Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 03.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин,
Пети състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Любка Костова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 797 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Б.Б.К., ЕГН **********
лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.С.Г., ЕГН ********** и С.С.Г.,
ЕГН ********** като майка и законен представител на С. Б. К., ЕГН **********, всички от гр.Е.
П., Софийска област, със съдебен адрес:***, пл.“Св.Н. Ч.“, №.., ет.. офис .. са
предявили иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2 от СК срещу Б.К.С., ЕГН ********** ***. Моли се
съдът да постанови решение, с което да измени размера на присъдената издръжка
определена с решение № 9 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 309/2014 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, която ответникът Б.К.С.
следва да заплаща на детето си С. Б. К. чрез нейната майка и законен
представител С.С.Г., като я увеличи от 120.00 на
200.00 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелство,
което да е основание за нейното изменение или прекратяване, както и на детето Б.Б.К. чрез
неговата майка и законен представител С.С.Г., като я
увеличи от 130.00 на 220.00 лева месечно ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на обстоятелство, което да е основание за нейното изменение. Моли се съдът да допусне предварително
изпълнение на решението на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Излагат се твърдения, че
присъдената издръжка с решението по гр.д. № 309/2014 г. по описа на Районен съд
Елин Пелин, която ответникът Б.К.С. е осъден да заплаща на децата си Савина и Б.
е крайно недостатъчна, с оглед изминалите почти 5 години от постановяване на
съдебното решение. През този период децата са израснали, поради което
техните потребности от храна, облекло,
учебници и учебни пособия са се увеличили. Необходими са и средства за
допълнителни занимания, разходи за
занимания в свободното време, като кино, почивки на море или планина, разходи за
медицинско лечение и пр., а също и с оглед променените социално-икономически
условия на живот в страната, включително и инфлационните процеси, които са довели до увеличение на цените на всички
стоки и услуги, като това неминуемо води и до увеличение на цените на всички
разходи по отглеждането и възпитанието на децата, поради което първоначално
присъдената издръжка не може да ги покрие и се явява недостатъчна.
От влизане в сила на решението
постановено по гр.д. № 309/2014 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, с което
освен присъдената издръжка, съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на децата Савина и Б.
на майката, ответникът не полага никакви грижи за тях, не ги е виждал съгласно
определения му режим на лични контакти и не плаща редовно присъдената издръжка.
Всички грижи за отглеждането и възпитанието на децата и всички средства
необходими за задоволяване на нуждите им включително и месечните такси за
ползване на мобилен телефон, интернет и консумативи за домакинството, в което децата живеят със своята майка, както и за отопление, ел.енергия, вода и други
разходи се поемат единствено от майката С.Г..
Сочи се, че Б. е на 16 години и
през учебната 2019-2020 г. ще бъде в IХ клас в
Професионална гимназия по дървообработване и строителство гр.Х., а С. е на 13
години и ще бъде в VII клас в ОУ „Св.Иван Рилски“ гр.Х.. С порастването на децата нараства и размера
на средствата, които са необходими за тяхната издръжка. Поради финансови
затруднения и най-вече поради това, че
ответникът не плаща редовно издръжката си, а също така и поради факта, че до
м.декември 2018 г. включително, майката
е изплащала задължение на ответника по образувано изпълнително дело № 25/2016
г. по описа на ЧСИ Магдалена С., тъй като имала наложен запор върху трудовото
възнаграждение, не може да си позволи да плаща месечни такси за допълнителни
занимания на децата в свободното им време, като спорт или уроци по български,
математика или чужд език.
Необходимите средства за
отглеждането и възпитанието на децата са
по-големи от собствените възможности на майката да осигурява такива, с
възнаграждението й като военнослужещ във
военно формирование 54270 гр.Пловдив където получава месечно брутно трудово
възнаграждение около 1457.00 лева.
Тъй като ответникът първоначално не
изпълнявал доброволно задължението си и не плащал дължимата от него месечна
издръжка за децата си Б. и С., било образувано изпълнително дело № 30/2016 г.
по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, а с присъда № 32/06.12.2017 г. постановена по
НОХД № 83/2017 г. по описа на РС Елин Пелин Б.С. бил признат за виновен и
осъден за това, че в периода от месец март 2016 г. до месец февруари 2017 г.
включително не е заплащал на децата си дължимата месечна издръжка. Независимо
от това ответникът продължава да не плаща дължимата издръжка за децата, поради
което пред РП Елин Пелин е образувана нова преписка № 121/2018 г.
Препис от исковата молба и
доказателствата са изпратени на ответника Б.К.С., който в срока по чл.131
от ГПК депозира писмен отговор, в който
сочи, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен относно размера на
месечните издръжки. Твърди, че майката
умишлено препятства възможността му да общува пълноценно с децата, като
това й поведение особено се засилило след като
завел през 2016 г. дело, с което искал упражняването на родителските
права по отношение на детето Б. да бъдат
предоставени на него. Под натиск на майката дъщерята С. Б. К. отказва всякакви
контакти с ответника. При посещение в
гр.Хасково ответникът се среща със сина си Б.К. в квартала, в който е жилището
им, но му е забранено да допуска
ответника в него, както и да му съобщи адреса. Въпреки забраните обаче бащата
контактува със сина си всеки ден по телефона. Когато Б. е споделял, че има
нужда от нещо, ответникът винаги му е помагал с пари или закупуване на
необходимите му дрехи, обувки и др. Ако не е изпълнявал навреме задължението си
да плаща месечната издръжка на децата си, то е било само поради финансови
затруднения. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, че изпълнително
дело № 25/2016 г. има някакво отношение
към настоящото дело. Твърди, че има
ипотечен кредит към „УниКредит Булбанк“ АД, при който
поради финансова невъзможност да го обслужва жилището, в което живеее е обявено за продан и продадено.
Съдът, след запознаване
с представения по делото доказателствен материал, намира
за установено следното от фактическа страна: Видно от представеното
удостоверение за раждане № 571046 от 22.10.2003 г. и удостоверение за раждане № 657223 от 14.06.2006 г. двете
издадени от район М., Столична община е,
че децата Б.Б.К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН ********** произхождат от родители С.С.Г. и Б.К.С..
С решение № 9/16.01.2015 г. по гр.д. № 309/2014 г. по описа на РС Елин Пелин, влязло
в сила на 14.01.2016 г. преразгледано с въззивно решение по гр.д.
224/2015 г. по описа на Софийски
окръжен съд и Определение №
440 от 11.12.2015 г. на ВКС постановено по гр.д. № 5636/2015 г., съдът е разтрогнал брака между съпрузите С.С.Г.
и Б.К.С., предоставил е упражняването на родителските права по отношение на
децата Б.Б.К. и С. Б. К. на майката и е
осъдил Б.К.С., да заплаща на децата си Б.Б.К. и С. Б. К. чрез
тяхната майка и законен представител С.С.Г. месечна
издръжка в размер на 130.00 лева за Б. и в размер на
120.00 лева за Савина.
Видно
от Удостоверение № З-1725/19.08.2019 г. издадено Военно формирование
54270 е, че С.С.Г. е получила брутно месечно възнаграждение в
периода от 01.08.2018 г. до 01.07.2019 г. в общ размер от 17487.82 лева. Представена е и заповед №
ЛС-3/31.01.2017 г., с която С.С.Г. е назначена във
Военно формирование в гр.Хасково.
От удостоверение изх. №
340/18.10.2019 г. издадено от «П.» ЕООД гр.В.е видно, че Б.К.С. е получил брутен
доход от трудово възнаграждение
за периода от месец септември
2018 г. до месец
август 2019 г. в общ размер от 7105.00 лева. От Удостоверение № 111/19.09.2019 г. издадено от ОУ «Свети Иван Рилски»
гр.Х. се установява, че С.
Б. К. е ученичка в VІІа клас
през учебната 2019/2020 г..
Представена
е служебна бележка изх. № 8/18.09.2019 г. издадена
от Професионална гимназия по дървообработване
и строителство «Цар Иван Асен ІІ» гр.Х., в която е отбелязано, че Б.Б.К. е
ученик в дневна форма на обучение в 9–Д клас на учебната 2019/2020 г..
От удостоверение издадено по изпълнително дело № 20169280403025 по описа на ЧСИ Магдалена С. ***
действие СОС се установява, че изпълнителното дело
е образувано във връзка с издаден изпълнителен лист по молба на Райфайзенбанк България ЕАД като взискател и длъжници Б.К.С. и
С.С.Г., като дългът в общ
размер от 8447,85 лева е погасен изцяло
от длъжника С.С.Г. чрез запор на трудовото
й възнаграждение.
Представен
е изпълнителен лист издаден
по ч.гр.д. №
86/2016 г. по описа на РС Елин Пелин
по реда на чл.417 от ГПК, с който
длъжниците Б.К.С. и С.С.Г. са
осъдени солидарно да заплатят на кредитора «УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК» АД сумата
от 42333,80 евро главница и 22316,80 евро лихва, разноски в размер на 2528,91 лева
разноски и държавна такса в размер на 2912,02 адвокатско възнаграждение. Представена е и покана за добровобно изпълнение по и.д. 20179270400165/2017 г. и съобщение
до С.С.Г., с което е уведомена,
че собствения й недвижим имот
– апартамент в гр. Елин Пелин
е възложен на К. М. Г. за сумата от 62000.00 лева.
Видно от протокол от открито съдебно заседание проведено на 13.09.2016 г. по гр.д. № 257/2016 г. по описа на
РС Елин Пелин е, че съдът е прекратил производството
по делото по иска на Б.К.С. срещу ответницата С.С.Г.
на основание чл.238, ал.2 от ГПК.
По
делото са представени фискални бонове, удостоверяващи закупени облекла.
От разпита
на свидетелката Ц. С. Б. – баба на ищците Б.Б.К. и С. Б. К. се установява, че
грижите за двете деца се полагат от доста години само от майката С., без тя да
получава друга помощ от някого. Б. е на 16 години, а
Савина на 13 години. Ответникът Б. не полага никакви грижи за децата си. От
време на време се вижда само с Б., но С. не я вижда, тъй като преди време като
поискал да ги вземе и децата не пожелали да тръгнат с него, той счупил вратата
на жилището и ги завел насила в с.М., като по време на пътуването вързал дъщеря
си Савина в колата, за да не може да отвори вратата и да избяга. От тогава детето
се страхува от баща си и не желае нито да го вижда нито да ходи при него.
Поради изживяния страх, се наложилото детето да
посещава психолог, за преодоляване на травмата. Свидетелката сочи, че от дъщеря
си С. знае, че ответникът не плаща издръжка на децата си. Децата са във
възраст, в която желаят да спортуват, искат да излизат понякога с приятели, да
ползват мобилни телефони и интернет, като и тези разходи се заплащат само от
майката, тъй като няма кой да й помага. Свидетелката сочи, че разходите по домакинството, в което живеят
децата с майка си, също се заплащат само и единствено от майката, която е
принудена да помага и на свидетелката, като й плаща по 100.00 лева наем за
жилището, което обитава, тъй като по вина на ответника апартамента, в който
живеели бил продаден заради кредит, който ответника бил изтеглил по време на
брака и не изплащал. Това оставило семейството без жилище, поради което и
свидетелката живее под наем и не може да помага на дъщеря си, тъй като средствата
от пенсия са минимални.
При така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи: За да бъде уважен иск с правно
основание чл.150 от СК, е необходимо да се установи трайно
изменение в обстоятелствата, съществували
при предишното определяне
на издръжката, изразяващо
се в съществено изменение на нуждите
на издържания или съществена
промяна във възможностите на задълженото
лице. Безспорно в случая е налице трайно
съществено изменение в нуждите
на децата. От определяне
на предходната издръжка са изминали почти четири години и за това време, с оглед
физическото израстване на децата са се увеличили нуждите им от храна, облекло, учебни пособия и
др.. За да бъде уважен предявеният иск по чл.150 от СК, е достатъчно наличието на една от двете алтернативно
дадени предпоставки - увеличени нужди на издържаното лице или увеличени
възможности на задълженото
лице. Съгласно разпоредбата
на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дава, като последните
се определят от доходите, имуществото
и квалификацията на задълженото
лице. Такъв е разглеждания
казус, в който дължимата понастоящем на 13-годишната
С. и 16-годишния Б. месечна издръжка
е в размер съответно на 120.00 лева и 130.00 лева, определени през 2016 г., при значително по-различна икономическа обстановка в страната,
при по-ниска възраст и по-малки нужди на двете деца. Безспорно се установи по делото, че двете деца понастоящем са ученици, а това значително и съществено увеличава месечните им разходи и нужди. Долната граница на размера на издръжката
е определен нормативно – чл.142, ал.1 от СК, но
не може да
бъде по-малък от минимума, предвиден
в нормата на чл.142, ал.2 от
СК, т.е една
четвърт от размера на минималната
работна заплата за 2020 г. и се равнява
на 152,50 лева /1/4 от 610.00 лева/.
Установи се, че през последната една година майката е получавала средно месечно брутно възнаграждение в размер около 1457,31 лева, а бащата в размер на 592,08 лева. Изложеното налага
извода, че макар и да получава
по-голямо възнаграждение от
ответника, възможностите на
майката за посрещане нуждите на двете деца от храна, облекло,
отопление, образование и др., очевидно среща
затруднения, тъй като получавания от нея доход следва да обслужва освен нуждите на тричленното й семейство, тъй като и двете родени
от брака деца живеят при нея след прекратяване на
брака между съпрузите, също
така да отделя средства за издръжка на своята майка за заплащане на наем на жилище, тъй като семейното жилище е продадено поради неизплатени дългове на ответника, изтеглени по време на
брака, които са покрити от страна на С.С.Г., в качеството
на негова съпруга. По делото не се установи ответникът Б.К.С.
да полага грижи за друг член от семейството
си освен за самия себе си. Изложеното обуславя извод, че доходите на майката
С. макар да надвишават повече от два пъти тези на ответника, в действителност разделени на тричленното й семейство плюс необходимите
средства, които следва да отделя, за да помага на своята майка са много по-ниски от получаваните от ответника, който използва възнаграждението си единствено и само за собствени нужди. Като взе
предвид гореизложеното и
след преценка на материалните
възможности на родителите, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на децата Б. и С. с оглед правилното им отглеждане, възпитание, физическо и духовно развитие, бащата
съобразно неговите възможности следва да заплаща сумата от 200.00 лева за детето Савина и 220.00 лева за детето
Б., а останалата част от издръжката
да е в тежест на майката,
ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата и заплащане на всички разходи
в домакинството, като ток, вода, отопление, интернет услуги и телефони. Ето защо издръжка в размер на 200.00 лева месечно за детето Савина и
в размер на 220.00 лева за детето Б., който е във възраст близка до
пълнолетието не надвишава драстично минималния предвиден
в закона размер от 152,50 лева,
като съдът приема, че увеличените издръжки са размер посилен за
ответника, който е в трудоспособна възраст и следва да реализира
доходи, достатъчни за осигуряване както на собственото
си съществуване, така и на лицата,
към които има задължения за издръжка. В този смисъл,
съдът не толерира възражението на ответника, че получаваните от него трудови
доходи са в минимален размер, има задължения към банкови институции и няма
жилище, поради което няма финансова възможност да заплаща по-голяма издръжка за
децата си, тъй като изразът “възможност“ на родителя, да заплаща издръжка, употребен в
чл.143 от
Семейния кодекс, включва неговата възраст, доходите,
имуществото, квалификацията и пр. на задълженото
лице, поради което съдът не
следва да съобрази и вземе предвид възраженията, отнасящи се до
задължението му за погасяване на
потребителски кредит и размера на
получаваното възнаграждение. Обстоятелството, че ответникът има
финансови задължения към банкови институции,
са ирелевантни за настоящия правен
спор и за задължението му за издръжка на
непълнолетните му деца, тъй
като задължението за издръжка към
непълнолетни низходящи се ползва с привилегия. Наличието
на облигационни задължения на родителя
към банкови институции за погасяване
на вноски по договор за
кредит, както и финансовите му проблеми които се твърди, че има не го освобождава от задължението му за заплащане на
месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца и не следва да
се взема предвид при преценка
на материалните му възможности. Поетите от родителите облигационни
или други задължения
не могат да се противопоставят
на задълженията им за издръжка
на ненавършилите пълнолетие техни деца, които са
безусловни. Родителите следва да съобразят
намирането на работно място с адекватно трудово възнаграждение, което да им
позволява да подсигурят дължимата издръжката на своите деца, а
издръжка се дължи дори и да срещат известни материални затруднения при заплащането й, но във всички случаи са длъжни да дадат приоритет
на нуждите на ненавършилите пълнолетие деца, защото родителите имат не само
правно, но и нравствено и морално задължение да
издържат своите деца, по начин, който би им осигурил необходимото физическо и
духовно развитие.
В този смисъл техните затруднения не следва да
се поемат и да са за сметка на децата.
По тези
съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.150
от Семейния кодекс за изменяне
размера на присъдената издръжка
е основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен
размер, като издръжките бъдат увеличени от 120.00 лева на
200.00 лева за детето С.и
от 130.00 лева на 220.00 лева за детето Б., считано
от датата на предявяване на иска – 01.10.2019 г. до настъпване на основания за изменяне
или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Съгласно нормата на чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК,
ответникът Б.К.С. *** държавна
такса от 501,75 лева, дължима върху
увеличеното по
размер задължение за издръжка.
Съгласно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
Б.К.С. следва да заплати на ищцовата
страна сторените по делото
разноски в размер на 400.00 лева съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В изпълнение
нормата на чл.242, ал.1 от ГПК, съдът
следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно увеличената по размер издръжка. Мотивиран от изложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима на детето Б.Б.К.,
ЕГН ********** определена със
съдебно решение № 9 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 309/2014 г. по описа на Районен съд Елин Пелин влязло
в сила на 14.01.2016 г., като я увеличава
от 130.00 лева /сто и тридесет лева/ на 220.00 лева /двеста и двадесет лева/ и
ОСЪЖДА Б.К.С., ЕГН ********** *** да заплаща
на сина си Б.Б.К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.С.Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 220.00 (двеста и двадесет) лева, считано от 01.10.2019
год. до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски.
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима на детето С. Б. К., ЕГН ********** определена със съдебно решение № 9 от 16.01.2015 г. по гр.д. №
309/2014 г. по описа на Районен съд Елин Пелин влязло
в сила на 14.01.2016 г., като я увеличава
от 120.00 лева /сто и двадесет лева/ на 200.00 лева /двеста лева/ и
ОСЪЖДА Б.К.С., ЕГН ********** *** да заплаща
на дъщеря си С. Б. К., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител С.С.Г.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 01.10.2019 год.
до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно
увеличената месечна издръжка.
ОСЪЖДА Б.К.С., ЕГН ********** да заплати на С.С.Г.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, пл.“Св.Н.Ч.“,
№… ет… офис ..чрез адв.К. сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Б.К.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса в
размер от 501.75 лева (петстотин и един лева и седемдесет
и пет стотинки). Решението може да бъде обжалвано
по въззивен ред
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: