№ 97
гр. Ботевград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № ******* издаден от ОДМВР-София, с които
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на К. П. Б., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на
650 (шестстотин и петдесет) лева, за извършено от него нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от К. П. Б. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, съставен в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да не е
собственик/ползвател на превозното средство, с което е извършено
процесното нарушение, поради което не го е и управлявал. Не претендира
съдебни разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
1
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 2265
от 28.04.2022г. на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Р. Радев, с която моли
Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна
и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда
възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според данните по делото, на 02.08.2021г., в 09.37 часа, по АМ Хемус,
км. 56+600 с посока на движение към гр. София, при ограничение от 90 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, с МПС марка "М.", модел "Г. *** 4*", с рег. №
********, водачът се е движил със скорост от 146 km/h, като е превишил
максимално допустимата със 56 km/h.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1204р-5590/10.0821019г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на „А.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********.
Въз основа на заснемането – клип 20681 издаден електронен фиш К №
5154963 от ОД на МВР София, на представителя на юридическото лице
собственик на автомобила – „А.Г.“ ЕООД КР. ЦВ. АТ.. Същият се е
възползвал от правото си да посочи в декларация по чл. 189, ал. 5 лице което
е управлявало автомобила, като е посочил жалбоподателя.
Въз основа на тази декларация, срещу жалбоподателя Б., за
гореописаното нарушение, бил издаден електронен фиш серия К № *******
издаден от ОДМВР-София.
От приложеното по делото заверено копие на ЕФ става ясно, че
процесният ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 17.12.2021г. и е
обжалван, чрез АНО в Софийски районен съд, където е било образувано
2
настоящето дело, впоследствие изпратено по компетентност на РС-Ботевград.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и
заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата 02.08.2021г., справка за
собственост на МПС, отговор-справка от ОПУ-София, ведно със схема, които
следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил
писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от
която се установява, че към датата на извършване на нарушението
/02.08.2021г./ при км 56+600 в посока към гр.София е действал знак В 26
/ограничение с 90 км/ч/, поставен на км 57+320.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на „А.Г.“ ЕООД е с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
3
и като такова бе приобщено по делото.
От справка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел по партидата на търговеца „А.Г.“ ЕООД се установява, че
към дата 02.08.2021 г. дружеството се е представлявало от КР. ЦВ. АТ., ЕГН
**********, овластен да представлява дружеството. Изяснява се още, че
жалбоподателят К. П. Б. не е сред вписаните в регистъра представители на
дружеството.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан КР.
ЦВ. АТ. – управител на „А.Г.“ ЕООД /собственик на заснетия автомобил/.
Свидетелят отрича да е изготвил и положил подписа си под приложената към
преписката декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Посочва, че той лично
никога не е давал колата си на жалбоподателя К. П. Б. и не го познава.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от лице с
надлежна легитимация, тъй като именно жалбоподателят е визиран като
лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
4
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип
средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато
срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то
се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то
се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда
осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на
оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да
бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.
Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието
заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения
тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
5
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Означените място на използване на техническото средство – АМ Хемус,
км. 56+600 с посока към гр.София, времето на работа с него, посоката на
движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен
режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата скорост от 90 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 20681, в
която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение
на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
6
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч., съгласно
възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този
аспект квалификацията на нарушението е правилна.
В случая обаче неправилно е определен субектът на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Дружеството „А.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********* е вписано като собственик на процесния лек автомобил,
видно от постъпилата по делото справка за собственост.
Обжалваният електронен фиш е издаден въз основа на подадена
7
декларация от КР. ЦВ. АТ. – управител на „А.Г.“ ЕООД /собственик на
заснетия лек автомобил/, в която за водач на заснетия автомобил по времето и
на мястото на нарушението е посочен жалбоподателят К.Б.. В показанията си
пред съда КР. ЦВ. АТ. посочва, че декларацията не е попълнена от него и
подписът на декларатор не е положен от него; че той лично никога не е
предоставял автомобила си на жалбоподателя К.Б. и не го познава. Предвид
изявлението му, че декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е попълнена от
него и подписът на декларатор не е положен от него, същата не може да се
ползва с предвидената в чл. 313, ал. 1 от НК наказателноправна гаранция за
вярност на декларираните обстоятелства и съответно не представлява годно
доказателствено средство за установяване на авторството на заснетото с
техническото средство нарушение. Поради това същата следва да бъде
изключена от доказателствения материал по делото.
С оглед на горизложеното се доказа, че изнесените факти относно
авторството на нарушението в депозираната в ОДМВР – София декларация от
името на св. КР. ЦВ. АТ. не отговарят на истината и че АНО неправилно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на К.Б. като
обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен като неправилен. Други
доказателства в подкрепа на обвинението против Коста Б. не са събрани.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски,
доколкото не са претендирани и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № ******* издаден от ОДМВР-
София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на К. П. Б., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, за извършено от него
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9