Р Е Ш Е Н И Е № 1341

 

гр.Пловдив,19.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети ноември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2384/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано по жалба на Г.П.В. *** против определените с покана за доброволно изпълнение от 31.07.19г.разноски по изп.д.№ 392/19г.по описа на ЧСИ М.Обретенова,рег.№ 758 и район на действие ОС-Пловдив за: адв.възнаграждение в размер на 490лв.;разноски по изп.дело в размер на 206,90лв.и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 551,04лв.

Жалбоподателят-длъжник в изпълнителното производство,иска да се отменят действията на ЧСИ по определяне на разноските,обективирани в ПДИ,като незаконосъобразни.Твърди,че за адв.възнаграждение на взискателя се дължат само 200лв. на осн.чл.10,т.1 от НМРАВ № 1/04г.за образуване на изп.дело.Разноски по изпълнението в размер на 206,90лв.не се дължали,тъй като на ЧСИ му било служебно известно,че по друго изп.дело-№ 233/14г.по негов опис били запорирани вземания на жалбоподателя,многократно надхвърлящи задълженията му по изп.д.№ 392/19г.,но въпреки това неоснователно наложил запори върху вземанията на длъжника В. по банковите му сметки в  „ПИБ“АД и „Уникредит Булбанк“АД,като за тази цел начислил допълнително разноски в размер на 206,90лв.Тези разноски следвало да останат за сметка на взискателя.Не се излагат конкретни съображения за недължимостта на разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ от длъжника.

От взискателят в изпълнителното производство-„Евро Бизнес Инвест“ЕООД,гр.Пловдив чрез пълномощника му адв.И.М. е постъпило възражение,в което се изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени във възражението съображения.Претендират се разноски.

Становището на съдия-изпълнителя,изложено в приложените по реда на чл.436 от ГПК мотиви е ,че жалбата е допустима,но неоснователна.

ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна,като е процесуално допустима,а разгледана по същество е частично основателна.

С жалбата се атакуват определените  на длъжника с ПДИ разноски по изпълнението по реда на чл.435,ал.1,т.7от ГПК за адв.възнаграждение,разноски по изпълнението и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

           Видно от приложеното изп.дело,същото е образувано на 25.07.19г.по молба на взискателя „Евро Бизнес Инвест“ЕООД,гр.Пловдив по представен изп.лист от 07.06.19г.по решения на ПдОС и ПдАС по гр.д.№ 456/16г.и .гр.д.№ 528/17г.против длъжника Г.П.В.,който е осъден да заплати общо сумата от 5000лв.разноски за адв.възнаграждение и разноски за въззивното производство.Приети са и разноски по изп.дело,обективирани в изпратената до длъжника ПДИ.

По отношение на  определеното адв.възнаграждение в размер на 490лв.

Жалбоподателят счита,че пълномощника на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело и не е извършвал други процесуални действия,поради което на него се дължало адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело в размер на 200лв.-чл.10,ал.1 от Наредбата,но не и по чл.10,ал.2 от същата за извършване на действия по удовлетворяване на парични вземания.

Тези съображения са неоснователни.Видно е от самото изпълнително дело,че пълномощникът на взискателя адв.М. не само е подала молба за образуване на изп.дело,но е извършвала и други процесуални действия по см.на чл.10,ал.2 от НМРАВ-подала е молба до ЧСИ с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,изразила е становище по молбата на длъжника за прекратяване на изп.дело и за вдигане на наложените запори.Следователно пълномощникът на взискателя е  реагирал адекватно на всички предприети от длъжника действия,както и за събиране на вземането на взискателя,поради което  възнаграждението му следва да се определи по реда на чл.10,ал.2 от Наредбата.Същото е в минималният размер,посочен в Наредбата-490лв.,поради което твърдението на длъжника за недължимост на същото е неоснователно и искането за отмяната му следва да се остави без уважение.

По отношение на разноските по изпълнителното дело в размер на 206,90лв.

Още с молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.Такова искане е направено и с нарочна молба от 30.07.19г.,в резултат на което ЧСИ е наложил запорите.

С молба от 23.08.19г.длъжникът В. е поискал прекратяване на изп.дело и вдигане на всички наложени запори върху банковите му сметки.Пояснил е,че ЧСИ е запорирал и всички негови вземания по изп.д.№ 233/14г.по описа на същия ЧСИ,възникнали въз основа на влязло в сила разпределение по това дело,които са в достатъчно високи размери.Посочва,че предложеният от него начин на изпълнение-чрез изплащане на сумите по влязлото в сила разпределение по изп.дело № 233/14г. ще удовлетвори напълно взискателя,без да се насочва изпълнението върху вземанията от банковите му сметки.Взискателят е изразил съгласие да се вдигнат наложените запори,което  е направено от ЧСИ.

Според жалбоподателят направените разноски по изп.дело № 392/19г.във  връзка с наложените запори следва да останат за сметка на взискателя,тъй като на ЧСИ му било служебно известно,че със запорираните вземания на В. по друго изп.дело-№ 233/14г.по негов опис многократно се надхвърля задължението по настоящото изп.дело и не е било необходимо да се запорират и вземанията му по банкови сметки.Тези аргументи  настоящата инстанция приема за основателни.С молбата от 30.07.19г.длъжникът на практика е направил възражение по чл.442а от ГПК за свръхобезпеченост,по което възражение ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 09.09.19г.,като се е обосновал,че наложените запори върху банкови сметки са били вдигнати преди дори ЧСИ да е сезиран с възражението на длъжника по чл.442а от ГПК и постъпилите по изп.дело суми от наложените запори  били върнати незабавно на длъжника.

Това обаче не променя факта,че все пак са били наложени запори върху банковите сметки на В.,без това да е било необходимо при наличието на запорирани вземания по друго изп.дело при същия ЧСИ,достатъчни за удовлетворяване на взискателя.Ето защо направените във връзка с тези запори разноски следва да останат за сметка на взискателя,който е поискал налагането им, въпреки че на ЧСИ му е било служебно известно наличието на  запорирани вземания на длъжника по друго изп.дело,от които взискателят би могъл да се удовлетвори.Предвид горното  жалбата в тази ѝ част е частично основателна,но не до размера от 206,90лв.,в която сума са включени всички направени разноски по изп.дело,а само досежно разноските,направени във връзка с неоснователно наложените запори по банковите сметки на длъжника.Тези разноски са в размер на 15лв.без ДДС или 18лв.с ДДС (по т.9 от ТТРЗЧСИ),за които постановлението за разноски,обективирано в ПДИ следва да се отмени.

По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 551,04лв.:

Във връзка с таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в жалбата не са изложени каквито и да било съображения за нейната недължимост от длъжника.Съдът намира,че същата е изчислена правилно съобразно  правилото на т.26 от Тарифата,включително е начислен и ДДС,поради което в тази ѝ част жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото  жалбоподателят следва да заплати направените от въззиваемата страна разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство съобразно отхвърлената част от жалбата до размер на  140лв.вместо претендираните 150лв.по представения ДПЗС.

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Постановление за разноски,обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 8578/31.07.19г.по изп.д.№ 392/19г.по описа на ЧСИ М.Обретенова,рег.№ 758 и район на действие ОС-Пловдив,в частта му досежно сумата от 18лв.с  ДДС,представляваща разноски за наложени на длъжника Г.П.В. запори върху банкови сметки в „ПИБ“ АД и „Уникредит Булбанк“АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.П.В. *** против определените с покана за доброволно изпълнение от 31.07.19г.разноски по изп.д.№ 392/19г.по описа на ЧСИ М.Обретенова,рег.№ 758 и район на действие ОС-Пловдив в частта ѝ досежно разноските  в размер на разликата над 18лв.до 206,90лв. по изпълнителното дело;разноските за адв.възнаграждение в размер на 490лв.и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 551,04лв.,като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.П.В.,ЕГН-********** *** да заплати на „Евро Бизнес Инвест“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив сумата от 140(сто и четиридесет)лв.разноски за адв.възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.        

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: