Решение по дело №123/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по частна жалба, подадена от Л. Б. Ш. против разпореждане за незабавно изпълнение № 4343/12.12.2012 г. , постановено по ч. гр. д. 1280 по описа за 2012 г. на РС- Гоце Делчев.

В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателката твърди, че извлечението от сметка не е редовно от външна страна, тъй като от него не става ясно кога е настъпила съотв. е обявена предсрочната изискуемост на кредита. В подаденото заявление, според нея, не се излагат обстоятелства за основанието на което се претендира искането, тъй като уговорения краен падеж за изплащане на задълженията по договора е 120 месеца и той не е настъпил. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката твърди, че съдържа пороци и неяснота, относно отразените в него задължения, като същевременно не съдържа информация за размера на отпуснатия кредит, сумата за погасяването, месечните вноски, уговорените лихва, крайната дата за издължаване и т.н. От съдържанието му следва да се прецени дали е настъпил уговорения между страните падеж на претендираната главница, а в случай, че тя се претендира предсрочно дали са налице условията за това, тъй като съдът следва да провери дали документа е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение, изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника. Според жалбоподателя извлечението не съдържа обстоятелства, при които е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията му срещу нея. По изложените съображения иска разпореденото незабавно изпълнение да се отмени.

„Банка Д.”, ЕАД оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. По отношение на недопустимостта й сочи, че не е събрана дължимата ДТ, както и че не е придружена с възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. За неоснователността на жалбата твърди, че представеното извлечение от счетоводните книги удостоверява дължимо и изискуемо парично задължение. В тази връзка изтъква, че в чл. 19, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, където е уговорено, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни целият остатък става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред се отнася в просрочие и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна добавка. Твърди, че са налице обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, позовавайки се на т. 18 от ТР 4/2013 г. Сочи, че възраженията в жалбата срещу съдържанието на извлечението от счетоводните книги е несъстоятелно, тъй като то е редовно, издадено е от компетентен орган и съдържа достатъчна информация за вземането – длъжника, основанието за възникване на вземането, размера на главницата, размера и периода на лихвата. Според банката няма законови правила за съдържанието на извлечението от счетоводните книги, като относимите към ликвидността и изискуемостта на вземането данни могат да се установят от други документи приложени към заявлението, в който смисъл е т.2б от ТР 4/2013 г.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на атакуване акт; от лице, което има правен интерес и в срок. Възражението, че не е внесена дължимата държавна такса, която според ответника по жалбата следва да е 1/2 от размера на внесената от него пред РС е несъстоятелно, тъй като съобразно практиката на ВКС, по аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, такава се следва ако се обжалва разпореждане за отказ да се издаде заповед за изпълнение, какъвто не е разглеждания случай. Атакува се разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение, в която хипотеза държавната такса се определя по чл. 19 от Тарифата и възлиза на 15 лв., който размер е внесен от жалбоподателя. Несъстоятелен е и довода, отнасящ до недопустимостта на жалбата, поради липса на възражение, изискващо се от чл. 419, ал. 2 от ГПК. Налице е задължителна съдебна практика, според която възражението по чл. 414 ГПК може да се съдържа в частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК т.е. да бъде депозиран единен документ. Наличието на възражение е налице и когато в частната жалба са наведени доводи срещу материалната законосъобразност на заповедта за изпълнение, като частната жалба следва да съдържа и доводи срещу незабавното изпълнение, тъй като в противен случай при наличие на съображения само срещу заповедта /без срещу незабавността/,то частната жалба би се квалифицирала единствено като възражение с последиците по чл. 415 ГПК / в тази насока опр. № 68/18.1.2010 г. на ВКС по ч.т.д. 690/2009 г.; опр. 294/19.4.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 283/2011 г.; опр. № 65/26.1.2011 г. ВКС по ч.т.д. № 48/2011 г.; определение № 312/24.4.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1933/2013 г./ Обстоятелството, че жалбоподателката по настоящото дело не е изложила възраженията си срещу вземането на банката в отделен документ, не означава, че няма подадено възражение по см. на чл. 419, ал. 2 от ГПК, предвид изричното й изявление в частната жалба, че счита "разпореждането, с което е издадена заповедта за незабавно изпълнение за незаконосъобразно". Възражение е всяка форма на несъгласие със заповедта, без да е необходимо да е мотивирано, а в случая съображенията й са, че не дължи сумите на основание предсрочна изкуемост на кредита. Доводите й са срещу допуснатото незабавно изпълнение с конкретни аргументи за нередовността на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК от външна страна, тъй като съдържанието му не се удостоверява, подлежащото на изпълнение вземане. Ето защо по изложените съображения съдът счита жалбата за допустима, тъй като съдържа възражение срещу заповедта за изпълнение за подаването е внесена дължимата ДТ.

При преценка на основателността на жалбата въззивният съд съобрази следното:

За да се постанови незабавно изпълнение и се издаде изпълнителен лист нормата на чл. 418, ал. 1 от ГПК изисква със заявлението да е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, като съдът в изпълнение на правомощията си по ал. 2 от същата разпоредба проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Ако според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството според ал. 3 от цитираната норма трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

Видно е, че РС е постановил незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист в полза на „Банка Д.”, ЕАД срещу поръчителя Л. Б. Ш., жалбоподател по делото - на основание чл. 417, т. 2 от ГПК- извлечение от счетоводните книги по договор за кредит. Навеждат се доводи от жалбоподателя, че извлечението не съдържа данни, които да сочат на изискуемост на вземането, за което е разпоредено незабавното изпълнение. Въззивният съд намира довода за основателен. Видно е, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа данни за договора, посочено е, че касае договор за кредит от 9.2.2009 г., посочена е жалбоподателката като поръчител; датата на разрешаването му – 9.2.2009 г. съотв. крайния му падеж – 9.2.2019 г.; дните на забава – 325 и остатъка от кредита 9 332 лв., от който главница 8 162,13 лв.; договорна лихва от 793,67 лв. за периода от 16.4.2012 г. до 9.12.2012 г. и наказателна лихва 316,20 лв. за периода 5.7.2012 г.-9.12.2012 г. Това съдържание на документа според настоящият състав обаче не е достатъчно за постановяване на незабавно изпълнение, тъй като не дава информация за неплатените месечни вноски съответно момента на настъпването на забава, която до е довела до предсрочната изискуемост на целия остатък по кредита, вследствие на което съдържание не може да се направи извод, че е налице материалноправната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита респ. изискуемост на вземането, за което е разпоредено атакуваното незабавно изпълнение. В закона няма норма, която изрично да визира изисквания на съдържанието на извлечението от сметка, както сочи банката-заявител, но същите са установени от практиката на ВКС, обосновани с правомощията на съда по чл. 418 ГПК - да се провери дали е представен редовен от външна страна документ и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане т.е. вземане, което да е определено по основание и размер. Според тази практика необходими реквизити на извлечението от сметка е посочването на просроченото задължение по кредита, начисляването на просрочените лихви, моментът на неизпълнението на кредитополучателя, периода на неизпълнението, начина на определяне на лихвата, а в хипотеза на непогасени вноски - кои от тях и при какъв падеж не са издължени за настъпването на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. Съдържанието на представеното извлечение по делото не дава възможност да се прецени не само дали вземането е изискуемо, а и дали за поръчителя е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който съгласно т. 4б от ТР 4/2014 г. е краен и преклузивен и с изтичането, на който се прекратява самото поръчителство, като срока се прилага служебно от съда. От друга страна според т. 18 от цитираното тълкувателно решение при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо след като банката е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Извод произтичащ от чл. 60 от Закона за кредитните институции, в който е постановено, че снабдяването със заповед за незабавно изпълнение става след като кредитът е обявен за предсрочно изискуем, израз на което обявяване е получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора. Факт, който според т. 18 от ТР 4/2014 г. следва да е осъществен към датата на подаване на заявлението в съда. В случая банката не твърди, че такова волеизявление до длъжника да е отправяла, а и такива доказателства, представени със заявлението липсват. По изложените съображения съдът счита, жалбата за основателна като отменя разпореденото незабавно изпълнение спрямо жалбоподателя Л. Ш..

Водим от изложеното окръжният съд

О п р е д е л и :

ОТМЕНЯ изцяло разпореденото незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4343/12.12.2012 г. , постановено по ч.гр. д. № 1280 по описа за 2012 г. на РС-Г.делчев спрямо поръчителя Л. Б. Ш. и ОБЕЗСИЛВА издадения срещу нея изпълнителен лист .

Определението е окончателно.

Председател: Членове: