№ 1764
гр. София, 08.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110161455 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от „/ФИРМА/“ ООД със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. П. за посочените в заявлението парични
суми, с произход непогасени задължения по сключен договор за паричен заем. Сред
претендираните в заявлението вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в
размер на 260.85 лв. за периода от 29.07.2020 г. до 30.12.2020 г., както и неустойка за забава
във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 163 лв., начислена
еднократно на 01.12.2020 г.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за наличието на
положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за наличието на пречки по чл. 411, ал.
2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Вземането за неустойка се основава на твърдения за уговорена такава, ако
кредитополучателят не предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката –
обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. Така предвидената в чл. 8 от договора за паричен заем
неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с
договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно от
това, от уговореното следва, че неустойка би се дължала и в случай, че потребителят
редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така уговорената неустойка с добрите
нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на
кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент
от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че неустойка за
непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да бъде
отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че и сумата от 163 лв. – неустойка за забава във връзка с разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията, начислена еднократно на 01.12.2020 г. в размер на
25% от главницата, не се дължи. Предвид потребителския характер на договора за кредит
(чл. 9 ЗПК), длъжникът – потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и
1
такива, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл. 10а, ал.
2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и
връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни
услуги например са издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл е
решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с решение № 345 от
9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.
Доколкото разходите за извънсъдебно събиране на вземания са свързани с управлението
на кредита и съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат, то на същото основание не се дължи
и неустойка, свързана с такива разходи по повод забава в плащането на задълженията за
главница и договорна лихва по договора. При това положение съдът приема, че
претендираното вземане за неустойка за забава във връзка с разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията в размер на 163 лв., начислена еднократно на 01.12.2020 г. не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „/ФИРМА/“ ООД срещу П. Д. П. В ЧАСТТА на претенцията за договорна
неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем, поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в размер на 260.85
лв. за периода от 29.07.2020 г. до 30.12.2020 г., както и в частта на претенцията за неустойка
за забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 163 лв.,
начислена еднократно на 01.12.2020 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2