М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 18 от 26.04.2018 година
по НОХД № 196/2018 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо
производство (БП) № 41/2018 година по описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№
398/2018 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Цветослав Лазаров
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на А.Ф.К., роден на *** ***, Република Турция,
кюрд, турски гражданин, живущ ***, Република Турция, с адрес за
призоваване в страната: СДВНЧ – Любимец, неженен,
със средно образование, неосъждан, за това, че
на 16.04.2018 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България без
разрешение на надлежните органи на властта
- престъпление по чл. 279, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание подсъдимият А.Ф.К. и служебния му защитник – адвокат С.Ш., заявяват, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти. Молят за определяне на наказания при условията на чл. 55 от НК като се
замени наказанието „Лишаване от свобода” с „Пробация” със задължителните мерки
и в минималните срокове и размери, да не са налага наказанието „Глоба” на основание
чл. 55, ал. 3 от НК.
Прокурор Цветослав Лазаров поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че
на подсъдимия следва да бъдат наложени наказания при условията на чл. 54 от НК
и с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК и при приложение на института на
условното осъждане и наказание „Глоба” в средния, предвиден в НК размер.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните и другите участници в производството,
постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие
във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената
част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия А.Ф.К. се подкрепят
от събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички
факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както
и се твърди в същия:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 264 от дата 17.04.2018 година, издадена от Районен
съд – Свиленград след справка в Централното бюро за съдимост при Министерството
на правосъдието - София, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият не работи, няма други доходи, както и не притежава МПС-та
и недвижими имоти.
Подсъдимият А.Ф.К. има брат, който преди около четири години участва в „кавга”, приключила
със
смъртен случай. Близките на починалото лице обвиняват и подсъдимият за случилото
се. Делото във
връзка с посочената „кавга” не
е приключило. Роднините на починалото лице започват да отправят заплахи срещу подсъдимия. Притеснен той решава да напусне родината си Република Турция и да отиде в Германия, където има роднини. Знае, че заради воденото дело
властите няма да му издадат виза и затова решава
да се опита да премине по нелегален начин границата на страната с Република България. Решава да се опита да се скрие в някой от камионите, които
преминават през
сухопътната граница мужде двете посочени Държави. Знае, че различни лица
преминават през
сухопътните граници по нелегален начин, именно чрез укриване в камиони, без да бъдат
заловени. Затова подсъдимият решава и той да опита да постъпи по същия начин и да стигне до
Германия нелегално. Подсъдимият няма познати лица „каналджии” и
затова действа самостоятелно. На
14.04.2018 година, около 22.00
часа, с автобус тръгва от град
Истанбул, където
живее. На следващия ден - 15.04.2018 година, около обяд, пристига в град Одрин, Република
Турция. Около 18.00 – 19.00 часа
отново с автобус се придвижва до граничен пункт
Капъкуле. Стигна до голям паркинг с много
камиони в непосредствена близост до границата. Започва да обикаля и да разглежда, като за него няма значение в кой камион ще да се укрие, защото всички ще преминат границата и
така той ще напусне Република Турция по нелегален начин. Докато обикаля среща едно момче, което не познава. Това е турският гражданин Мустафа
Йоздилек. Оказва се, че и той като подсъдимият К.
търси камион, в който да се скрие, за да премине границата. Двамата
заедно си избират товарен автомобил марка „Ман” с турски регистрационен № 27 U 0772 на влекача и
с турски регистрационен № 27 С 4133 на ремаркето. Изчакват да се стъмни, за да не бъдат
забелязани от шофьора на камиона или от друго лице, и се
скриват под ремаркето на камиона, закачено за влекача, над осите, в задната му
част. Нямат представа за
къде пътува камиона, но важно е, че ще напуснат Република Турция. Скриват се около 01.00 часа на 16.04.2018 година, като около два часа
след това камионът потегля. Така укрит подсъдимият А.К. преминава границата по нелегален
начин,
където е
открит и задържан на сутринта на 16.04.2018 година от български гранични полицаи, а именно свидетелите А.Н.Х. и А.Д.С. ***. Последните са на работа на 16.04.2018 година, когато около 06.00 часа на вход в страната от Република Турция се явява описания турски товарен автомобил марка „Ман”. При извършената
физическа проверка на товарния автомобил, в естествени кухини на гредите,
намиращи се под пода на ремаркето на камиона, над осите в задната му част са открити подсъдимият А.К. и лицето Мустафа Йоздилек. При задържането му в подсъдимия не са
открити документи за самоличност. В хода на разследването е извършена проверка на личните данни, съобщени от А.К. при задържането му, като от
предоставения отговор от турските власти става ясно,
че подсъдимият е съобщил коректно идентификационните си
данни.
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно описва
механизма на извършване на деянието.
Признава се за виновен и обяснява причините, провокирали го да извърши
противоправното деяние. В съдебно заседание се признава за виновен като
заявява, че съжалява за стореното, но бил принуден от обстоятелствата да
предприеме това противоправно начинание.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия по отношение на фактите и
обстоятелствата, изложени в ОА, подкрепени от приложените към БП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства
и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски
показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: Докладна записка, Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, Справка за съдимост и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: А.Н.Х. и А.Д.С., всички те
материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на
подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост и Докладна
записка.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от него в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3
от НПК, Съдебният състав достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият А.Ф.К. е осъществил състава на
престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият А.Ф.К. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, престъпният състав по
чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 16.04.2018 година през ГКПП
„Капитан Андреево”-шосе, област Хасково, подсъдимият е влезнал през границата
на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че
пресича държавната границата на Република България, укрит на осите на товарен
автомобил, без разрешение на надлежните органи на властта, но
въпреки това е предприел това рисковато преминаване като е целял именно това.
Подсъдимият А.Ф.К. е роден
на *** ***, Република Турция. Турски гражданин е от кюрдски произход. Живее в град
Истанбул, кв.„Бейоглу”, ул.„Йомер Хайам” № 9, Република Турция. Понастоящем е настанен в СДВНЧ – Любимец. Не е женен. Със
средно образование е. Не е осъждан. Не работи към настоящия момент.
При индивидуализацията и конкретизацията
на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, младата възраст,
добросъвестното процесуално поведение във фазата на БП и на съдебната фаза и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха престъпната
упоритост и целенасоченост,
проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни и
правилата за преминаване през държавната ни граница, явяваща
се граница и на Европейския съюз (ЕС).
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид периодичните
случаи на подобни нарушения на държавната граница на Република България,
обстоятелството, че се касае за външна граница на ЕС и фактът, че престъплението
е извършено от две лица. За да прецени, че е налице завишената обществена
опасност на деянието Съдът отчете завишеното обществено недоволство и критика
към подобни престъпления предвид граничния район, на територията на който се
намира Районен съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на
пограничния район към подобни деяния.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
Съдът постанови Присъдата си при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
но и при наличие на отегчаващи такива и при незавишена обществена опасност на
дееца и завишена такава на деянието като призна подсъдимия за виновен по
обвинението и му наложи справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно: „Лишаване от свобода”
за срок от 9 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лв., като на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия с
една трета.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не
следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване от
свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е
наложително да се изтърпя наказанието ефективно. Изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” - определен е малко над минималният, посочен в
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия
момент – датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма регулярни доходи,
както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти. Един подобен размер не би го
затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на
доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други
проблеми, както и предвид факта, че видно от Протокола му за личен обиск има в
себе си около 660 лв. и не е плащал адвокатско възнаграждение за предоставените
му правни услуги, тъй като му е назначен служебен защитник в лицето на адвокат С.Ш..
Следва да се отчете и факта, че не дължи издръжка на никакви лица. От друга
страна Съдът счита, че подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед
заплащане на така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в
България, така и в другите страни от ЕС, има множество свободни работни места,
т.е. има недостиг на работна ръка, както в областта на земеделието (предвид
обстоятелството че започна селскостопанската година), така и в областта на
туризма (предвид факта, че започна подготовка за активния летен сезон), както и
в много други области. Възможност за ненагане на посоченото наказание не
съществува при приложението на чл. 54 от НК.
Не са налице условията за
прилагане на чл. 55 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства когато и най–лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Индивидуализирани така по вид
и размер, наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и при
приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните
наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха
допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях
подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да
преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството
му за отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления на законовия
ред. От друга страна определените при горепосочените
съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно
разноските:
На основание чл.
189, ал. 2 от НПК разноските за преводач за устен и писмен превод в общ размер
на 110 лв. на БП остават за сметка на съответния орган, а разноските за
преводач в размер на 20 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда, т.е. остават
за сметка на органите, които са ги направили и така както са били сторени.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови
Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)