружеството. Намира за незаконосъобразно
решението и поради вземането му преди приключване на производството по
т.д.№397/23г. на ВОС с предмет изключване на същия съдружник.
Навежда твърдения, че с взетото на 28.02.23г. решение №6 не е
определен точен срок за свикване на ОСС, а било поставено условие да се
свика ново събрание, ако в 6-месечен срок от провеждане на събранието не
бъде сключен договор с наемател. Твърди, че ново събрание управителят е
свикал с покана от 05.02.24г., поради което не било налице твърдяното
неизпълнение. Счита още, че свикването на събрание е задължение на
управителя и ако той не изпълни задълженията си, то е незаконосъобразно за
тези действия да бъде изключен съдружника.
Излага, че не е участвал в преговори, в които е постигнато
съгласие по всички параметри на бъдещ договор за наем, като тези параметри
били описани в решение №4 от 28.02.23г. и до момента не бил получил
предложение за сключване на договор, включващо тези условия. Сочи още, че
съгласно решение №5 К.П. е упълномощен да води преговорите, който и до
момента не уведомил ищеца има ли кандидати. Счита, че не е налице виновно
поведение на управителя, поради което и липсвало основание за изключване
на съдружника.
В допълн.искова молба оспорва възраженията в отговора. Счита,
че неизпълнението на задълженията на съдружника може да води до
изключването му само за действия, извършени в качеството на съдружник или
управител, но не и като физическо лице, в каквото качество същият е
защитавал нарушените си права. Не оспорва факта, че с представители на
ТСВижън ЕООД са водени преговори и извършвани огледи. Излага, че
съгласно решение №5 съдружника К.П. е следвало да води преговорите, а
предложението от бъдещия наемател следвало да бъде направено в
изискуемата по ТЗ и ЗЗД форма, като подготвянето на договора било
задължение на К.П., който и до момента не представил проект на договор.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът БИЗНЕСКОНСУЛТ
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, ул.Одесос №19, ет.2, ап.3, представлявано от К. А. П., е депозирал
2
писмен отговор, с който оспорва иска. Счита за неправилни доводите, че
управителят П.П. е свикал ОСС на 22.02.24г., предвид това, че поканата за
това събрание не е получена от съдружника К.П.. Излага, че управителят е
изпълнил искането на съдружника за свикване на ОС когато е включил в
дневния ред всички точки, посочени от съдружника, а в предложения от
ищеца дневен ред не била включена точката за изключване на съдружника
съобразно отправеното искане по чл.138, ал.2, т.1 ТЗ. След като управителят
не е изпълнил искането на съдружника, то за последният било възникнало
правото сам да свика ОС. Излага, че поканата до ищеца съдържала
предупреждение за изключване, искане за свикване на ОС и покана за ОС,
която била под условие-ако не бъде свикано ОС от управителя с дневен ред
съобразно искането. Оспорва твърдението, че ищецът не бил подготвен
поради неясен дневен ред, тъй като в предупреждението конкретните
провинения били изчерпателно и ясно описани и по време на събранието е
имал възможност да заяви своето становище, като позицията му била отразена
в протокола. Счита, че след като ищецът е знаел, че другият съдружник не бил
уведомен за изпратената до него покана чрез телепоща, то не можел да очаква
инициираното от него ОС със съотв.дневен ред да бъде проведено.
Излага, че освен съдружник, П.П. е бил и управител на
дружеството в продължение на 10 години и като такъв е бил длъжен да
организира и управлява дружеството съобразно закона и морала. Счита, че с
действията и бездействията си ищецът сам се е поставил в положението на
кредитор на дружеството, като в периода на водене на исковото производство
дружеството нямало други кредитори. Навежда довода, че като управляващ
съдружника е следвало да се въздържа от действия, които застрашават,
увреждат и намаляват дружественото имущество, като нарушил задължението
си по чл.4 от договора за управление и чл.141, ал.1 ТЗ. Счита, че дейността на
дружеството е била осъществявана основно да обслужва личните интереси на
съдружника, като предявяването на осъдителен иск и воденето на съдебни и
изпълн.дела, в резултат на което дружеството е загубило правото на
собственост върху два самост.обекта от сградата на къща за гости „Вила
Дива“, представлявало действия, които застрашават, увреждат и намаляват
активите на дружеството, което попадало в категорията на действия против
неговите интереси.
Поддържа, че е налице неизпълнение на решение №6 от 28.02.23г,
като твърди, че многократно бил уведомяван за наличието на интерес от
дългосрочно наемане на сградата и терена, като на събранието му били
предадени две писмени оферти. Твърди, че през пролетта на 2023г. е
проведена срещу между ТСВижън ЕООД и двамата съдружника в
отв.дружество и били направени огледи, като кандидат-наемателят приел да
сключи договор за наем съгласно параметрите по решение №4/28.02.23г. и
било договорено да извърши ремонт на покрива. Твърди, че управителят не
изпратил необходимите документи за сградата и не отговарял на обаждания, с
цел бавене на преговорите, поради което и ТСВижън ЕООД загубило интерес
от наемане на обекта. Счита, че съгласно решение №6/28.02.23г. управителят е
следвало да свика ОС в разумен срок преди началото на зимния сезон, което
не било сторено, и общото състояние на покривната конструкция, терасата,
фасадите и вътр.части на сградата се влошило.
С допълн.отговор поддържа възраженията си, като счита, че
ищецът в качеството си на физическо лице не е освободен от задълженията си
като съдружник и управител в дружеството да се въздържа от действия против
3
интересите на същото. Счита, че след като физическото лице е придобило
качеството съдружник и управител в ТД и само се е поставило в положението
на кредитор спрямо това дружество, то нямало моралното право да води дела
срещу дружеството и да търси принуд.събиране на вземането докато е
съдружник/управител. Излага, че воденето на преговори не включвало
изготвянето на проект за договор за наем, а в компетентността на управителя
били всички действия по обикновено управление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е налице спор, че към датата на провеждане на ОСС
на 22.02.24г,. чиито решения са предмет на спора, П. А. П. е бил съдружник в
ответното дружество, който факт се установява и от обявените по партидата
на дружеството в ТР обстоятелства.
Съгласно представения по делото протокол от ОСС от 22.02.24г.
на същото са взети решения за изключване на съдружника П. А. П. както
следва: 1. На осн. чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ за действията му против интересите на
дружеството, изразяващи се в това, че като физ.лице е предявил осъдителен
иск срещу дружеството по т.д.№1051/19г. на ВОС и в.т.д.№151/20г. на ВАпС,
по които са постановени осъдителни решения срещу последното за заплащане
на парични суми за главници, лихви и разноски; че по негово искане е издаден
изп.лист; че е образувал изп.д.№256/21г. на ЧСИ Л.С. и като взискател
многократно е насочвал изпълнение върху недв.имоти, собственост на
дружеството; че по негово искане е извършена публ.продан на имоти,
представляващи част от къща за гости „Вила Дива“ с идентификатори
******, ******.1.1 и ******.2; че е подал наддавателно предложение и е
участвал в публ.продан, проведена по изп.д.№256/21г. на ЧСИ Л.С.; че въз
основа на постановление за възлагане е придобил тези имоти, като с
действията и бездействията си при водене на съдебните дела и насочване на
изп.действия срещу дружеството е нарушил задълженията си да не действа
против интересите на дружеството и е причинил имуществена вреда на
дружеството, изразяваща се в загуба на недв.имоти, чрез които то извършва
основната си търговска дейност; 2. На осн. чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ за
неизпълнение на решение №6 на ОСС, обективирано в протокол от 28.02.23г.,
поради това, че като управляващ не е свикал ОСС в определения с решението
6 месечен срок и с дневен ред относно извършване на ремонт на сградата на
къща за гости „Вила Дива“; 3. На осн. чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ за неизпълнение
на решение №5 на ОСС, обективирано в протокол от 28.02.23г., поради това,
че не е сключил договор за наем след проведени с негово участие преговори,
извършени огледи, размяна на кореспонденция и постигнато съгласие по
параметрите на договора между отв.дружество и ТСВижън ЕООД. Видно от
същият протокол ищецът е присъствал лично на това събрание.
Приложено е и предупреждение, изходящо от К. П. в качеството
му на съдружник, до ищеца в качеството му на съдружник и управител, с
което последният е предупреден за основанията, на които може да бъде
изключен, като му е предоставен 2-седмичен срок от получаването да
предприеме действия за отстраняване на нарушенията и техните последици, с
предупреждение, че при неотстраняването им ще бъде изключен като
съдружник. В предупреждението е инкорпорирано и искане за свикване на
ОСС на осн. чл.138, ал.2 ТЗ на датата 19.02.24г. от 14ч. с дневен ред - вземане
4
на решение за изключване на съдружника П.П. на горепосочените основания,
като в случай, че това задължение не бъде изпълнено е отправена покана за
свикване на ОСС от съдружника К.П. на 22.02.24г. от 14.00ч. при дневен ред-
вземане на решение за изключване на съдружника П.П. на горепосочените
основания. Предупреждението е получено на 24.01.24г. лично от ищеца.
Видно от телепоща от 05.02.24г. ищецът е отправил до К.П. покана
за свикване на ОСС на 22.02.24г. от 14ч. с дневен ред- отчет на изпълнението
на решение №5 на ОСС от 28.02.23г. и вземане на решение за извършване на
ремонт на покрива на сградата, която е върната като непотърсена.
Съгласно приложения по делото протокол от ОСС от 28.02.23г.,
ОС е упълномощило К.П. да води преговори с кандидати-наематели съгласно
параметрите, приети в решение №4, и след постигане на съгласие договорът за
наем да бъде сключен от управителя / решение №5/. Взето е и решение, че ако
в срок от 6 месеца от ОС не бъде сключен договор с наемател при условията
на т.4, да се свика ново ОС, което да реши какви действия да бъдат
предприети за извършването на ремонта на сградата.
По делото няма спор, че с решение №2/03.01.20г. по т.д.№1051/19г.
на ВОС, частично отменено с решение №109/05.06.20г. по в.т.д.№151/20г. на
ВАпС, БИЗНЕСКОНСУЛТ ЕООД е осъдено да заплати на П. П. сумата от
26643,64лв, представляваща заеми, предоставени от ищеца на дружеството в
периода 2015г.-2019г., ведно със законната лихва от завеждане на иска, и
разноски от 3788,50лв, както и сумата от 10826лв, дължима на основание
решение на ОСС от 04.08.17г. по т.3 от дневния ред за новиране на задължение
за заплащане на положен от съдружника личен труд в полза на дружеството в
задължение за връщане на заем на пари, със срок до 01.09.18г., ведно със
законната лихва от 28.06.19г., и разноски за двете инстанции в размер на
1539,36лв и 1901,30лв.
Не се спори, че въз основа на издадения по тези съдебни решения
изпълн.лист от 06.07.20г. е образувано изп.дело № 20218950400256 на ЧСИ
Л.С., както и че в резултат на проведена публ.продан е издадено
постановление за възлагане на недв.имот от 28.07.21г., с което на П. П. е
възложен недв.имот – апартамент с идент.******.1.1, находящ се в *****,
ведно с 84 кв.м. ид.ч. от ПИ с идент. ****** за сумата от 46240лв., както и
постановление за възлагане на недв.имот от 03.08.23г., с което на П. П. е
възложен недв.имот – сграда с идент.******.2, находящ се в гр.Варна,
с.о.Ален мак, за сумата от 27400лв.
Приложени са и оферти, отправени до управителя на Хотел Вила
Дива / л.108 и 109 от делото/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на конститутивния иск с правно основание чл.74 от ТЗ е
субективното потестативно право на съдружника да иска отмяна на решение
на общото събрание, поради противоречие на повелителните разпоредби на
закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. В
чл.74, ал.2 от ТЗ упражняването на това право е ограничено от преклузивни
срокове - 14-дневен срок, който започва да тече от деня на събранието, когато
ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи
- 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на
провеждане на общото събрание.
5
В конкретния случай видно от протокола ОС е проведено на
22.02.24г., а исковата молба е заведена в съда на 06.03.2024г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок от деня на събранието. Следователно
предявеният иск е процесуално допустим.
Ищецът е навел като основание за незаконосъобразност на
решенията както свикване на ОС в противоречие на изискванията на чл.138,
ал.2 ТЗ, така и твърдения за материална незаконосъобразност на приетите
решения по същество, доколкото не били налице сочените действия на
съдружника, съставляващи основания за изключването му.
Фактическият състав на изключването на съдружник по чл.126,
ал.3 от ТЗ включва на първо място връчване на писмено предупреждение,
което следва да съдържа основанието за изключването, надлежно
конкретизирано. Това предупреждение може да бъде материализирано както в
самостоятелен писмен документ, така и да се съдържа в поканата за
събранието по чл.139, ал.1 от ТЗ / т.е. да бъде елемент от нея/, или да е
възпроизведено в протокол от проведено предходно общо събрание, на което
изключваният съдружник е присъствал / така Решение №3/19.02.10г. по т.д.
№482/09г. на ВКС/. Императивно е обаче изискването предупреждението да е
било отправено в писмена форма преди насрочената дата на провеждане на
общото събрание. С предупреждението на съдружника освен да узнае за
намерението да бъде изключен му се предоставя и възможност да се подготви
за заседанието на ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като същият би
могъл да изложи доводи в тази насока, респ. да коригира поведението си, като
преценката за предоставянето и продължителността на срок за корекция на
поведението на съдружника е обусловена от вида на нарушението / така
Решение №168/26.01.10г. по т.д.№379/09г. на ВКС/. Законът не регламентира
изискване за вземане от ОС на решение за отправяне на предупреждение за
изключване по чл.126, ал.3 ТЗ, въз основа на което да се отправи
предупреждение до съдружника, изхождайки от правомощията на ОС в
чл.137, ал.1 ТЗ и тези, предвидени в дружествения договор. Такова
предупреждение може да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от
управителя на дружеството /в този смисъл Решение №293 от 10. ІV.1994г. по
гр.д. № 246/94г. на ВС; Решение №56 от 08.09.2010г. на ВКС по т.д.
№472/2009г., ІІ т.о./.
В настощия случай съдът приема, че приложеното по делото
предупреждение от 22.01.24г., връчено на ищеца, има характера на
предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ. Изрично е посочено, че същото изхожда
от К.П. в качеството му на съдружник в дружеството, както и отговаря на
изискванията за яснота и изричност, доколкото ясно са изложени
фактическите обстоятелства, касаещи поведението на съдружника, което е
прието за нарушение. В предупреждението се съдържа конкретно посочване
на допуснатите нарушения, подходящ срок за отстраняване на уврежащите
интересите на дружеството действия, както и изрично указание за
последиците при неизпълнение, а именно изключване на съдружника.
Предвид изложеното съдът намира, че на ищеца е отправено валидно писмено
предупреждение за неговото изключване.
Изрично е отправено от съдружника К.П. и искане за свикване на
ОС с дневен ред – вземане на решение за изключване на съдружника П.П..
Съгласно разпоредбата на чл.138, ал.2 ТЗ управителят е длъжен да свика общо
събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала,
6
като ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците,
поискали свикването, имат това право. В случая не са ангажирани
доказателства ищецът като управител да е упражнил своето задължение като в
рамките на законовия срок да е свикал ОСС с искания от съдружника дневен
ред. Изпратената с телепоща покана за ОС от 05.02.24г. до К.П. не може да
бъде взета предвид с оглед на несъответствието между дневния ред на
събранието, чието свикване се иска, и това, което управителят е свикал.
Същевременно в предупреждението от 22.01.24г. съдружникът К.П. е
отправил под условие – ако не бъде изпълнено задължението по чл.138, ал.2
ТЗ, и покана до другия съдружник за свикване на общо събрание на 22.02.24г.
при дневен ред – вземане на решение за изключване на съдружника П.П..
Доколкото в законовия срок по чл.138, ал.2 ТЗ управителят е бездействал, то
съдът приема, че в полза на съдружника К.П. е възникнало правото сам да
свика ОСС с посочения дневен ред, като това право се счита упражнено с
настъпване на предвиденото в искането условие. Следователно съдът
достигна до извода за редовно свикване и провеждане на ОС на дружеството
от 22.02.24г. при спазване на разпоредбите на чл.138, ал.2, изр.2 ТЗ.
По твърденията за материалноправна незаконосъобразност на
решението:
Изключването е най-тежката санкция, прилагана по отношение на
съдружник, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение, като в
тежест на ответника е да установи конкретното поведение, което виновно е
нарушено от съдружника чрез неговото систематично и трайно бездействие.
На първо място изключването на ищеца е основано на действия
против интересите на дружеството /чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ/, свеждащи се до
предявяването на осъдителен иск срещу дружеството, образуване на изп.дело,
насочване на изпълнение върху имоти на последното и придобиването на
такива по реда на публ.продан, причинявайки имуществена вреда на
дружеството, изразяваща се в загуба на недв.имоти, чрез които то извършва
основната си търговска дейност. Основание за изключване по смисъла на
чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ са онези правни и/или фактически действия,
осъществявани виновно от съдружника, които нарушават общото задължение
за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца или се отразяват
негативно върху престижа и доброто му име.
Няма спор, че към датата на вземане на процесното решение
ищецът е съвместявал качествата съдружник и управител на отв.дружество. С
ТР №1/ 31.05.2023г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСТК на ВКС, т.3, е прието, че
санкцията по чл.126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия,
извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се
квалифицират като нарушения по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 – т.3 ТЗ.
Изложени са съображения, че управителят, притежаващ и качеството на
съдружник, е носител на две групи задължения – първите произтичат от
членственото му правоотношение, а вторите– от органното и мандатното му
правоотношение с дружеството. Ако управителят е и съдружник в същото
дружество, двата вида задължения съществуват едновременно, като понякога
съвпадат – например както съдружникът, така и управителят са длъжни да се
въздържат от действия срещу интересите на дружеството и да оказват
съдействие за осъществяване на дейността му. Посочено е, че неизпълнението
на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на Общото
събрание на съдружниците, може също да накърнява интересите на
7
дружеството или да представлява неоказване на дължимото съдействие. След
като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на
управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са
накърнени дружествените интереси по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 – т.3 ТЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
по искова молба на ищеца е образувано т.д.№1051/19г. на ВОС,
производството по което е приключило с влязло в сила осъдително решение
срещу дружеството за вземанията, описани по-горе. При възникнали между
съдружника, респ.управителя, и дружеството облигационни отношения няма
законова пречка в случай на неизпълнение на задълженията по тях кредиторът
да упражни правата си по съдебен ред. Това действие не може да се определи
като такова, демонстриращо явното желание на съдружника, респ. управителя
да действа против интересите на дружеството, доколкото кредиторът има
право да иска от длъжника пълно изпълнение. От мотивите на съд.решения е
видно, че тези вземания произтичат от действия, насочени към подпомагане
на дейността на дружеството, което изключва поведение на съдружника,
насочено към недобросъвестно увреждане на интересите на дружеството.
Изложените в отговора на исковата молба други нарушения от страна на
ищеца, породили тези задължения / укриване на информация, превеждане на
суми, налагане на безотчетно управление и т.н./, не са посочени нито в
предупреждението, нито в оспорваното решение, поради което и същите не
могат да обосноват основание за изключване, а отделно от това липсват и
доказателства за тези твърдения. Преценката относно предприетия начин за
събиране на вземането не обосновава извод за увреждащо интересите на
дружеството действие, още повече, че по делото липсват доказателства за
възможностите на дружеството към този момент да покрие доброволно
задълженията си. Следва да се отбележи също, че по партидата на
дружеството в ТР е публикуван последен ГФО за 2018г., като липсват данни за
извършвана от него търговска дейност през последващите години, а
същевременно през 2023г. е подадена и декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч. От
друга страна, влязлото в сила съдебно решение установява безспорно в
отношенията между дружеството и неговия кредитор съществуването на
вземанията и тяхната принудителна изпълняемост. Ето защо и осъществените
публ.продани съобразно предвидения ред за принудително удовлетворяване
на взискател, разполагащ с изпълнително основание, въз основа на
осъдително съдебно решение, не е в противоречие на законови разпоредби,
нито представляват неизпълнение на задължение на управителя, произтичащо
от конкретно решение на ОСС, и накърняващо интересите на дружеството. С
възникването на задължения на дружеството към съдружника принципно се
засяга неблагоприятно имуществената му сфера / без в случая това да се
дължи на виновни действия/, като последващата по реда на
изпълн.производство продажба на част от имуществото не може да се приеме,
че му причинява по-голяма вреда, съобразявайки и продажната цена на
обектите. Още повече, че по делото, както вече бе посочено, са налице данни
за липсата на осъществявана търг.дейност от дружеството за значителен
период от време. С оглед изложеното съдът не установява да са доказани
нарушенията, сочени като основания за изключване по чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ.
На следващо място изключването на ищеца е основано и на
неизпълнение на решения №6 и №5 на ОСС, обективирани в протокол от
28.02.23г. /чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ/, а именно - не е свикал ОСС в определения в
решението 6 месечен срок и с дневен ред относно извършване на ремонт на
8
сградата на къща за гости „Вила Дива“ и не е сключил договор за наем след
проведени с негово участие преговори, извършени огледи и постигнато
съгласие по параметрите на договора между отв.дружество и ТСВижън ЕООД.
Съгласно протокола от 28.02.23г. ОСС е взело решение ако в срок
от 6 месеца от ОС не бъде сключен договор с наемател при условията на т.4,
да се свика ново ОС, което да реши какви действия да бъдат предприети за
извършването на ремонта на сградата / решение №6/. Видно от решението
задължението за свикване на ново ОС възниква след изтичане на 6 месеца,
считано от 28.02.23г., без да е определен обаче срок, в който това да бъде
сторено. От приложената по делото телепоща е видно, че с покана от
05.02.24г. управителят П.П. е свикал ОС на 22.02.24г. с дневен ред, включващ
вземане на решение за извършването на ремонта на сградата, която покана
предхожда решението за изключване. Следователно към датата на вземане на
атакуванато решение от 22.02.24г. не е било налице соченото нарушение на
решение №6 от 28.02.23г, което обосновава извод за неустановеност на това
основание за изключване на ищеца като съдружник.
С решение №5 от протокола от 28.02.23г. ОС е упълномощило К.П.
да води преговори с кандидат-наематели съгласно параметрите, приети в
решение №4, и след постигане на съгласие договорът за наем да бъде сключен
от управителя. По делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват успешно проведени преговори с потенциални наематели в
съответствие с критериите, заложени в решение №4, което да е породило
задължение за управителя да сключи договор за наем. Представените ценови
оферти не могат да бъдат взети предвид, доколкото същите предхождат
взетото решение. Доказателства за приключени преговори и постигане на
съгласие по определените критерии с бъдещи наематели не са ангажирани,
като такива факти не се установяват и от приложената имейл кореспонденция
/л.168/. Ето защо не се формира извод за неизпълнение от ищеца-управител на
посоченото задължение, произтичащо от решението на ОСС.
В заключение, съобразно изложените по – горе мотиви, съдът
намира, че не се установиха материалноправните предпоставки, обуславящи
законосъобразно изключване на съдружника П. П., поради което предявеният
иск за отмяна на решение на ОСС, проведено на 22.02.24г., е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Във
връзка с отговорността за разноски от ответника е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение на ищеца. От приложените
доказателства е видно, че заплатеното от ищеца адв.възнаграждение възлиза
на 1750лв. С оглед на даденото с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-
438/22 разрешение, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички
съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв,
с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и
може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно
преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения,
като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко–
9
фактическата и правна сложност на делото. Съдът съобразява, че в конкретния
случай делото е с обичайна за съответния вид дела фактическа и правна
сложност на спора, като отчита и обема на осъществената на ищеца защита, в
т.ч. и че проц.представител се е явявал в проведените три о.с.з. С оглед на
гореизложеното и като съобразява, че договореното възнаграждение е в
размер, съответен на минимума по наредбата, съдът намира, че договореното
адв.възнаграждение, не се явява прекомерно завишено, и не следва да се
намалява. Съобразно това в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1830лв, включващи д.т. и адв.възнаграждение.
Видно от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.74 от ТЗ решение, взето на проведено
на 22.02.24г. общо събрание на съдружниците на БИЗНЕСКОНСУЛТ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул.Одесос №19, ет.2, ап.3, за изключване на П. А. П. като съдружник в
дружеството на осн. чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ за действията му против интересите
на дружеството, на осн. чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ за неизпълнение на решение №6
на ОСС, обективирано в протокол от 28.02.23г., и на осн. чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ
за неизпълнение на решение №5 на ОСС, обективирано в протокол от
28.02.23г., по иск, предявен от П. А. П., ЕГН **********, с адрес ******,
срещу БИЗНЕСКОНСУЛТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Одесос №19, ет.2, ап.3, представлявано от
К. А. П..
ОСЪЖДА БИЗНЕСКОНСУЛТ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Одесос №19, ет.2,
ап.3, представлявано от К. А. П., ДА ЗАПЛАТИ на П. А. П., ЕГН **********,
с адрес ******, сумата от 1830 лева (хиляда осемстотин и тридесет лева),
представляваща направени разноски за производството по делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10