Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 31.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.мл.с.ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 13684 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 160-360 от 08.07.2019
г. по гр.д. № 36105 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 33-ти състав З. “О.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** е
осъдено да заплати на З. “Б.В.И.г.“ АД с
ЕИК *******, със съдебен адрес на управление *** сума в размер на 1783, 89
лв. – главница, представлява платено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди за ПТП, настъпило на 21.03.2017 г. в гр. Стара Загора между л.а. „БМВ Х5“
с рег. № *******, управляван от К.Р.и паркирания л.а. „Мерцедес МЛ 320“ с рег.
№ *******, във връзка с което била образувана щета № 470416171713995 при З. “Б.В.И.г.“,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като искът е отхвърлен
до пълния предявен размер от 2 257, 20 лв. Със същото решение З. “О.”
АД с ЕИК ******* е
осъдено да заплати на З. “Б.В.И.г.“ АД с
ЕИК ******* сума в размер на 581,
11 лв. – разноски по делото, а З.
“Б.В.И.г.“ е осъдено да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД сума в размер на 74, 55 лв. -
разноски по делото.
Срещу първоинстанционното
решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5128427/30.07.2019 г. от
ответника в първоинстанционното производство „ОЗК Застраховане“ АД, в
която се съдържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Според жалбоподателя в конкретния случай е налице
изключение от застрахователното покритие на задължителната застраховка
гражданска отговорност съгласно чл. 494, т. 2 КЗ, тъй като застрахователят не
изплаща обезщетение за вредите на имуществото на член на семейството на
застрахования и неправилно и немотивирано първоинстанционният съд не е приложил
цитираната разпоредба. Счита, че той като застрахователят по гражданска
отговорност на К.Р.не следва да покрива вредите, причинени на имуществото на
съпруга ѝ В.Р., вследствие на нейно поведение. Отделно въззивникът
поддържа, че по делото не се установява наличие на причинно-следствена връзка
между вредите и поведението на К.Р.. Между изслушаните пред първоинстанционния
съд експертизи са налице противоречия, които не са обсъдени от СРС и не е е извършена
обоснована преценка на събраните доказателства. По изложените съображения
въззивникът намира предявения иск за неоснователен, иска отмяна на първоинстанционното
решение като неправилно и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете
инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 5167383/15.10.2019 г. на З. „Б.В.И.Г.“
АД, подаден чрез адв. А.Б., в който я оспорва като неоснователна. Твърди
се, че в случая разпоредбата на чл. 494, т. 2 КЗ е неприложима. Оспорени са
доводите във връзка с оплакванията за неустановена причинна връзка между процеснтото
ПТП и настъпилите увреждания. Акцентира се върху необосноваността на първата
изслушана пред СРС съдебно-автотехническа експертиза и оспорването ѝ пред
първоинстанционния съд. Според въззиваемия първоинстанционното решение в
обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Претендират се разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Срещу първоинстанционото решение
в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до пълния предявен размер е
подадена въззивна жалба с вх. № 513114/05.08.2019 г. на ищеца З. „Б.В.И.Г.“
АД, чрез адв. А.Б.. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на
решението в атакуваната част. Според въззивника от събраните по делото
доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на
регресната му претенция. Първоинстанционният съд неправилно е възприел
заключението на първата изготвена съдебно-автотехническа експертиза относно
размера на вредите. Твърди, че посочената от вещото лице стойност на щетите по
увредения автомобил не кореспондира със средните пазарни цени, поради което и
счита решението на първоинстанционния съд за необосновано в тази част. Иска се
отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и уважаване на иска в пълен
размер, претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по
делото е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 5151240/19.09.2019 г.
на З. „О.“ АД, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.
Въззиваемата страна сочи, че своевременно пред първоинстанционния съд е
оспорила втората изготвената съдебно-автотехническа експертиза и доводите на
въззивника, че същата е приета без възражения от страните са несъстоятелни.
Оспорва жалбата по същество и претендира разноски.
В открито съдебно заседание,
проведено на 12.11.2020 г, въззивникът З. „Б.В.И.г.“ АД се представлява от адв.
И.с приложено пълномощно, която поддържа жалбата и претендира разноски. Въззивникът
ЗАД „ОЗК Застраховане“АД не изпраша представител, с писмена молба заявява, че
поддържа жалбата и претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2105562/01.06.2018 г. на З. “Б.В.И.г.” АД,
подадена чрез адв. А.Б. против З. “О.” АД, с която е предявен осъдителен иск за
заплащане на сумата 2 257, 20 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът
твърди, че на 21.03.2017 г. по вина на К.Р., управлявала л.а. “БМВ Х5” с рег. №
*******, настъпило пътно-транспортно произшествие, при което тя, предприемайки
маневра излизане от реда на паркираните автомобили, започнала движение назад
без да се съобрази с положението на паркирания зад нея л.а. “Мерцедес МЛ 320” с
рег. № ******* и осъществила ПТП. Към момента на произшествието увреденият
автомобил “Мерцедес МЛ 320” с рег. № ******* бил имуществено застрахован при
ищеца по застраховка „Каско Стандарт“ по силата на полица № 4704161100000776. След
подадено заявление в З. „Б.В.И.г.“ била образувана щета 470416171713995,
изготвен е опис и доклад, въз основа на което бил извършен ремонт в доверен
сервиз. За възстановителните работи е определено застрахователно обезщетение в
размер на 2572, 99 лв. и същото е изплатено с преводно нареждане от 24.07.2017
г. Към момента на настъпване на произшествието Гражданската отговорност на
причинилия го водач К.Р.бил застрахована по силата на полица № BG/23/116003121744 в дружеството на ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, поради това и ищецът З. „Б.В.И.Г.“ АД отправил регресна
покана за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на 2257, 20 лв. от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и на
сумата от 25 лв. – ликвидационни разходи, но плащане не постъпило, поради което
предявил регресната си претенцията за сумата от 2257,20 лв. по съдебен ред.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. 60,
ал. 6 ГПК ответното дружество З. “О.” АД е подало отговор на исковата молба
чрез юрисконсулт С.К., в който претенциите на ищеца се оспорват по основание и
размер. Оспорен е приложеният към исковата молба Двустранен-констативен
протокол, като се твърди, че в същия не са описани обстоятелствата относно
настъпването на процесното ПТП и не може да послужи за изясняване на механизма
му, освен това е нанесена корекция в датата. Оспорва се наличието на
причнинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните за
обезщетяване вреди като се твърди, че част от тях са нанесени преди
произшествието. Сочи, че част от вредите са описани и в добавъка към
имуществената застраховка, съставен преди настъпване на произшествието и се
припокриват с претендираните. Твърди, че липсва оглед и заснемане, поради което
описаните в исковата молба вреди не представляват покрит застрахователен риск.
Сочи, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от К.Р.лек
автомобил, както и изплащането на застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка на л.а. “Мерцедес МЛ
320” с рег. № ******* от ищеца ЗАД „Булстра Виена Иншурънс Груп“ АД. В първото
съдебно заседание ответникът възразява, че в случая е приложима разпоредбата на
чл. 494, т. 2 КЗ и доколкото е увредено имущество на член от семейството на
виновния водач, обезщетение от застрахователя по Гражданска отговорност не се
дължи.
По делото е приложен като
доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП /с изх. № ДКП 24941/21.03.2017
г./, съставен от водачите К.Р., собственик на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ******* и В.Р.,
собственик на л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № *******. Отразено
е, че на 21.03.2017 г. /върху датата посочена като 20 има нанесена поправка и е
поправена като 21/ се е осъществило произшествие при тръгване – излизане от
паркинг на автомобила, управлявана от К.Р., докато автомобила на В.Р. е бил
паркиран. Изготвена е схема на произшествието от водачите. Посочено е, че е
увередена задната броня на л.а.
„БМВ Х5“ с рег. № ******* и предната броня и решетка на л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № *******,
както и че е изтекло масло. Отразена е и забележка, че възможно при ремонт да
излязат и други щети върху л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № *******. Двустранният констативен протокол е
подписан от водачите, като К.Р.е записала забележка, че вината е нейна.
Приета като доказателство е застрахователна полица „Булстрад Каско
Стандарт“ № 4704161100000776 за съществуващото правоотношение по имуществена
застраховка между З. „Б.В.И.г.“ АД
и „Клийнър“ ООД, посочен като собственик на л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № *******, от която се
установява, че срокът ѝ на валидност е от 31.05.2016 г. до 31.05.2017 г.,
а застрахователната сума на автомобила е 20 000 лв. Към полицата е
приложен Добавък 3/001 със срок на валидност от
21.03.2017 г. за отразяване промяната в собствеността автомобила и
посочване на новия собственик В.Л.Р.. В добавъка е отразено, че на 20.03.2017 г. е извършен оглед на
автомобила и е констатирана предна спукана броня. Приложени са действащите Общи
условия по застраховката. Прието като доказателство е свидетелство за
регистрация – част I, свидетелство
за извършен преглед на автомобила и свидетелство за управление на водача.
Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка са приложени заявление за настъпило застрахователно събитие от 21.03.2017
г., опис на претенция № 50-05040-00325/17/21.03.2017 г., в който са отразени
увредените части за подмяна: облицовка предна броня, предна решетка, решетка
предна броня, фар за мъгла, въздухопровод предна броня, интеркулер /междинен
охладител/, кора под двигател пр. част, посочено е, че със средна деформация са
основата на предната броня – пвц, вертикалната греда пред радиатора, а корпуса
на левия фар е с лека деформация. Прието като доказателство е и опис - заключение
по претенция № 50-05040-00325/17/21.03.2017 г. от 04.10.2017 г., в което са
сметнати стойността на частите за подмяна, труда за ремонт, монтаж и демонтаж,
разоборудване, боядисване камера в общ размер на 2 572, 95 лв. Ръкописно е
изписано, че без предната броня описана в добавъка към полицата каско щетата
възлиза на 2232, 20 лв. Приета като доказателство по делото е фактура №
**********/03.06.2017 г., издадена от „А.****“ ООД с получател З. „Б.В.И.г.“ за
сумата от 2572, 99 лв. с ДДС във връзка с щета № 50-05040-00325/17, както и приемо-предавателен
протокол от 02.06.2015 г. във връзка с извършения ремонт. По делото е приет
като доказателство доклад по щета № 470416171713995 на З. „Б.В.И.г.“ АД от
20.07.2017 г., въз основа на който е одобрено да се изплати на „А.****“ ООД
сумата от 2572, 99 лв. и видно от преводно нареждане от 24.07.2017 г. сумата от
2572, 99 лв. е изплатена по сметка на „А.****“ ООД.
Приета като доказателство е регресна покана от З. „Б.В.И.Г.“ АД до ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД за възстановяване на сумата от 2232,20 лв., изплатена по
имуществена застраховка и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и
известие за доставяне на регреси по списък, включително и процесната щета,
получено на 03.11.2017 г. в дружеството на получателя.
По делото е приета като доказателство справка от електронната система на Гаранционния фонд, от която е видно, че
в периода 25.12.2016 г. – 24.12.2017 г. л.а. с рег. № ******* е бил застрахован
при ЗАД „ЗАД ОЗК Застраховане“ по силата на задължителна застраховка Гражданска
отговорност.
Приета като доказателство е и
Справка с изх. № 10-11-130731/21.11.2018 г., издадена от Община Стара Загора,
съгласно която между лицата К.М.Р.и В.Л.Р. е сключен първи по поредност граждански
брак на 08.12.1990 г. и семейното положение на Р.към 21.03.2017 г. е омъжена.
Прието е и писмо с вх. №
5040333/08.03.2019 г. от Министерство на вътрешните работи, Дирекция
„Национална система 112“, в което се съдържа информация за постъпило обаждане
на телефон 112 от 21.03.2017 г. относно ПТП, настъпило в гр. Стара Загора,
заведено под ДКП 24941/21.03.2017 г. от телефонен номер *******в 09.55 ч. от
лице, представило се като г-жа К.Р..
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В.Л.Р. – собственик на л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № ******* и К.М.Р.–
собственик и водач на л.а. “БМВ Х5” с рег. № *******.
Свидетелят Рашков си спомня, че процесното произшествие е причинено от
съпругата му. Обикновено той паркирал зад нейния автомобил и излизал от вкъщи
преди тя да тръгне за работа, но на процесната датата съпругата му излезнала
преди него. Като се събудил видял номера на колата си под вратата и тогава
разбрал от съпругата си за произшествието. Спомня си, че вредите не изглеждали
значителни – клатила се е предната решетка на автомобила и бил паднал номерът.
Обадил се на застрахователя по имуществена застраховка, извършен бил оглед и
после закарал автомобила в сервиз, където бил извършен ремонт. В сервиза се
оказало, че имало и други вреди – радиаторът бил пострадал. Сочи, че колите се
паркирали една до друга на предната врата в едно село, в което имат къща.
Разстоянието между двата автомобила би трябвало да е било между 50 см. – 1м.,
защото улицата е тясна. Не си спомня да е имало увреждане на бронята на
автомобила му преди това.
Свидетелката К.Р.дава показания, че при осъществяването на процесното ПТП
нейният автомобил л.а. “БМВ Х5” с рег. № *******е бил паркиран пред къщата им,
а този на съпруга ѝ е бил зад него. Проишествието се осъществило
сутринта, когато тръгвала за работа. Направила маневра назад, за да изправи
колата, без да погледне и ударила паркирания зад нея л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № *******. Двата автомобила били паркирани с
отстояние около 1 м. След удара слезнала от автомобила, видяла, че
регистрационния номер на автомобила на съпруга ѝ е паднал и леко били
увредени решетката на колата и предната броня. Не си спомня с каква скорост се
е движила при потегляне с автомобила. Спомня си, че видимите вредите върху
автомобила на съпруга ѝ били констатирани при първия оглед, а
впоследствие при разглобяване на колата в сервиз се оказало, че има и други.
По делото е прието като
доказателство заключението по изготвената от вещо лице А.М.съдебно - автотехническа
експертиза, което е било оспорено от ищеца З. „Б.В.И.Г.“. В отговор на
поставените въпроси експертът е посочил, че стойността на ремонта на автомобила
по средни пазарни цени е 1758,89 лв. Посочил е още, че отразените в
Двустранния-констативен протокол щети по л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № ******* предна броня,
решетка и маска може да са били налични и при сключване на Добавъка към
имуществената застраховка, който е ъставен 1 ден по-рано преди процесното
произшествие. Констатирал е, че от отразяванията в протокола не ставало ясно
каква е била дистанцията между двата автомобила, но въз основа на извършени
изчисления е достигнал до извод, че с оглед нанесените увреждания трябва да е
била не по-малко 7 метра, за да може л.а.“БМВ Х5” с рег. № *******да развие скорост минимум 20 км./ч. и при удара
с л.а. “Мерцедес МЛ 320”
с рег. № ******* да нанесе увреждания на въздуховода, клаксона, фара за мъгла,
кората под двигателя и интеркулера.
С оглед оспорването на експертизата от страна на ищеца, първоинстанционният
съд е допуснал извършването на повторна съдебно-автотехническа експертиза по
същите въпроси и такава е изготвена от вещото лице Й.Й., а представеното
заключение е оспорено от ответника „ОЗК Застраховане“ АД и е прието като
доказателство по делото. При изготвянето му вещото лице е съобразило дадените
свидетелските показания, както и приложените писмени доказателства. Експертът е
достигнал до извод, че всички увреждания по л.а. “Мерцедес МЛ 320” с
рег. № *******, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Стойността,
необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни
цени била 2579, 38 лв. и детайлът „предна броня“ не е калкулиран от З. „Б.В.И.Г.“
АД при определяне на дължимото обезщетение и в заключението при определяне на
средните пазарни цени. От представените схеми и разположение на автомобилите направил
извод, че уврежданията могат да бъдат нанесени по механизма на процесното произшествие.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са допустими
–подадени от легитимирани страни в процеса с правен интерес да обжалват
първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед подадените въззивни
жалби от страна на ищеца и ответника в първоинстанционното производство предмет
на обжалване е първоистанционното решение изцяло. Същото е валидно и допустимо,
но не неправилно в частта, с която искът на З. „Б.В.И.Г.“ срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД е уважен. Мотивите за това са следните:
Предявеният осъдителен иск е с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 410, ал. 2 КЗ – за присъждане
на суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № *******
за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 21.03.2017 г., причинено от водача на л.а.“БМВ Х5” с рег. № *******, застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата - чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. Следователно общото правило
е, че регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“
възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането
му е станало изискуемо. С разпоредбата на чл. 410, ал. 2 КЗ обаче законодателят е предвидил специалното правило,
че ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг,
както и ако принадлежи към домакинството на застрахования или живее във
фактическо съпружеско съжителство с него, застрахователят има правата по ал. 1,
ако то е действало умишлено, т.е. съществуването на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка е обусловено от установяването на
умишлено виновно поведение на водача, причинил произшествието.
В настоящия
случай регресното право на ищеца - застраховател по имуществена
застраховка „Каско“, е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска
отговорност“ на делинквента с оглед разпоредбата на чл. 411 КЗ, според
която в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Уважаването на
предявения регресен иск по чл. 411 КЗ е обусловено от установяването
на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на
застрахователното покритие, както и направени от застрахователя разноски за
определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който в случая съпруг т. е. вредите да са в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на виновното и противоправно поведение
на делинквента; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответното дружество. Независимо от установяването на тези обстоятелства
обаче в случай, че лицето, причинило вредата е съпруг на застрахования по
имуществена застраховка, регресното право на платилия обезщетение застраховател
по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ ще възникне само, ако причинителят на вредата е
действал умишлено.
В настоящото производство ищецът
З. „Б.В.И.Г.“ не е навел твърдения за умишлени действия на водача К.М.Р.,
управлявала л.а.“БМВ Х5” с рег.
№ *******, а единствено твърди, че в резултат на нейното поведение са причинени
щетите по застрахования при него по имуществена застраховка л.а. “Мерцедес МЛ 320”. От събраните
по делото доказателства се установява, че К.М.Р.и В.Л.Р. са съпрузи и това
обстоятелство не е било спорно по делото. Следователно за да възникне на
регресното право на застрахователя по имуществената застраховка на увредения
водач срещу застрахователя по гражданска отговорност на виновния водач, когато
двамата водачи са съпрузи, на първо място следва да се установи фактът на умишлено
поведение на делинквента.
Гражданският процес е
състезателен процес и съгласно прокламираният в чл. 8, ал. 2 ГПК принцип
страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят
доказателства за тях. В случая поддържаните от ищеца факти и обстоятелства,
независимо от това дали ще бъдат установени по делото от събраните
доказателства, не могат да обусловят възникване на претендираното право. Ето
защо е и безпредметно да се изследва установяват ли се останалите предпоставки,
обуславящи възникването на регресно право на застрахователя по имуществената
застраховка спрямо застрахователя по гражданската застраховка. Това е така,
защото съществуването на процесното регресно право на З. „Б.В.И.г.“ АД за
възстановяване на изплатеното от него обезщетение е обусловено от наличие на
умишлено причиняване на щетите по застрахования автомобил, каквото той не твърди.
Такива данни не се установяват и от разпита на свидетелите по делото.
С оглед изложените съображения
настоящият състав намира, че въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е
основателна, а предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 410, ал. 2 КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
поради това и въззивната жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс“ е
неоснователна. Ето защо първоинстанционното решение в частта, с която искът е
уважен следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен и в тази част, а
решението в частта, с която искът е отхвърлен макар и с различни мотиви, следва
да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на производството
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от ответника по делото разноски пред първоинстанционния и въззивния
съд. СРС е присъдил в полза на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД сумата от 74, 55 лв.
разноски с оглед частичното отхвърляне на претенцията на З. “Б.В.И.г.”, поради
което следва да бъде присъдена допълнителни сумата от 180, 45 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в подаденото становище от
19.06.2019 г. и определеното по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Пред въззивна
инстанция ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е заявило претенция за присъждане на
разноски за държавна такса от 35, 68 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което
настоящия състав съгласно цитираните разпоредби и с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото определя в размер на 100 лв., поради което и в
полза на ответника въззивник ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД следва да бъде присъдена
сумата от общо 135, 68 лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 160-360 от 08.07.2019
г. по гр.д. № 36105 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 33-ти състав,
с което З. “О.” АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес
на управление *** е осъдено да заплати на З.
“Б.В.И.г.“ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес на управление *** сума в
размер на 1783, 89 лв. – главница, представлява платено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди за ПТП, настъпило на 21.03.2017 г. в гр. Стара
Загора между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *******, управляван от К.Р.и паркирания
л.а. „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № *******, във връзка с което била образувана
щета № 470416171713995 при З. “Б.В.И.г.“, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 581, 11 лв. – разноски по
делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. “Б.В.И.г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******против З. “О.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 410, ал. 2 КЗ за присъждане
на суброгационно вземане в размер на 1783, 89 лв., възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на л.а. “Мерцедес МЛ 320” с рег. № *******,
собственост на В.Л.Р. за вреди, причинени в резултат на ПТП от 21.03.2017
г., причинено от съпругата му К.М.Р.- водач на л.а.“БМВ Х5” с рег. № *******, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. “О.” АД, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160-360
от 08.07.2019 г. по гр.д. № 36105 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 33-ти
състав, с което предявеният от
З. “Б.В.И.г.“АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******против
З. “О.” АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 410, ал. 2 КЗ е отхвърлен за сумата над 1783, 89 лв. до пълния
предявен размер от 2 257, 20 лв., както и в частта, с която З. “Б.В.И.г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******е
осъдено да заплати на З. “О.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 74, 55 лв.-
съдебни разноски пред СРС.
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.г.“
АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на З. “О.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 180, 45 лв. – съдебни
разноски пред СРС и 135, 68 лв. – съдебни разноски пред СГС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.