№ 50
гр. Плевен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430202467 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. М. Ф. против електронен фиш Серия Г №
0047813 от 06.08.2022г. за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР
Плевен, с който на жалбоподателя на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638,
ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в
размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят Ф.
М. Ф., който чрез адв. М. И. от АК-Габрово го обжалва в срок. В жалбата се
иска електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и
неправилен, издаден в нарушение на процесуално правните и материално
правните разпоредби на закона.
Административнонаказващият орган ОД на МВР - Плевен, редовно
призован, не изпраща представител. С изпращане на
административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на
жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание, като излага
1
подробно становище относно законосъобразността на издадения електронен
фиш и наложената със същия санкция Глоба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
На жалбоподателя Ф. М. Ф. е съставен електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия Г № 0047813 за това, че на 06.08.2022г. в 06:05 часа в Е-83,
км.89+2, околовръстен път - Плевен, находящо се на път I-3 Бяла-Ботевград,
при ограничение на скоростта за извън населено място е установено
управление на МПС „Нивиадов БД785“ вид ремарке за лек автомобил, рег.№
***, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Установено е нарушение по Кодекса на застраховането,
заснето с АТСС №00209D32F66C и отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 км./ч.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – електронен фиш Серия Г № 0047813; снимков
материал от 06.08.2022г. с установено нарушение в 06:05ч. на МПС
„Нивиадов БД785“ вид ремарке за лек автомобил, рег.№ ***; и справка АИС
„Регистрация на МПС“ относно собственост на МПС „Нивиадов БД785“ вид
ремарке за лек автомобил, рег.№ ***.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК, както и от приобщените по реда на чл.284 от
НПК веществени доказателства.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване
на нарушения с автоматизирано техническо средство -чл.647, ал. 3 от КЗ,
съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
2
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Регламентирано е, че ЕФ се изпраща на собственика на МПС, който е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ. Налагането на административно наказание
глоба или имуществена санкция с електронен фиш е допустимо единствено
по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ. При тази хипотеза, чл. 189 ал. 5 от ЗДвП не се
прилага, т.е. в тези случаи не е предвидена възможност за собственика да
посочи данни на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие
на свидетелството му за управление,в резултат на което издадения ЕФ да
бъде анулиран, поради което наказателно отговорно лице при нарушение
на чл. 638, ал. 4 от КЗ, винаги е собственикът на МПС.
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не
констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш
съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, а именно съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В ЗАНН, не е предвидено електронният фиш да има дата на издаване,
посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на
физическо лице - издател.
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол, отговаря на
изискването на Закона, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
3
нарушение.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, касае нарушение по КЗ, а
именно - управление на автомобила с прикачено ремарке, което ремарке е без
валидна сключена застраховка „ГО“.
В случая, процесният електронен фиш се явява издаден в съответствие с
установените от закона изисквания за форма, тъй като съдържа всички
задължителни реквизити.
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е
приел, че с действията си жалбоподателят Ф. М. Ф., е извършил нарушение по
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и незаконосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 638 от КЗ гласи: „(1) На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което
не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв.
– за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо
лице или едноличен търговец. (2) При повторно нарушение наказанието по ал.
1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв. (3) Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
(4) Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.“ От
приобщените по делото писмени доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че заснетото превозното средство „Нивиадов БД785“
представлява вид ремарке за лек автомобил, с рег.№ ***, с максимално
допустима маса 750 кг, категория О1. От събраните по делото доказателства
се установява и това, че към момента на заснемането ремаркето е било
4
теглено от лек автомобил „Фолксваген Каравел“, собственост на *** на
жалбоподателя - Р.А.А., който лек автомобил е имал валидна полица за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД ***
АД. Съобразно разпоредбата на чл. 481 ал.1 от КЗ „За целите на
задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е
всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен
двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително
къмпинг-автомобилите, като за моторни превозни средства се смятат и
ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата,
включително къмпинг-ремаркетата. Съобразно разпоредбата на ал.2 на същия
член за целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за
моторни превозни средства: 1. релсовите превозни средства, с изключение на
трамваите; 2. самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните
разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника с мощност на двигателя до 10 kW; 3. ремаркета категория О1 (до
750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни
превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр.
75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.). Както бе посочено по-горе,
видно от приложеното по делото заверено копие на Свидетелство за
регистрация част I на преводното средство „Нивиадов БД785“ вид ремарке за
лек автомобил, с рег.№ *** е, че същото е категория О1 – до 750 кг и
съответно за него не е задължително сключването на застраховка
„Гражданска отговорност“. Още повече, че съобразно разпоредбата на чл. 479
ал.1 от КЗ вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал.
2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство, т.е. евентуални нанесени вреди от ремаркето се
покриват от застраховката на лекия автомобил, към който е прикачено.
Съдът намира, че жалбоподателят Ф. не е извършил вмененото му
нарушение, тъй като по отношение на процесното ремарке не е имал
задължение да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че обжалваният
5
електронен фиш следва да бъде отменен като издаден при наличие на
съществени процесуални нарушения.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 100 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита (л. 11), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. Тъй като не бе направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №
0047813, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който електронен фиш на
жалбоподателя Ф. М. Ф. на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер
на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на Ф. М. Ф. от гр.Севлиево,
6
обл.Габрово направените по делото разноски за адвокат в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд гр.
Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7