Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 13.12.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1890 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от З.Д.Ч., ЕГН: **********,***,
представлявана от адв. Т.С., с против М.Г.Т., ЕГН: **********
***.
Ищцата твърди, че през 2012
година с ответника живели във фактическо съжителство в гр. К., на ул. „З.л.“ № **,
в наето от него жилище под наем. Твърди, че от началото на съвместното им
съжителство била обект на физическо насилие от страна на ответника. Обикновено
при нанасяне на побоите ударите му били насочени главно в областта на главата и
тялото. До установяване на връзка с Т.
работила на различни места, била и военнослужеща. Имала добро общо
здравословно състояние, нямала по-сериозни оплаквания.
Твърди, че на 11.12.2012 година
привечер ответникът в пияно състояние увредил целостта на неин имот – къща в
гр. К.. По този повод между тях възникна свада, прераснала в физическа разпра
на ответника с нея. В яростта си ѝ нанесъл множество силни удари по
главата и тялото. По едно време, незнайно откъде, ответникът се сдобил с
метална тръба, с която ѝ нанесъл силен удар в главата, в резултат на
което ищцата изпаднала в безсъзнание. След като се съвзела, позвънила на спешен
телефон 112, обяснила за насилието и помолила за помощ. Не след дълго адресът
бил посетен от патрул на РУ на МВР К., в състав от двама полицаи. Въпреки, че
подробно им описала действията от страна на ответника, от тяхна страна не били
взети никакви мерки. Полицаите установили самоличността на нападателя, без да
предприемат други действия и си тръгнали. След тях на адреса пристигнал екип на
спешна помощ.
Твърди, че в резултат от ударите
по главата и тялото ѝ и най-вече силния удар с метална тръба по главата,
изпитвала силни болки, била замаяна, имала световъртеж, чувствала се
нестабилна, имала чувството, че всеки момент отново ще изпадне в безсъзнание.
Изпитвала силни болки в шията, изтръпване на лявата ръка. Това било преценено
на място от екипа на спешна помощ, поради което била транспортирана по спешност
в УМБАЛ „С.Г.” гр. П.. Била ѝ извършена оперативна интервенция и я
изписали на 18.12.2012 година. Макар в епикризата да
била дадена оценка: „добро общо състояние с изход от заболяването: с
подобрение“ ищцата продължила да изпитва болки в главата, шията и лявата ръка.
До деня на увреждането нямала съществени проблеми със здравето. След тази дата
общото ѝ здравословно състояние съществено се променило. Продължила да
посещава специализирани кабинети за консултации и лечение.
Междувременно с Т. се събирали и
разделяли, поради това че злоупотребите му с алкохол и насилието спрямо нея не
престанали.
На 26.06.2013 година, по време,
когато се били събрали, той се напил и в пияно състояние ѝ нанесъл жесток
побой – биел я с юмруци и ритници по цялото тяло и главата. На следващия ден
посетила съдебен лекар, който направил преглед и установил наличие на
увреждания по цялото тяло. От този ден с М.Г.Т. окончателно преустановили съвместното
си съжителство.
Въпреки раздялата, той продължил
да упражнява спрямо нея психическо насилие. Отправял ѝ закани и заплахи
за физическа разправа. Ищцата твърди, че многократно сигнализирала органите на
полицията за неговите действия. В крайна сметка била реализирана и наказателна
отговорност за извършено от Т. престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с
убийство по отношение на нея като пострадало лице.
В резултат на осъществените от М.Т.
физически посегателства спрямо ищцата, тя получила значителни и трайни
увреждания на здравословното си състояние. Като пряка последица от множеството
побои, главно в областта на главата, настъпило трайно отслабване на слуха
ѝ, до степен налагаща ползване на слухов апарат. Преди побоите, нанасяни
ѝ от Т., тя нямала проблеми със слуха. Продължили консултациите ѝ
със специалисти и провеждането на съответното лечение. При посещение в
специализираните кабинети оплакванията ѝ били сходни - болки първоначално
в лявото ухо, впоследствие и в двете, прогресивно отслабване на слуха,
световъртеж и загуба на равновесие, припадъци.
Описаните увреждания на общото
здравословно състояние били в пряка връзка с нанасяните от М.Г.Т. побои през
2012 и 2013 година и по-специално на посочените дати – 11.12.2012 година и
26.06.2013 година, поради което за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника М.Г.Т. да ѝ заплати сумата от общо 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва,
считано от 26.06.2013 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както
следва:
- сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания,
вследствие на причинена ѝ от ответника на 11.12.2012 г. в гр. К., телесна
повреда;
- сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания,
вследствие на причинена ѝ от ответника на 26.06.2013 г. телесна повреда.
Претендират се и направените по
настоящото дело разноски.
Ответникът, чрез адв. И.Д., оспорва иска по основание и размер. Признава, че
през 2012 г. с ищцата имали връзка, но двамата не живели на семейни начала.
Ищцата му идвала понякога на гости в неговата квартира на ул. „З.л.“ №** в гр. К.,
но не оставала за повече от 3-4 дни.
Твърди, че никога и по никакъв
начин не ѝ бил нанасял побои, включително и на сочените от нея дати
–11.12.2012 година и 26.06.2013 година. Признава, че понякога се карали, но това
било, защото ищцата имала връзки с други мъже. В момента по нейна жалба срещу
ответника било образувано следствено дело по описа на ОСлО
при ОП П..
Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата си молба и в хода на
делото ищцата представя множество медицински документи издадени от различни
болнични заведения в периода м. декември 2012 – м. октомври 2018 г. – епикризи, амбулаторни листове, медицински удостоверения,
експертни решения, аудиометрични изследвания др., от
които се установява, че същата е с влошено здравословно състояние.
От приложеното Разпореждане на ТП
на НОИ – гр. П., издадено на 30.06.2017 г., се установява, че З.Ч. получава
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО за 50 % трайно
намалена работоспособност, определена с Експертно решение №2116/06.06.2017 г. С експертно решение на TEJIK от
27.03.2018г. е прието, че трайно намалената трудоспособност на ищцата е 72%.
От постъпилата с вх. № 5863/28.05.2018
г. справка от РУ К. се установява, че на 11.12.2012 г. няма регистрирани
посещения на полицейски служители по сигнал за възникнал скандал между З.Д.Ч. и
друго лице. Посочва се в справката, че са водени досъдебни производства с
потърпевш З.Д.Ч., съответно: ДП № 660/2011 г. с извършител М. П.К.– за
престъпление по чл. 129 от НК (нанесена средна телесна повреда) и ДП № 99/2014г.
с извършител М.Г.Т. – по чл. 144 от НК (закана).
От постъпилата с вх. № 6088/31.05.2018
г. справка от РП К. се установява, че по жалба на З.Д.Ч. е образувана преписка №7817/2017г.
по описа на Районна прокуратура – гр. К.. В жалбата се сочело, че на две дати –
11.12.2012 г. и 26.06.2013 г. М.Г.Т. ѝ е нанесъл побои вследствие, на
които ѝ е причинена телесна повреда. Възложена е била проверка. След
извършената проверка е постановен е отказ да се образува досъдебно
производство. Същият е обжалван и с постановление на Окръжна прокуратура - П. е отменен.
С постановление на Районна прокуратура – гр. К. от 08.02.2018 г. е образувано
досъдебно производство с пострадал З.Д.Ч. за нанесена ѝ средна телесна повреда,
изразяваща се трайно отслабване на слуха – престъпление по чл.129 ал. пр 1-во във вр. с ал.1 от НК. С
Постановление на РП К. от 21.02.2019 г.
досъдебното производство – следствено дело №53/2018г. по описа на Отдел
„Следствен“ при Окръжна прокуратура – П., е прекратено поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер. Наблюдаващият прокурор е изложил в
мотивите си, че „В конкретния случай не може да се приеме, че съществува
причинно-следствена връзка между нанесените побои на З.Ч. през 2012 г. и 2013
г. и намаления слух на двете ѝ уши, констатиран през 2015 г. Също така
посочените в експертно решение на TEJIK от 27.03.201 8г. за намалена
трудоспособност (72%) – множество хронични болестни състояния имат различна
етиология и патогенеза (възникване и развитие), не се
дължат на травматични причини и нямат причинно- следствена връзка с нанесените
побои на З.Ч. през 2012 и 2013 година. От събраният доказателствен
материал по настоящето досъдебно производство се налага извода, че действително
на 11.12.2012 г. и на 26.06.2013 г. вследствие на нанесени и удари от М.Г.Т.,
на З.Ч. са и били нанесени телесни повреди, но същите следва да се
квалифицирани като леки такава по смисъла на НК“.
От приложената справка за
съдимост на ответника към 12.06.2018 г. е видно, че същият е осъждан. Една от
присъдите е за извършено престъпление спрямо ищцата по настоящото дело З.Ч. –
за това, че в периода от 11.12.2012 г. до 04.07.2014 г. (на 11.12.2012 г., на
28.04.2013 г., на 31.05.2013 г., на 26.06.2013 г., на 14.01.2014 г. и на 04.07.2014
г.), при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на З.Д.Ч.
и това заканване би могло да възбуди у последната, основателен страх от
осъществяването му.
По делото
е приложена справка от Дирекция „Национална система 112“ – Районен център
Кърджали, ведно с компактдиск, съдържащ аудиозаписи
на подадени сигнали от З.Д.Ч.. От справката и след изслушване в с. з. на
приложения СД, се установява, че на 12.12.2012 г. – в
01:36:45 ч., в 01:45:40 ч. и в 01:51:08 ч., ищцата е провела три разговора с координатор РЦ 112 и се е оплакала, че
приятелят ѝ М.Г.Т. ѝ е нанесъл побой. Преди това от ревност счупил
прозорец на къщата ѝ. Моли да бъде изпратен медицински екип, който да
ѝ „зашие“ главата, тъй като имала голяма рана. По време на обаждането М.Т.
бил „мъртво пиян“ и спял. Заявява, че провела разговор с дошли на място
полицаи, които я посъветвали да подаде жалба.
От
приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Е.Б.
по писмени данни, която съдът кредитира изцяло, се установява, че на 11.12.2012
г. З.Ч. е получила следните травматични увреждания: Контузия на главата. Разкъсно-контузна рана в лявата челна област. Мозъчно
сътресение. Коренчева болка вляво. Тези увреждания са
травматични и са в резултат на действието на твърди тъпи предмети, и е възможно
да са били причинени по време и начин, описани в исковата молба, включително и
при побой с тръба.Тези
увреждания са причинили на пострадалата лека телесна повреда – разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 НК.Възстановяването трае по-малко
от 30 дни. Била е лекувана в болница, в специализирана структура –
неврохирургия. Имало е съмнение за малко счупване на външната костна пластинка
на черепната кост. По-късно при оперативната обработка е установено, че няма
такова счупване. Невъзможно е да се установи дали е претърпяла пълна загуба на
съзнание, тъй като липсват данни за анализ. Може само да се посочи, че след
удар в главата с метална тръба и причинена разкъсно-контузна
рана е напълно възможно да е било причинено разстройство на съзнанието.
На 26.06.2013 г. З.Ч. е получила
следните травматични увреждания: отоци и кръвонасядания
по лява ушна мида, по дясното рамо, дясната китка и длан, по лявото рамо и
дясната мишница, по гръдния кош, по двете бедра и лявото коляно. И тези
увреждания са травматични и са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети, като е възможно да са били причинени по време и начин, описани в
исковата молба – при нанесен побой. Те също са причинили лека телесна
повреда – страдание без разстройство на здравето. Възстановяването трае около 2
седмици. Няма данни какво е било лечението, но обичайно е домашно.
Хронологичното проследяване на представените медицински документи не позволява
категоричен извод кога е настъпило влошаване на здравословното състояние на пострадалата. В тези документи се съдържат
данни за бронхиална астма, за ендокринно заболяване, дегенеративни изменения в
гръбначния стълб, които нямат връзка с инцидентите от 11.12.2012 г. и 26.6.2013
г. Слухът на З.Ч. е отслабнал до степен практическа глухота. Това е наложило
специализирано изследване, което не е показало данни за травматична компонента
на страданието в смисъл механична травма, тъй като не са били установени
изменения в главата и по-специално в мозъка, които да обяснят намалението на
слуха. След всички изследвания и консултации е аргументиран извод, че се касае
за възпаление на слуховите нерви, заболяване на вестибуларния апарат със
световъртеж от централен произход. Невритът на слуховите нерви най-често е от
звукова травма, която се наблюдава при работещи в среда с високи нива на шума. Липсата на аргументи не позволява да се приеме връзка между претърпените и
травматични инциденти на от 11.12.2012 г. и 26.06.2013 г. и настъпилите
изменения в здравословното състояние на Ч., касаещо
загубата на слуха ѝ. Напротив, съществуват аргументи в подкрепа на това,
че се касае за хронични заболявания, вкл. най-вероятно и професионални такива.
При изслушването му в с. з. и
доколкото ищцата категорично заявява, че не е работила в среда при високи нива
на шум, вещото лице допуска, че загубата на слуха би могла да се дължи на
вирусна инфекция. Поддържа становището си, че това травматично увреждане не се
намира в причинна връзка с нанесените ѝ телесни повреди от 11.12.2012 г.
и 26.06.2013 г. Поради оспорване от ищцата на заключението в тази му част,
съдът е допуснал допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да бъде
изготвена от вещо лице - специалист по УНГ, със задача: след като се запознае и обсъди
всички налични по делото писмени документи, установяващи здравословното
състояние и проведените аудиометрични изследвания на
ищцата, вещото лице да отговори налице ли е трайно отслабване на слуха на З.Ч.,
от кога датира то, какво е неговото развитие (прогресия), каква е причината за
настъпването му, налице ли е причинно-следствена връзка на отслабването на
слуха с описаните в исковата молба травматични увреждания на 11.12.2012 г. и на
26.06.2013 г.
От заключението на вещото лице Д.К.
и след изслушването му в с. з., се установява, че изводите на вещото лице Б. са
правилни. Налице е
трайно отслабване слуха на З.Ч.. За пръв път то е констатирано на 14.08.2015 г.
в издадения амбулаторен лист от доцент С.К., без аудиограма.
От 26.04.2017 г. е налична аудиограма от УМБАЛ „С.Г.“
УНГ клиника – средна загуба на слуха, дясно ухо – 82 децибела, ляво ухо – 81
децибела. Оттогава до 18.10.2018 г. загубата на слуха е на едно и също равнище
и няма прогресивно отслабване през този период. Причините за настъпването му според
вещото лице могат да бъдат различни – прекаран грип със засягане на слуховите
нерви; продължително излагане на слуховия нерв на работа с шум над 80 децибела,
възрастови увреждания, медикаментозни увреждания (най-често инжекционно лечение
с гентамицин) и др. Не се установява причинно-следствена връзка на отслабването
на слуха с описаните в исковата молба травматични увреждания.
От показанията на свидетелите И.Й.Д.
и К.И.Д. се установява, че са съответно майка и брат на ищцата и живеят в с. З..
Известно им е, че З.Ч. е живяла на семейни начала с ответника и през това време
тя често била обект на физическо и психическо насилие от негова страна. На 12.12.2012 г. ищцата се обадила на майка си по телефона около
06:00 ч. сутринта и казала, че е приета в болница в П.. Двамата свидетели я
посетили на същия ден в болничното заведение и тя им разказала, че в пияно
състояние М.Т. ѝ нанесъл побой с метална тръба. Това се случило в
неговата квартира, а преди това той счупил един от прозорците на къщата на
пострадалата, намираща се на друг адрес в гр. К.. З.Ч. се оплакала от силни болки
в главата и шум в ушите. Имала шевове по главата, синини по тялото и
състоянието ѝ било тежко. След около 7-8 дни я изписали от болницата, като
ищцата останала при близките си в с. З.. В следващите два месеца се оплаквала
от световъртеж, главоболие, болки в ухото, получавала и припадъци. През това
време ответникът често звънял по телефона и не само, че не се разкайвал за
стореното, но и отправял заплахи за убийство и саморазправа по адрес на З.Ч. и
семейството ѝ, ако тя подаде жалба срещу него. Въпреки това ищцата отново
заживяла с М.Т., но съвместното им съжителство продължавало да бъде съпътствано
от непрекъснати кавги и скандали. На 26.06.2013 г. ответникът отново нанесъл
побой на З.Ч., след което окончателно се разделили. Майка ѝ и брат
ѝ я посетили в болницата и установили, че има наранявания по главата и
шията. Разказала им, че М.Т. се напил и за пореден път проявил агресия. След
този случай З.Ч. се върнала при семейството си в с. З., но здравето ѝ
било силно влошено – постоянно ходела по лекари, имала световъртеж и болки в
главата и ушите.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявените искове са допустими,
тъй като са подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на
настоящото производство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
което в конкретния случай безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на
чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и
неимуществени.
Настоящият съдебен състав намира
за напълно доказани деянията на двете процесни дати,
вследствие на което са причинени вредите, причинната връзка между деянието и
вредите, а също и че вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица
от поведението на ответника. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели,
независимо от близката роднинска връзка с пострадалото лице, тъй като същите са
обективни, последователни и кореспондират с писмените доказателства по делото –
медицинската документация, съдебно-медицинските експертизи, справките от РУ К.
и РП К. за образувани преписки и досъдебни производства, справката и аудиозаписът на подадените сигнали на тел. 112. В резултат
на описаните по-горе деяния, няма съмнение, че ищцата З.Ч. е претърпяла физически
и душевни болки и страдания. Тези вреди са от категорията на неимуществените.
За същите законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за
следващото им се обезщетение ще се определя на принципа на справедливостта –
чл.52 от ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока,
справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални и
физически страдания, възрастта на пострадалия, осакатявания и др.
От вида и характера на
причинените от ответника М.Т. увреждания се налага изводът, че ищцата З.Ч. е
претърпяла болки и страдания, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от общо
3 500 лв., т. е. исковата претенция се явява частично основателна.
Настоящият съдебен състав приема,
че за причинените на 11.12.2012 г. неимуществени вреди М.Т. следва да бъде
осъден да ѝ заплати сумата от 2000 лева. Физическите болки на ищцата са
преминали за период от около 30 дни, но в следващите два месеца психическото
страдание е продължило осезателно. Това усещане е преодоляно от нея трудно,
като свидетелските показания са категорични, че вследствие на инцидента
обичайния ѝ ритъм на живот е бил нарушен.
За причинените ѝ
на 26.06.2013 г. неимуществени вреди
М.Т. следва да бъде
осъден да заплати на пострадалата сумата от 1500 лева, която съдът намира за
справедлива и съответна на преживените от нея болки и страдания. Размерът и
интензитетът на причинените вреди в този случай са били по-малки в сравнение с
тези от първия инцидент – според съдебномедицинската експертиза физическото
възстановяване при подобни телесни увреждания продължава около две седмици. И
тук, както при побоя от 11.12.2012 г. на пострадалата е трябвало значително
повече време за психическото ѝ
възстановяване.
Съдът счита, че над присъдения
размер, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, тъй като не се доказа причинно-следствена
връзка между двата инцидента и настъпилото трайно увреждане на слуха на З.Ч.. В
този смисъл са заключенията и на двете вещи лица по допуснатите
съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, и доколкото съдът кредитира
изцяло същите, искът в тази му част се явява неоснователен и недоказан.
Основателна е и претенцията за
законна лихва. Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, а в случая се претендира лихва от датата на втория инцидент –
26.06.2013 г., като деецът е станал известен още тогава – чл.114, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се смята в
забава и без покана.
По разноските:
На основание чл.83, ал.2 ГПК съдът
е освободил ищцата от заплащане на такси и разноски по делото, поради което и
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да заплати в полза на РС К. държавна такса върху размера на уважената
част от иска по чл.45 от ЗЗД или общо 140.00 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 350.00 лв. за
възнаграждение двете вещи лица, платено от бюджета на съда.
Ищцата
е претендирала присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на
спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГП, такива ѝ се полагат, съразмерно
с уважената част от иска. По делото обаче не са представени доказателства за
направени от ищцата разноски, поради което такива не се присъждат.
Ответникът
също е претендирал присъждане на разноски и предвид разпоредбата на чл.78, ал.3
от ГПК следва да му бъдат присъдени такива съразмерно с отхвърлената част, като
следва ищцата да му заплати сумата за направени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 120.00 лева от общо 400.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.Т., ЕГН: ********** *** да заплати на З.Д.Ч., ЕГН: **********,*** сумата
от общо 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 26.06.2013 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, както следва:
- сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания,
вследствие на причинена ѝ от ответника на 11.12.2012 г. в гр. К., телесна
повреда;
- сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания,
вследствие на причинена ѝ от ответника на 26.06.2013 г. телесна повреда,
като над присъдените 3 500 лева,
до пълния претендиран размер от 5 000 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д.Ч., ЕГН: **********,*** да заплати на М.Г.Т.,
ЕГН: ********** ***,
сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
М.Г.Т.,
ЕГН: ********** *** да
заплати, по сметка на РС К., в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 140.00 лв. (сто и
четиридесет лева), както и сумата от 350.00 лв. (триста и петдесет лева) за
възнаграждение на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.