№ 36260
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110170899 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба на М. С. Н. с ЕГН ********** срещу ******* с
ЕИК ******.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. от
09,55 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване
на ответника да представи извлечение от сметки и погасителен план към Договор за
потребителски кредит „*********** от 27.02.2020 г., доколкото по реда на чл. 190 ГПК
съдът разполага с правомощие да задължава насрещната страна да представи документ,
който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя нарочни справки и извлечения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като не е необходимо за правилното
изясняване на делото от фактическа страна чрез използване на специални знания и умения
на вещо лице.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба от М. С. Н. с ЕГН **********, с адрес:
*********** срещу ******* с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
***********, представлявано от С.Н.Н. Я.К.Ч. и Н.М.Л., с която е предявен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за
1
потребителски кредит „*********** от 27.02.2020 г., поради противоречието му със закона,
евентуално като накърняващ добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за
потребителски кредит „*********** от 27.02.2020 г., по силата на който дружеството
кредитодател предоставило на ищцата като кредитополучател сумата от 4000 лв., при обща
месечна погасителна вноска от 190.95 лева за срок от 36 месеца, при ГПР от 49.02 %, лихвен
процент на ден от 0.11 % и ГЛП от 41 %. Предвидено било ищцата да заплати на ответното
дружество възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2800 лева, поради което месечната вноска
възлизала в размер на 296.51 лева, а общата дължима от ищцата сума по кредита възлизала
на 10672.18 лева. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не било спазено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвало ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита
и кои компоненти са включени в ГПР от 49.02 %. Счита, че уговорката за заплащане на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 3800 лева е нищожна като заобикаляща
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като същите не били включени в размера на ГПР,
предвид че по своята същност тези услуги представлявали такси за усвояване и управление
на кредита. Счита, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР от 49.02 % не
отговарял на действителният такъв, съответно посочването на по-нисък от действителния
ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. 68д, ал. 1 ЗЗП, както
и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. В тази връзка твърди, че била
поставена в невъзможност да разбере реалния размер на оскъпяване на ползвания от нея
финансов продукт. На следващо място счита, че уговорените клаузи за заплащане на
допълнителни услуги в размер на 2800 лева са нищожни като противоречащи на добрите
нрави и нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези твърдения и
останалите подробно изложени такива в исковата молба предявява настоящите искове.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът поддържа становище, че
оспорените разпоредби на процесния договор за кредит са уговорени в съответствие с
действащите правни норми и същият отговаря на формалните изисквания за действителност,
установени в ЗПК, като подробно излага съображения в тази насока. Посочва, че в чл. 4 и
чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от процесния договор за кредит и
подписани от ищцата, ясно и недвусмислено било посочено какво представлява
договореното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения
лихвен процент и как е изчислен ГПР. Поддържа, че в договора са посочени всички
необходими параметри по същия, включително какви са дължимите от ищцата суми по него
в общ размер и разбити по вид и размер. Сочи, че в процесния договор е уговорен фиксиран,
а не референтен лихвен процент, поради което в случая разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК била неприложима. Твърди, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ били
предоставени по искане на ищцата и не са били задължително условие за сключване на
договора за кредит. Поддържа, че дължимото по процесните допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия
кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва
при изчислението на ГПР. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди направените разноски.
В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит
„*********** от 27.02.2020 г. с посоченото в исковата съдържание, както и че са налице
сочените основания за неговата нищожност.
2
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи са
действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит „*********** от 27.02.2020 г. с посоченото в
исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3