№ 19018
гр. С, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110139047 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Й Б“ ЕАД е предявило срещу Д. Й. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за сума в размер на 469,51
лв., включваща следните задължения съгласно уточнителна молба на ищеца от 13.06.2024 г.
(л. 65 по делото):
- 210, 85 лв. по договор за мобилни услуги № ... от 30.08.2018 г., изменен с
допълнително споразумение № ...3 от 12.07.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с който се предоставя мобилен номер ...., от които 68, 74 лв. незаплатени задължения
за месечни абонаментни такси за периода 05.10.2020 г. – 04.02.2021 г., и 10, 45 лв.
незаплатени задължения за ползвани услуги и допълнителни такси за същия период, както и
131, 66 лв. неустойка по договора (формирана от сбора на три стандартни месечни
абонаментни такси в общ размер от 74, 97 лв., 14, 16 лв.добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, и 42, 53 лв. разлика между стандартната цена на H**** РЗО L D P W без
отстъпка, и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 12.07.2019 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги);
- 239, 31 лв. по договор за лизинг от 12.07.2019 г., с който е предоставено ползването на
комплект от 3 броя аксесоари, от които 106, 36 лв. лизингови вноски за периода 05.10.2020 г.
– 04.02.2021 г. и 132, 95 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.02.2021 г.
– 12.06.2021 г.;
- 19, 35 лв. по договор за лизинг за базови аксесоари № ... от 12.07.2019 г., от които 8,
60 лв. лизингови вноски за периода 05.10.2020 г. – 04.02.2021 г., и 10, 75 лв. предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 05.02.2021 г. – 12.06.2021 г.;
За описаните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 14888/2023 г. по описа на СРС, 151 състав. Ищецът поддържа, че между него и
ответника са били сключени договор за мобилни услуги от 30.08.2018 г. за мобилен номер
...., заявление за смяна на номер от 06.09.2018 г., с който номерът е заменен с нов ....,
допълнително споразумение от 12.07.2019 г. и договор за лизинг от 12.07.2019 г. и договор
за лизинг за базови аксесоари от същата дата. Твърди, че ответникът не заплатил дължимите
1
по договорите суми, описани по-горе, поради което договорите за мобилни услуги били
предсрочно прекратени и му били начислени и претендираните неустойки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника
чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск. Посочва, че
липсват критерии за качество на доставяните услуги, т.е. няма как да се установи дали
ищецът е престирал надлежно съответната услуга, чието заплащане претендира. Излага
доводи, че приложените по делото фактури са частни свидетелстващи документи, които
притежават само формална доказателствена сила. Направено е и възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, по силата на което е
предоставил на ответника мобилни услуги за процесния период в претендираните размери.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил вземанията.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за лизинг на описаните мобилни апарати, по
силата на което е предоставил на ответника ползването на апаратите и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски в претендираните размери. При
установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземанията.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е да докаже при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно уговорена неустоечна клауза в случай на
предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, въз основа на която договорите са били предсрочно прекратени, както
и размера на уговорените неустойки. При установяване на посочените обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за мобилни услуги от 30.08.2018 г., сключен между „Т Б“
ЕАД и ответника за мобилен номер 359******, заявление от ответника от 06.09.2018 г. за
смяна на номер, като номер 359****** бъде сменен с номер 359****. Прието е и
допълнително споразумение между страните от 12.07.2019 г. за промоционален месечен
абонамент от 25, 99 лв., с което на ответника е било предоставено за ползване и устройство
H**** P30 L D P W, като на същата дата за посоченото устройство е бил сключен и договор
за лизинг. На 12.07.2019 г. страните са сключили и договор за лизинг за 3 броя базови
аксесоари.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че по процесните договори са били
издадени 5 броя фактури, които са приложени към исковата молба и са били осчетоводени в
счетоводството на ищеца. Общият размер на задълженията по тях е в размер на 469, 51 лв.,
като по тях няма осчетоводени плащания. Изчислило е, че размерът на дължимата неустойка
за предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги в размер на три
месечни такси е 74, 97 лв., а стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
2
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора – 12.07.2021 г., е 14, 16 лв.
Съгласно заключението неустойката, равняваща се на разликата между стандартната цена на
H**** P30 L D P W без отстъпка към датата на сключване на договора за лизинг – 12.07.2019
г., и дължимата обща преференциална цена, съответстваща на оставащия срок от договора, е
42, 53 лв. Така, общият размер на дължимата неустойка става 131, 66 лв. Вещото лице е
изчислило също така, че размерът на предсрочно изискуемите лизингови вноски по
договора за лизинг от 12.07.2019 г. се равнява на 132, 95 лв., а по договора за лизинг на
базови аксесоари – на 10, 75 лв. В таблицата на л. 81 по делото са изчислени и дължимите и
неплатени месечни вноски за лизинг преди настъпване на твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост, които се равняват на 106, 36 лв. по първия договор за лизинг и 8, 60 лв. по
договора за лизинг на базови аксесоари.
От правна страна:
От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договори за
далекосъобщителни услуги и лизинг, изменени с допълнителни споразумения, към които са
приложени ценови листи за абонаментни планове.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между
страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на
ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Съгласно § 1,
т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по
възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за
радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола
върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали
чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е
предоставил възможността ответникът да ползва съответната мобилна мрежа, до която е
доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н.
С подписването на двата договора за лизинг от 12.07.2019 г. ответникът е декларирал
и потвърдил, че ищецът-лизингодател му е предал процесното устройство H**** P30 L D P
W – чл. 4 от договора за лизинг (л. 18), и трите базови аксесоара – чл. 4 от договора за
лизинг на базови аксесоари (л. 22 гръб). В допълнителното споразумение към договора за
мобилни услуги по отношение на устройството H**** P30 L D P W е посочено, че то се
предоставя на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на устройствата
без абонамент и размерът на отстъпката (л. 16 гръб). Ответникът, който носи тежестта на
доказване, не е ангажирал доказателства за плащане на сумите, поради което, в приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът приема този факт за недоказан.
Претенцията за заплащане на лизингови вноски по двата договора за лизинг се доказа
в пълен размер, видно и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
поради което следва да бъде изцяло уважена за сумата от 239, 31 лв. по договора за лизинг
от 12.07.2019 г. и за 19, 35 лв. по договора за лизинг на базови аксесоари от същата дата.
По отношение на претенциите за неустойки по двата договора:
Претендират се неустойки, сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без
вкл. ДДС, по договора за мобилни услуги, както и разликата между стандартната цена за
предоставеното мобилно устройство без отстъпка, и преференциалната цена, за която са
сключени двата договора за лизинг, както и ползваната отстъпка от абонаментния план,
подлежаща на връщане. Основанието за възникване на вземането за неустойка е предвидено
в договора за мобилни услуги, на страница втора от него, и в допълнителното споразумение
3
към него на страница трета (11 гръб и л. 17).
Видно от клаузите на договорите, в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на задълженията му по
договора, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както
и част от разликата между стандартната цена на продадено на промоция мобилно
устройство, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор от три
месечни абонаментни такси не е прекомерен. Посочената неустойка има за цел да набави
заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да
реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на
договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната
услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора.
Именно предвид дългосрочния характер на съглашението операторът е предоставил
на абоната и отстъпка от цената на ползваното по договора за лизинг устройство.
Неустойката в размер на тази отстъпка от пазарната цена има за цел да обезщети оператора
за това, че е пропуснал възможността да продаде същото устройство по пазарна цена,
доколкото при извършване на преценка за продължителността на договора с конкретния
клиент операторът е преценил, че за него не е икономически неизгодно да предостави на
потребителя устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен и е отпаднало
очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на продаденото устройство да
бъде "компенсирана" от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора за мобилни
услуги.
Описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за оператора от
неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като същите разкрИ.т присъщите
на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорените
неустойки не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като съобразявайки вида на
предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със сключването и неизпълнението
на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз
основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца, поради което той
има право да получи претендираната неустойка в размер на три месечни абонаментни такси,
т. е. искът за тази неустойка е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
От съдържанието на договорите за лизинг е видно, че устройството е било предадено
на ответника и то е имало промоционална цена. Договорът е прекратен предсрочно поради
неплащане от страна на абоната, поради което за оставащия срок до края на договорите той
дължи припадащата се част от отстъпката от пазарната цена в размер на 42, 53 лв. съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият съдебен състав намира така уговорените неустоечни клаузи за валидни и
непротиворечащи на критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС. Ето защо претенцията за заплащане на неустойки в общ размер от 131, 66
лв. е основателна и следва да бъде изцяло уважена.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията е неоснователно предвид обстоятелството, че между датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.03.2023 г. и най-
старата начална дата на периода, за който се претендират процесните суми – 05.10.2020 г., не
4
е изтекъл период от повече от три години.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на направените в производството разноски,
а именно 505 лв. за заповедното производство (от които 25 лв. държавна такса и 480 лв.
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС) и 1205 лв. за исковото производството (от които 25
лв. държавна такса, 480 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 400 лв. депозит за особен
представител и 300 лв. депозит за изготвяне на експертиза).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове, че Д. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „А К“ № ...., дължи на „Й Б“ ЕАД (с
предишно наименование „Т Б“ ЕАД), ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, жк
„М 4“, Б П С, сграда 6, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 469, 51 лв., ведно със
законната лихва от 22.03.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за която е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14888/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, представляваща сбор от
следните вземания: 210, 85 лв. по договор за мобилни услуги № ... от 30.08.2018 г., изменен с
допълнително споразумение № ...3 от 12.07.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с който се предоставя мобилен номер ...., от които 68, 74 лв. незаплатени задължения
за месечни абонаментни такси за периода 05.10.2020 г. – 04.02.2021 г., и 10, 45 лв.
незаплатени задължения за ползвани услуги и допълнителни такси за същия период, както и
131, 66 лв. неустойка по договора (формирана от сбора на три стандартни месечни
абонаментни такси в общ размер от 74, 97 лв., 14, 16 лв.добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, и 42, 53 лв. разлика между стандартната цена на H**** РЗО L D P W без
отстъпка, и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 12.07.2019 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги); 239, 31 лв. по договор за
лизинг от 12.07.2019 г., с който е предоставено ползването на комплект от 3 броя аксесоари,
от които 106, 36 лв. лизингови вноски за периода 05.10.2020 г. – 04.02.2021 г. и 132, 95 лв.
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.02.2021 г. – 12.06.2021 г.; 19, 35 лв.
по договор за лизинг за базови аксесоари № ... от 12.07.2019 г., от които 8, 60 лв. лизингови
вноски за периода 05.10.2020 г. – 04.02.2021 г., и 10, 75 лв. предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода 05.02.2021 г. – 12.06.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „А К“ № ...., да заплати на „Й
Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т Б“ ЕАД), ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, жк „М 4“, Б П С, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 505
лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 1205 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5