Р Е Ш Е Н И Е № 228
гр. ПЛОВДИВ 10.07.
2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 21.06.2019
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря АНТОАНЕТА
КАЛАЙДЖИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 711 по описа
на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от С.Х.Т.,
ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН ********** *** въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 302 по
описа за 2017 г. решение в частта, с която са признава за установено по
отношение на С.Х.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН **********
***, че дължат СОЛИДАРНО на „М.Т.Л А.С. З. о.о – дружество с
ограничена отговорност, регистрирано в Република П. сумата от 81 500 евро,
частично дължима по запис на заповед, издаден на 20.07.2016 г. в гр.С. от „1.“ ЕООД, *** и авалиран от С., Т. и М. Т. на същата дата, за което вземане е била издадена
Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 03.02.2017 г. по ч.гр.дело №195/2017
г. по описа на Ас РС.
В жалбата са изложени подробни съображения
за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции.
Въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с обжалваното
решение и събраните в хода на съдебното производство доказателства намери за
установено, следното:
На 26.05.2017 в Пловдивския окръжен съд е
постъпила изходяща от „М.Т.Л А. С. З о.о – дружество с
ограничена отговорност, регистрирано
в Република П. искова молба насочена против
„1.“ ЕООД, ***, С.Х.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН **********
и М.Т.Т., ЕГН **********.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 02.02.2017 г. по ч.гр.
дело № 195/2017 г. по описа на Асеновградския районен съд била издадена на
основание чл. 417 от ГПК,
Заповед № 125 и ИЛ.
Със заповедта било разпоредено
длъжниците „1.“ ЕООД, ***, С.Х.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН **********
и М.Т.Т., ЕГН ********** да заплатят солидарно на ищеца сумата от 81 500
евро ведно със законна лихва, считано от 31.01.2017 г.
до окончателното изплащане, която сума била частично
дължима по запис на заповед издаден на 20.07.2016 г. в гр.С., по
който „1.“ЕООД е издател, а
останалите трима ответници са авалисти. Било разпоредено те да заплатят и 6 812, 20 лв. разноски в заповедното производство.
Против заповедта в предвидения в ГПК срок
постъпили възражения от длъжниците, което обуславяло интереса на ищеца да
предяви искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземанията предмет
на заповедта.
В тази връзка от страна на ищеца
е направено подробно изложение за това, че на 20.07.2016 г. ответното дружество
издало в полза на ищеца запис на заповед, с който безусловно се задължило да
плати на поемателя сумата от 90 000 евро на 30.11.2016 г. Сочи се, че задължението
по записа на заповед било обезпечено изцяло чрез поръчителство от страна на тримата
ответници физически лица, които авалири записа в деня на издаването му. На тази
база и с оглед разпоредбите на чл. 485 от ТЗ, чл. 537 ТЗ и чл. 141 от ЗЗД е направен
извод, че издателя и авалистите отговарят солидарно за поетото задължение.
По- надолу в исковата молба се
сочи, че на 30.11.2016 г.то не било погасено, което не било сторено и към
датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение, нито към момента на предявяване
на исковете по чл. 422 от ГПК.
На тази база е отправено искане
да се признае за установено съществуването на вземанията предмет на заповедта
по чл. 417 от ГПК в патримониума на дружеството ищец.
Четиримата ответници подали общ
отговор.
В него на първо место се говори
за недопустимост на исковата претенция с оглед липсата на справка по чл. 366 от ГПК.
Втората група и вече съществени възражения
са свързани с доводи за неоснователност.
За обосновка на същите от страна
на ответниците е посочено, че издаването по процесния запис на заповед и
поемане на задължения по същия е обусловено от възникналото между ищеца и
първия ответник каузално правоотношение от сключен договор № 01/06/2016 DRW за продажба.
С него ответникът като продавач
се съгласил да произведе 5 броя мотокари за неравен терен „ХМТ“ и резервни
части за тях, съгласно техническите спецификации зададени в оферта от
01.06.2016 г.
Съответно в отговора са преразказани
някои от съществените уговорки в този договор свързани с изисквания към
стоката, продажна цена, начин на плащането й, график за изпълнение на
задълженията, гаранционна отговорност и условия за възникването й.
Споменава се също, че в т. 5.4 от
договора били договорени предпоставките, при които купувачът има право да
начислява/претендира/ неустойка. В тази връзка се споменава, че в т. 5.4.1 се
предвиждало за всеки ден забава на доставката на стоките предмет на договора,
да се начислява на продавача неустойка
от по 4 290 евро, но не повече от 90 000 евро.
По повод договорките за плащане
на неустойка се споменава, че страните се споразумели в т.5.5, продавачът да
издаде 3 записа на заповед като гаранция за вземанията на продавача на това
основание. В т. 5.5.1 съответно се говорило за издаване на запис на заповед за
90 000 евро като гаранция за задълженията на ответното дружество по т.
54.1 и 5.4.2 от договора.
Сочи се обаче, че по отношение на
тези записи на заповед в т. 5.5.3 било договорено, че са свързани единствено с
договорените в т. 5.4 вземания за неустойка и че влизали в сила, т.е. считали
се за валидни от деня, в който М.Т.Л А. С. З о.о
сключи договор с МОна П.-Регионална логистична база 04-470 В. със същия
предмет. Споменава се и за договорка, че при неподписване на тази сделка записът
на заповед нямало да се счита за валиден и оригиналът му следва да се върне на
неговия съставител в рамките на седмица след упоменатата по- горе дата.
По повод на тази договореност се твърди,
че ищецът не е представил на първия ответник упоменатия в т.5.5.3 договор, което
водело до извод, че издадените записи на заповед били невалидни. Те обаче не
само, че не били върнати, но процесният бил използван от ищеца и за снабдяване със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В тази връзка е изразено мнение,
че невалидността на записа на заповед е
достатъчно основание да се формира извод за неоснователност на исковата претенция.
Наред с това за пълнота са
изложени и други възражения за неоснователност свързани с липсата на материално
правни предпоставки за възникване в патирмониума на М.Т.Л А. С. З о.о на вземания за неустойка по т.
5.4.1 от договора.
В ДИМ от страна на ищеца не е
оспорена връзката между издадения запис на заповед и породените от посочения в
отговора договор сключен с първия ответник каузални отношения, както и това, че
записът на заповед обезпечава вземането за сумата от 90 000 евро неустойка
по т. 5.4.1 от този договор. Изложени са обаче доводи за наличие на
предпоставки за начисляване на тази неустойка поради забава в изпълнението на поетите
от ответното дружество задължения , т.е. за наличие на основание за упражняване
правата по процесиня запис на заповед за удовлетворяване на вземането на това
основание в патримониума на дружеството ищец.
Оспорени са и доводите за
невалидност на записа на заповед. В тази връзка на първо место е изразено мнение,
че уговорката в т. 5.5 за влизането в сила на издадените записи на заповед е
нищожна с оглед на факта, че записът на заповед пораждал действие незабавно и същото
не се нуждаело от стабилизиране.
Във връзка с втората група
възражения на ответницшите касаещи „валидността“ на записа на заповед, ищцовото
дружество сочи, че постигнатите в т. 5.5.3 договорки предполагали извършване на
действия в следната последователност:
-
издаване на запис на заповед,
-
подписване на процесния договор,
-
сключване на договор между М.Т.Л А.С. З о.о и МО на Р П.-Регионална логистична база 04-470.
Твърди се обаче, че тези действия
не били извършени в тази последователност, а първо бил подписан договор със
структурна единица на МО на П. и то на 22.06.2016 г. В него имало изрично
предвиждане , че стоките предмет на същия следвало да се произведат от
дружеството ответник. На 30.06.2016 г. бил подписан процесният договор с
предмет изцяло идентичен с този на договора от 22.06.2016 г. и чак на
22.07.2016 г. били издадени записите на заповед. По повод на същите се сочи, че
в момента на издаването им ответникът бил напълно информиран за сключването на
договора от 22.06.2016 г., което се свързва с това, че той издавайки записите
на заповед вече е знаел, че същите са за обезпечаване задължения по сключения
на 30.06.2016 г. договор, предназначен за изпълнение на задълженията на ищеца
по договора от 22.06.2016 г. но не с твърдяната от ответника Регионална логистична
база 04-470, а друга такава.
В тази връзка е изразено мнение,
че всички предпоставки предвидени в процесния договор досежно действието на
записа на заповед били налице, като е посочено, че по отношение на ответника е
без значение, на коя структурна единица на МО ищецът ще достави придобитите от
ответното дружество стоки.
В ДИМ са оспорени доводите за
наличие на неизпълнение на задълженията по процесния договор от страна на
ищеца.
От ответниците са оспорени
изложените в ДИМ съображения обуславящи основателността на исковете свързани с
наличие на забава, нищожност на договорката в т.5.5. от договора и нейното
тълкуване.
Съдът след събиране на поисканите
от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет
на обжалване.
С него на първо место е изразено
становище, че записът и авалите са извършени в предвидената от закона форма. Прието
е и че записът на заповед е издаден във връзка с породеното от сключен между
ищеца и ответното дружество договор № 01/06/2016 DRW за продажба каузално
правоотношение.
Относно възраженията за невалидност
на записа на заповед с оглед договорките в т. 5.5.3 от договора е посочено, че задълженията
по запис на заповед
не може да бъдат поети под
отлагателно условие
при условие, че с тях се поема
едностранно безусловно задължение за плащане. Наред с това е посочено, че договорката в т. 5.5.3
обвързваща влизането в сила /валидността/ на записите на
заповед с подписването на договор между „*** **** ** * * *“ и МОна
Република П. – Региоална логистична база 04-470 В. следва да се тълкува в смисъл, че със същата се определя момента, от
която съответната ценна книга може да служи за обезпечаване вземанията на ищеца
за неустойка.
Прието е също, че доказателства
за сключен договор с МОна Р.П.
– Регионална логистична база 04-470 В. със
същия предмет
липсват, а този с № 399 / 2016
г. от 22.06.2016 г. не може да се приравни на такъв
по причина, че е от дата преди сключването на процесния на 30.06.2016 г. и касае структура различна от Регионална логистична база
04-470 В., а именно 12 Военен стопански Отдел в Т. ,ул.О.37.
На тази база е прието, че липсват
доказателства даващи основание да се приеме, че записът на заповед може да се
използва за по-бързо събиране на вземанията на ищеца за неустойка по т. 5.4.1
от договора сключен на 30.06.2016 г., т.е. вземането по този запис следва да се
приеме за несъществуващо.
По отношение на исковете срещу
авалистите съдът е приел, че с оглед самостоятелния характер на авала и факта, че авалистите
не са страни по каузалното правоотношение, те не могат да правят възражения произтичащи от същото. Това, валидността на записът на заповед от външна страна и фактът, че всички
защитни възражения на авалистите се базират на каузалното правоотношение са
дали основание да се приеме, че исковете срещу тях са основателни.
Недоволни от уважителната част на
съдебното решение са останали тримата авалисти и са подали жалбата станала причина
за образуване на настоящето дело.
В нея не са оспорени изводите на
съда за смисъла на уговорката в т. 5.5. 3 от договора и факта, че не е настъпила
предпоставката даваща право на поемателя да се възползва от обезпечителната
функция на записа на заповед досежно вземането за неустойка. На тази база е
споменато, че правилно искът срещу издателя е отхвърлен, като са оспорени
изводите на ПОС за липса на предпоставки за отхвърляне на исковете и срещу
тримата авалисти. В подкрепа на това се твърди, че използването на записа на
заповед от поемателя въпреки знанието, че не са възникнали предпоставките
даващи основание да се възползва от обезпечителната му функция по отношение на
обезпеченото каузално вземане за неустойка представлява злоупотреба с право и е
основание самите авалисти да се възползват от породените от каузалното
правоотношение лични възражения на издателя. Сред тях е и това за определения в
породилия същото договор, момент, от който
записът на заповед ще може да се използва за обезпечение на вземането за
неустойка.
По повод
на тази жалба съставът на ПАС намира за
нужно да спомене, че пред ПОС са били предявени пасивно субективно съединени установителни
искове по чл. 422 от ГПК.
Съдържащата
се в приложеното ч.гр. дело № 195/2017 г. по описа на Ас РС информация досежно
издаването на заповед по чл. 417 от ГПК, подаване на възражение от длъжниците
срещу същата в срок и предявяване на исковете в срока по чл. 415 от ГПК води до
извод, че обжалваното решение е допустимо.
Това
налага да се извърши преценка и на неговата правилност..
Отговорността на ответното дружество за процесното
вземане се търси в качеството му на издател на дата 20.07.2016 г. на запис на
заповед за сумата от 90 000 евро.
Отговорността на ответниците физически лица
се търси с оглед качеството им на авалисти на възникналото по записа на
заповед задължение на дружеството.
С оглед обжалваната
част от първонистанционното решение пред ПАС е пренесен спорът за съществуване
на вземанията по чл. 483 от ТЗ, вр. с 535 от ТЗ.
Съгласно
чл. 483 от ТЗ плащането на менителницата може да бъде обезпечено
изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице,
така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата. Тези текстове с оглед
разпоредбите на чл. 537 от ТЗ са приложими и за плащанията на записи на
заповед.
Поръчителството според чл. 484 от ТЗ се дава върху менителницата (записа на заповед) или върху алонжа и се изразява с думите „като поръчител” или с
друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.
На тази
база следва извод, че авалът е едностранна, абстрактна, формална правна сделка,
при която едно лице /авалист/ поема задължение
да изпълни менителнично задължение на друго лице /авалат/. Възникването й е обусловено от извършване на едностранно волеизявление на авалиста, което трябва да
е обективирано върху менителничния документ или
върху прикрепен към него лист /алонж/ и да бъде подписано.
Тази сделка би била действителна
ако волеизявлението е направено от дееспособно лице и в описаната по- горе
форма.
По конкретното дело доводи за
недееспособност на посочените в документа автори на авалното волеизявление не
се излагат.
По отношение на формата е нужно
да се спомене, че с оглед съдържанието на авалните волеизявления в приложения
по делото запис на заповед тя е спазена.
В чл. 485 от ТЗ е казано, че поръчителят отговаря както лицето, за което е
поръчителствал, както и че задължението му е действително и когато
задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина,
освен поради недостатък във формата.
Казаното изисква да се прецени редовността на самия запис на заповед съобразно чл. 535 от ТЗ
и дали вземането по него е изискуемо.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че записът на заповед е
едностранна, абстрактна и формална сделка, с която едно лице ИЗДАТЕЛ обещава
безусловно да плати определена сума на друго лице ПОЕМАТЕЛ.
Абстрактният
характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното
волеизявление, с което се поема задължението не следва да се съдържа основание
за извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин се
създава възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите права. Поради
това обикновено причина за издаването на записа на заповед е съществуването на
някакво друго каузално правоотношение между издател и поемател, а целта е бързо
удовлетворяване на вземане или вземания породени от каузалната сделка.
Независимо от това за поемателя в производството по чл.422 ГПК вр. 415 от ГПК
по принцип не съществува задължение да доказва каузалните отношения довели до
поемане на задължението. Това обикновено е елемент от защитата на издателя и
при възражения от негова страна той ще трябва да установи съществуването им,
обвързаността на същите с поетото по записа на заповед задължение респ. съдбата
на сделката породила това правоотношение(нищожност, отпадане, изпълнение и
т.н.) и оттук липсата на основание за плащане на задължението по менителничния
ефект.
В случая авалираният запис на заповед дал
основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение съдържа всички
реквизити посочени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, а и не се оспорва
подписването му от представляващия дружеството издател. Това и факта, че е
платим на 30.11.2016
г. налага извод, че от тази
дата вземането по него е станало изискуемо.
На тази база на пръв поглед следва и заключение, че претендираните от ищеца вземания към
тримата ответнии съществуват в патримониума му.
В случая съдът се изразява условно по
причина, че следващият се от разпоредбата на
чл. 485, ал. 2 от ТЗ извод, че
менителничното поръчителство има самостоятелен и неакцесорен характер по
отношение задължението на издателя на записа на заповед не следва да се
абсолютизира. Според тази правна норма авалистът не може да противопоставя на
приносителя на записа на заповед абсолютните или относителни възражения на
издателя с изключение на тези свързани с липса на форма на ценната книга.
Ограничението по отношение на относителните възражения обаче не касае случаите,
когато авалистът е страна по обезпеченото с ценната книга каузално
правоотношение или когато издателят е недобросъвестен и злоупотребява с правото
търсейки плащане въпреки знанието, че издателят има лични възражения породени от каузалното
правоотношение, които ще направят плащането по ценната книга неоснователно.
По процесния казус между страните не се
спори, че записът на заповед е
издаден от „1.“ ЕООД във връзка с постигнати в сключен между това дружество и ищеца договор № … от 30.06.2016 г.
Безспорно е и че в т. 5.5. от същия
страните са постигнали съгласие, че „1.“ЕООД ще издаде три записа на заповед
за:
-
90 000
евро като гаранция за задълженията на дружеството по чл. 5.4.1 и 5.4. от
договора,
-
45 000
евро като гаранция за задължоеенията на „1.“ЕООД по чл. 5.5.3 от договора и
-
27 000
евро като гаранция за задълженията на „1.“ЕООД по чл. 54.3 от договора.
В договора е материализирано и съгласие, че
записите на заповед са свързани единствено с условията по тези членове и влизат
в сила/се считат за валидни/ от деня, в който „***
**** ** * * *“ подпише/сключи/ договор с МОна Република П.-
Регионална логистична база 04-470, В.със
същия предмет. Посочено е също, че ако договорът между Министерството и ищеца
не е подписан то записът на заповед няма да се
счита за валиден и оригиналният документ следва да се върне на неговия
съставител.
Тази договорка независимо от използваните в
нея изразни средства за ПАС цели да
определи момента, от който записът на заповед може да се използва като средство
за по- бързо удовлетворяване на вземанията възникнали по породеното от договор № 01/06/2016 DRW от 30.06.2016 г. каузално правоотношение и
по-точно тези за неустойка.
В случая тези договорки безспорно не са
свързани с пораждане действието и валидността на самия запис на заповед, който
е самостоятелна сделка. По тази причина, за да се приеме, че това би било така
изявления в тази насока би следвало да са материализирани в същата. Това на
първо место не е сторено, а ако бе направено щяха
да са налице основанията на чл. 536 от ТЗ по причина, че един от задължителните реквизити на записа на
заповед е БЕЗУСЛОВНОТО обещание да се плати.
Казаното от своя
страна изключва и възможността да се говори за
нищожност на тази договорка, по причина, че за ПАС
няма пречка страните да се споразумяват за момента,
от който едната може да се възползва от „обезпечителния“ характер на записа на
заповед.
От изложеното следва и извод, че поемателят
по този запис би следвало да използва същия за по- бързо събиране на вземането само
ако е сключил договора с МОна Република П.- Регионална логистична база 04-470,
В.. По делото данни за сключен договор точно
с този правен субект липсват. Представен е договор от 22.06.2016 г., като се твърди, че със сключването му споменатото изискване
следва да се приеме за изпълнено. Това се мотивира с факта, че за задължението на ответника от значение е сключване на договор с МО на П. независимо от това, коя структурна единица на това министрество ще се ползва от предмета му.
В тази връзка е нужно да се спомене, че
договорът между ищеца и първия ответник е сключен на
30.06.2016 г., а договорът между „***
**** ** * * *“ и другата структурна единица на МО на П. е от 22.06.2016 г. По тази причина ПАС счита, че ако теорията на ищеца бе вярна то в
разпоредбата на т. 5.5. от договора от 30.06.2016 г. би следвало да се изпише тази друга структурна единица. Това не е сторено, което налага извод, че условието посочено в
т. 5.5 не е настъпило.
От това следва, че ищецът няма
право да използва процесиня запис на заповед за по- бързо събиране на
вземанията за неустойка по т. 5.4.1 от договора. Такова е и заключението на ПОС
в частта от процесното решение, с която е отхвърлил иска на „*** **** ** * * *“ срещу „** *“ ООД за признаване
на вземането по този запис на заповед. Тази част не е обжалвана и е влезнала в
сила.
Това от своя страна води до
логичния извод, че ищецът с факта на използване на записа на заповед за по-
бързото събиране на вземането си за неустойка по каузалното правоотношение, без
да са налице предпоставки за това е злоупотребил с правата си и е
недобросъвестен.
От казаното по- горе стана ясно,
че при наличие на злоупотреба с права и авалистите могат да се възползват от
личните възражения на поемателя в качеството му на страна по каузалното
правоотношение въпреки, че не са страна по същото.
В случая защитната теза на ищеца,
въззиваема страна в настоящето производство е свързана с довода, че
възражението за недобросъвестност, респ. за злоупотреба с право е преклудирано
поради липсата му в отговора на ИМ.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че недобросъвестността и злоупотребата с право са правни понятие и
изводите за наличието или липсата им се извеждат на база изложената фактическа
обстановка. В случая в отговора на
исковата молба подаден и от тримата ответници /авалисти/ се говори за НЕВЪЗМОЖНОСТ
ищецът да използва записа на заповед за събиране на вземането по каузалното
правоотношение за неустойка с оглед споменаваната по- горе уговорка в т.
5.5 от договора. Посочено е и че въпреки
тази невъзможност, поемателят вместо да върне записите на заповед поради лиса
на предпоставки за използване на същите за обезпечение на вземането за
неустойка се е снабдил с изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК възоснова на процесния.
Това за
ПАС води до извод, че в случая възражение за наличие на факти даващи основание
да се говори за недобросъвестност и злоупотреба с право е направено. Вярно е,
че ответниците и по – точно техния пълномощник не е квалифицирал тази
фактическа обстановка по споменатия по- горе начин. Това обаче сочи единствено
за неправилна квалификация на наведената фактическа обстановка, а не е
основание да се приеме, че не е направено съответното защитно възражение в
предвидения в ГПК срок. Правната квалификация на страните обаче не е
обвързваща, защото от значение е тази дадена от съда на база наведените от
страните факти и обсдтоятелства. Това от своя страна води до извод, че
преклузия не е налице.
Реално от страна на тримата
авалисти са изложени доводи за извършени от поемателя действия, които
съобразени с постигнатите между него и издателя на заповедта договорки дават
основание да се приеме, че е недобросъвестен.
Във връзка с това заключение е нужно да се
посочи и че наведените възражения в отговора на въззивната жалба за липса на връзка
между издадения на 20.07.2016 г. запис на заповед и материализираното съгласие
в чл. 5.5. от договора за момента, в който се поражда обезпечителният ефект на
тази ценна книга са неоснователни.
В случая по делото е безспорно,
че страните по договор № …30.06.2016 г. са се уговорили, че за обезпечаване по-бързото
събиране на вземанията за неустойка по този договор предполагаемо неизправната
страна ще издаде обезпечителни записи на заповед за максималния размер на тези
вземания. Това съобразено с липсата на оспорване на връзката между процесиня
запис на заповед и тази договорка води до извод, че за установяване връзката
между каузалното и абстрактното правоотношение е без значение моментът, в който
е настъпил правопораждащия последното юридически факт, т.е издаден е записът на
заповед.
От друга страна договорката за
влизането в сила /валидирането/ на записа на заповед видно от изложеното по-
горе цели да определи момента,
от който записът на заповед може да се използва като средство за по- бързо удовлетворяване на
вземания възникнали по породеното от договор № от
30.06.2016 г. каузално правоотношение и по-точно тези за неустойка. Тази уговорка за ПАС е
правопораждаща и като цяло е обусловена не от спазване на определени дати, а от
условието съответната сделка с МОна
Република П.- Регионална логистична база 04-470, В. да бъде сключена. Този извод се
подкрепя и от факта, че действието на самото каузално правоотношение не е
поставено в зависимост от сключването на този трети договор на една точно
определена дата. Просто последната за ПАС може да се разглежда само като основание
за забава, но не като срок имащ правопораждащ или правопрекратяващ ефект.
От друга страна личните
възражения на издателя не са ограничени само с такива водещи до извод за несъществуване
на вземанията породени от каузалното правоотношение в патримониума на
поемателя. Релано за ПАС лични са всички възражения породени от каузалното
правоотношение , които са основание да се приеме, че поемателят по заповедта
няма основание да се възползва от правата по същата спрямо издателя й за по
–бързо събиране на породено от това каузално отношение вземане.
В случая процесните възражиня са
от тази група и съвсем логично подлежат на преценка по исковете срещу
авалистите.
От изложеното следва извод, че в
патримониума на поемателя-ищец не е възникнало право да се възползва от правата
си по записа на заповед за удовлетворяване на вземанията за неустойка породени
от неизпълнението на задълженията на издателя на заповедта по договор № от 30.06.2016 г. Това и признанието на ищеца, че със сумата предмет на
записа на заповед цели именно такова удовлетворяване прави исковите претенции
напълно неоснователни.
Не в този смисъл са изводите на
ПОС, което налага отмяна на решението му и постановяване на друго отхвърлящо
исковете. Съответно въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателите направените от тях разноски пред ПАС в размер на 2 114, 39
лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното
от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 302 по описа за 2017 г. решение в
частта, с която са признава за установено по отношение на С.Х.Т., ЕГН **********,
Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН ********** ***, че дължат СОЛИДАРНО на „М.Т.Л А. С. З о.о – дружество с ограничена отговорност“, регистрирано в Република П. сумата от 81 500
евро, частично дължима по запис на заповед, издаден на 20.07.2016 г. в гр. С. от „1.“
ЕООД, *** и авалиран от С., Т. и М. Т. на същата дата, за което вземане е била издадена Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
03.02.2017 г. по ч.гр.дело №195/2017 г.
по описа на Ас РС, както
и в частта, с която С.Х.Т., Т.М.Т. и М.Т.Т. са осъдени
да заплатят на „М.Т.Л А. Сп. З о.о – дружество с ограничена отговорност“, регистрирано
в Република П. сумата от 11 777, 38
лв. представляваща разноски в заповедното и в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ предявените от „М.Т.Л А. С. З о.о – дружество с
ограничена отговорност“, регистрирано в
Република П. против С.Х.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН **********
и М.Т.Т., ЕГН ********** *** искове да се признае за установено, че тримата ответници
в качеството си на авалисти дължат на ищеца
сумата от 81 500
евро, частично дължима по запис на заповед, издаден на 20.07.2016 г. в гр. С. от „1.“
ЕООД, *** и авалиран от С., Т. и М. Т. на същата дата, за което вземане е била издадена Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
03.02.2017 г. по ч.гр.дело №195/2017 г.
по описа на Ас РС.
ОСЪЖДА М.Т.Л А. Сп. З о.о – дс о.о.“, регистрирано в
Република П. да
заплати на С.Х.Т., ЕГН **********,
Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН ********** *** направените от тях разноски пред
ПАС в размер на 2 114, 39 лв.
Решението може да се обжалва 1 месечен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.