Решение по дело №45285/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21217
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20221110145285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21217
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110145285 по описа за 2022 година
Т,,,,”ЕАД е предявила в условията на обективно кумулативно
съединяване против И. Н. Н. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2329.88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020, ведно със законната лихва от
08.06.2021 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 279.96
лева за периода от 15.09.2019 до 25.05.2021, цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 23.99 лева за периода от 01.05.2018 до
30.04.2020, ведно със законната лихва от 08.06.2021 до изплащане на
вземането, и мораторна лихва в размер на 4.77 лева за периода от 01.07.2018
до 25.05.2021.
Ищецът поддържа, че ответникът се явява собственик на процесния
имот, находящ се в гр.,,,,рис”1 №165, ет.5, ап.11, аб.№4895.Поддържа, че в
качеството си на собственик ответникът е потребител на топлинна
енергия.Поддържа, че е доставял топлинна енергия до процесния имот.От
своя страна ответникът се явява неизправна страна, тъй като е останал
задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за
релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Н. Н. не е представил отговор
на исковата молба.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за покупко-продажба от 13.08.1999, обективиран в
нотариален акт №50, том 1, рег. №1560, дело №71 от 1999г. Васил,,,орова и
Иван Н. Тодоров са продали на И. Н. Н. апартамент №11, находящ се в гр. ,,,,
1, №165, на 5-ти етаж, като Васил,,,орова и Иван Н. Тодоров са си запазили
пожизнено право на ползване върху процесния имот.
Видно от справки по Наредба №14 Васил,,,орова и Иван Н. Тодоров са
починали.
Видно от нотариален акт №145 от 28.04.2005г, том II, рег. №1599, дело
№301/2005г. „Райфайзенбанк България”ЕАД е предоставила на И. Н. Н.
кредит в размер на 30 000 лева, за обезпечаване на който И. Н. Н. е учредил в
полза на „Райфайзенбанк България”ЕАД ипотека върху следния недвижим
имот:апартамент №11, находящ се в гр.,,,,”1 №165, на 5-ти етаж.
Видно от протокол от 26.01.2002г. ОС на ЕС с адрес:гр.,,,,рис”1,
№165, е взело решение да се сключи договор за услугата „топлинно
счетоводство”с ТАЕС „Нелбо инженеринг”ООД.Договорът е сключен на
23.04.2002г.
По делото са представени съобщения към фактури, издадени от
„Т,,,,”ЕАД с получател И. Н..
По силата на договор от 03.06.2020 „Т,,,,”ЕАД е възложила на
„Нелбо”АД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради етажна собственост или в сграда с повече
от 1 клиент в гр.София.
По делото са представени изравнителни сметки за периода от 2018-2019
и 2019 -2020, както и констативни протоколи за годишен отчет на уредите за
дялово разпределение.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
2
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за покупко-продажба от 13.08.1999, обективиран в
нотариален акт №50, том 1, рег. №1560, дело №71 от 1999г. Васил,,,орова и
Иван Н. Тодоров са продали на И. Н. Н. апартамент №11, находящ се в гр. ,,,,
1, №165, на 5-ти етаж, като Васил,,,орова и Иван Н. Тодоров са си запазили
пожизнено право на ползване върху процесния имот.
С оглед на което ответникът се легитимира като собственик на
процесния имот.Качеството потребител на топлинна енергия се обуславя от
притежанието на вещни права, а именно: право на собственост, съответно
ограничено вещно право на ползване.
При учредено вещно право на ползване върху имота отговаря
ползвателят, а не собственикът. Този извод се налага и от разпоредбата на
чл.57 от ЗС, съгласно която ползувателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползуването, включително данъците и други такси.С оглед на
което съдът приема, че вещните ползватели се явяват потребители на
топлинна енергия при учредено вещно право на ползване.Но в случая видно
от справката по наредба №14 вещните ползватели са починали.Съгласно
чл.59, ал.1 от ЗС правото на ползуване се погасява със смъртта на
ползувателя.С оглед на което учреденото вещно право на ползване на В,,
Иван Тодоров е погасено със мъртта им.
Предвид изложеното потребител на топлинна енергия се явява
ответникът в качеството му на собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е
3
възползвал от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената
топлинна енергия.
С оглед на което съдът приема, че ответникът дължи сумите от 2329.88
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 до 30.04.2020, ведно със законната лихва от 08.06.2021
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 279.96 лева за
периода от 15.09.2019 до 25.05.2021, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 23.99 лева за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020,
ведно със законната лихва от 08.06.2021 до изплащане на вземането, и
мораторна лихва в размер на 4.77 лева за периода от 01.07.2018 до
25.05.2021.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени.

По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 152.77 лева, от които 52.77 лева -
държавна такса и 100 лева –юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
102.77 лева, от които 52.77 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т,,,,”ЕАД,
ЕИК8,,ъс седалище и адрес на управление:гр.С,,,,№23Б, против И. Н. Н.,
ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,шов”№9, ет.2, ап.2, искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И. Н.
Н. дължи на „Т,,,,”ЕАД сумата от 2329.88 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 до
30.04.2020, ведно със законната лихва от 08.06.2021 до изплащане на
4
вземането, мораторна лихва в размер на 279.96 лева за периода от 15.09.2019
до 25.05.2021, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
23.99 лева за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020, ведно със законната лихва
от 08.06.2021 до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 4.77
лева за периода от 01.07.2018 до 25.05.2021.
ОСЪЖДА И. Н. Н.,ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,шов”№9, ет.2, ап.2, да
заплати на „Т,,,,”ЕАД, ЕИК8,,ъс седалище и адрес на управление:гр.С,,,,
№23Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 152.77 лева-разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА И. Н. Н.,ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,шов”№9, ет.2, ап.2, да
заплати на „Т,,,,”ЕАД, ЕИК8,,ъс седалище и адрес на управление:гр.С,,,,
№23Б, сумата от 102.77 лева- разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „Н,,,,АД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5