РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Търговище, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200351 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х. М. Д. от ********* действащ чрез
процесуалния си пълномощник адв. К.П. от АК – Търговище, против
Наказателно постановление №22-1292-000479/05.04.2022г. на Началник
група в сектор „ПП“ към ОДМВР – Търговище само в частта, в която на
жалбоподателя е наложено административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец“. В жалбата се изразява
несъгласие с приетите фактически констатации и направени правни изводи в
НП като се изтъква, че жалбоподателят не е избягал от мястото на
произшествието, тъй като е оставил автомобила си на това място, а той след
като е отишъл да свърши планирана работа се е върнал след като е бил
потърсен по телефона от органите на полицията. Визира се и маловажност на
административното нарушение, за което е наложено обжалваното
административно наказание. Ето защо моли за отмяна на НП в обжалваната
му част. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния пълномощник адв. К.П.
от АК – Търговище. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
1
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, не изпраща представител
по делото и от същия не е постъпило писмено становище.
По допустимостта на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е
подадена от визираното като нарушител лице в законния срок за обжалване
на НП, намира същата за редовна и допустима.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН
с.GA №533925 от 22.03.2022г. е констатирано, че „на 22.03.2022г., в 10.45 ч. в
гр. Търговище, ул.“Васил Левски“ до №29, на паркинга водачът Х. М. Д.
управлява лек автомобил “Ауди А4 ” с рег. №****** – собственост на
ЗКПУ„Единство“ със седалище в с. Врани кон, като при движение назад не се
убеждава, че пътят зад него е свободен и с дясна част на автомобила блъска в
задна лява част паркиралия лек автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег.№
********, като реализира ПТП с материални щети. Не остава на място до
пристигане на компетентните органи на МВР“. Като нарушени законови
разпоредби са посочени чл. 40 ал.1 предл.2 ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.2 б.Б ЗДвП.
Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания нарушител,
като е записано, че последният няма възражения. От приложената по делото
АНПреписка е видно, че в рамките на 7-дневен срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН няма
депозирано писмено възражение против съставения АУАН. Въз основа на
съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №22-1292-
000479/05.04.2022г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР –
Търговище, в което са възприети изцяло и описани по идентичен начин
фактическите обстоятелства, отразени в АУАН. По така изложените факти са
приети за извършени две административни нарушения : „1/ по чл. 40 ал.1
ЗДвП – движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност
за другите участници в движението. ПТП“ и „2/ по чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП
– не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или
следствието“. В санкционната част на НП са определени следните
административни наказания: нарушението по пункт 1 е санкционирано на
основание 183 ал.2 т.11 ЗДвП с глоба в размер на 20 лева, а нарушението по
пункт 2 е санкционирано на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП с глоба в размер
2
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. За изясняване
на фактическите обстоятелства по случая в съдебно заседание са допуснати и
разпитани като свидетели актосъставителя Д.Д. и свидетеля по акта С.Н.,
които потвърждават описаните в АУАН факти.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът направи
следните правни изводи: Предмет на настоящото производство е само частта
от НП, с която е наложено административно наказание на основание чл. 175
ал.1 т.5 ЗДвП „лишаване от право да управлява МПС за 1 месец“, като със
същото е санкционирано административното нарушение по пункт 2 от НП,
квалифицирано по чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП. За да прецени
законосъобразността на НП в обжалваната му част, съдът следва да обсъди
въпросите, отнасящи се до компетентността на лицата, издали АУАН и НП,
както и въпросите относно реквизитите на тези актове, тъй като тези основни
въпроси касаят всяка част на НП.
АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта
съгласно т.1.3.2 от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи. При преглед съдържанието на АУАН съдът установи
принципно наличие на почти всички визирани в чл. 42 ЗАНН реквизити като
по отношение на второто нарушение – предмет на жалбата, съдът констатира
абсолютно несъответствие между прието описание на нарушението и
посочена нарушена законова норма. Ясно в описанието на нарушението е
посочено, че от причиненото ПТП са възникнали материални щети/наличието
на такива се потвърждава и от събраните свидетелски показания/, като във
връзка с това нарушителят не е изпълнил задължението си да остане на място
до пристигане на компетентните органи. Хипотезата на посочената като
нарушена норма на чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП гласи: „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора , да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи“. Видно от цитираната
разпоредба визираното задължение на водача да остане на мястото на
произшествието възниква при причинено ПТП, от което са пострадали хора,
т.е. налице са неимуществени вреди. Според изложените в АУАН
обстоятелства липсват пострадали хора, а са налице само материални щети.
Ето защо несъответствието между приети факти и приложена като нарушена
3
законова норма води но неправилно квалифициране на обстоятелствата по
нарушението, като това несъответствие е толкова съществено, че се равнява
на липса на посочване на нарушената законова разпоредба, т.е. на липса на
реквизит по чл. 42 ал.1 т.5 ЗАНН. Същото ограничава съществено правото на
нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен и да организира
защитата си. Ето защо е налице незаконосъобразност от гл.т. на спазване на
процесуалния закон, на съставения АУАН, която касае именно обжалваната
част от НП.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно
длъжностно лице, овластено за целта съгласно т.3.11 от Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При прегледа на
реквизитите по чл. 57 ал.1 и ал.2 ЗАНН съдът установи липса на реквизитите
по т.8 и т.9, които са относими към конкретното НП с оглед предвидените
административни наказания. Приложената санкционна норма на чл. 175 ал.1
т.5 ЗДвП предвижда кумулативните наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Регламентирането на двете различни по вид
наказания в определени минимални и максимални граници от законодателя
предпоставя правомощието на АНОрган да определи тези наказания в
конкретни размери при съобразяване на отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства и другите обстоятелства съгласно чл. 57 ал.1 т.8 ЗАНН. В
настоящия случай липсва такова обсъждане в обжалваното НП, но
определянето и на двете наказания в минималните законови размери показва,
че АНОрган е взел предвид превеса на смекчаващите обстоятелства, като това
не е довело до накърняване правата на нарушителя. Предвид наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС за 1 месец“, е следвало
АНОрган да спази изискването на чл. 57 ал.1 т.9 ЗАНН като посочи времето,
през което наказаното лице е било лишено по административен ред или
фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. В случая е бил иззет контролния талон на водача, но липсва
посочване дали и от кога лицето е било лишено фактически от правото на
управлява МПС. Подобно на АУАН, и в НП съдът констатира абсолютно
4
несъответствие между прието описание на нарушението и посочена нарушена
законова норма. И в НП ясно в описанието на нарушението е посочено, че от
причиненото ПТП са възникнали материални щети, като във връзка с това
нарушителят не е изпълнил задължението си да остане на място до
пристигане на компетентните органи. Същевременно като нарушена норма е
приета тази на чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП, която гласи: „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи“. Установеното и в НП
несъответствие между прието описание на нарушението и посочена като
нарушена законова норма е особено съществено и се равнява на липса на
реквизит по чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН, а това представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на
визирания нарушител. Това процесуално нарушение пряко касае обжалваната
част от НП. Ето защо съдът приема, че НП в обжалваната му част, отнасяща
се до нарушението по чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП, е незаконосъобразно
поради нарушения на процесуалния закон.
Въпреки че констатираните нарушения на процесуалния закон са
достатъчно основание за отмяна на НП в обжалваната му част, съдът следва
да се произнесе и по въпроса за наличие на извършено нарушение с оглед
възможността за осъществяване на касационен контрол върху приетите от
въззивната инстанция факти. От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите Д. и Н., които са еднопосочни, нетенденциозни и
съдът ги кредитира, следва, че при посещение на мястото на ПТП са заварили
и двата автомобила, участващи в ПТП, и само водача на пострадалия
автомобил, докато визираният нарушител не бил на място. Липсата му
наложила установяването му и търсене по телефон, в резултат на което
същият се появил след около 20 минути. Описаното представлява
установената от съда фактическа обстановка, която не би могла да се свърже
с нарушаването на конкретно задължение по чл. 123 ал.1 т.3 б. „а“, „б“ или
„в“ ЗДвП, доколкото са налице категорични данни за причинени
имуществени вреди, но липсват достатъчно данни, за да се приеме, че
жалбоподателят не е оказал необходимото съдействие за установяване на тези
вреди, както и липсват данни за това постигнато ли е било или не съгласие
5
между двамата водачи относно обстоятелствата, свързани с ПТП.
Категорично е, че приетата фактическа обстановка не попада в обсега на
нормата на чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП, тъй като липсват каквито е данни по
делото за неизпълнение на произтичащите от последната задължения за водач
на МПС от страна на жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че не е налице
извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП.
Предвид обвързването на съда с параметрите на искането в жалбата, то
отмяната на обжалваното НП следва да се осъществи само в частта на
наложеното на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за 1 месец“.
По отговорността за разноски – С оглед крайния изход на спора
жалбоподателят има право на разноски по делото. От страна на същия е
налице направена претенция за присъждане на сторените съдебни разноски за
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като в
приложения договор за правна защита е отразено като заплатено в брой
договореното възнаграждение в размер на 500 лева, т.е. налице са реално
направени разноски от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН
в производствата пред районния и административния съд и в касационните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и
плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена
изцяло и обжалвания акт е отменен в обжалваната му част. Съгласно чл. 143
ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая липсва направено от АНОрган на
основание чл. 63д ал.2 ЗАНН възражение за прекомерност на претендираното
като разноски адвокатско възнаграждение, поради което и съдът няма
правомощието да обсъжда въпроса за намаляване на това възнаграждение.
Ето защо ОДМВР - Търговище като разпоредител с бюджетни средства
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева.
Водим от горното съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1292-000479/05.04.2022г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР – Търговище В ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАСТ, с която на Х. М. Д. от ************ е наложено на основание чл.
175 ал.1 т.5 ЗДвП административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец“ за извършено на 22.03.2022г., в 10.45 ч. в гр.
Търговище административно нарушение по чл. 123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със
седалище в град Търговище, представлявано от директора М.М., да заплати
на Х. М. Д. от *************** ЕГН – **********, сумата в размер на 500.00
/петстотин/ лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7