Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Перник, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица
Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 109 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ -Перник срещу решение № 13/08.03.2021
г., постановено по НАХД № 117/2020 г. по описа на Районен съд - Брезник, с
което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000760/02.12.2020 г. на директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с което на "***"
ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2000 лева, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Касаторът счита
обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че районният
съд е формирал необосновани правни изводи, непочиващи на събраните по делото
доказателства. Заявява, че процесното административно нарушение е доказано по
безспорен начин. В тази насока излага аргументи в касационната жалба. Иска
отмяна на решението
на въззивния съд и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ответникът по касация
– "***" ЕООД, редовно призован за съдебното заседание, се
представлява от адв. Н.. Същият изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Перник счита жалбата за основателна и заявява, че решението на
районния съд следва да бъде отменено.
Касационната жалба е
процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като се
запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства, съобрази
доводите и становищата на страните и обсъди както наведените касационни
основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му. Решението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От
което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на всички събрани доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност. По
отношение на правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка
касационният състав на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
районния съд.
Съобразявайки така
описаната фактическа обстановка, РС - Брезник е постановил правилно решение, с
което е отменено процесното наказателно постановление поради това, че в
процесния случай не се касае за трудово правоотношение. Обоснована е
констатацията, че приложеният по делото граждански договор регламентира
еднократно изпълнение на трудови операции. Съдържащите се в него обстоятелства
не се опровергават от събраните пред районния съд гласни доказателства и
писмените в АНП. От събраните доказателства по категоричен начин се установява,
че отношенията между свидетеля Методиев
и работодателя са били уговорени като граждански и носят всички белези именно
на такива по чл.258 от ЗЗД. В тежест на АНО е да докаже констатираното в АУАН
нарушение, което в случая основателно е прието, че не е сторено.
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай установената фактическите обстоятелства
не разкрива характеристиките на непосредствено предоставяне на работна сила,
осъществявано трайно и продължително, повторяемо и нееднократно от момента на
сключването на договора до момента на извършване на проверката изпълнение на
трудово задължение. Не е налице извършване на конкретна трудова функция, при
техническа, организационна и дисциплинарна зависимост от работодателя, който
осигурява работното мястото, работното облекло, създава правилата за работата,
на които строителите са подчинени, като осигурява средствата за труд. Правилен
е изводът на районният съд, че не е установена и възмездността на труда -
работната сила да е престирана срещу уговорено възнаграждение, определено по
размер и с месечно плащането му, а е обвързано от конкретен резултат съгласно
клаузите на представения граждански договор. Ето защо обоснован е изводът, че между
страните не е съществувало трудовоправоотношение, с произтичащите от това права
и задължения, предмет на уредба от трудовоправните норми, което да обусловя
тяхното приложение, вкл. и императивната норма на чл. 62, ал.1 КТ. Поради тези
правилни съображения е прието от районния съд, че в действителност вмененото
нарушение не е осъществено от обективна страна. С поведението си "Кънев
2000 „ООД не е консумирал администартивнонаказателния състав на чл.414, ал.3,
предл.1-во от КТ, на което основание е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност.
Предвид изложеното
обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се
претендират от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 13/08.03.2021 г., постановено по НАХД № 117/2020 г. по описа на Районен съд -
Брезник.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/