РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Пазарджик, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900043 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„З.” №**,
представлявано от управителя Д.Б., чрез пълномощника адв Г.Б. (***) против
„К. Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление обл. П. общ.
С., с.Л., п.к. ***, местност У. - ***.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че на 15.04.2020 г. между ищцовото ООД, в качеството на
кредитор, и ответното „К. Ф.“ ООД, като длъжник, била сключена Спогодба
за преуреждане на падежа по предходни непогасени и изискуеми задължения
на длъжника към кредитора за доставки на торове по договори за стопанската
2018 – 2019 г. от дата 14.03.19 г. и от 08.05.19 г., както и по договори за
доставка на Препарати за растителна защита от дата 02.05.2018 г. и от дата
24.01.2018 г. в общ размер на 251 583,09 лв.
Падежа на задълженията на длъжника бил предоговорен на датата
20.06.2020 г. Задължението по спогодбата било изготвено съгласно сбора от
дължимите суми по следните фактури и дебитни известия: ДФ № *** г., ДФ
№ ***** г., по договор за препарати и дебитни известия към тях с номера ДИ
1
№ *** г. и ДИ № *** г. както и ДФ №*** г., ДФ № *** г.; по договор за
доставка на торове и дебитни известия към тях с номера ДИ №*** г., ДИ
№*** г.
Твърди се, че на 21.07.2020 г. между дружествата бил сключен
Двустранен протокол за прихващане на вземания и задължения № 117, с
който били прихванати задължения на „Б.” ООД към „К. Ф.“ ООД на
стойност 20 520 лв., съществуващи по фактура № *** г., издадена във връзка
с договор за покупка на зърно и прихванати частично срещу задължението на
„К. Ф.“ ООД по ДФ № *** г.
Твърди се, че до настоящия момент длъжникът направил няколко
частични плащания, първото от които на 31.08.2021 г. в размер на 20 000 лв.,
които били отнесени за погасяване на 4-те бр. дебитни известия към
Спогодбата и частично в размер на 72.99 лв. по ДФ № *** г. Последвали още
и погашение в размер на 40 000 лв., извършено на 03.12.2021 г., погашение в
размер на 20 000лв. от 13.12.2021г. и последното от 05.01.2022 г. - в размер на
10 000 лв., в която връзка били съставени 4 бр. Платежни документи с номера
*** от 31.08.2021 г., *** от 03.12.2021 г., **** от 13.12.2021г. и *** от
05.01.2022 г. Сочи се, че съгласно чл.6.2. от Спогодбата с изплатените суми
били погасени съответно първо разноските, след което обезщетенията по
чл.86 ЗЗД (неустойки/лихви - в посочената поредност) и последно главниците
по фактури.
Излагат се съображения, че длъжникът по процесната Спогодба не
изпълнил надлежно изискуемите задължения. Направените до този момент
плащания покривали незначителна част от вземането на кредитора, а след
проведените множество разговори други плащания от страна на длъжника не
постъпвали, нито бил постигнат консенсус за извънсъдебно решаване на
въпроса.
Пояснено е, че за обезпечение на настоящото производство пред ОС- Г.
било образувано ч.т.д. № 7/2022 г., в хода на което с Определение № 35 от
25.02.2022 г. съдът допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на
възбрана на недвижимо имущество на „К. Ф.“ ООД, като в производство били
сторени разноски в размер на 8570 лв., от които 8530 лв. възнаграждение за
един адвокат и 40 лв. - държавна такса.
Претенцията на ищеца е да се осъди ответника да заплати на ищеца
2
сумата в размер на 202 290,73 лв., от които 142 357, 28лв. - непогасена
главница съгласно Спогодба от 15.04.20 г. и сумата от 59 933,45 лв. неустойка
съгласно чл.5 от Спогодбата, ведно със законната лихва върху
претендираното вземане от предявяването на настоящия иск до пълното
изплащане на задължението.
Претендират се и разноските по делото.
Представени са писмени доказателства.
Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Ето защо процедурата по чл. 372-372 ГПК за последваща размяна на
книжа не е извършена.
След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
е постъпила молба от ответното дружество, в която се съдържа изявление от
законния му представител управителя М. Й., че прави изрично признание на
предявените искове, както по основание, така и по размер и затова и прави
искане за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г. се е явил
процесуален пълномощник на ответника адв.С., който е заявил, че подържа
направеното изявление от страна на доверителя му.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител е поискал
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на решение при признание
на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и отчете
направеното признание на иска от ответника, намира, че следва да се
приложи нормата на чл. 237 от ГПК, като съобрази мотивите си с ал. 2 на
цитираната разпоредба.
Съдът счита, че в случая са налице всички кумулативно предвидени
в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при
признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова,
предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона и на добрите нрави и с това право ответното дружество може да се
разпорежда.
С оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът е освободен
3
от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че
ищцовата претенция се уважава и решението се основава на признанието на
иска.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид уважаването на иска,
ответникът дължи на ищеца доказаните като направени по делото разноски,
както и тези в обезпечителното производство, които се дължат в съответствие
с т. 5 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и които
съгласно представения списък са в размер на 26 561,62 лева, включващи 40
лв. – заплатена държавна такса в обезпечителното производство; 8530 лева –
адвокатски хонорар; 8091,62 държавна такса в настоящето производство;
9 900 лева - адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление обл. П. общ. С., с.Л., п.к. ***, местност У. - ***, представлявано
от управителя М. Й. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.„З.” №**, представлявано от управителя Д.Б.,
сума в размер на 202 290,73 лева, от които 142 357, 28 лева - непогасена
главница съгласно Спогодба от 15.04.2020 г. и сумата от 59 933,45 лева,
представляваща неустойка съгласно чл.5 от Спогодба от 15.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху претендираното вземане от
предявяването на настоящия иск до пълното изплащане на
задължението, както и сумата 26 561,62 лева, представляваща сторени в
исковото и обезпечителното производство разноски.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4