№ 4450
гр. Варна, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501846 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. А. Й., ЕГН **********, срещу
Решение №1921/27.05.2024г. по гр. дело №13463/2023г. на ВРС, 30-ти състав,
в частите с които:
1/ е осъден З. А. Й., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в
полза на детето М. З. Й., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна
представителка Д. В. Ц., ЕГН**********, в размер на 425.00лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 18.10.2023г. до настъпване на
законно основание за изменението или за прекратяването на задължението, с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до пълното й изплащане;
2/ е осъден З. А. Й., ЕГН **********, да заплати на детето М. З. Й.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Д. В. Ц.,
ЕГН**********, издръжка за периода от 18.10.2022г. до 17.10.2023г. в размер
на общо 2282.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда - 18.10.2023г. до пълното й изплащане;
и като резултат е осъден въззивникът за държавни такси пред ВРС.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения на бащата
с детето и отхвърлените части от исковете за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, явно несправедливо, както и
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Обобщено
1
оплакванията се свеждат до неправилен и немотивиран анализ на събраните
по делото доказателства, довел до грешно установена фактичска обстановка и
като резултат до неправилни правни изводи по решаващите въпроси. По иска
по чл.143 от СК не е взето предвид, че детето няма никакви извънредни
нужди. От заболявания като простуда и грип боледуват всички деца на сходна
възраст, а самите заболявания не са тежки и не са хронични. Освен това
майката гледа детето при нездравословни условия (мухлясали стени и тавани)
и допринася за болестите и алергиите у детето. Поленовите алергии са със
сезонен характер и се проявяват през пролетта, без през останалото време на
годината да влияят на здравословното състояние на детето. Синът на страните
няма и дефекти в говора, за да има нужда от работа с логопед, а просто говори
„глезено“, както се отнася с него майка му. Присъдената издръжка е много
завишена съобразно обичайните нужди на детето. Освен това бащата няма
никакви редовни доходи, в България изобщо не работи, а го издържа неговия
баща, в чужбина е само за около два месеца, поради което е в невъзможност да
плаща издръжка в размер на 425лв. на месец. Поради изложеното издръжката
следва да бъде намалена до справедливия й за случая размер. По иска по
чл.149 от СК се позовава на същите доводи, както и на предходно извършвани
плащания и на редовно давана на детето издръжка в натура, с оглед на които
моли за намаляване на дълга по размер. Цялото дело счита, че съставлява
злоупотреба с права от майката. По същество моли за уважаване на жалбата в
посочените части, за съответното на това намаляване на държавните такси по
издръжките и за съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. По същество моли за потвърждаване на
решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Молбата на въззивника за допускане на комплексна
СМЕ не може да бъде уважена, доколкото е заявена под условие по преценка
на съда от фактическо естество, каквато съдът дължи с крайното си решение.
В допълнение такава КСМЕ не е била поискана от З. Й. в отговора на исковата
молба, а и в първо о.с.з. пред ВРС, при което и условията на чл.266 от ГПК не
са налице. Молбата следва да бъде оставена без уважение.
Други доказателствени искания няма заявени пред ВОС.
2
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11.11.2024г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника за допускане на
КСМЕ (под условие по преценка на съда от фактическо естество) на въпроси
във въззивната жалба.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3