М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 3 от 11.02.2020 година
по НОХД № 17/2020 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 283/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 996/2019 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград, повдига обвинения на Х.М.М.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с
начално образование, ЕГН **********, неосъждан, за това, че
- на 30.06.2019 година в град
Любимец, област Хасково, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Н.С.Т.
***, като я е принудил към това със сила - удари в областта на главата и
лицето, дърпане по китките на ръцете и заплашване - „Ако викаш ще те претрепя!”,
като деянието е останало недовършено по независещи от него причини -
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и
- на 30.06.2019 година в град Любимец, област Хасково,
извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без съвкупление по
отношение на навършило 14 години лице - Н.С.Т. *** - опипвал я по гърдите, по
тялото и гениталиите, проникнал с пръсти във влагалището й, като употребил за
това сила - удари в областта на главата и лицето и заплашване – „Ако викаш ще
те претрепя!” - престъпление по чл. 150,
ал. 1 от НК.
Пострадалият Н.С.Т. е конституирана в процесуалното качество на честен
обвинител. За нея се явява адвокат М.А.. Претендират за налагане на наказание
„Лишаване от свобода” за всяко едно от инкриминираните престъпления в
максималните размери, които да се изтърпят ефективно, предвид личността на
подсъдимия, свързана според тях само с негативи и поведението му –
предварително обмислено. След групиране на двете наказания настояват за
приложението но чл. 24 от НК в максималния, предвиден от закона размер, за да
може така определеното общо таказание да изиграе своята роля. Претендират се
разноски по делото.
В съдебно заседание подсъдимият Х.М.М. и упълномощеният му защитник – адвокат Д.С., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на справедливи по размер наказания, след което същите да бъдат кумулирани. Набляга се на на следните факти: подсъдимият осъзнава вината си, разбира
извършеното от него, спомага за разкриване на обективната истина като дава
обяснения за случилото се, чистото му съдебно минало (сравнено с това на
етническата група, към която принадлежи), не оспорва дори взетата мярка за
неотклонение, повлиян е от употребения алкохол в някаква степен и т.н.
В хода на
съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от защитника си, а при
дадената му последна дума моли за справедливи наказания. Изразява съжалението
си по отношение на случилото се и искрено се разкайва. Пред настоящия Съдебен
състав се извини на присъстващата в съдебната зала Н.С.Т..
Участващият
в съдебно заседание пред РС – Свиленград Прокурор Милена Славова в хода на
съдебните прения поддържа обвиненията, така както са предявени с ОА. Изразява
становище същите да са безспорно доказани от обективна и субективна страна по
отношение на подсъдимия, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни
и субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни
квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на
подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 152, ал. 1 от НК и в
чл. 150, ал. 1 от НК наказания, които да се индивидуализират при условията на чл.
54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” в максималните, предвидени
от закона, размери, като не се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и след
редукцията, предвидена в чл. 58а от НК, всяко едно от наказанията да бъде в
размер по над 6 години.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито
съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на
страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото,
по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно
следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от
обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия Х.М.М. се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия
индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК
- пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното,
така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 55 от 10.01.2020
година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият не
е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият към дата 01.07.2019 година има две малолетни
деца, не притежава недвижими имоти, движимо имущество, в т.ч. моторни превозни
средства, с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество,
парични средства по банкови сметки и е имал доходи в размер на 250 лв. – от
надници.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ Т.Факиров
- служител в Участък – Любимец при РУ – Свиленград, подсъдимият към датата на
изготвянето й няма регистрирани противообществени прояви и нарушения на
обществения ред.
Подсъдимият Х.М.М. ***, в
ромската махала със семейството си, състоящо се от лицето с което живее на
семейни начала и двете им, към настоящия момент три, малолетни деца.
На 29.06.2019 година (събота) се
прибира от работа в дома си около 17.00 часа. Малко след това си купува бира от
близкия квартален магазин, която изпива в къщи.
Около 22.30 часа излиза от дома
си и решава да посети дискотека, находяща се в ромската махала на град Любимец.
Там се вижда с приятели, които черпи, като купува касетка бира с 20 броя
стъклени бутилки. Х.М. е облечен с тъмно синя тениска с къс ръкав с надпис „NEW
YORK CITY” и с черни дънки с надпис „GALACTIC”, с черни чорапи, с обувки
„Rankin” (, които по-късно предава с Протокол за доброволно предаване като са
мокри със следи от кал, трева и малки топчета растителност, като при огледа в
предния десен джоб на дънките е намерен бял хавлиен чорап), като на главата си е
с лятна шапка с козирка с маскировъчно-камуфлажна шарка (иззета по-късно с
Протокол за оглед на местопроизшествие). Когато дискотеката приключва и
заведението затваря, около полунощ, М. излиза навън и чува силна музика, идваща
от заведение „Рай” - басейн в град Любимец, находящо се от другата страна на
главния път на град Любимец, срещу ромската махала, като решава да отиде там,
за да види дали няма хора от ромската махала. Когато стига до входните врати,
водещи към басейн „Рай”, влиза в затревената площ и вижда, че има хора по
масите.
По същото време в заведението са
събрани близки и приятели на свидетеля Георги Янакиев Георгиев, който празнува
50-годишния си юбилей. Сред поканените е и частният тъжител Н.С.Т. и съпруга й – свидетелят Д. Иванов Тръндев,
които отиват на празненството около 20.00 часа. Свидетелят Т., която работи
като организатор на културно-масова дейност в Читалище „Братолюбие” в град Любимец,
е водеща на тържеството, като организира медия с ретроспекция на снимки от
живота на рожденика, а съпруга й – свидетелят Тръндев отговаря за провеждането
на зарята, която следва да се състои около полунощ. Преди започването на зарята
Т. установила, че роклята, с която е облечена има малка цепка, поради което
решава да отиде до дома си да се преоблече, което споделя със съпруга си и със свидетеля
Елена Янакиева - дъщеря на свидетеля Георгиев. Т. *** със семейния автомобил
марка „Тойота”, модел „Авенсис” с държавен peгистрационен номер X 02 34. Преоблича
се като слага друга рокля на цвят „диня”, на цветя, като остава със същите
обувки тип сандали, кожени, черни на цвят, с ток, с отворена отзад пета.
Около 23.35 часа на 29.06.2019 година
Т. се връща отново на тържеството като паркира управлявания от нея автомобил
отвън на отсрещната страна на улицата пред входните врати на заведението. Т.
взема от автомобила една рисувана от дъщеря й картина, която дъщерята на
рожденика трябва да подари на баща си. Т. преминава през входните врати на
заведението, навлиза в затревената площ, като когато минава покрай един кипарис
вижда М., който след като я забелязва се шмугва в храстите на живия плет,
преминава от другия край, след което тя го губи от поглед. Т. влиза в
заведението, оставя картината до дисководещия, след което сяда на масата сред
гостите. Когато наближава полунощ и става време за провеждането на зарята, Т. се
налага да предупреди съпруга си да се забави с пускането на фойерверките с пет
минути, за да може свидетелят Янакиева да подари подаръка – картината, на баща
си. Т. става от масата и отива до входа на басейна пред заведението, където
първоначално е планувано да се проведе пускането на фоерверките, но
впоследствие, докато била да се преоблича, е променено мястото, за което обстоятелство
тя не информирана. Излиза навън на тротоарната част, където са паркирани
автомобилите на гостите, присъстващи на празненството, и се оглежда за съпруга
си, но така и не го вижда и не може да го предупреди да забави зарята. В това
време свидетелят Д. Тръндев се намира на противоположния, заден вход на
басейна, където съвместно с негов познат следва да пускат фойерверките.
М. наблюдава Т., която търси
съпруга си, при което му се приисква да я целуне и да прави секс с нея.
Тъй като не намира съпруга си, Т.
тръгва да се връща отново в заведението, когато на около 2 м. от входа на
заведението вижда М. да излиза от входа. Разминавайки се, той се блъска в нея,
като веднага я хваща за едната ръка и й казва: „Спокойно, идваш с мен!”. За Т. случващото
се е неочаквано и голям шок, поради което в първия момент не знае как да
реагира. Опитва се да разубеди М. да я пусне, но след като се убеждава, че той
няма да се откаже от намерението си, решава да събуе обувките си - тип сандали,
за да може по-лесно да се съпротивлява и да има по-сериозна опора. Хваща се с
лявата си ръка за едно от страничните огледала на един от паркираните отвън
автомобили, при което М. я хваща силно за дясната ръка и я дърпа. През цялото
време Т. се опитва да се отскубне от захвата на М., дърпайки се и викайки:
,,Остави ме, остави ме!”. Точно в този момент след полунощ и вече на 30.06.2019
година започва зарята и нищо не се чува, като зарята продължава около десет
минути. Като вижда, че М. няма да я пусне Т. започва да вика за помощ, но никой
не я чува заради шума от зарята. Колкото Т. се дърпа, толкова повече М. я дърпа
с всичка сила в посока, обратна на посоката на заведението, като при това
дърпане, от главата на М. пада на тревата, покрай пътя, носената от него шапка
с козирка с камуфлажна шарка. Движейки се пеша и отдалечавайки се, Т. успява за
кратко да се откопчи от ръката на М. и побягва по пътя, където има събрана вода
в локва, преминавайки покрай нея. Същата побягва обратно в посока към заведението,
но М. бързо я настига и хваща отново, но този път за двете ръце, като започва
да я влачи по пътя. Т. изпитва силна болка в областта на китките на ръцете си,
но М. продължава да я влачи по асфалтовия път, след което продължава в тревиста
площ. Тъй като Т. вика за помощ, М. й ударя силен шамар в областта на главата
от страна на лявото ухо. В продължение на около половин час Т. се съпротивлява
и дърпа, като е наясно, че М. иска да я изнасили, защото й казва: „Искам да съм
с тебе!”, като на няколко пъти изговаря думи на ромски език, които Т. не
разбира.
Малко след това Т. вижда
автомобила на съпруга си от към заведението с включени фарове и в този момент отново
вика за помощ, при което М. я ударя втори път с лицевата част на дланта си в
областта на устата, при което Т. усеща подуване в дясно на горната си устна.
Междувременно, след като приключва
зарята свидетелят Д. Тръндев се връща и сяда на масата при гостите, като
забелязва, че съпругата му не е там. Първоначално си мисли, че е някъде
наоколо, но след като минават 10-15 минути и не я вижда на празненството, решава
да й позвъни, но телефонът й дава свободен сигнал и тя не му отговаря. Малко
след това прави второ позвъняване, при
което съпругата му пак не отговаря, при което Тръндев решава да пообиколи из
заведението, за да я потърси. Оглежда се около масите покрай гостите и басейна,
но не я вижда, след което трети път й звъни. Досеща се, че може телефонът й да
е в дамската й чанта, която е на стола на масата, където седят и като докосва
чантата й усеща звъненето (вибрирането) на телефона вътре в нея. Отново става и
пита някои от гостите за съпругата си, но никой от тях не я е виждал. Тогава
Тръндев отива до автомобила им, който е паркиран срещу входа на заведението и
вижда, че съпругата му я няма и там. Обикаля наоколо, но не я намира, след
което уведомява някои от гостите на празненството, които започват да я търсят.
Излизайки пред входа на заведението виждат преминаващ патрулен автомобил, който
извършва рутинен обход в района и продължава завивайки в посока, към която М.
влачи Т.. Тогава човек от присъстващите на тържеството показва на Тръндев двете
обувки на съпругата му, разхвърлени до паркираните автомобили и Тръндев се
стъписва, като си мисли, че й се е случило нещо лошо. Звъни в 01.02 часа на
телефон 112 от мобилния си телефон с абонатен номер ********** и съобщава на
оператора за съмненията си, че съпругата му е отвлечена (наличен е по делото
диска от обаждането). Сигналът е предаден в дежурна оперативна част (ОДЧ) на РУ
- Свиленград. Малко след това Т. забеляза по пътя патрулиращия полицейски
автомобил, при което М. я заплашил с думите: „Ако викаш, ще те претрепя!”. В този
момент Т. се плаши за живота си, поради което не вика за помощ и полицейският
автомобил продължава движението си по пътя.
М. е видимо изнервен от случилото
се със свити юмруци на ръцете, проследява с поглед преминаващия полицейски
автомобил. През това време Т. седи на затревена площ, при което М. отново я хваща
за лявата ръка и започва да я влачи навътре в тревите в района на ветеринарната
лечебница. Т. предполага, че вече я търсят. Същата се държи здраво за туфи от
трева, докато М. я дърпа и се опитва да я хване за раменете и да я влачи
навътре, за да я отдалечи от асфалтовия път, по който малко преди това преминал
полицейския автомобил. Като не успява, М. решава да извърши насилствен полов
акт с Т., който цели. Т. силно стиска краката си един в друг, но въпреки съпротивата
й М. й сваля насила бикините, които са черни на цвят с розови цветчета и на
които е поставена ежедневна превръзка, които захвърля в тревата. М. прави
непрекъснати опити да целува по устата Т., при което тя се дърпа и
съпротивлява. Т. усеща от дъха на М. силен мирис на алкохол. М. я опипва по
гърдите, както и в областта на влагалището, разкопчавайки и сваляйки дънковите
си панталони. През това време Т. се опитва да разубеди М. от сексуалните му
намерения спрямо нея, като му казва, че е болна, че ще му намери момиче, че ще
му даде пари, за да я остави на мира, но всичко това не кара по никакъв начин М.
да спре и да се откаже от желанието си да прави секс с нея. В един момент М.
става доста настоятелен, при което иска да вкара мъжкия си полов член във
влагалището й и да се съвкупи с Т., но не успява, тъй като няма ерекция. След
като не успява да осъществи половия акт, М. с цел да удовлетвори половото си
желание решава да блудства с Т., като прониква във влагалището й с пръстите на
ръката си, при което в него попадат стръкчета от тревата, на която е повалена Т..
Тя усеща силна болка, поради което започва да пищи, но М. на втория писък й
запушва устата с ръка и й казва: „Млъкни, млъкни!”. В този момент Т. си мисли,
че може би я грози смърт, при което страшно се плаши.
В същото време полицейските
служители – свидетелите Филип Голев, Евгени Дрънгов и Иван Нашев, работещи по
сигнала на Тръндев за изчезналата му съпруга, вече извършват обход по улицата,
водеща към ветеринарната лечебница и са в близост, когато чуват писъците на Т..
Те незабавно гасят фаровете на служебния автомобил и слизат, за да обходят и
осветят с фенери района наоколо. Докато обхождат района, свидетелят Голев чува
женски зов за помощ и когато насочва светлината на прожектора в посоката, от
която идва вика, вижда Т. да лежи в храстите, както и М. да бяга в посока към
брега на река Марица. Полицейските служители Голев и Дрънгов викат на М.: „Стой!
Полиция!”, но същият не спира и изчезва във високата храстовидна растителност
покрай реката. Веднага са предприети заградителни мероприятия с цел
установяването на М., но той бяга и се прибра в дома си.
По случая започва ДП.
В хода на разследването с
Протокол за доброволно предаване от 30.06.2019 година лицето Ангел Рашков Енчев
предава 2 броя компакт дискове - CD-R 1х52х Imation 700 MB 80 min, съдържащи
записи от камери за видеонаблюдение на посочената по-горе дискотека в ромската
махала от дата 29.06.2019 година.
В резултата на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия е установена самоличността на извършителя и
около 08.30 часа на 30.06.2019 година Х.М. е задържан.
Извършен е оглед на
местопроизшествие - входа на заведение басейн „Рай”, на 30.06.2019 година за
времето от 03.50 часа до 04.10 часа, при който са намерени и иззети като
веществено доказателство чифт дамски обувки – тип сандали, черни на цвят,
кожени; след което следва втори оглед в района на ветеринарната лечебница за
времето от 04.20 часа до 04.50 часа, при който са намерени и иззети като
веществени доказателства мъжката лятна шапка, тип камуфлажна, дамски бикини,
черни на цвят с розови цветчета и дамска превръзка с кафеникави петна. Трети оглед
се прави в светлата част на денонощието на улица „Оборище” в района на басейн „Рай”
за времето от 13.05 часа до 13.40 часа. Посочените предмети са предадени с
Протоколи за доброволно предаване.
Извършено е разпознаване от
страна на Н.С.Т. на 30.06.2019 година, при което тя категорично и без колебание
разпознава М. като лицето, което направило опит да я изнасили и блудствало с
нея.
Видно от Заключението на вещото
лице по назначената Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 248/2019г., при
прегледа на Н.С.Т. се установява външен полов орган на раждала жена, охлузвания
и зачервяване по повърхността на малките срамни устни, предверието на
влагалището и същинската лигавица на влагалището. Установени са чужди тела (стръкчета
от трева) във входа на влагалището. Уврежданията по външния полов орган са
характерни за извършването на блудствени действия, изразяващи се в триене,
натиск и проникване с пръсти в половия орган, които същата съобщила при
прегледа й. При прегледа са установени и травматични увреждания: драскотини по
задната повърхност на дясното рамо и лопатка; кръвонасядания по дясната
мишница; кръвонасядане на лявото бедро и контузия (болка) в областта на горната
устна. Описаните травматични увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и
могат да се получат по начина, времето и при обстоятелства, съобщени от Т. по
време на прегледа й и при обстоятелствата, описани в материалите по ДП.
Причинено е страдание, без разстройство на здравето.
Съгласно Заключение на
назначената и извършена ДНК експертиза № PG233/DNA/19092019 в „Проген”, ООД на
веществени доказателства, а именно: тампон от влагалищен секрет, иззет от Н.С.Т.;
биологичен материал - слюнка, иззета с Протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 02.07.2019 година от лицето Н.С.Т.; биологичен
материал - епителни клетки, иззети с Протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 02.07.2019 година от лицето Н.С.Т.; биологичен
материал - слюнка, иззета с Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 10.07.2019 година от лицето Х.М.М. и биологичен материал -
епителни клетки, иззети с Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 10.07.2019 година от лицето Х.М.М.; е видно, че по влагалищния
тампон не се установява наличие на човешка сперма и се установява ДНК профил
само на лице от женски пол. Не се установява наличие на биологичен материал на
лице от мъжки пол.
Видно от Заключението на вещите
лица по назначената Комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза № 62/2019г.
на Н.С.Т., същата страда от реакция на тежък стрес и разстройства на
адаптацията, постравматично стресово разстройство. Установеното разстройство е
възникнало след преживяна остра стресова реакция в периода около и след
29/30.06.2019 година. В последствие, следващите седмици, описаната реакция е
трансформирана в т.нар. Постравматично стресово разстройство, като закъснял
и/или протрахиран отговор на същото събитие и което продължава и към момента на
експериментирането. Към момента на експериментирането/освидетелстването е с
клинични симптоми на Постравматично стресово разстройство. Т. към момента на
освидетелстването не се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен
ред, но е необходимо да се провежда амбулаторно лечение от психиатър и
психолог, с оглед преодоляване на последиците от описаното Постравматично
стресово разстройство. Освидетелстваният Т. е със запазени базови способности
към момента на извършване на деянието, разбира свойството и значението и може да
ръководи на постъпките си. С оглед психическото и физическото й състояние, е
със запазени способности правилно да възприема обективната действителност и да
интерпретира фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания, както и да участва в следствени действия и съдебно заседание.
Показанията й могат да се ползват като доказателствено средство в досъдебното и
съдебно производство. Същата е със запазени базови способности правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания
за тях. Личностовият й профил е разположен в границите на нормата и се
характеризира с екстравертност, вътрешна локализация на контрола, добри
комуникативни и интерактивни умения, добра социална пластичност. Установено е ниво
на общото интелектуално функциониране IQ/110, средно висока степен на
интелигентност, като от изследването не се установява дисхармоничност и акцентуации
на личността. Психологичните преживявания и механизми, съответстват на
преживявания, вследствие на психотравматични събития. Поведението е
себезащитно, а намеренията й са отбягващи и търсещи справедливост.
По
делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на
свидетели, огледи на местопроизшествие и на веществените доказателства
– диск, дрехи, обувки, превръзка и др. и са изготвени Фотоалбуми; назначени са и са изготвени множество експертизи; изготвени са
Протоколи за доброволно предаване на вещи; взети са образци за сравнително
изследване от влагалището на пострадалото лице и биологичен материал – слюнка и
епителни клетки от подсъдимия и от пострадалото лице и т.н.
В
хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по така предявените му обвинения, съжалява за станалото и обяснява, че е бил обзет от „зли духове” и
съжалява за стореното. Дава подробни обяснения за
случилото се. В съдебната фаза
също се признава за виновен. Съжалява за станалото.
Събирането и проверката на доказателствените
средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3
от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която
Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което
се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния
ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените
доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбуми; Протоколи за доброволно предаване; Докладни записки; Протокол за разнознаване; Протоколи за оглед на
веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми; Протоколи за вземане на образци
за сравнителен материал; заключения по Съдебномедицинска на живо лице, ДНК и Комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертизи; Дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ при РУ – Свиленград; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Справка за съдимост; Характеристична справка; писма и справки от различни институции и други
документи; приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283
от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани
в хода на ДП, а именно: Н.С.Т., Д. Иванов Тръндев, Георги С. Топузов, Евгени Йовчев Дрънгов, Филип Ангелов Голев, Елена Георгиева Янакиева и Георги Янакиев Георгиев, всички те материализирани
в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната
фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните
деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоаблумш, Справка за съдимост,
Протоколи за оглед веществени доказателстви, както и от заключенията на Съдебномедицинска на живо лице, ДНК и Комплексна съдебно
психиатрично-психологична експертизи.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията
на свидетеля Н.С.Т., макар и същата да се явява пострадала
от деянието, тъй
като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията й. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни,
безпристрастни и логически последователни. Показанията
й са дадени
непосредствено след извършване на деянието (т.е. отразяват пресни спомени
за инкриминираните факти) и са с характер на реално преживяване и излагат точно и конкретно обстоятелствата около инцидента, който описва изчерпателно, което се
подкрепя от заключението на изготвената Комплексна съдебно
психиатрично-психологична експертиза. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й, тъй като те са пълни,
подробни и богати на детайли относно случилите се събития. Именно в множеството
им детайли показанията й намират пълно съответствие с доказателствения материал
по делото, възприет от Съда. Разказаното от
пострадалия Т. се подкрепя от обективно установените по
делото факти, от извършените по делото експертизи
и от разказа на всички свидетели относно релевантните за предмета
на доказване факти. Не може да не бъде
отчетено и това, че в показанията на Т. не
прозира стремеж за преднамерено уличаване на подсъдимия в извършване на деянията. Всъщност по делото нито се твърдят, нито се
установяват евентуални причини, заради които Т.
би предприела необосновано приписване на престъпления и то на почти непознато
за нея лице. Самата защита не излага подобни твърдения.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 284
от НПК.
Обясненията на подсъдимия, които
са обширни и подробни, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях
да се счита обективно невярно.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по извършените Съдебномедицинска,
ДНК и Комплексна съдебно психиатрично-психологична експертизи, тъй
като са извършени съответно от вещи лица – специалисти с необходимата
квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2019
година за съдебните райони на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд –
Хасково и Окръжен съд – Кърджали и на Административен съд – Кърджали, респ. част
от специализирана лаборатория, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвените писмени Заключения обективират необходимите
данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие
и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това
Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при формирането
на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон
със Заключенията на вещите лица.
По силата на чл. 17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112, данните от Регистъра
на националния спешен телефон 112 са веществени доказателствени средства. В
случая от съдържащите се в представения компактдиск от МВР, Дирекция „Национална система 112 МВР”, „Районен център 112 – Кърджали” два аудиозаписа във формата на звуков файл и два файла със заснето изображение на Регистрационните
картони, става ясно, че свидетелят Тръндев се е обадил на спешния телефон, за да
съобщи за изчезването
на съпругата си – Н.Т., както и че друго лице се е обадило за да съобщи за
изчезването й.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените
процесуално-следствени действия – оглед, разпознаване, вземане на образци за
сравнително изследване и експертизи, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този
смисъл същите са редовни и годни такива,
валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващите се
наказания. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При
така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Х.М.М. е осъществил
състава
на престъпленията по чл. 152, ал.
1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК.
Престъпленията против човешката
личност са уредени в Глава Втора от специалната част на НК.
Това показва важното место, което им отрежда законодателя. В тази Глава са уредени посегателството
срещу човешкия живот, което е едно от най-тежките престъпления, предвидени в
българския НК. Уредени са и други посегателства срещу човешката
личност като изнасилването и извършването на блудствени действия без съгласие
на другото лице. Уредени са в Раздел Осми на посочената Глава от НК със
заглавие „Разврат”. Съпроводени са с унижаване честта и достойнството на човека. В
конкретния случай с прояви на насилие (физическо и психическо) се е стигнало до засягане
половата неприкосновеност на пострадалия. Правото на чест и достойнство и
на неприкосновеност на личността са неоспорими човешки права.
По отношение на
престъплението с правна квалификация чл. 152, ал. 1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК:
От обективна страна, като двуактно престъпление,
изнасилването се характеризира с извършване на съвкупление с пострадалото лице,
като извършителят принуждава същото със сила и/или заплашване,
за да сломи съпротивата му. В случая са налице и двете съставни части на това
престъпление.
От събрания и приобщен по делото
доказателствен материал, разгледан в своята съвкупност и логическа взаимовръзка, е достатъчен за да
се направи извод, че подсъдимият е автор на деянието - предмет на настоящото наказателно производство. От наличния по делото обем доказателства, в това число свидетелски показания на свидетелите,
включително пострадалото лице Н.С.Т., свидетелите Д. Иванов Тръндев, Георги С. Топузов, Евгени Йовчев
Дрънгов, Филип Ангелов Голев, Елена Георгиева
Янакиева и Георги Янакиев Георгиев, Протоколите за оглед на местопроизшествие,
ведно с Фотоалбуми, Протоколите за доброволно
предаване, Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми, Съдебномедицинската
експетиза, изготвена от вещото лице д-р Еленски (, съгласно които са налични
охлузвания и зачервяване по повърхността на малките срамни устни, предверието
на влагалището и същинската лигавица на влагалището; установени са чужди тела (стръкчета
от трева) във входа на влагалището; при прегледа са установени и травматични
увреждания: драскотини по задната повърхност на дясното рамо и лопатка, кръвонасядания
по дясната мишница, кръвонасядане на лявото бедро и контузия (болка) в областта
на горната устна; описаните травматични увреждания са причинени от твърди тъпи
предмети и могат да се получат по начина, времето и при обстоятелства, съобщени
от Т. по време на прегледа й и при обстоятелствата, описани в материалите по ДП;
причинено е страдание, без разстройство на здравето), ДНК експертиза, изготвена
от „Проген” ООД (лаборатория, специализирана в областта на генетичната
енедтификация) (, съгласно която по влагалищния тампон не се установява наличие
на човешка сперма и се установява ДНК профил само на лице от женски пол; не се
установява наличие на биологичен материал на лице от мъжки пол), Комплексна
съдебна психиатрично-психологична експертиза, изго твена от вещите лица д-р Белин
Илчев и д-р Татяна Дикова (, съгласно която Т. страда от постравматично
стресово разстройство, възникнало след преживяна остра стресова реакция в
периода около и след 29/30.06.2019 година; Т. е със запазени базови способности
към момента на извършване на деянието, разбира свойството и значението и може да
ръководи на постъпките си; не се установява дисхармоничност и акцентуации на
личността; поведението е себезащитно, а намеренията й са отбягващи и търсещи
справедливост), Протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от билогичен
материал – слюнка, епителни клетки и влагалищен секрет, Справка за съдимост на подсъдимия
и други, може да се направи извод, че на 30.06.2019 година в град
Любимец, област Хасково, М. е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол -
Н.С.Т. на 44 години, като я е принудил към това със сила - удари в областта на
главата и лицето, дърпане по китките на ръцете и заплашване - „Ако викаш ще те
претрепя!”, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини.
Извършеното от подсъдимия е квалифицирано правилно по чл. 152, ал. 1,
т. 2 от НК, тъй като деянието е извършено след принуда със сила и заплашване (удари в областта на главата и
лицето, дърпане на китките на ръцете и израза: „Ако
викаш ще те претрепя!”).
Принудата чрез употребата на сила - физическо въздействие върху пострадалото
лице и заплашване – психическо въздействие върху пострадалото лице, се явява
способ за осъществяването на деянието. Използването на сила и заплашване е било
с цел да се сломи съпротивата на свидетеля Н.Т. във връзка
с отбрана на интимната
й сфера, за да може подсъдимият да осъществи полови контакти.
За да бъде
довършено двуактното по своята същност престъпление „изнасилване” е необходимо
освен осъществяване на принудата, и съвкуплението, като негов резултат. До
настъпването на тази съставомерна последица
престъплението е недовършено. В настоящия случай се установи, че подсъдимият е
започнал осъществяването на принудата с цел извършване на съвкупление с
пострадалия Т.. От своя страна Т. също чрез
физическа съпротива, е направила възможното за да предотврати резултата, стискайки краката си, дърпайки се, викайки; както и чрез думи – молела го е, предлагала му е пари и да му
намери момиче. Полов акт не бил осъществен поради липса на
ерекция от страна на подсъдимия. Именно поради тези причини престъпният умисъл на подсъдимия за
осъществяване на изнасилване не е бил реализиран, не е било осъществено
целеното съвкупление и изпълнителното деяние на престъплението е останало във
фазата на недовършения опит. Доколкото обаче е безспорно, че подсъдимият е започнал изпълнителното деяние на намисленото от
него престъпление, упражнявайки принуда с цел да сломи съпротивата на Т. и да осъществи съвкупление, и
същото не е могло да бъде довършено поради посочените по–горе причини, Съдът намери, че деянието му
съставлява годен опит по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от НК
(в този сисъл са Решение № 82/1979 година по н.д.№ 47/1979 година, ІІ н.о., Решение № 477/1988 година по н.д.№ 484/1988 година на ВК) - опит, който при това
престъпление може да бъде само
недовършен (изрично в този смисъл е Решение № 290/2004 година по
н.д.№ 890/2003 година, ІІ н.о.). Предвид изложеното правилна се явява и квалификацията на деянието и в
съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено от
подсъдимия виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият
е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,
предвиждал е неговите
последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване. За сломяване на
съпротивата на
пострадалото лице, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение, е използвана принудата, изразяваща се в
двете й форми - сила и заплашване. Подсъдимият
е бил с ясното съзнание, че желае да осъществи полови актове след като употребява
за това сила и заплашване. Съзнавал е несъгласието
на пострадалото лице да бъде осъществено съвкупление и е напривил опит да преодоле това
несъгласие чрез упражнена физическа и психическа сила. Умисълът
обхваща всички елементи на престъпния състав.
По отношение на престъплението с правна квалификация
чл. 150, ал. 1 от НК:
Изпълнителното деяние на процесното престъпление е на типично двуактно
престъпление и се осъществява чрез блудствени действия - такива насочени
към задоволяване на полово желание, и принуда. Т.е. съставът на престъплението по чл. 150
от НК изисква извършване на действия с цел възбуждане или удовлетворяване на
полово желание, без да е необходимо постигането на тази цел. За
съставомерността на деянието е достатъчно тези действия да целят полово
удовлетворяване
(блудствените действия се осъществяват чрез физически контакт, който не е
обективно насочен към съвкупление), без съгласието на жертвата, дори и такова да не е
постигнато.
От събрания и приобщен по делото
доказателствен материал, разгледан в своята съвкупност и
логическа взаимовръзка, е достатъчен за да се направи извод, че подсъдимият
е автор
на коментираното деяние – един
от предметите на настоящото
наказателно
производство. От наличния по делото обем доказателства, в
това число свидетелските показания на свидетелите Н.С.Т., Д.
Иванов Тръндев, Георги
С. Топузов, Евгени
Йовчев Дрънгов, Филип
Ангелов Голев, Елена
Георгиева Янакиева и Георги
Янакиев Георгиев; Протоколите за оглед на
местопроизшествие, ведно с Фотоалбуми; Протоколите за доброволно предаване; Протоколи за оглед
на веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми, Съдебномедицинската експетиза,
изготвена от вещото лице д-р Еленски (, съгласно които са налични охлузвания и
зачервяване по повърхността на малките срамни устни, предверието на влагалището
и същинската лигавица на влагалището; установени са чужди тела (стръкчета от
трева) във входа на влагалището; уврежданията по външния полов орган са
характерни за извършването на блудствени действия, изразяващи се в триене,
натиск и проникване с пръсти в половия орган, които Т. съобщила при прегледа й;
при прегледа са установени и травматични увреждания: драскотини по задната
повърхност на дясното рамо и лопатка, кръвонасядания по дясната мишница,
кръвонасядане на лявото бедро и контузия (болка) в областта на горната устна;
описаните травматични увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и могат
да се получат по начина, времето и при обстоятелства, съобщени от Т. по време
на прегледа й и при обстоятелствата, описани в материалите по ДП; причинено е
страдание, без разстройство на здравето), Комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Белин Илчев
и д-р Татяна Дикова (, съгласно която Т. страда от постравматично стресово
разстройство, възникнало след преживяна остра стресова реакция в периода около
и след 29/30.06.2019 година; Т. е със запазени базови способности към момента
на извършване на деянието, разбира свойството и значението и може да ръководи
на постъпките си; не се установява дисхармоничност и акцентуации на личността;
поведението е себезащитно, а намеренията й са отбягващи и търсещи
справедливост) и други; може да се направи извод, че на инкриминираната дата (30.06.2019
година) подсъдимият
в град Любимец, област Хасково, извършил действия с цел да удовлетвори
полово желание, без съвкупление по отношение на навършило 14 години лице - Н.С.Т.
- опипвал я по гърдите, по тялото и гениталиите, проникнал с пръсти във
влагалището й, като употребил за това сила - удари в областта на главата и
лицето и заплашване – „Ако викаш ще те претрепя!”. Обективираните действия, с които М. е опипвал
по гърдите Т., по тялото и гениталиите, проникнал с пръсти във влагалището й, са от естество, целящо да
възбуди и удовлетвори половото желание на подсъдимия без съвкупление, които действия сочат на извършено престъпление по чл. 150, ал. 1
от НК. С действията, свързани с нанасяне на удари в областта на
главата и лицето на пострадалото лице и с думите „Ако викаш ще те претрепя!”, подсъдимият е упражнил спрямо нея сила и заплашнате с цел да сломи съпротивата й и
да извърши намислените блудствени действия, а именно – да я опипа по гърдите, по тялото и гениталиите,
да проникне с пръсти във влагалището й и по този начин
да възбуди и удовлетвори половото си
желание без съвкупление.
Извършеното от подсъдимия е квалифицирано
правилно по
чл. 150, ал. 1 от НК, тъй като деянието
е извършено спрямо лице, навършило 14-годишна възраст (пострадалото лице Н.Т. е била на 44 години към инкриминираната дата) и чрез употреба на сила (удари в областта на
главата и лицето) и заплашване (с
думите „Ако викаш ще те претрепя!”). Употребата на сила представлява физическо
въздействие, респ на заплашване представлява псифическо въздействие, върху пострадалото
лице и
се явяват способи за осъществяване на деянието. Както вече бе посочено използването на сила и заплашване е
било с цел да се сломи съпротивата на свидетеля Н.Т. във връзка
с отбрана на интимната й сфера, за
да може подсъдимият да осъществи блудствени действия. Налице е липса на
съгласие от страна на Т. предвид факта, че тя се е дърпала, хващала се е за тревата,
молела го е да спре, обещавала му е пари и че ще му намери момиче, викала е за
помощ, и то още от самото начало когато подсъдимият я е хванал за ръката на
входа на заведението басейн „Рай”.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено от
подсъдимия виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият
е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,
предвиждал е неговите
последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване като за сломяване на
съпротивата на Т. са използвани сила и
заплашване. Съзнавал е несъгласието на пострадалото лице да бъдат осъществени блудствени действия. Наред с това е налице и специалната цел – да възбуди и удовлетвори полово
желание. Бил е с ясното съзнание, че осъществява блудствени действия с навършилата 14
години Н.Т. след като употребява за това сила и заплашване, за да предотврати съпротивата й. Подсъдимият
е съзнавал както възрастта на свидетеля Т., за която обективно свидетелства
физическото й развитие, така и всички останали съставомерни признаци на
престъплението. Т.е. умисълът обхваща всички елементи на престъпния състав.
Както вече бе посочено, обект на двете процесни престъпления, извършени от подсъдимия, са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността и гарантиращи правото на личен живот и интимна сфера и
обществените
отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята
воля и да избира поведение.
Вече бе посочено, че съвкупната
преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на
събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да са
доказани извършването на престъплението с правна квалификация чл. 152, , ал. 1,
т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и престъплението с правна квалификация чл. 150, ал. 1 от НК
и тяхното авторство. С деянията си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, посочените
престъпни състави.
Предвид
изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е годен субект на
престъпленията по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК.
За това си поведение, с
оглед осъществяването от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.
152, ал. 1, т. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК, подсъдимият
следва да понесе своята наказателна отговорност.
Подсъдимият Х.М.М. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. От
ромската етническа група е. Живее в град Любимец, ул.„Теменуга” № 14, област Хасково.
Не е женен, но живее на семейни начала с лице от женски пол, с коети имат три
ненавършили пълнолетие деца. С начално образование е. Не е осъждан. Понастоящем
се намира в Затвора – Стара Загора.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, Съдът
се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложените наказания.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за всяко от извършените две престъпления
от подсъдимия в специалните текстове съответно на чл. 152, ал. 1 от НК и чл. 150, ал. 1 от НК, законодателят е предвиди наказание:
„Лишаване от свобода” от 2 години до 8 години.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се
съобрази с обществената опасност на деянията и дееца, мотивите за извършване на
престъпленията, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната
истина и
изразеното съжаление; а като отегчаващо
вината обстоятелство се отчете упоритостта при извършване на деянията – Т. е влачена по
пътя и по тревата и то продължителен период от време, както и незачитане на
достойнството на партньора, с който съжителства подсъдимия.
В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 22
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянията си
по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива.
Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да
обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
В конкретния случай обществената опасност на деянията е завишена в сравнение с други подобни случая – за целта се
отчете факта, че деянията са извършени през нощта. Отчете се и факта, че до
момента на деянията Т.
е имала полови контакти, включително е раждала два пъти. Обществената опасност на дееца не е
завишена предвид изложеното по-горе. Съдът се съобрази и с факта, че М. има три ненавършили
пълнолетие деца – на 4 години, на 5 години и едно новоредено, на които дължи
издръжка. Макар и да се
касае за опит по чл.
18, ал. 1 от НК по отношение на престъплението по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, това
не смекчава отговорността на подсъдимия – степента на намерението му
да извърши престъплението е била изцяло изпълнена и единствено съпротивата на пострадалото лице и липсата на ерекция у подсъдимия, са
предотвратили довършването му. Не е налице самоволен
отказ от опит и това, че опитът останал недовършен не е по волята на самия
подсъдим, а ако беше довършен щеше да е осъществен довършен състав на
престъплението, в което е обвинен, а не опит по чл. 18, ал. 1
от НК.
Причина за извършване на престъпленията е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на
установения в страната ред за поведение в обществото, незачитане
спокойствието на гражданите, незачитане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на честта, достойнството,
живота и здравето на личността и липса на морално – волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България. Т.е. причините за извършване на престъпленията от страна на
подсъдимия се свеждат до подценяването на правно защитени интереси на човешката
личност, пренебрежителното му отношение към личната неприкосновеност и по–специално към половата
такава, както и до склонността му към антисоциално поведение и неспазване на законодателството на България.
Мотиви за извършване на деянията - противозаконно удовлетворяване на половия нагон.
Съдът
прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в хипотезата
на чл. 54 от НК при завишена обществена опасност на
деянията и незавишена такава на дееца и като се прие съотношение на уравновесяване на отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни,
нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина и изразеното от подсъдимия съжаление, които Съдът взе
предвид при определяне на наказанието му, не са налице други смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива.
Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по
смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и
при оценка на личността на дееца и деянията води до извод, че дори и най-лекото,
предвидено в закона наказание за съответното престъпление, ще се яви
несъразмерно тежко. Приложението на чл.
55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за съответното
престъпление, се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянията, извършени
от подсъдимия, разкриват една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и
размера на предвиденото за съответния вид престъпление наказание.
Поначало престъпленията по чл. 152 от НК
и по чл. 150 от НК са с висока степен на обществена опасност и са едни от
най-отблъскващите престъпни деяния, даже без оглед на конкретния състав, който
е осъществен. При
приложението на чл. 54 от НК, Съдът наложи на подсъдимия наказания „Лишаване
от свобода” в размери между
средните и масималните, предвидени в специалната част, а именно: по 6 години. Делото
протече по реда на съкратеното съдебно следствие и следователно наказанията
следва да се определят по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и
след това да се намалят с една трета. С оглед на така коментираните
обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение на чл.
58а от НК, Съдът на основание чл. 58а, ал.
1 от НК намали размерите на така наложените наказания с една трета и
определи окончателните размер на наказанията „Лишаване от свобода” в размер на по
4 години, които следва да изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в конкретния случай, тъй
като за постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия е
необходимо да изтърпи наказанията ефективно. Наказанията следва да бъдат
изтърпяни при първоначален „общ” режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките на
т. 2 на посочената разпоредба, а именно наложените наказания „Лишаване от свобода”
не са за повече от 5 години и
лицето не е осъждано и тъй като не са налице предпоставките
на т. 1 на посочената разпоредба – наложеното наказание не е Доживотен затвор и Доживотен затвор без
замяна.
Така индивидуализираните наказания – „Лишаване от
свобода” в размер на по 4 години, ще въздействат в достатъчна степен върху
личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в съзнанието и го
мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по обем принуди
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не
толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява
с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за
да не допуска занапред подобни престъпления. От друга страна индивидуализирани
така по вид и размер, наложените наказания на подсъдимия, Съдът прецени за
необходими, достатъчни и справедливи наказания за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
В случая, предвид съотношението на идеална
съвкупност между двете престъпления, налице са основанията, предвидени в чл. 23
от НК, поради което Съдът определи на подсъдимия едно общо за изтърпяване
наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от 4 години.
Съдът счита, че така определеното общо наказание „Лишаване
от свобода” е достатъчно досежно размера и по отношение на подсъдимия не следва
да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК, съобразявайки обществената опасност
на личността му и установените смекчаващи отговорността обстоятелства.
От
друга страна Съдът намира, че не следва да увеличи така
определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид
целите на наказанието и водейки се от принципните правила за най-благоприятното
за подсъдимия съчетание, счита че така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 години ще е достатъчно, с оглед постигане целите на
наказанието в чл. 36 от НК, поради което не следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 24 от НК. Отделно от това следва да се посочи, че константната съдебна практика приема, че при кумулиране само на две наказания „Лишаване от свобода”
не следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се увеличава
определеното общо наказание, тъй като по този начин се лишава от смисъл
института на „определяне на общо наказание” и практически се стига до резултат,
равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от двете кумулирани наказания.
Затова следва да се приеме, че определеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години, което следва да се търпи ефективно, ще постигне
визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието, поради което не се налага
увеличаването му по реда на чл. 24 НК за постигане целите на специалната
превенция. Следва да се отчете и младата възраст на подсъдимия и факта, че в съдебната
зала пред настоящия Съдебен състав той се извини на пострадалото лице Н.Т.. Т.е. Съдът счита, че
определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години, което да изтърпи ефективно, съобразно
неговия вид, размер и начин на изтърпяване ще бъде достатъчно ефикасно за
резултатното поправяне и превъзпитание на подсъдимия и не е необходимо да се проявява към
същия по-голяма строгост чрез увеличаване на посоченото общо наказание.
Относно
начинът на изтърпяване на определеното общо наказание „Лишаване от свобода” - общото
наказание, явяващо се най-тежкото, а именно: „Лишаване от свобода” за
срок от 4 години, следва да изтърпи ефиктивно, тъй като
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в конкретния
случай, тъй като за постигане на целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия е необходимо да изтърпи така определеното общо наказание ефективно. Наказанието
следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и по съображенията, изложени по-горе в настоящото
изложение. Следва да се приспадне времето, през което подсъдимият Х.М.М. е бил
задържан със Заповед по
ЗМВР за срок от 24 часа, с
Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК и с Определение
№ 266/04.07.2019 година по ЧНД № 447/2019 година на Районен съд –
Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, до привеждане
в изпъление на настоящата Присъда.
Относно
разноските:
По предявените
обвинения, подсъдимият бе признат за виновен, като при този изход на
наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет, този
на МВР – сумата общо 1 219.20 лв. – разноски от ДП
за извършени Съдебномедицинска, ДНК и Комплексна
съдебно психиатрично-психологична експертизи (134.40 лв., 480 лв. и 604.80 лв.),
вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и по бюджета на Съдебната власт сумата от
5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
Постъпило е Решение № ХС-1652-17581/2019 от 23.08.2019 година на
Националното бюро за правна помощ, съгласно което
на определения от
Адвокатска колегия - Хасково и
назначен в ДП служебен
защитник на Х.М. – адвокат Милена Славова, е изплатено
възнаграждение в размер на 150
лв. за предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като при този изход на
наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът следва да осъди
подсъдимия да заплати посочените разноски
по сметка на Националното бюро за правна помощ, град
София, ул.„Развигор” № 1, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса – 5 лв. в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд – Свиленград.
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на частния
обвинител в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие, които с оглед
изхода на делото и направеното искане в тази насока, следва да се възложат на
подсъдимия в
съответствие с
чл. 189, ал. 3 от НПК.
Относно веществените
доказателства:
След влизане в сила на
Присъдата, тениска с къс ръкав, тъмно синя с надпис „NEW
YORK CITY” и с лъскави надписи отпред, черни дънки с надпис „GALACTIC”, бял на
цвят хавлиен
чорап, черни чорапи, обувки с надпис „Rankin” и мъжка лятна шапка, тип камуфлажна, следва да се
върнат на собственика им – Х.М.М. или на упълномощено от него лице и дамска превръзка,
използвана с кафеникави петна, дамски обувки, тип сандали, черни на цвят, кожени и
дамски бикини, черни на цвят с розови цветчета, употребявани, следва да се върнат на собственика им – Н.С.Т. или на упълномощено от нея лице, тъй като не са били предназначени или послужили за извършване на
умишлените престъпления и не са вещ, предмет или средство на престъпленията, притежаването на които е забранено.
Пликът,
съдържащ тампон от влагалищен секрет, иззет от Н.С.Т., пликът, съдържащ
биологичен материал - слюнка, иззета от Н.С.Т., пликът, съдържащ биологичен
материал - епителни клетки, иззети от Н.С.Т., пликът, съдържащ тампон от ръка -
поднокътно съдържание на лява ръка, иззети от Н.С.Т., пликът, съдържащ тампон
от ръка - поднокътно съдържание на дясна ръка, иззети от Н.С.Т., пликът,
съдържащ биологичен материал - слюнка, иззета от Х.М.М., пликът, съдържащ
биологичен материал - епителни клетки, иззети от Х.М.М., пликът, съдържащ
тампон от ръка - поднокътно съдържание на лява ръка, иззети от Х.М.М. и пликът,
съдържащ тампон от ръка - поднокътно съдържание на дясна ръка, иззети от Х.М.М., следва да останат
приложени по делото; както иследва да останат приложени по делото оптичните дискове.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)