МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 260090/18.06.2021 г.,
постановена по НОХД № 4091/2020г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу Г.А.С.
- роден на ***г***, български гражданин, осъждан, с начално образование,
неженен, безработен, ЕГН **********, с обвинение за това, че на 22.11.2019г. в
гр.Бургас, ул. „….” №43, от
охранителна будка, в условията на повторност в немаловажен случай, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на лица и имот-повреждане на
патрона на вратата на охранителната будка, отнел от владението на А.А.М. без
нейно съгласие чужди движими вещи, собственост на „…. ООД, а именно- 1 бр. лаптоп
марка „Асус“, модел „K50IP”, на стойност 150лв., с намерение противозаконно да
го присвои - чл.195, ал.1, т.3 и т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото
на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано от
обективна и от субективна страна.
По отношение определяне на
наказанието, прокурорът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание, към
минимума, а именно „лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, което след прилагане на чл.58а от НК да
бъде намалено с 1/3
и да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
От своя страна, защитникът на
подсъдимия, подкрепя становището на прокурора, акцентира върху добросъвестното
поведение на подзащитния на досъдебно производство, като моли Съдът да наложи
наказание, в размер на „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, което на
основание чл.58а от НК да бъде намалено 1/3 до 6 месеца и да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Подсъдимият признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума, изразява съжаление за
извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият бил осъждан
многократно за престъпления против собствеността.
На 22.11.2019г., малко след
полунощ, подсъдимият С. *** и вървял по ул. „И…“. Същият забелязал охранителна
будка, собственост на „…“ ООД, находяща се на ул. “…“ №43 и видял в нея оставен лаптоп марка „Асус“, модел “K50IP”, черен на
цвят, с лого на „…. ООД. С.
решил да влезе вътре и да открадне лаптопа. В изпълнение на тези свои
намерения, подсъдимият се приближил към вратата на посочената будка и по
неустановен по делото начин, повредил патрона на вратата, в резултат на което,
тя се отворила. Подсъдимият влязъл вътре, взел лаптопа и напуснал будката, като
подпрял вратата с камък. Прибрал се в дома си, находящ се в гр. Бургас, ул. „….“ №38 и скрил лаптопа под леглото
си.
Сутринта на 22.11.2019г.,
полицейски служители обхождали района във връзка с друг сигнал за кражба и
установили, че вратата охранителната будка е открехната и подпряна с камък, а
бравата - повредена. Уведомили за това управителката на „….“ ООД - А.А.М., която веднага
отишла на място и установила, че от охранителната будка липсва лаптоп марка
„Асус“, модел “K50IP”, собственост на „….“ ООД.
По случая било образувано
настоящото досъдебно производство. В хода му, бил установен подс. С., който с
протокол за доброволно предаване, предал процесният лаптоп.
Била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението на която, стойността на
отнетата вещ, възлизала на 150лв.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните по делото
доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното производство, в които същият изцяло признават фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл.
371, т. 2 НПК.
В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които по еднопосочен
начин потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради
което също се кредитират.
Съдът кредитира и събраните делото
писмени доказателства, както и заключенията на изготвената в хода на
досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвена, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира,
че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
С оглед на горната фактическа
обстановка, съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от
обективна и от субективна страна, че подсъдимият С. е престъплението – кражба.
Деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината –подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
Във връзка с изложеното, съдът
призна подсъдимия Г.А.С., ЕГН ********** за виновен в подигнатото от БРП
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Общ причинен съставомерен
престъпен резултат в размер на 150 лева.
За извършеното от подсъдимия престъпление,
Законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на
наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
следва да определи наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, при
условията на чл. 58а от НК.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че законодателят е предвидил долна граница на наложеното
наказание в размер на една година лишаване от свобода, съдът е определил
наказание, в минималния размер предвиден в закона – една година ЛОС, като след
редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание осем месеца „лишаване от
свобода”. На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, настоящият състав е
определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието на подсъдимия,
предвид обстоятелството, че същият до сега не е търпял ефективно наказание.
С така определеното и наложено наказание,
настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на
деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките
икономически условия в страната, свързани с безработица и стремежа към лесно
облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия и с МНО „Подписка“,
която предвид постановената присъда и наложеното ефективно наказание, потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.