МОТИВИ към НОХД №713/2012 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба от П.К.Г.
*** срещу подсъдимите С.С.П., К.Н.А. *** и И.С.М. *** с обвинение в престъпление
по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се обвиняват в
това, че на 07.04.2012 г. в с.Ч., в съучастие, като съизвършители са нанесли лека
телесна повреда на П. К.Г. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК.
От частният тъжител ПЕТКО К.Г. срещу подсъдимите С.С.П., К.Н.А. и И.С.М. е предявен и приет
за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди – болки и
страдания в размер на 5 000 лева,
ведно със законна лихва върху сумата считано от датата на увреждането –
07.04.2012 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се направените
по делото разноски.
Пострадалият П. К.Г. е
конституиран в качеството на граждански ищец.
Подсъдимите К.А. и И.М. не
се явяват.
Подсъдимият С.П. не се признава
за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
На 07.04.2012 г. на
стадиона в с.Ч. се провела футболна среща от първенството на „А“ ОФГ между
отборите на ФК „Ботев“ с.Ч. и ФК „Марица“ с.О... Като зрители на срещата
присъствали тъжителят Петко Г., заедно с братовчед си – свидетелят Т.В. и
подсъдимите С.П., И.М. и К.А..
След като футболната среща
приключила тъжителят, заедно със свидетелят В. тръгнали към изхода на стадиона.
Непосредствено пред съблекалните подсъдимият С.П. без видима причина се
нахвърлил към тъжителя Г. с псувни и заплахи. Тъжителят заявил, че не желае да
разговаря. Тогава подсъдимият П. му нанесъл удар в областта на брадата.
Свидетелят В. се намесил, като дръпнал настрани подсъдимия П.. В този момент
подсъдимият К.А. повалил тъжителя на земята и заедно с подсъдимият И.М.
започнали да ритат и удрят Г.. Към тях се присъединил и подсъдимия П., който
също нанесъл удар с ритник на тъжителя Г. в кръста. Свидетелят В. успял да
помогне на тъжителя да се изправи и двамата заедно напуснали стадиона.
Свидетелят В. спрял минаващ наблизо лек автомобил, в който се качил тъжителя. В
това време подсъдимите продължили да викат и обиждат тъжителя.
След прибирането си в къщи
тъжителят бил откаран от зет си в МБАЛ АД гр.Пазарджик, където бил приет в неврохирургично
отделение с оплаквания за болки в главата и гадене, от където бил изписан на
10.04.2012 г.
На 10.04.2012 г. тъжителят
бил освидетелстван от съдебен лекар в
МБАЛ АД гр.Пазарджик.
Видно от представеното
медицинско удостоверение №65-І на тъжителя
Петко Г. били причинени хематоми
в теменнотилната и лявата теменнослепоочна области и кръвонасядане на долната
челюст и брадата в ляво. В резултата на нанесените му телесни увреждания на Г.,
било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на обясненията на подсъдимия П., показанията на свидетелите Т.В., К.Л.,
Н.П., И.К., Г.Ш., К.К., х.п., Валентин Генов, проведените очни ставки между свидетелите
Т.В. и х.п. и свидетелите Т.В. и В. Г., както и писмените доказателства
приложени по делото.
Относно главния факт за
нанесени удари на тъжителя от подсъдимите П., А. и М. съдът кредитира
показанията на свидетеля Т.В.. Неговите показания за протичането на конфликтна,
от неговото започване между подсъдимия С.П. и тъжителя Г. с нанасяне от страна
на П. на удар в лицето, през падането на земята на тъжителя, предизвикано от
подсъдимия А. и ритниците в тялото му нанесени от тримата подсъдими са ясни,
точни, последователни. За достоверността и убедителността на показанията на
свидетеля В., съдът съди и от обстоятелството, че същите се потвърждават от показанията
на свидетелката Л., медицинското удостоверение и отчасти от показанията на
свидетеля П., с оглед времето и
възможността на последния да възприеме инцидента.
Свидетелят, който е
намирал непосредствено до тъжителя, категорично в показанията си сочи, че именно
подсъдимият П., без каквато и да е провокация от страна на тъжителя се
нахвърлил срещу него отправяйки ругатни и закани, след което му нанесъл удар с
юмрук в лицето. Когато успял да отстрани подсъдимия П. видял подсъдимият А. „с
прийом от борбата“ да поваля тъжителя Г. на земята, след което и заедно с
подсъдимия М. започнали да го ритат и удрят. Свидетелят дава показания, че
докато разговарял с подсъдимия П. свидетелят П. го вдигнал и преместил. В този
момент подсъдимият П. отново се приближил до тъжителя и също като другите двама
подсъдими ритнал тъжителя в гърба, дори паднал, тъй като бил „пиян“. Когато успял да измъкне от схватката тъжителя
видял, че последния имал „синина в долната част на челюстта“ и бил „разрошен“.
Тези свои показания
свидетелят В. поддържа и при проведената между него и свидетеля Пиналов очна
ставка.
Свидетелят В. е роднина на
тъжителя, поради което същите изискват сериозен и задълбочен анализ.
Но съдът ги кредитира с
доверие, тъй като относно главния факт
на нанесени удари с юмруци и ритници на тъжителя от страна на тримата подсъдими
същите се потвърждават в абсолютна степен от безпристрастните показания на
свидетелката Л.. Нейните показания, както относно падането на земята на тъжителя, ударите
нанесени му от тримата подсъдими, но и относно заплахите отправени от
подсъдимия П. и неговото състояние на алкохолно опиянение съвпадат с
показанията на свидетеля В..
В показанията си
свидетелят П., полицейски служител присъствал на футболната среща и на
инцидента потвърждава показанията на свидетеля В. за нанесен удар в лицето на
тъжителя, както и ритник от страна на подсъдимия П.. Свидетелят не дава ясни показания
относно участието на другите двама подсъдими в инцидента с оглед възможността
му за възприятие, но обяснява, че -станало струпване на 7-8 човека около тъжителя, между които бил и
подсъдимия А.. Не си спомня дали подсъдимият П. се върнал пак в тълпата около
тъжителя, след отстраняването му след нанесените първи удари.
Показанията на свидетелите
В., Л. и П. за местото, броя и интензивността на получените от тъжителя удари,
нанесени от подсъдимите А. се потвърждават от установените с медицинското
удостоверение телесни увреждания.
Освен това тези увреждания
са констатирани на датата на инцидента при приемането на тъжителя в
неврохирургично отделение към МБАЛ АД гр.Пазарджик.
Подсъдимият П. дава обяснения, че наистина може да е ударил тъжителя,
но това станало „спонтанно“ когато се „сборичкали“, след като тъжителят го
ударил в гърдите. Подсъдимият М. въобще не присъствал при инцидента.
Тези обяснения са израз на защитната позиция на подсъдимия. Но като
източник на доказателства съдът не им дава вяра, тъй като се опровергават както
от показанията на свидетелите В., Л. и П.,
подкрепящи тезата на обвинението и присъствали на инцидента в непосредствена
близост, така и от медицинското удостоверение.
Съдът
не дава вяра на показанията на свидетеля Х.П., че не е виждал подсъдимите да
участват в инцидент с тъжителя и не знае какво се е случило, тъй като същите са
уклончиви и неубедителни, противоречащи на показанията на свидетелите В. и Л..
Освен
това свидетелят промени показанията си относно физическото му съприкосновение
със свидетеля В., осъществено чрез пренасяне на ръце и отстраняване от мястото
на инцидента на В. от П., при проведената между двамата свидетели очна ставка.
Съдът
не обсъжда показанията на останалите свидетели, тъй като същите не са
присъствали на мястото на инцидента, нямат преки впечатления за предмета на
обвинението и не допринасят за изясняване на казуса.
Според медицинското удостоверение причинените на тъжителя
увреждания са довели разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна
телесна повреда. В случая се касае за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в увреждане на анатомическата цялост на тъканите - хематоми
в окосмената част на главата и кръвонасядания на долната
челюст и брадата, които според съдебната практика следва да се квалифицират
като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
подсъдимите С.С.П., К.Н.А. и И.С.М. са осъществили
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.130, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 07.04.2012 г. в с.Ч., в съучастие, като
съизвършители са нанесли лека телесна повреда на П. К.Г. ***, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Подсъдимите са действали
умишлено, като са съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава
на престъплението и са искали настъпването на общественоопасните последици на
същото. Същите са действали в съучастие, като извършили. Субективната връзка
между изпълнителите се изразява в умисъла за задружното осъществяване на
конкретно престъпление.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното
от деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително висока, като
се има предвид степента на телесните наранявания и липсата на основателен мотив
за нанасянето им.
Разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК предвижда
наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Видно от събраните по делото доказателства
подсъдимият К.А. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена
опасност.
При тези данни съдът счете, че са че са налице
условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на К. А.К. А. от
наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.
Във
връзка с изложеното съдът на основание
чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК с освободи К.Н.А. от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като му наложи административно
наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платима
в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия, при превес смекчаващите вината
обстоятелства-чисто съдебно минало и принос при извършване на деянието.
По отношение на подсъдимите И.М. и С.П. съдът счете, че не са налице условията за приложение
на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
същата на административно наказание. Видно от справките за съдимост подсъдимите С.П. и И.М. са осъждани и по
отношение на тези осъждания не е настъпила реабилитация..
При тези данни, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на С.С.П. следва да се наложи наказание
по втората алтернатива на предвиденото за съответното престъпление, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна
регистрация по настоящия му адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при периодичност на явяване за подпис два пъти
седмично, Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа
за две последователни години.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия П. съдът взе предвид, че П. е
започнал сбиването и е нанесъл основните увреждания на тъжителя.
За постигането на целите
на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции по отношение на
подсъдимия И.С.М. съдът
наложи наказание по втората алтернатива на предвиденото за съответното
престъпление, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и
въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА и
Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа за една
година.
Като отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на М. съдът прецени обремененото съдебно минало, както
и отрицателно въздействие, както върху физическото, така и върху психическото
състояние, което е оказало извършеното върху пострадалия.
Предявеният граждански иск против подсъдимите,
съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на
гражданския ищец от престъплението извършено от подсъдимите и представляват тяхно
парично задължение към пострадалия.
За вида и продължителността на причинените вреди,
изразяващи претърпени болки, страдания и
унижение, съд взе предвид представената по делото епикриза за проведено
стационарно лечение в продължение на 3 дни.
Въз основа на тези доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че гражданският иск следва да бъде уважен до размер на 3 600 лева, като до
предявения размер от 5 000 лева, следва да се отхвърли.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по
справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе
предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение
на това задължение подсъдимите дължат обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. И тъй като вредите
произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се
смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва се дължи от деня
на причиняване на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е
необходима покана за плащането.
Съдът прие, че сумата от 3, 600 лева, ведно
със законната лихва, считано от 07.04.2012 г. до окончателното изплащане на
сумата, ще възмезди пострадалия за
нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.
Затова съдът осъди подсъдимите С.С.П., К.Н.А.
и И.С.М. да
заплати солидарно на П. К.Г. сумата в размер на 3 600 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за разликата от 3 600 лева
до 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
07.04.2012 г. до окончателното изплащане.
Във връзка с направеното искане подсъдимите С.П.,
К.А. и И.М. бяха осъдени да заплатят солидарно на П. Г. направените по делото
разноски в размер на 532 лева.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимите С.П., К.А. и И.М. бяха осъдени да заплатят солидарно държавна такса
върху уважената част от гражданския иск в размер на 144 лева, платими в полза
на държавата по сметка на съдебната власт.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: