Определение по дело №692/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 ноември 2023 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20237040700692
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.Бургас, № 3011 / 23.11.2023г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в състав:

 

                СЪДИЯ:   Лилия Александрова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело номер 692 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Н.В.Ц. *** против първо РУ МВР Бургас с искане съдът, по реда на ЗОДОВ, да го задължи публично да се извини на ищеца, защото се отнасят с него като с престъпник и от това той твърди, че търпи вреди. В края на исковата молба ищецът е поискал публично извинение и от ОДМВР Бургас.

С разпореждане № 2278 от 26.05.2023г. съдът остави исковата молба без движение с подробни указания ищецът да изправи нередовности, конкретно посочени в разпореждането, а именно в едноседмичен срок от получаване на съобщението 1) изрично да посочи ответника, като се съобрази с изискванията на чл.205 АПК; като съдът указа на ищеца, че районните управления на МВР нямат правосубектност, такава има ОДМВР; 2) да посочи кои действия или бездействия, на коя администрация счита за незаконосъобразни; респ. от кой административен акт твърди, че произтичат за него вреди; 3) ако твърдените вреди произтичат от административен акт, да посочи дали този акт е бил отменен по съдебен ред; 4) да посочи какви вреди твърди, че е претърпял, като ги опише; ако претендира неимуществени вреди – освен описанието им, да посочи и период, през който твърди, че е търпял тези вреди; 5) да конкретизира пепитума на иска във връзка с горните указания, като посочи изрично размерът на обезщетението и за какви вреди го претендира (имуществени или неимуществени), през кой период счита, че е търпял вредите, от кои незаконосъобразни действия или бездействия или незаконосъобразен административен акт произтичат вредите и кой е ответникът, който иска да осъди; Съдът указа на ищеца, че по реда на ЗОДОВ се претендират само обезщетения (в пари) за претърпени вреди (имуществени и неимуществени). Размерът на исканото обезщетение следва да е част от петитума. В този смисъл „публичното извинение“ не е вид обезщетение по ЗОДОВ; 6) да представи доказателство за платена д.т. в размер на 10,00 лева по сметка на Административен съд Бургас; ако желае да бъде освободен от заплащане на д.т. и разноски, и/или да ползва правна помощ по реда на Закона за правната помощ следва да го заяви изрично и да посочи причината (заболяване и/или липса на доходи и др.) и да представи доказателство за това; 7) да представи копие от исковата молба, ведно с приложенията, за ответната страна.

Съобщението с препис от разпореждането за без движение е връчено лично на ищеца на 07.06.2023 г.

По делото е постъпило неподписано писмено волеизявление наречено „нарочна молба“ (вх.№6059/12.06.2023г.), в което се иска отвод на съда със съмнения за безпристрастността му и твърдения, че съдебният състав не изпълнява конкретно определение на ВАС постановено по друго дело. Съдържа се още и изявление, че ищецът не дължи държавна такса, въпреки, че не е освободен. Няма изпълнение на нито едно от указанията в разпореждането за без движение.

І. По искането за отвод на съда.

Ищецът не е изложил конкретни съображения с изключение на цитираното определение № 10290/11.10.2021г. постановено по дело № 9809/2021г. на ВАС. Това определение не е постановено по настоящото дело, нито е задължително за съда. В него е изложено тълкуване на нормата на чл.5, б. „о“ от Закона за държавните такси (ЗДТ), което не се споделя от настоящия съдебен състав, както и от по-голямата част от съдебната практика постановена по приложението на тази разпоредба. Независимо от това съществуването на посоченото определение по никакъв начин не влияе на безпристрастността на съда. Не са налице и обстоятелствата по чл.22, ал.1, т.1-5 от ГПК вкл. За това съдът счита, че отсъстват причини за отвод, поради което искането в тази част следва да бъде отхвърлено.

ІІ. По редовността на исковата молба.

До настоящия момент не е изпълнено нито едно от указанията на съда за изправяне на нередовностите на исковата молба.

Специално внимание следва да се обърне на задължението за заплащане на държавна такса. В конкретния случай няма доказателства, но на всички съдебни състави от Административен съд Бургас е известно, че конкретният ищец счита, че не дължи заплащането на държавна такса, на основание чл.5, б. „о“ от ЗДТ, тъй като притежава решение на ТЕЛК за намалена работоспособност.

Съгласно разпоредбата на чл.5, б.„о“ от ЗДТ от заплащане на държавни такси се освобождават лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.

Анализът на нормата води до извода, че намалената трудоспособност, за която твърди касаторът, сама по себе си не го освобождава от задължението за заплащане на държавна такса за съдебно производство. Посочената от касатора разпоредба на чл.5, б.„о“ от ЗДТ не намира приложение в настоящия случай, тъй като съгласно нея от заплащане на държавна такса са освободени описаните категории лица, но не във всички случаи, когато се дължи заплащане на държавна такса, а в изрично посочени хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия (определение № 9874 от 18.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2023 г., определение № 1033 от 31.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 813/2023 г.; определение №3/15.01.2020г. по гр.д. №4614/2018г. на ВКС, определение №84/22.05.2020г. по ч.гр.д. №943/2020г. на ВКС).

За това процесния касатор дължи заплащането на д.т. на общо основание, освен във случаите на чл.83, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, но съдът не е сезиран с такова искане, въпреки, че в разпореждането, с което остави исковата молба без движение се съдържат указания в тази насока.

Съдът намира, че са налице условията на АПК за връщане на исковата молба и прекратяване на съдебното производство по адм.дело №692/2023г. поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в срок, което е процесуална пречка за продължаване на съдопроизводството по делото.

Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК вр. чл.129, ал.3, вр. чл.127, ал.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и чл.128, т.2 и т.3 от ГПК, Административен съд – Бургас, VІ състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането за отвод на съдебния състав.

ВРЪЩА искова молба на Н.В.Ц. *** против първо РУ МВР Бургас с искане съдът, по реда на ЗОДОВ, да го задължи публично да се извини на ищеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№692/2023г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България с 7 дневен срок от съобщаването.

 

 

 

Съдия: