РЕШЕНИЕ
№ 9862
гр. София, 06.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110104131 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична
община, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 209,09 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вредите, нанесени върху л.а.
„Ауди А4“, с рег. № 191М216 от ПТП, настъпило на 27.05.2019 г. в гр. София поради
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Сребърна“, ведно със
законната лихва от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2021 г. по ч.гр.д.
64403/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че на 27.05.2019 г., около 17:00 часа в гр. София, водачът Р. ИЛ. Р. на
л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № 191М216 движейки се по ул. „Сребърна“ до № 14
попада в необозначена и необезопасена неравност – дупка на пътното платно като реализира
ПТП. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1747935 от 27.05.2019 г.
Излага, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество е
била образувана щета № 0000-1261-19-203094 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
полица № 93001910033032 със срок на валидност от 08.05.2019 г. до 07.05.2020 г. При
извършен оглед на лекия автомобил са били констатирани увреждания по предна лява гума.
С оглед установените щети и на база опис, експертиза и оценка, било определено
обезщетение в размер на 209,09 лева. Сочи, сумата е изплатена на собственика на
увреденото МПС – „Планет Ауто Груп“ ООД с преводно нареждане за кредитен превод от
11.12.2020 г. ПТП-то се осъществило на територията на Столична община, като се излага, че
съгласно § 1, т.1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението на пътищата от
17.01.2001 г. „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява
пътя. Сочи, че съгласно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на закона преминават в
собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Излага, че
1
според чл. 11, ал. 1 от ЗОС, имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. С оглед описаното твърди, че задължение да осигури непрекъснато, безопасно и
удобно движение, както и да го поддържа, има Столична община. Сочи, че с изплатеното
обезщетение ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата и е придобило право на регрес срещу ответника. При тези
твърдения, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявения иск се оспорва. Сочи се, че процесното увреждане не представлява покрит
застрахователен риск. Оспорва механизма на ПТП. Излага, че липсват доказателства
процесното МПС да е преминало през твърдяната дупка, както и че мястото на ПТП е
посетено от служител на отдел „Пътна полиция“ към СДВР след настъпване на увреждането
и в тази връзка сочи, че протоколът е доказателство само за установените от или в
присъствието на автоконтрольора факти. Сочи, че липсват доказателства при определянето
на застрахователното обезщетение да е взето предвид овехтяването на автомобила към дата
на ПТП. Излага още и че за изясняване на фактическата обстановка, следва да се вземат
предвид датата и часът на настъпване на ПТП-то, т.к. това имало значение във връзка със
задължението на водачите при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Сочи, че липсват доказателства, които да навеждат на обективна невъзможност от страна на
водача да спре или заобиколи препятствието на пътя. Моли съда да отхвърли иска,
алтернативно да намали размера на обезщетението вследствие на съпричиняване на вредите
от страна на водача на автомобила. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки, подлежащи на
доказване от ищеца: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на
застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника /бездействието му във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането
на общински пътища/; претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да да докаже наличието на съпричиняване
от страна на водача на увредения автомобил.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил,
както и извършено от ищеца плащане на обезщетение в размер на 209,09 лева. Страните не
спорят и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че улицата,
на която е реализирано произшествието /ул. „Сребърна“/, представлява част от уличната
мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по
смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът Столична община.
Спорът се концентрира върху предпоставките за възникване на отговорността на
ответника, застрахователното покритие по договора за имуществена застраховка, както и
твърдението на ответника за съпричиняване на вредите. По тези въпроси съдът установи
следното.
2
Както беше посочено, по делото е безспорно и от представената застрахователна
полица № 93001910033032 валидна от 08.05.2019г. до 07.05.2020г. се установява, че към
датата на произшествието /27.05.2019г./ между ищцовото дружество и „Планет Ауто Груп“
ООД е била налице валидна имуществена застраховка „Каско“ за процесния л.а. „Ауди А4“
с рег. № 191М216, покриваща вреди от пътно-транспортно произшествие.
От приетото разрешение за временно движение на моторно превозно средство се
установява, че собственик на така посочения лек автомобил е „Планет Ауто Груп“ ООД, а от
приетото свидетелство за управление на МПС се установява, че към датата на
произшествието свидетелката Р. ИЛ. Р. е била правоспособен водач.
Относно механизма на произшествието, същият се установява по безспорен начин от
приетия по делото Протокол за ПТП № 1747835 от 27.05.2019г., съставен от мл.
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, след посещение на
местопроизшествието, както и от показанията на св. Р.Р.. От съдържанието на протокола се
установява, че на 27.05.2019г. около 17,00ч. л.а. „Ауди A4“ с рег. № 191М216 се движи по
ул. „Сребърна“ с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Никола Й. Вапцаров“ и срещу № 14
превозното средство преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. В протокола е записано, че щетите върху превозното средство се изразяват в спукана
предна лява гума.
В показанията си св. Р. сочи, че си спомня за транспортен инцидент през пролетта на
2019г. Докато шофирала по улица, чието име не може да си спомни, но се намирала близо
до кв. Хладилника между мол „Парадайс“ и болница „Токуда“, попаднала в дупка и спукала
гума. Свидетелката управлявала лек автомобил „Ауди А4“. Не било обозначено по никакъв
начин, че на мястото имало дупка. По улицата имало доста дупки, които свидетелката се
опитвала да избегне, но не могла да избегне една от тях. Попаднала в дупката и се спукала
лявата гума на автомобила. След това се обадила на КАТ и на застрахователя, но не помни
дали застрахователите са дошли. Дошли служители на КАТ и дали на свидетелката
протокол като й казали да го занесе при застрахователя. С него свидетелката отишла при
застрахователя, завела щетата и било изплатено обезщетението. Свидетелката не може да
каже с каква скорост се е движела, но със сигурност се била движела бавно, тъй като преди
това била спряла на светофар и след потегляне тръгнала надясно по завоя. Според
свидетелката се била движела с около 20-30 км/ч, но не може да каже точно. Дупката била
доста голяма и гумата се спукала непосредствено след попадане в нея.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни, последователни и житейски
логични, както и в съответствие с доказателствената съвкупност по делото. Липсата на
заинтересованост на свидетелката се извежда от обстоятелството, че същата не е собственик
на автомобила, освен това застрахователното обезщетение вече е изплатено и
производството по настоящото дело не касае по какъвто и да било начин правата и инетеса
на свидетелката. Показанията й се подкрепят и от експертното заключение по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, което е установило, че от техническа гледна точка
нанесените върху автомобила щети съответстват на така посочения механизъм на
произшествието.
С оглед гореизложената доказателствена съвкупност, релевираното от ответника
оспорване на протокола за ПТП се явява неоснователно, доколкото същият е съставен след
посещение на местопроизшествието и констатациите в него се подкрепят изцяло от
показанията на свидетелката, както и от експертното заключение по САТЕ. С оглед
гореизложеното съдът намира, че механизмът на произшествието е следният: на 27.05.2019г.
около 17,00ч. л.а. „Ауди A4“ с рег. № 191М216 се движи по ул. „Сребърна“ с посока от бул.
„Черни връх“ към бул. „Никола Й. Вапцаров“ и срещу № 14 превозното средство преминава
през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
От така изложения механизъм се установява, че причина за настъпване на
произшествието е наличието на необозначено и необезопасено препятствие на пътя. Според
§ 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.
3
52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите
могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си,
какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това
обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на
ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, е довело и до неизпълнение
на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно.
На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно, доколкото се твърди, че
препятствието е следвало да бъде избегнато от водача и че същият се е движил с
несъобразена скорост. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай, въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал.
2 ГПК, в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и
доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на
увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в
доказателствена тежест на ответника. Напротив, установи се от свидетелските показания на
св. Р., че на улицата е имало повече от едно препятствие и свидетелката е попаднала в
дупката, опитвайки се да избегне друга дупка. На следващо място, по делото не се установи
водачът на увредения автомобил да е управлявал същия с несъобразена скорост, доколкото
свидетелката сочи, че се е движила с 20-30 км/ч. и липсват каквито и да било доказателства,
които да опровергават дадените от нея показания в тази насока.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните
вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ,
като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен
материал по делото. Според заключението на вещото лице анализът на механизма на
произшествието и съпоставка на щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя, от
техническа гледна точка следва извода, че щетите по лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №
191М216, посочени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие.
Относно размера на обезщетението, както беше посочено по-горе фактът на плащане
на застрахователното обезщетение в размер на 209,09 лева от ищеца в полза на собственика
на увредения автомобил /“Планет Ауто Груп“ ООД/ е безспорен по делото, освен това се
установява от приетото платежно нареждане от 11.12.2020г. Съгласно експертното
заключение, стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Ауди А4“ с
рег. № 191М216, по средни пазарни цени към датата на ПТП /27.05.2019г./ е 253,16 лева.
При определяне на стойността, вещото лице е взело предвид обстоятелството, че към датата
на застрахователното събитие, процесният автомобил е бил на 2 години, 4 месеца и 25 дни
от датата на първоначалната му регистрация. С оглед на това възражението на ответника, че
обезщетението е нереалистично завишено, е неоснователно.
Предвид гореизложеното, след като обезщетението за процесните вреди по средни
пазарни цени към датата на ПТП от 253,16 лева надхвърля платения от ищеца общ размер на
обезщетението от 209,09 лева, регресната претенция се явява доказана по основание и
размер. Ето защо предявеният установителен иск за посочената сума е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева съгласно чл. 26 НЗПП, или
общо 75 лева, които следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева, за депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 250 лева и за депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лева.
4
Претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП предвид обичайното ниво на правна и фактическа сложност на
делото, или общо 405 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, че С о, с адрес: гр. С, ул. „М“ № , дължи на ЗК „Лев
Инс“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С ш“ № , сумата от
209,09 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вредите, нанесени върху л.а. „Ауди А4“, с
рег. № от ПТП, настъпило на 27.05.2019 г. в гр. С поради необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно на ул. „С“, ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.11.2021 г. по ч.гр.д. 64403/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА С о да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 405 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5