Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
гр. Сливен, 29. 06. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 95 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Д.“ ООД с ЕИК: *********,
подадена против Решение № 260138 от 09.04.2021 г., постановено по АНД № 1599 /
2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0000392 от 16.11.2020
г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” - Бургас, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтПр/ и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвтПр, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излага съображения, че: не е подкрепен от събраните доказателства изводът на
съда, че превозвачът не е организирал работата на водачите така, че да спазват
разпоредбите за ползване на непрекъсната дневна 9-часова почивка; не е
установено, че неизпълнението на разпоредбите за работното време и почивките е
в резултат от действие или бездействие на работодателя; липсват доказателства
за противоправно поведение от страна на превозвача. Моли решението на Районния
съд и процесното НП да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди процесното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено извършването на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството; изложил е съображения за неоснователност на
наведените от жалбоподателя доводи; счел е, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1
от ЗАвтПр е приложена правилно от наказващия орган; позовал се е на съдебна
практика.
Решението на Районния съд е
валидно, допустимо и правилно. Възраженията
на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
при извършена на жалбоподателя на 29.10.2020 г. комплексна проверка в г. С. от
служители на РД „Автомобилна администрация” – Бургас, е констатирано, че
търговското дружество - превозвач, притежаващо лиценз на общността за превоз на
пътници № 0660, при извършване на случаен м. п. на пътници по маршрут С.-М.-С.,
не е организирало работата на в. Г. С. Г. и П. Д. К., и. е. у. на автобус с
Рег. № ********, собственост на превозвача, по такъв начин, че да спазват
изискванията на Регламент 561/2006 на ЕО, като видно от тахографски листи от 17.06.2020
г. и 18.06.2020 г. на водачите, същите не са ползвали дневна почивка от поне 9
последователни часа, най – дългият период от почивка, използван от водачите, е
с начало 01:35 часа на 18.06.2020 г. с продължителност от 3 часа и 25 минути.
За констатираното нарушение е съставен АУАН на 29.10.2020 г., въз основа на
който на 16.11.2020 г. е издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти, изводът на
Районния съд, че по делото е установено, че търговското дружество е извършило
процесното административно нарушение, е правилен и обоснован.
Съгласно чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира
водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
В чл. 8, § 5 от глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006 е установено изискване в
рамките на 30 часа след края на дневната или седмичната почивка водач,
извършващ екипно управление, трябва да ползва нова дневна почивка от поне девет
часа.
По делото е установено, че предходната седмична
почивка на водачите е приключила в 15:05 часа на 17.06.2020 г., след което за
период от 30 часа същите не са ползвали дневна почивка от поне 9 последователни
часа, тъй като най – дългият период от почивка, използван от водачите, е с
начало 01:35 часа на 18.06.2020 г. с продължителност от 3 часа и 25 минути, с
което е нарушено изискването на чл. 8, § 5 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Нарушението е резултат от бездействието на транспортното предприятие, което не
е организирало работата на водачите по начин да са в състояние да спазят
правилата относно дневните почивки. Обосновано Районният съд е приел, че
липсват доказателства превозвачът да е организирал труда на водачите така, че
да спазват изискванията на цитирания регламент.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не
бил подкрепен от събраните доказателства изводът на Районния съд, че
превозвачът не е организирал работата на водачите така, че да спазват
разпоредбите за ползване на непрекъсната дневна 9-часова почивка, както и че не
било установено, че неизпълнението на разпоредбите за работното време и
почивките, е в резултат от действие или бездействие на работодателя. Водачите
на превозното средство са подчинени на решенията на работодателя си по отношение
на възлагане на трудовите им функции и именно работодателят, в качеството му на
транспортно предприятие, е длъжен да организира трудовите им задължения по
такъв начин, че да се гарантира законосъобразен резултат – спазване на
максимално допустимия период за непрекъснато управление и ползване на почивка.
Касае се за допустителство, при което не се изследват възможните оперативни
методи за постигане на допустимия резултат, а е относима липсата на резултат -
в случая неосигуряване на дължимата дневна почивка от поне девет часа.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че
не е изследван въпросът дали нарушението е извършено вследствие на виновно поведение
на водачите. Видно от показанията на свидетеля Г. А. Р.– свидетел, п. при у. на
н. и при с. на а., по време на извършената проверка служителите са изследвали
въпроса дали нарушението не е по вина на водачите и са установили, че по
разпореждане на работодателя водачите е трябвало да пристигнат в определено
време в И.
От изложеното следва, че превозвачът, нареждайки
превоза в нарушение на уреденото в глава ІІ на Регламент(ЕО) 561/2006 изискване
за дневна почивка на водачите, е извършил съставомерно административно
нарушение по чл. 104, ал. 1 от ЗАвтПр, поради което наказващият орган правилно
му е наложил предвидената в разпоредбата имуществена санкция в размер на 1000
лева.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260138 от 09.04.2021 г., постановено
по АНД № 1599 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: