Решение по дело №6725/2007 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 274
Дата: 27 януари 2010 г. (в сила от 15 април 2014 г.)
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20073110106725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2007 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…….

гр.в., 27.01.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6725 по описа за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС от М.Д.Д. и К.С.Д. срещу В.Ф.М., Г.В.М., П.Д.Г. и А.Р.Г. за допускане на делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо поземлен имот № 1797, идентичен с УПИ VIII-9, кв.66, 8-ми микрорайон на гр.В., с административен адрес: гр.в., ул.”********” № * със следните самостоятелни обекти: на първи етаж: жилище / aп. № 1 /, намиращо се в източната част на етажа, състоящо се от две стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, коридор, входно антре и балкон, с площ от 55,02 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 10,96 кв.м, при граници : север- двор, изток- улица, запад - ап. № 2, юг- калкан и жилище / ап. № 2 / , намиращо се в западната част на етажа, състоящо се от три стаи, баня, тоалет, коридор, кухненски бокс, два балкона, с обща застроена площ от 57 /петдесет и седем / кв.м., ведно с избено помещение, с площ от 10.96 кв.м, при граници : север-двор, изток- an. № 1, запад - двор и юг – калкан; втори етаж : жилище, състоящо се от три спални, хол, дневна с кухненски бокс, баня, тоалет, килер, перално помещение, коридор и три балкона, с площ от 146,30 кв.м., ведно с избено помещение, с площ от 25,02 кв.м, при граници : север -двор, изток -улица „ ********”, запад - двор, юг- калкан; трети етаж: жилище , състоящо се от три спални, хол, дневна с кухненски бокс, коридор, баня, тоалет, килер, перално помещение и четири балкона, с площ от 162,73 кв.м., ведно с избено помещение , с площ от 26,43 кв.м, при граници - север -двор, изток - улица „ ********”, запад - двор, юг- калкан.   четвърти етаж : жилище, състоящо се от дневна с кухненски бокс, две спални, две тераси, баня , тоалет и коридор, с обща площ от 107.44 кв.м, при граници - изток - първо ниво на мезонет, север - двор, запад - двор, юг- калкан и първо ниво на мезонет, състоящо се от дневна с   кухненски бокс , санитарен възел, и стълба към второто ниво с обща площ от 17,56 кв.м, при граници : изток - незастроена площ, на север- двор, зарад - жилище , юг- калкан;   пети етаж: жилище, състоящо се от дневна с кухненски бокс, две спални, две тераси, баня с тоалет, с площ от 101 кв.м, при граници : изток - първо ниво на мезонет, север - двор, запад - двор, юг- калкан и второ ниво на мезонет, състоящо се от спалня -галерия, с площ от 16,01 кв.м , ведно с таванско помещение, при граници: изток - незастроена площ на етажа, на север- двор, зарад - жилище , юг- калкан и шести / тавански / етаж, състоящ се от кабинет със санитарен възел и открита тераса , с обща площ от 71,25 кв.м, при граници  : изток - таванско помещение на второ ниво на мезонет, север-двор, запад- двор, юг-калкан, ведно с припадащите се за всеки отделен обект от сградата общи части от дворното място.

В исковата молба ищците излагат, че притежават в съсобственост с ответниците П.Г. и В.М. недвижим имот, представляващ ПИ № 1797, находящ се в 8-ми микрорайон на гр.в., идентичен с парцел VIII-9 в кв.66 по плана на града с площ от 275 кв.м., а по скица 268 кв.м., с административен адрес: гр.в., ул.”********” № *, при квоти по 1/3 ид.част. Въз основа на разрешение за строеж № 43/25.09.1989г. в имота била изградена триетажна жилищна сграда. В последствие същата била надстроена с още два жилищни етажа и тавански етаж с тераса, които били в процес на узаконяване. Излагат, че жилищната сграда е построена в периода от 1989г. до 1997г., по време на брака на ищцата М.Д.Д. и съпруга й К.С.Д. и ответниците В.Ф.М. и съпруга и Г.В.М. и П.Д.Г. и съпруга й А.Р.Г., след цялостно разрушаване на съществуващи постройки. Молят предявеният иск за делба да бъде уважен.

В съдебно заседание ищците – М.Д.Д. и К.С.Д., чрез процесуалния си представител поддържат предявеният иск за делба и молят същият да бъде уважен. Предявява претенция по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ за разпределение на ползването на делбените имоти съобразно правата им в съсобствеността до окончателното извършване на делбата, като желаят при разпределението да им бъде предоставено за ползване жилище № 1 на първи жилищен етаж ползвано от ответниците г..

Ответниците – П.Г. и А.Г., чрез процесуалния си представител оспорват предявения иск за делба. Оспорват твърденията  на ищците, че е налице съсобственост между страните по отношение на цялата жилищна сграда на ул.”********”, като твърдят, че след довършване на строителството на сградата през 1996г. всеки от съсобствениците на дворното място е започнал да владее е и придобил собствеността по отношение на конкретни обособени обекти в сградата, както следва: ищците Д. са придобили собствеността по отношение на жилище № 2 на първия жилищен етаж и мезонет на 4 и 5 етаж, ответниците М. – жилището на целия втори жилищен етаж и ответниците г. – жилище № 1 на първи жилищен етаж, жилище на 4-ти жилищен етаж и мезонет на 5 и 6 етаж, в следствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 08.08.1996г. до датата на предявяване на исковата молба. Оспорват, че помещението на 6-ти етаж представлява самостоятелно помещение, поради това, че няма самостоятелен вход, а до него се стига по вътрешна стълба от петия етаж. Молят искът за делба да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – да бъде допусната делба само на първите два жилищни етажа, при равни квоти между съделителите.

Ответниците по искаВ.М. и Г.М., чрез процесуалния си представител заявяват становище, че не оспорват предявения иск за делба при посочените в исковата молба квоти. Оспорват твърденията на ответниците г., че са придобили по давност изградените в процесната сграда без строителни книжа обекти. Молят да бъде допусната делба на съсобствената жилищна сграда.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че е налице съсобственост между М.Д., В.М. и П.Г. по отношение на дворното място, в което е изградена процесната жилищна сграда, а именно: поземлен имот № 1797, идентичен с УПИ VIII-9, кв.66, 8-ми микрорайон на гр.в., с административен адрес: гр.в., ул.”********” № 9, с площ от 275 кв.м. по документи, а по скица 268 кв.м., при квоти по 1/3 ид.част. Не се спори и по отношение на факта, че жилищната сграда с административен адрес: гр.в., ул. ”********” № 9 е построена по време на брака на посочените по горе съсобственици на дворното място с лицата К.Д., Г.М. и А.Г..

От представеното по делото удостоверение за наследници /л.14/ от делото се устаниовява, че след смъртта си на 04.01.2006г. К. А. П. е оставила за свои наследници по закон дъщерите си М.Д.Д. и П.Д.Г.. Представено е и удостоверение за сключен граждански брак № 269, видно от което К.С.Д. и М.Д. П. са сключили граждански брак на 10.12.1965г.

С разрешение № 43/25.09.1989г. на Главния архитект на ОНС-в., на К. А. П., П.Д.Г. и В.Ф.М. е разрешено извършването на строителство на нова триетажна сграда по одобрен архитектурен проект от 28.06.1988г. и съгласувани проекти от 22.06.1988г. на ОНС-в. в парцел VIII, в кв.66 по плана на гр.в., 8-ми микрорайон, ул.”********” № *.

Видно от приложения по делото /л.55/ Договор за групов строеж от 01.09.1989г., сключен между К. А. П.и Д. П. П., В.Ф.М. и Г.В.М. и П.Д.Г. и А.Р.Г., в качеството им на съсобственици на парцел VIII-9 в кв.66 по плана на 8 подрайон на гр.в., находящ се на ул.”********”, страните са се задължили да построят в описаното дворно място триетажна жилищна сграда, съгласно одобрения архитектурен проект и приет с протокол № 23/22.06.1988г. и да разпределят жилищата в сградата, както следва: К. и Д. П. да получат собствеността  по отношение на първия жилищен етаж и таванско помещение № 1, В. и Г. М. да получат втори жилищен етаж и таванско помещение № 2 и П. и А. г. да получат в собственост апартамента на трети етаж и таванско помещение № 3.

С искане от 08.08.1996г. А. и П. г. са инициирали пред техническата служба на Община в. процедура по издаване на акт за узаконяване на незаконен строеж извършен от молителите през 1994-1995г. и представляващ изграждане на мансарден етаж – 4-ти и 5-ти в сградата в парцел VIII в кв.66 по плана на гр.в..

Към доказателствения материал по делото е приложен и предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка от 20.03.1997г., с който К.А.П. Д.П.П. прехвърлят на дъщеря си М.Д. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.в., ул.”********” № *, представляващ: жилище, намиращо се в западната част на първия жилищен етаж на сградата, с площ от 57 кв.м., ведно с прилежащата изба № 16, както и мезонет, заемащ таван № 1б с площ от 17,56 кв.м. заедно с 1/6 ид.част от дворното място, представляващо парцел VIII-9, в кв.66 по плана на 8 подрайон на гр.в. срещу задължението за издръжка и гледане. Със същия договор прехвърлителите са уговорили да прехвърлят собствеността по отношение на жилище, намиращо се в източната част на първия жилищен етаж на сградата, с площ от 55,02 кв.м., заедно с прилежаща изба и таван № 1а с площ от 17,51 кв.м., представляващи ид.част от жилище с площ от 60 кв.м., заедно с 1/6 ид.част от дворното място, представляващо парцел VIII-9, в кв.66 по плана на 8 подрайон на гр.в. на дъщеря си П.Г. срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите.

Като доказателство по делото са приети 22 броя разписки издадени от А.Р.Г., удостоверяващи получени парични суми от М.Д. и К.С. за закупуване на дограма, строителни материали и труд, водомер и други за строителството на обекта на ул.”********”, както и арматура, цимент, тухли, труд и материали за изграждането на мансардния етаж в сградата, както и възнаграждение за изготвяне на ел.проект за захранване на „фамилната къща” на посочения адрес. Разписките датират в периода от 1993г. до 2002г.

Представена е справка от Областна дирекция Полиция в. от 26.05.2008г., видно от която началната дата на адресната регистрация на П. и А. г. за настоящ адрес:*** е от 07.08.1997г., а за постоянен адрес – от 22.05.2000г.

Видно от приложеното на л.196 от делото удостоверение от „Е.ОН Бълагария Продажби” АД, от 01.1997г. в архивите на дружеството фигурират 8  партиди за снабдяване с ел.енергия за обекти с адрес: гр.в., ул.”********” № *, като за тези партиди за битов ток има отчет от м.01.2002г.

По повод подадена жалба от В.М.,***, е извършена проверка на сградата на ул.” ********” № 9 и е констатирано извършено строителство на още два жилищни етажа в подпокривното пространство на сградата в отклонение от одобрените проекти. Дадено е предписание за спиране на стоителството. Посочено е, че е внесена молба в ТСУ 9400-5-102/08.08.1996г. за узаконяване на извършените отклонения от одобрения проект.

Проведена е Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, поддържана в съдебно заседание о вещото лице Р.П., от заключението на която се установява, че първите три етажа от жилищната сграда на ул.” ********” № 9 в гр.в. са законно изградени с разрешение за строеж № 43/25.09.1989г. Първият етаж включва две жилища - № 1 и № 2 с прилещажи към тях избени помещения, ползващи се както следва: жилище № 1, намиращо се в източната част на етажа се ползва от П. и А. г., а жилище № 2, намиращо се в западната част на етажа се ползва от М. и К. Д.. Втория жилищен етаж, състоящ се от жилище с площ от 146,30 кв.м. ведно с прилежащото му избено помещение се ползва от В.М.. Третия етаж, състоящ се от едно жилище и прилежащото му избено помещение се ползва от П. и А. г.. Четвъртият, петият и шестият етаж са изградени без строителни книжа, като четвъртия етаж се състои от жилище с площ от 107,44 кв.м., ползвано от П. и А. г. и първо ниво на мезонет, ползвано от М. и К. Д.. Петият етаж се състои от жилище с площ от 101 кв.м. ползвано от П. и А. г. и второто ниво на мезонета ползван от Д.. Шестият - тавански етаж се състои от кабинет с площ от 67,78 кв.м., ползван от П. и А. г.. Вещото лице е посочило, че описаните обекти представляват самостоятелни обекти в сградата, всеки със самостоятелен вход от общо стълбище.

Вещото лице по СТЕ – В.К. е дал заключение, че помещенията във незаконно изградените 4, 5 и 6 жилищни етажи на сградата като самостоятелни обекти отговарят на изискванията на Наредба № 7 за правилата и нормите на ТСУ, поради което има техническа възможност същите да бъдат узаконени. В съдебно заседание вещото лице К. е посочил, че достъпът до ет.6 се осъществява по вътрешно стълбище от ет.5, като 5 и 6 етаж са мезонет, а другият мезонет включва част от жилищната площ на 4 и 5 етаж.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Д.И., В. П., С. Н. и Н.С..

Свидетелят Д. И. посочва, че строежа на ул.”********” № 9 започнал през 1990г. и завършил 1996г., когато се поставил покрива. Построена била 5-етажна сграда, като след завършването й първият етаж бил разделен на две жилища и се ползвал от родителите на П.. Вторият етаж се ползвал от В., но тя започнала да живее там по-късно. Третият етаж бил на П., а четвъртият и петият се ползвали от сина и дъщерята на П. и А.. Свидетелят излага, че знаел, че първият етаж ще се ползва от сестрата на П., чието име не посочва.На 4-тия и 5-тия етаж имало мезонет, който се ползвал от сестрата на П.. Свидетелят посочва, че не е чувал да са налице спорове между живущите в сградата на ул.”********” № 9 относно това кой в кои жилища ще живее и ползва, както и че не е присъствал на разговори за разпределение на ползването на обектите в сградата.

От показанията на свидетелката В. П. се установява, че строителството на сградата се ръководело от А.Г., а покривът на сградата бил сложен през 1996г. През 1991г. бил довършен първия етаж, в жилището на който трябвало да живеят родителите на М. и П., но в последствие половината от апартамента  на първия етаж бил прехвърлен на М., а другата половина на П.. Втория етаж бил на братовчедка им В., а третия на П.. Надстроените три етажа били оформени като мезонети – един на М., един на П.. През 1996г. съпругът на П. празнувал рожден ден в новия апартамент. Свидетелката излага, че не е присъствала на разговори между страните досежно разпределението на ползването на обектите в сградата.

Свидетелят Стефко Стефанов излага, че има преки впечатления за строителството на ул.”********” от 1990г. Тогава строежът бил започнал, като грубия строеж продължил 3-4 години. Външната мазилка на сградата била правена на етапи, като всеки от собствениците замазвал собствения си обект. Покривът бил сложен 1999г.-2000г., тъй като до този момент в стълбищната клетка течала вода. Първа в сградата се настанила В. – през 1997г., след нея дошла майката на М. и П. – К., а след  нея А.Г. и съпругата му. Когато В. се нанесла в сградата нямало вода, а тя ползвала вода от свидетеля. Свидетелят излага, че М., В. и П. са се събирали да говорят за узаконяването на сградата, но не е чувал да са говорили за разпределение на незаконно изградените 4, 5 и 6 етаж. Свидетелят не е чувал да има спорове между страните по отношение ползването на първите три етажа на сградата.

Свидетелката Н.С. посочва, че строежът на сградата на ул.”********”  № 9 започнал през 1989-1990г., като в строителството участвали всички – А., В., К., М., Д.. Първа през лятото на 1997г. се нанесла В. – на втория етаж. В края на 1997г. се нанесли К. и Д. – на първия етаж, а след тях А. и П. – на третия етаж. Свидетелката излага, че не е присъствала на разговори и не знае за уговорки между тях за разпределение на ползването на изградените обекти в сградата. Свидетелката посочва, че участниците в строежа не са знаели кой какво ще получи при завършването му. Всеки сам извършвал довършителните работи в сградата, както и външното измазване.

На въпроси към ответницата В.М. по реда на чл.114 от ГПК /отм./ същата излага, че се е настанила в жилището на втория етаж в сградата на 01.06.1997г. Била абсолютно сама – нямало баня и тоалетна, нито пък покрив на сградата, в следствие на което като валял дъжд водата влизала в сградата. Покривът на сградата бил сложен едва през 2000г. Била първата от настанилите се, а едва след нея дошли да живеят К. и Д., тъй като те като възрастни хора не могли да живеят без вода и тоалетна, каквито нямало към момента, в който тя се настанила.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на процесния имот на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост от всеки от съсобствениците. Не се спори между страните по делото, че М.Д., В.М. и П.Г. съпритежават при равни квоти по 1/3 ид.част дворното място, в което е построена жилищната сграда, чиято делба се претендира, а именно: поземлен имот № 1797, идентичен с УПИ VIII-9, кв.66, 8-ми микрорайон на гр.в., с административен адрес: гр.в., ул.”********” № *, с площ от 275 кв.м. по документи, а по скица 268 кв.м. По силата на сключен между страните договор за групов строеж от 01.09.1989г. М.Д., В.М. и П.Г. по време на сключени граждански бракове с лицата К.Д., Г.М. и А.Г. са построили 6-етажна жилищна сграда в съсобственото дворно място. По силата на разрешение на строеж № 43/25.09.1989г. на Калиопа Атансова Панкова /наследодател на М.Д. и П.Г./, П.Г. и В.Ф. е следвало да построят триетажна жилищна сграда по одобрени архитектурни проекти от 22.06.1988г. Фактически на място в процесното дворно място е изградена 6-етажна жилищна сграда, състояща се от 5 жилищни етажа и един шести тавански етаж. От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по проведената СТЕ се установява по безспорен начин, че 4, 5 и 6 етажи от жилищната сграда са построени без надлежни строителни книжа и в този смисъл подлежащи или на узаконяване, каквато процедура е инициирана от ответниците г., или на събаряне. Съгласно  §16,  ал.2  от  ПЗР  на  ЗУТ  незаконните  строежи,  започнали  в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този   закон,   не   се   премахват,   ако   са   били   допустими   по   действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците         им       пред   одобряващите         органи до 31.12.1998г. От заключението на вещото лице К. се установява, че незаконно построените 4,5 и 6 етаж в процесната жилищна сграда отговарят на строителните правила и норми и подлежат на узаконяване. Отделно от това видно от доказателствата по делото, същите са декларирани пред съответните общински служби с цел издаване на акт за узаконяването им поради което съдът намира, че делбата им е допустима. По аргумент на противното и съобразно трайната съдебна практика недопустима би била съдебната делба на подлежащи на събаряне сгради, което се установява с издадено предписание на органите за строителен контрол за събаряне. По настоящото дело липсва издадено подобно предписание, поради което съдът намира, че не са налице пречки за допускане на делба на съсобствената сграда с незаконно построените в нея два жилищни и един тавански етажи.

            Съдът намира направеното от ответниците г. възражение за неоснователност на предявения иск за делба поради липса на съсобственост между страните по отношение на част от обектите в  жилищната сграда за неоснователно. В тази връзка са наведените твърдения, че ползваните от тях обекти в жилищната сграда – жилище № 1, находящо се в източната част на първи жилищен етаж, жилището на трети етаж, жилището на четвърти етаж и мезонета на пети и шести етаж са лична тяхна собственост, придобита на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 08.08.1996г. до датата на депозиране на исковата молба в съда. Твърдят, че с договора за групов строеж от 01.09.1989г. и в последствие с предварителния договор за придобиване на собственост срещу задължение за издръжка и гледане от 20.03.1997г. съсобствениците и техните съпрузи са постигнали съгласие за разпределение на ползването на построените самостоятелни обекти в жилищната сграда и считано от датата на предварителния договор са започнали владение за себе си с цел своене на имота. Безспорно установено по делото е, че всяка от двойките съделители ползват самостоятелно обособени обекти в сградата на ул.”********”, но формално извършеното разпределение на същите по силата на договора за групов строеж не замества необходимостта от провеждането на доброволна или съдебна делба по отношение на делбените имоти с цел придобиването им в индивидуална собственост. И това е така тъй като с факта на построяването на сградата участниците в груповия строеж, макар да са постигнали съгласие кой обект от кой ще бъде получен не се придобива собствеността от конкретното лице по отношение на конкретния имот. В този смисъл е и ТП 4/70 г. на Пленума на ВС и ТР 39/70 г. на ОСГК, което все още е актуално, доколкото е основано на разпоредбата на чл.92 от ЗС, а именно, чепридобиването на право на собственост върху построената с общи усилия сграда се основава на притежаваните права на собственост върху земята или правото на строеж, но тази обща собственост е преходен етап тъй като крайната цел на участниците в договора за групов строеж е придобиването на самостоятелен обект. С извършването на делбата в окончателна форма се постига тази крайна цел”.

            От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че жилищната сграда на ул.”********” е била довършена до ниво груб строеж, включително с изграждането без строителни книжа на 4-ти и 5-ти жилищен етаж към 1996г., а покривът е поставен окончателно през 2000г. От отговорите на ответницата В.М. по реда на чл.114 от ГПК /отм./ се установява, че първа тя се е нанесла и заживяла в жилището на втори жилищен етаж през лятото на 1997г., а останалите съсобственици – след нея. Следователно дори да се приеме, че ответниците г. са осъществявали фактическа власт по отношение на самостоятелните обекти в сградата, на които твърдят, че са собственици, то изтеклия период от време от края на 1997г. до датата на предявяване на исковата молба е недостатъчен за придобиването им по давност. От друга страна съдът намира, че ответниците г., чиято е доказателствената тежест да установят твърденията си, от които черпят права не са доказали по  несъмнен и категоричен начин, че са променили намерението си по отношение на обектите в сградата, които ползват от това да ги държат за останалите съсобственици - в намерение да ги придобият в еднолична собственост. Горното предполага г. освен да са осъществявали фактическа власт по отношение на тях трайно и необезпокоявано, да са демонстрирали пред трети лица, включително и пред останалите съсобствениците, че считат себе си за собственици на същите. Нещо повече, очевидно ищците Д. не са останали с впечатление, че жилище № 1, находящо се в източната част на първи жилищен етаж, жилището на трети етаж, жилището на четвърти етаж и мезонета на пети и шести етаж са лична собственост на ответниците г., при положение, че през целия период от 1993г. до 2002г. Д. са предоставяли на А.Г. парични средства за извършване на основни строителни и довършителни работи по отношение на „Фамилната къща”, а не за собствените си обекти в нея. Предвид изложеното съдът намира за недоказани твърденията на ответниците г., че са придобили собствеността по отношение на жилище № 1, находящо се в източната част на първи жилищен етаж, жилището на трети етаж, жилището на четвърти етаж и мезонета на пети и шести етаж по давност, а те, както и всички останали самостоятелни обекти в сградата на ул.”********” са в режим на съсобственост. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, съдът намира, че е налице съсобственост между М.Д. и съпруга й К.Д., В.М. и Г.М. и П. и А. г. по отношение на изградената в ПИ № 1797, идентичен с парцел VIII-9, кв.66, 8-ми микрорайон на гр.в., с административен адрес: гр.в., ул.”********” № 9 жилищна сграда при квоти по 1/3 ид.част за всяка от двойките съсобственици. Искът за делбата й се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

            Основателността на искът за делба на съсобствен недвижим имот налага произнасяне и по претенцията на ищците по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ за разпределение на ползването на съсобствения имот до окончателното извършване на делбата. Основание за предявяване на претенция за временно разпределение на ползването е някой от съделителите да не ползва делбения имот. В случая делбеният имот представлява жилищна сграда със самостоятелни обекти в нея, всеки от които се ползва от съответен съделител. Искането на ищците е за предоставяне на ползването на жилището разположено в източната част на първия жилищен етаж, което се ползва от ответниците г.. Съдът намира, че в конкретния случай претенцията за разпределение на ползването на делбения имот следва да бъде оставена без уважение по следните съображения. Уважаването и на първо място би довела до неудобства във връзка с използването на същата, доколкото предмет на делбата не е самостоятелен недвижим имот, а сложна съвкупност от самостоятелни обекти на правото на собственост. В този смисъл е и заключението на вещото лице по СТЕ – Р.П.. Разпределението на ползването на жилищната сграда съобразно квотите на страните в съсобствеността би довело до абсурдната ситуация някой от съделителите да напусне ползвания от него жилищен обект в сградата с цел предоставянето му за ползване на друг съделител, който също притежава друг самостоятелен обект в същата сграда. В случай на нарушаване на ползването на съсобствения имот от страните съобразно квотите им в съсобствеността е било възможно и удобно ищцата да релевира претенция за заплащане на обезщетение от съделителя ползващ свръх квотата си делбения имот, но доколкото съдът не е сезиран с такава не следва и да се произнася.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо поземлен имот № 1797, идентичен с парцел VIII-9, кв.66, 8-ми микрорайон на гр.в., с административен адрес: гр.в., ул.”********” № *, със следните самостоятелни обекти: на първи етаж: жилище / aп. № 1 /, намиращо се в източната част на етажа, състоящо се от две стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, коридор, входно антре и балкон, с площ от 55,02 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 10,96 кв.м, при граници : север- двор, изток- улица, запад - ап. № 2, юг- калкан и жилище / ап. № 2 /, намиращо се в западната част на етажа, състоящо се от три стаи, баня, тоалет, коридор, кухненски бокс, два балкона, с обща застроена площ от 57 кв.м., ведно с избено помещение, с площ от 10,96 кв.м, при граници: север-двор, изток- an. № 1, запад - двор и юг – калкан; втори етаж : жилище, състоящо се от три спални, хол, дневна с кухненски бокс, баня, тоалет, килер, перално помещение, коридор и три балкона, с площ от 146,30 кв.м., ведно с избено помещение, с площ от 25,02 кв.м, при граници : север -двор, изток -улица „ ********”, запад - двор, юг- калкан; трети етаж: жилище , състоящо се от три спални, хол, дневна с кухненски бокс, коридор, баня, тоалет, килер, перално помещение и четири балкона, с площ от 162,73 кв.м., ведно с избено помещение , с площ от 26,43 кв.м, при граници - север -двор, изток - улица „ ********”, запад - двор, юг- калкан.   четвърти етаж : жилище, състоящо се от дневна с кухненски бокс, две спални, две тераси, баня , тоалет и коридор, с обща площ от 107,44 кв.м, при граници - изток - първо ниво на мезонет, север - двор, запад - двор, юг- калкан и първо ниво на мезонет, състоящо се от дневна с   кухненски бокс , санитарен възел, и стълба към второто ниво с обща площ от 17,56 кв.м, при граници : изток - незастроена площ, на север- двор, зарад - жилище , юг- калкан;   пети етаж: жилище, състоящо се от дневна с кухненски бокс, две спални, две тераси, баня с тоалет, с площ от 101 кв.м, при граници : изток - първо ниво на мезонет, север - двор, запад - двор, юг- калкан и второ ниво на мезонет, състоящо се от спалня -галерия, с площ от 16,01 кв.м , ведно с таванско помещение, при граници: изток - незастроена площ на етажа, на север- двор, зарад - жилище , юг- калкан и шести / тавански / етаж, състоящ се от кабинет със санитарен възел и открита тераса , с обща площ от 67,78 кв.м, при граници: изток - таванско помещение на второ ниво на мезонет, север-двор, запад- двор, юг-калкан, ведно с припадащите се за всеки отделен обект от сградата общи части от дворното място, между страните при квоти:

* 1/3 ид.част за М.Д.Д., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН ********** ***,

* 1/3 ид.част за В.Ф.М., ЕГН ********** и Г.В.М. *** ид.част за П.Д.Г., ЕГН ********** и А.Р.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.34 от ЗС.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.Д.Д. и К.С.Д. за разпределение на ползването на обектите в делбената жилищна сграда, находяща се административен адрес: гр.в., ул.”********” № 9, чрез присъждане на ползването на жилище № 1, находящо се в източната част на първи жилищен етаж до приключване на делбата, на основание чл.282, ал.2 от ГПК/ отм./.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: