Решение по дело №999/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 45416/18.04.2024г. по АНД №20/2024г. на РС – Карнобат, с което е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № BG02062023/4000/P8-504/08.11.2023г., издадено от Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), [населено място], с което на Д. К. К., [ЕГН], за нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП е наложена глоба в размер на 1800.00 лева, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

В касационната жалба са изложени възражения, според които при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на приложимата форма на изпълнителното деяние. Според касационния жалбоподател начина на описание на нарушението, съдържа съставомерните признаци на обвинителната теза и способства за безпроблемна индивидуализация на административното нарушение. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от надлежноупълномощен юрисконсулт, който не възразява по хода на делото, не сочи доказателства и поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация, Д. К. К. не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас отменил наказателно постановление № BG02062023/4000/P8-504/08.11.2023г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), [населено място], с което на Д. К. К., [ЕГН], за нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП е наложена глоба в размер на 1800.00 лева, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

За да постанови решението, съдът приел, че са нарушени императивните разпоредби на чл.42, ал.1 т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН тъй като не са посочени точно законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Посоченият порок в АУАН, състоящ се в непосочване на фактите, досежно съставомерните форми на изпълнителното деяние по административния състав, по който е наказан дееца, е определен от въззивния съд като неотстраним по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН чрез посочването им за първи път в НП или разкриването им едва на етап съдебно следствие.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 19.05.2023 г., в 16:48 часа, ППС влекач Волво ФХ 42 Т с регистрационен № [рег. номер], което попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е било засечено на по път № II-73, км. 90+258, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена дължимата пътна такса. Актът срещу жалбоподателя е съставен на 02.06.2023 г., на граничен контролнопропускателен пункт Връшка чука, при извършена проверка на пътно превозно средство. Бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че К. с управлението си на ППС, за което не е платена заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

АНО извършил формална проверка на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН, приел ги за надлежно установени и доказани, издал обжалваното НП, като основание извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Според посочената като основание за издаване на наказателното постановление разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на Тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

По силата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП "водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице".

В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но не е посочена съответна на нея е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Непосочването на правилната правна норма, която е нарушена представлява съществено процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както правилно е приел въззивния съд.

Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена нарушената норма на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Тази норма административно-наказващия орган е бил длъжен да посочи като нарушена, за да може законосъобразно и обосновано да наложи административно наказание на основание на посочената санкционна норма – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Непосочването на нарушената правна норма има за последица незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочените други правни норми, вменяващи задължение за заплащане на тол такси от водачите, собствениците и ползвателите на ППС от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не съдържат правна регламентация на фактически състав на административно нарушение, каквато регламентация се съдържа в чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Иначе казано, посочването на други правни норми, в които е посочено задължение за заплащане на тол такси, не представлява изпълнение на законовото задължение за посочване на нарушената правна норма като задължителен реквизит от акта за установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, и не може да санира порокът в издаденото наказателно постановление по начин, да се приеме, че така издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба-като неоснователна-да бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода на спора такива не му се дължат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХIX състав

Р Е Ш И.:

ОСТАВЯ В С. решение № 16 от 18.04.2024 г., постановено по АНД № 20/2024г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № BG02062023/4000/P8-504/08.11.2023г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), [населено място], с което на Д. К. К., [ЕГН], за нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП е наложена глоба в размер на 1800.00 лева, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Решението е окончателно.