№ 57
гр. Видин, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251320200065 по описа за 2025 година
Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ч. от Република Турция , чрез адв. Т. Т. от АК
Видин, подадена против наказателно постановление №25-0000934/15.01.2025г. на Главен
инспектор при ООАА Видин .
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление,
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуални правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на обжалвания
акт.
За наказващият орган, редовно призовани не се явява процесуален представител.
От приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитания
свидетел И. Б. Д. актосъставител, съдът приема за установено следното:
На 14.01.2025г. в обл. Видин на Маршрут 1 : МК Път Е-79 /1-1/ пред ТЕЦ гр.Видин.
км.13 + 300 с посока на движение към Дунав мост-2 жалбоподателя е управлявал МПС DAF
с peг. № 16AKG116 от категория N3 с прикачено към него ремарке T1RSAN с per. №
16AVE141 от категория О4 ,като извършвал Международни превози на товари с
ЕКМТ/СЕМТ разрешително N1:7513 по маршрут от Р.Турция до Р.Румъния видно от CMR
от 11.01.2025г., като при проверката е установено , че водачът управлява моторно превозно
средство, което е регистрирано по надлежния ред, като в момента на спиране е без
регистрационна табела отпред на влекача.
1
За констатираното св. Д. съставил АУАН № 00466 от 14.01.2025г.
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с
което за нарушение на чл.140 ал.1 пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДВП.
С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона срок
и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
От разпитания в съд. заседание свидетел - Д. – актосъставител се установи по безспорен и
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на административно-
наказателното производство, както от обективна, така и от субективна страна. Същият е
категоричен, че задната табела си е била поставена на мястото си, като водача е заявил, че
табелата е паднала по пътя.
Съдът дава вяра на свидетеля, тъй като изложените от същия показания са последователни,
логични, непротиворечиви са и са относими към предмета на делото.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
В случая е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които
кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление, предвид което е
изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, а по същество
административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
Чл. 140, ал. 1 ЗДвП урежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. При нарушение на тази
разпоредба е предвидена съответна санкция. Задължение е на всеки водач на ППС преди да
поеме на път да се увери в изправността на ППС, както и да провери дали е поставена на
място регистрационната табела.
С оглед на което и при анализа на доказателствата по делото се налага категоричния извод,
че жалбоподателя е извършил коментираното нарушение.
По делото става ясно, че от нарушението, обективно не са настъпили някакви
неблагоприятни вредни последици; не са причинени вреди. Липсват доказателства за други
нарушения.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6
2
от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на
санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана
възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен
способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12,
чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо
да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното
законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е
установено в ЗКПО.
В настоящият случай Съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се
установява, че извършеното административно нарушение се явява явно несъразмерно с
наложената санкция. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо
се инцидентен случай и без вредоносни последици.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който
наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има
маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните
последици, а защото са налице множество други смекчаващи обстоятелства /посочени по-
горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.140 ал.1 пр.2 от ЗДвП .
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи
правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които направено искане за възлагането им
на АНО.
По делото е приложено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие , видно от
който жалбоподателя е сторил разноски за адвокат в размер на 400 лева, които с оглед изхода
на делото ще следва да се присъдят на ответната страна, за което е направено изрично
искане.
Водим от изложеното до тук съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №25-0000934/15.01.2025г. на Главен
инспектор при ООАА Видин с което на М. Ч. от Република Турция за извършено
нарушение на чл.140 ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“гр. София да заплати на
М. Ч. от Република Турция сторените в производството разноски за адвокат в размер на 400
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Видин в 14
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4