02.03.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1121 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от Р.Д.Х. ***
против Заповед №1970з-1296/26.11.2020г. на Началник на РУ Хасково при ОД МВР Хасково
за налагане на дисциплинарно наказание писмено предупреждение на държавен
служител в МВР срок от 3 месеца. Оспорената заповед била незаконосъобразна, тъй
като били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона,
като наложеното наказание било явно несправедливо. Не било посочено
дисциплинарното производство въз основа на коя заповед и от кого било
образувано. Не било посочено и дали била изготвена обобщена справка за
извършената проверка, изискуема по чл.207, ал.7 от ЗМВР, както и не били
обсъдени дадените обяснения, а и на какви доказателства се издава оспорената
заповед. Самата комисия заявила, че нарушението било маловажно, не били
настъпили вредни последици и отклонението било незначително. Бил разпределен на
15.09.2020г. да осигурява безопасността
на обществения ред и разпоредените противоепидемични мерки при провеждане на
тържество в двора на ОУ Св.Климент Охридски за времето от 08,00ч. до 10,00ч.
Към 9,00ч. провел разговор със заместник-директора, която заявила, че
присъствието му не било необходимо, а малко по-късно и му прилошало, като
трябвало да посети тоалетна. Достъпът до училището бил ограничен от струпаните
родители и деца и той отишъл за по-голяма бързина до своя дом, който бил в
близост, като отсъствието му било не по-малко от 15 минути. При престоя в двора
видял колегите си С. и С.. Действията му не нарушавали изискуемите норми и
посочил това в своите обяснения. Понастоящем не бил запознат с доказателствения
материал по преписката и счита, че именно с оглед на всички събрани
доказателства следва да бъде извършена обективна преценка, която да мотивира
законосъобразно дали е извършил дисциплинарно нарушение и дали то е
малозначително. В оспорената заповед не било посочено дата и номер на СПО, а
също и в кое населено място се намира училището. При проверка изпълнението на
поставената задача жалбоподателят не бил открит в 9,30 в района на училището.
След проведен разговор по телефона с проверяващите Ч. и К. жалбоподателят се
явил в 9,45ч., като останал в района на училището до 10,10ч. От установеното
бил направен извод, че нарушил служебната дисциплина, като нарушението се
изразявало в това, че не осигурил обществения ред и спазване на разпоредените
противоепидемични мерки, като не изпълнил разпоредените конкретни задачи,
посочени в СПО рег.№1970з-31781/10.09.2020г., представляващо нарушение на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения. Сочи, че
повечето реквизити на оспорената заповед липсвали или не отговаряли на
действителността си и били допуснати съществени нарушения на чл.210, ал.1 от ЗМВР – изобщо не било посочено мястото, времето, обстоятелствата, при които
било извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа
на които било установено. Отсъствието не било установено по категоричен начин, не
били взети предвид обстоятелствата, които го породили, не били посочени
конкретните задачи в утвърдения план за СПО, в какво се изразяват и какви
последствия са настъпили. Посоченото не било част от изпълнителното деяние на
чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност. Имало
неяснота за вменяваната небрежност и какво точно било извършено като нарушение,
като отсъствал 15 минути по физиологични причини. Подчертава се, че отсъствието
било поради здравословен проблем. Отклонението било незначително. Самото
отсъствие не било доказано за какъв период е, но не се отрича проведения
телефонен разговор и връщането в 9,45ч. Липсвало описание на обстоятелствата и
формата на вина, а тя не била без значение, тъй като наказуемо било единствено
деянието по небрежност. Имало съществено противоречие между словесното и
цифровото изписване на законовата разпоредба. Мотивите били бланкетни и била
налице празнота, която не можело и не следвало да бъде попълнена по
тълкувателен път. Изводът за цялостното поведение бил много неясен и обобщаващ,
не било написано до какъв извод достигнала комисията след обсъждане на
кадровата справка. В обстоятелствената част било посочено, че извършването на
нарушението било установено от справка рег.№1970р-4036/13.11.2020г., а с това
не се изпълнявало изискването на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Липсата на яснота по
фактическата обстановка говорело за необоснованост на заповедта. Никъде не било
посочено изпълнение на органа на задължението по чл.206, ал.1 от ЗМВР, а били
приети писмени обяснения без конкретна дата. Заповедта не била съобразена с
целта на закона, не били взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието
тежестта на нарушението и последиците от него, формата на вина и цялостното
поведение. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен
оспорения акт, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски
/искане в писмено становище от 28.01.21г./.
Ответникът по жалбата – Началник РУ
Хасково, ОД МВР Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Докладна записка
рег.№1970р-32147/15.09.2020г. до Началник РУ Хасково относно извършена проверка
на служители на гр.ТП по време на провеждащо се СПО във връзка с откриване на
новата учебна година 2020/2021г. съгласно разпореждане №272р-20224/08.09.2020г.
по описа на ОД МВР Хасково и Заповед №1970з-912/09.09.2020г. бил изготвен и
утвърден план за СПО с рег.№1970з-31781/10.09.2020г. по описа на РУ Хасково за
охрана на обществения ред в учебните заведения на територията на РУ Хасково.
Съгласно този план, приложен по делото като доказателство – л.34-37 от делото,
за времето от 08,00ч. до 10,00ч. на 15.09.2020г. в района на ОУ Св.Климент
Охридски, Х., ул.*** бил определен да опазва
обществения ред в училището ПИ Р.Х.. На същата дата , около 9,30ч. била
извършена проверка относно поставените задачи и се установило, че двора на
училището имало множество граждани, а част от тях и извън двора и на самата
улица. Определеният служител не бил установен. При проведен разговор по
телефона с проверяващите Х. заявил, че бил тръгнал към РУ Хасково понеже провел
разговор с директора на училището, която заявила, че неговото присъствие не
било необходимо в района на училището. Около 9,45ч. Х. се явил пред входа на
училището, като дошъл пеша от бул.България.
Съгласно представения план, п.ІV и п.VІ, е определено място и
време за изпълнение /учебните заведения на територията, обслужвана от РУ
Хасково, за времето от 08,00ч. до 10,30ч. на 15.09.2020г./ и разстановка на
силите и средствата /ОУ Св.Кл.Охридски – ПИ Р.Х./.
Във връзка с докладната записка Началник
РУ Хасково, ОД МВР Хасково, нарежда със Заповед №1970з-942/15.09.2020г. проверка
за наличие на данни за дисциплинарно нарушение от страна на Х., като е
определен съставът на комисията и срок за изготвяне на писмената справка – 15.10.2020г.
Видно от отбелязване върху самата заповед жалбоподателят е запознат с нея на
15.09.2020г. . Със Заповед №1970з-1084/12.10.2020г. е удължен срока на
проверката до 15.11.2020г. Проверката е завършила със Справка рег.№1970з-40369/13.11.2020г.,
която след като се запознава с докладната записка, утвърдения план за СПО,
както и приобщава като доказателства по делото заповедта за провеждане на СПО,
плана за СПО, графика за дежурства, кадрова справка за Х. и писмени сведения от
Я., С., А., С., Ч. – всички служители в РУ Хасково, и от зам.директор на
училището П., както и обясненията от самия Х., счита, че е установено по
безспорен начин извършено нарушение от Х., който напуснал района на училището
без да уведоми прекия си ръководител или ОДЧ РУ Хасково и за времето от 09,00ч.
до 09,45ч. не е осигурил опазването на обществения ред и спазването на
противоепидемичните мерки. След като обсъжда обясненията на служителя, в които
той сочи като причина за напускането на района разговор с зам.директора към
9,00ч. и свое здравословно състояние, както и обясненията на проверяващите за
направен обход, при който не бил установен инсп.Х. в района, поради което и
провели телефонен разговор с последния, комисията установили фактическата
обстановка. При пълното ѝ изясняване те обсъдили и обясненията на други
служители на РУ Хасково, които били там по лични причини, а също и обясненията
на зам.директора, която действително се видяла между 9,00ч и 9,30ч. с инсп.Х..
Установен бил и служителят, който отговарял за безопасното преминаване по
пешеходната пътека – мл.инсп.С., който не посочва кога е видял Х., но сочи, че
е след като се видял с проверяващите. Направен е извод за нарушение на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР, което се явявало и дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР. При събраните достатъчно доказателства за извършено
нарушение комисията предлага на инспектор Х. да му бъде наложено дисциплинарно
наказание Писмено предупреждение за срок от три месеца. В констатациите си комисията изрично отбелязва, че на служителя досега не
са налагани други дисциплинарни наказания и не са установявани пропуски.
Видно от Покана рег.№1970р-41818/24.11.2020г.
жалбоподателят е запознат с обобщена справка и възможността за даване на
допълнителни обяснения или възражения. Въпреки предоставения срок служителят не
се е възползвал от правото се да даде допълнителни обяснения – Протокол от 26.11.2020г.,
но всички материали са представени за запознаване – Протокол от 24.11.2020г.,
л.28 от делото.
С оспорената Заповед №1970з-1296/26.11.2020г.,
издадена от Началник РУ Хасково, ОД МВР Хасково, на инспектор Х. е наложено
дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок от 3 месеца на основание чл.194, ал.1 и ал.2, т.2, и
чл.199, ал.1, т.3, пр.1 и чл.204, т.4 от ЗМВР. От фактическа страна заповедта
се основава на обстоятелството, че със Справка рег.№1970р-40369/13.11.2020г. РУ
Хасково, е констатирано нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
това, за времето от 09.00ч. до 9.45ч. на 15.09.2020г. не е осигурил опазването
на обществения ред и спазване на разпоредените противоепидемични мерки с цел
ограничаване разпространението на Ковид 19 по време на провеждащо се тържество
в двора на учебно заведение в района на СУ Св.Кл.Охридски с посочени конкретни
задачи в утвърдения план за СПО с рег.№1970р-31781/10.09.2020г. на Началник РУ
Хасково – нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Така с действията си инспектор Х.
виновно нарушил служебната дисциплина и извършил нарушение по чл.194, ал.2, т.2
от ЗМВР, за което следвало да бъде наказан за неизпълнение на служебните си
задължения, а именно: не е изпълнил разпоредените конкретни задачи, посочени в
план за СПО с рег.№1970р-31781/10.09.2020г. на Началник РУ Хасково, като така
допуснал небрежност в служебната дейност по смисъла на чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.11.2020г.
По делото са представени обсъдените
обяснения от гл.инсп.Ч., В. А., мл.инсп.И. С., Р. С., А. П., както и дадени
обяснения от жалбоподателя на 11.11.2020г. – л.38-45. В последните Х. не
отрича, че е напуснал района на училището, като сочи за това здравословни
причини. Не се отрича и че е установено напускането от проверяващите, но сочи,
че имал намерение - след като се почувства добре, да звъни на началника си и да
му съобщи за случая, но бил изпреварен.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената Заповед №1970з-1296/26.11.2020г.
е издадена от Началник РУ Хасково при ОД МВР Хасково - материално компетентния
дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, съобразно която разпоредба наказанията
се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни
длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1–3. Издателят на заповедта
– Началник РУ Хасково, е оправомощен да налага дисциплинарни наказания, тъй
като ръководна длъжност, което е видно от таблицата към Класификатор на
длъжностите в МВР, утвърден със Заповед №8121з-140 от 24.01.2017г. на Министъра на
вътрешните работи.
При издаването на заповедта не е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Процесната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма, като в нея са посочени всички реквизити.
Спазени са срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който
предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Датата на извършване на нарушението следва да бъде изрично посочена като момент,
в който е осъществено деянието, описано като нарушение.
Ответникът е изложил конкретни мотиви относно
извършената преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение
на служителя, при определяне на вида и размера на наказанието. Действително
няма изрично посочване на формата на вина, която дисциплинарният орган е
установил и приема, но дори неправилното определяне на формата на вина не влече
след себе си отмяна на оспорената заповед. В случая и доколкото органът е отчел
правилно тежестта на нарушението и тъй като е наложил най-малкия предвиден срок
за съответното наказание, то няма допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила. Изискването за излагане на конкретни
мотиви, а именно: защо е наложено дадено наказание, е приложимо при всички
случаи на реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР. Точно и
обосновано е прието, че поведението на служителя покрива признаците на
фактическия състав на разпоредбата. В оспорената заповед е посочено мястото на
нарушение, тъй като е описано, че при обход на района на СУ Климент Охридски,
гр.Х., ул.***, инсп.Х. не е открит в
определеното съобразно утвърдения план за СПО време. Обстоятелството, че в
началния абзац на заповедта не е посочено, че училището се намира в Хасково, не
само не е спорно, но и се установява по категоричен начин от събраните
доказателства по делото – плана, обясненията, а и в самата заповед, в следващия
абзац, при обстоятелственото описание се посочва града и адреса на училището. В
този смисъл съдът счита, че възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения, свързани с липса на посочване на форма на вината и непосочване на
място на нарушението, са неоснователни.
По делото няма спор между страните за
фактите – служителят е наказан на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с
чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения,
изразяващо се в допусната небрежност в служебната дейност, като е посочено, че не е открит за установен период
/между 09.00ч. – 09.45ч. на 15.09.2020г./, когато е бил определен да опазва
обществения ред съобразно разпоредени конкретни задачи, посочени в план за СПО,
но се е върнал в района, а така само за определения времеви отрязък не е
осигурил опазването на обществения ред, т.е. установено е виновно неизпълнение
на служебните задължения и наличие на небрежност при изпълнение на задачите. Доколкото
в жалбата са изложени доводи, че не бил правилно определен времевия отрязък, то
следва да се има предвид, че от събраните доказателства действително се
установява, че обхода на проверяващите е към 9,30ч., но самият жалбоподател
сочи в своите обяснения, че след като разговарял с П. в 9,00ч. се почувствал не
добре и за да отиде до дома си това му отнело 15-20 минути, като едва след това
му се обадил прекият му ръководител, т.е. отсъствието е от около 9,00ч., тъй
като проверяващите били там към 9,30ч., а безспорно той се е върнал до
училището в 9,45ч.
На следващо място съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са
налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически
факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта
нарушение на служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната
дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на инспектор Х. е
квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на
служебните задължения, като нормата на чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР сочи основанието за налагане на
дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за деяние, изразяващото се в небрежност, допусната при изпълнение на
служебната дейност. Вмененото на дисциплинарнонаказаното лице нарушение на
служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР от правна страна е обосновано с временно
отсъствие от района, в който е определено да се осигури опазването на обществения
ред, предвид на което не е осъществено в този отрязък от време разпоредени
конкретни задачи по СПО. При безспорно установеното, че инсп.Х. е отсъствал за
времевия отрязък, установен от дисциплинарния орган, като не е бил и уведомил
за това ръководителя си, нито ОД ОДЧ РУ Хасково /въпреки определената тактика
на действие в п.VІІ, т.4 – по време на
провеждането на СПО да се поддържа постоянна мобилна връзка с ОД ОДЧ/, то
описаното деяние съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Отсъствието не се отрича, като в случая дори то и да е било
по-кратко, както и дори да са били различни причините за отсъствие, то не се
променя извода за допуснато нарушение. Обективно установеното отсъствие влече
със себе си неосигуряване на опазването на обществения ред и спазването на разпоредените
противоепидемични мерки, за което са били дадени конкретните задачи в
съответния план, което отново не е спорен момент. Колкото до изложеното в
жалбата, че плана за СПО не е индивидуализиран, а също и че жалбоподателят не
бил запознат събраното в преписката, съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като в самата заповед неколкократно се посочва рег.№ на план
за СПО, а и той е представен в преписката, а за запознаването със събраните
доказателства има съставен изричен протокол, подписан от самия
жалбоподател. При определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция дисциплинарният орган сочи, че
приема нарушението като маловажно и че при това нарушение отклоненията от
изискванията е незначително, но това като се има предвид, че касае нарушение по
чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, не може да обоснове извод за неправилно определяне
на наказанието, тъй като самото неизпълнение се изразява в допусната небрежност
и за същото нарушение изрично е предвидено наказание писмено предупреждение, а
не мъмрене. Определено като маловажно и с оглед на отклоненията от изискванията
има определящо значение при решението на дисциплинарния орган какъв да бъде
размерът на срока, за който се налага наказанието. С оглед на това приетото от
органа изпълнително деяние е доказано по отношение на деянието, с което се
твърди, че е извършено нарушение.
На последно място, съдът счита, оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание
да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено
от служителя.
В този смисъл съдът намира, че са жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Х. ***
против Заповед №1970з-1296/26.11.2020г. на Началник на РУ Хасково при ОД МВР
Хасково за налагане на дисциплинарно наказание писмено предупреждение на
държавен служител в МВР срок от 3 месеца
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: