№ 138
гр. Плевен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430202271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. С. С., с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 21-1772-000094 от 23.11.2021г. издадено от *** РУ към ОД
на МВР - гр. Плевен, Първо РУ - Плевен, с което на жалбоподателя П. С. С., е
наложено административно наказание на основание чл.178е от ЗДвП – глоба
в размер на 50 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на /Глоба с Фиш
серия №0935338 от 27.09.2021г./.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка изложена, както в
издадения преди Наказателното постановление, Глоба с фиш, така и тази
изложена в НП.
В съдебно заседание жалбоподателят П. С., редовно призован, се явява.
В депозираната до съда жалба, чрез *** на ОД на МВР –Плевен, моли да бъде
отменено наказателното постановление.
Ответната страна *** Първо РУ-Плевен към ОД на МВР – гр. Плевен,
редовно призована, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
На 27.09.2021 г. в 10:15 часа в гр. Плевен на ул. „***“, като водач на лек
автомобил – ДЕУ РЕЗО, с рег. № ***, собственост на М.Г.Т., на ул. „***“ гр.
Плевен паркира върху тротоара. Жалбоподателят С. възразява съставен Фиш
Х 0935538 от 27.09.2021г. Нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, за което
свидетелят Ц. А. съставил глоба с фиш на собственика на автомобила.
На 06.10.2021г. собственичката на автомобила М.Г.Т. е подала
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП. Видно от горепосочената декларация е, че на 27.09.2021г. в
10.15 часа Т. е предоставила технически изправно превозно средство „Деу
Резо“ за ползване на П. С. С..
Жалбоподателят П. С. е подал възражение против съставения Фиш
серия Х 0935538/27.09.2021г., съставен за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП,
който впоследствие е анулиран на 27.10.2021г.
На жалбоподателя С. е съставен АУАН серия АВ бл.
№026143/25.10.2021г., за същото нарушение и издадено наказателно
постановление №21-1772-000094/23.11.2021г. на *** РУ към ОДМВР Плевен,
РУ Първо Плевен.
АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който след запознаване
със съдържанието му го подписал, отбелязвайки, че ще обжалва НП.
Административно-наказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в АУАН
фактически и правни констатации и на основание чл.178е от ЗДвП, за
нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон наложена на жалбоподателя
административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел Ц.
А. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно
нарушение. Посочва, че на посочения адрес ул. „***“ почти всеки ден
съставят глоби по фиш, тъй като има оплакване от граждани, които живеят в
отсрещния блок. Според свидетеля А. посоченото място е пешеходна зона.
Свидетелят Н. Х. няма спомен по случая, тъй като е изминал
продължителен период от време. Потвърждава, че подписът на свидетел в
АУАН е положен от него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за
обективни,конкретни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото гласни доказателства дадени в хода на съдебното
следствие и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и
приети по реда на чл.283 от НПК.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
На жалбоподателя е издаден „Глобата с фиш”, който направо се оформя
от контролния орган, действащ в тази хипотеза и като наказващ орган,
замества наказателното постановление и влиза в сила веднага щом като
нарушителят се съгласи да плати определената глоба, а ако нарушителят
оспори нарушението или откаже да плати глобата, контролният орган следва
да състави акт за нарушение /чл. 39 ал. 3 от ЗАНН/ и да го изпрати на
компетентния административно-наказващ орган заедно с възраженията на
нарушителя.
В конкретния случай жалбоподателят своевременно е оспорил фиша,
поради което компетентния орган на основание чл.186, ал.2 от ЗДвП е
пристъпил към образуване на административно наказателно производство,
започващо със съставяне на акт за административно нарушение.
Акта и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.92, ал.2, вр. чл.91, ал.3 от Закона
за автомобилните превози и чл.47, ал.1, б.”а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.92, ал.2
от Закона за автомобилните превози. При издаването на Акта и
Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно-наказващият орган изискването
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Нарушението е описано от фактическа страна, поради което
нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал
върху тротоар.
Съдът счита, че безспорно е установено, че жалбоподателя е извършил
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата
и на посоченото място е паркирал горепосочения лек автомобил върху
тротоар на ул.”***”, с което е създал пречки за преминаване на пешеходците.
Жалбоподателя не оспорва, че на посочената дата и място автомобилът
му е бил паркиран там, но излага доводи, че е бил спрян пред гараж, със
свален прозорец. Посочва, че на процесната улица няма знак.
3
Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП - за престой и паркиране
в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-
вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Действително разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на
пътно превозно средство върху тротоар в населено място, само ако той е
определен от собственика на пътя като място за паркиране. Липсват данни и
доказателства за това, че мястото върху тротоара, където е паркирал
жалбоподателя на посочената дата е било определено от Община Плевен като
място за паркиране.
Следователно, материалният закон е правилно приложен от
административно-наказващия орган.
Нарушението е описано точно и ясно. Същото е доказано освен със
събраните по делото писмени доказателства, но и с показанията на
свидетелите Ц. А. и Н. Х.. Няма допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство.
Правилно административно-наказващият орган е наложил санкция на
основание чл.178е от ЗДвП, която предвижда ангажиране
на административно-наказателната отговорност на водач, който неправилно е
паркирал на тротоар в населени места, като наложеното административно
наказание Глоба от 50 лева е в минималният размер, предвиден от
санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен
от възможност да го ревизира.
Правилно е бил определен и субектът на нарушението – жалбоподателят
С.. Съгласно приложената по делото Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП собственикът М.Т.
е декларирала, че на дата 27.09.2021г. е предоставила автомобила на П. С. С..
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение, както и
забраната да паркира върху тротоар.
Според настоящият съдебен състав направените от страна на
жалбоподателя възражения са неоснователни.
Правилно и законосъобразно е избрана и административно-
наказателната разпоредба на чл. 178е от ЗДвП и е наложена посочената
минималната глоба в размер от 50 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 178е от
ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лева лице паркирало ППС върху
тротоари в населените места извън разрешените от администрацията места за
паркиране. Наложената глоба не може да бъде намалявана от съда поради
забрана на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Размерът е съобразен с обществената
4
опасност на деянието и на дееца и същият се явява справедлив.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респективно
липсата на такава. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за
конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената
опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия
състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал
водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като
зачита правата и на другите участници в движението.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1772-000094 от
23.11.2021г. издадено от *** РУ към ОД на МВР - гр. Плевен, Първо РУ -
Плевен, с което на жалбоподателя П. С. С., е наложено административно
наказание на основание чл.178е от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5