№ 564
гр. Русе , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520102214 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от В. ЦВ. Д. против СТ. ИВ. Д..
Ищецът твърди, че с ответника са законни съпрузи от 16.12.1979 год., на която дата са
сключили граждански брак в Общински народен съвет Русе, за което е съставен акт за
сключен граждански брак № 1086 от 16.12.1979 год. на Общински народен съвет гр. Русе,
който е първи по ред и за двамата. От брака страните имат две пълнолетни деца. Завява, че
бракът е изпразнен от своето съдържание. Между съпрузите не съществува привързаност,
уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на
съвместни усилия за поддържане на нормални отношения, поради което моли да бъде
прекратен бракът му с ответника, без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина.
В допълнителна молба вх. № 7472/12.05.2021 год. ищецът заявява, че желае да му се
предостави ползването на семейното жилище в гр. Русе, ул. Ч. № 26, вх. В, ет. 6, ап. 15,
което е негова лична собственост, придобито чрез договор за дарение от неговите родители.
Ищецът не претендира издръжка за себе си.
Ответникът не е подала отговор, не оспорва иска, няма доказателствени искания. Не
изразява становище относно фамилното си име.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
1
В. ЦВ. Д., роден на 05.11.1961 год., ЕГН ********** и СТ. ИВ. Д., родена на
15.05.1961 год., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 16.12.1979 год. в гр.
Русе, от който понастоящем нямат непълнолетни деца. Горното се установява от
удостоверение за граждански брак, издадено на 16.12.1979 год. от ОбНС- Русе въз основа на
акт за граждански брак № 1086/16.12.1979 год.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от началото
на 2019 год. не живеят заедно, съпругата е напуснала съпруга си и е отпътувала за чужбина,
където е и понастоящем. Страните не поддържат никакви отношения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна.
Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно
уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се
отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената
фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са
отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е
изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да
съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от
социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е
несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което
обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,
ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е направено
искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да
разглежда този въпрос и да взема отношение.
Ползването на семейното жилище:
Ищецът претендира ползване на семейното жилище, което е негова лична собственост,
придобито чрез договор за дарение от неговите родители и находящо се в гр. Русе, ул. Ч. №
26, вх. В, ет. 6, ап. 15. Искането е основателно.
2
Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства,
налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед
диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед липса на волеизявление за
възстановяване на предбрачното име от страна на съпругата, съдът намира, че не следва да
променя същото.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане
на развод в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.
Мотивиран от горното, Русенски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 16.12.1979 год. в гр. Русе граждански брак
между В. ЦВ. Д., роден на 05.11.1961 год., ЕГН ********** и СТ. ИВ. Д., родена на
15.05.1961 год., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак №
1086/16.12.1979 год. по описа на ОбНС- Русе, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи брачното фамилно име,
като същата ще се именува СТ. ИВ. Д..
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
Семейното жилище гр. Русе, ул. Ч. № 26, вх. В, ет. 6, ап. 15 след прекратяване на
брака, ще се ползва от В. ЦВ. Д..
ОСЪЖДА В. ЦВ. Д., роден на 05.11.1961 год., ЕГН ********** и СТ. ИВ. Д., родена
на 15.05.1961 год., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Русенски районен съд сумата
от по 25.00 лева всеки, представляваща държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4