Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Казанлък, 01.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 30.05.2012г в състав : Председател : Дориана Минчева
При секретаря Е.Д. ,като разгледа гр.д 819 по описа за 2012г и за да се произнасе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание в чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди,че подал заявление по чл.410 от ГПК ,образувано било Ч. гр.д. № 53/2012г по описа на КРС и издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за 50.37 лв главница за неплатени мобилни услуги и 25.41 лв мораторна лихва за периода от 15.02.2008г до 27.12.2011г.Ищецът придобил правото на кредитор на вземането въз основа на договор за цесия,като задължението на ответницата било включено ,заприходено и осчетоводено ,а самата тя уведомена за цесията по надлежния ред. Съгласно сключения между цедента и ответницата договор за мобилни услуги № М01505971/11.10.2007г и ОУ дължимите от потребителя такси,определени с индивидуалния договор се дължат независимо дали услугите се ползват лично от потребителя. Той дължи и неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден при неспазване на срока за заплащане на услугата. До датата на подаване на заявлението ответницата не била изпълнила задължението си.Това пораждало правния му интерес от предявяване на иска.
Моли съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането му в посочените размери,така както са описани в заповедта по чл.410 ГПК . Претендира да му бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.
Ответницата не оспорва предявения иск както по основание,така и по размер.Твърди,че не е заплащала дължимите суми,тъй като е била безработна,но вече започнала работа и ще ги изплати след като получи заплатата си.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на заповедното производство по чл. 410 ГПК в негова полза е била издадена заповед за изпълнение № 56/13.01.2012г по Ч. гр.д. № 53/2012г по описа на КРС ,с която ответницата е задължена да заплати на ищеца сумата 50.37 лв лв главница заедно със законната лихва върху нея,считано от 12.01.2012г до изплащане на вземането, 25.41 лв лихви за забава за периода от 15.11.2007г до 27.12.2011г. и 145 лв разноски.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта ,в резултат на което ищецът е предявил настоящия си установителен иск.
Не се спори от ответницата ,че е ползвала мобилни услуги съгласно сключения между нея и „Космо България Мобайл „ЕАД договор № 2370950/11.10.2007г и че е получавала фактури за претендирания период,които не е заплащала поради липса на средства.От представените 4 бр. фактури е видно,че за периода от 15.10.2007г до 15.02.2008г е следвало да заплати за ползваните услуги сума в общ размер на 50.37 лв.Не се оспорва и факта,че между „КОСМО България Мобайл” ЕАД и „СГ ГРУП” ООД на 17.09.2009г е бил сключен договор за цесия ,в който задължението на ответницата е било включено и за което тя е била уведомена от първоначалния кредитор. Така ищецът е придобил правата на мобилния оператор спрямо ответницата и е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
По силата на сключения договор за мобилни услуги всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,определени в самия договор.Когато плащането не е извършено своевременно ,потребителят дължи неустойка за забавата в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.Така за периода на забавата ответницата дължи сумата 25.41 лв обезщетение.
По делото няма събрани доказателства,че дължимите суми ответницата е заплатила в периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до настоящия момент. Напротив- тя признава изцяло задължението си по основание и размер.Съдът констатира,че при предявяване на иска ищецът не е внесъл в пълен размер дължимата държавна такса/ 100 лв за двата обективно съединени иска/ С оглед изхода на спора,дължимата за доплащане държавна такса в размер на 50 лв следва да бъде заплатена от ответницата.
С оглед на изложеното съдът намира,че предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ответницата следва да заплати на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски в настоящото производство в размер на 145 лв.
Тя следва да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на М.Х.А. ЕГН ********** *** ,че съществува вземането на „С.Г.ГРУП” ООД ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. София,бул. „България” № 111 бл. А ет.4 ап.12,представлявано от Султанка Иванова Цампарова в размер на 50.37 лв главница,в едно със законната лихва,считано от 12.01.2012г до изплащане на вземането, 25.41 лв лихви за забава за периода от 15.11.2007г до 27.12.2011г по заповед за изпълнение на парично задължение № 56/13.01.2012г,постановена по Ч. гр.д. № 53/2012г по описа на Казанлъшки районен съд.
Осъжда М.Х.А. да заплати на „С.Г.ГРУП” ООД гр. София 145 лв съдебни и деловодни разноски по настоящото производство.
Осъжда М.Х.А. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 50 лв държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила,препис от решението да се приложи към Ч. гр.д. № 53/2012г по описа на Казанлъшки районен съд.
Районен съдия: