Р Е Ш Е Н И Е
№V-85 Година 2019,
31.10 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На шестнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа
докладваното от съдията Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 913 по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№17440/19.04.2019г. подадена от Н.С.С., чрез пълномощника адв.Кебеджиев,
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ №38, адвокатска кантора, срещу Решение №179 от 29.03.2019г. по
гр.д.№652/2018 по описа на БРС в частта, с която е отхвърлен иска за делба по
отношение на следните недвижим имоти:130/260
ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.616.216 с адм.адрес гр.Б., ул.“Г.“ №**,
целият с площ от 288 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.616.216.1.5, който се намира в сграда 1, построен в
горепосочения ПИ и на горепосочения адм. адрес,
представляващ жилище-апартамент
с площ от 62,46 кв.м., състоящо се от кухненски бокс, дневна-трапезария,
спалня, баня-тоалетна, мокро помещение и антре, при граници и съседи подробно
описани, ведно с прилежащото избено
помещение №4 в сутерен с площ от 14,57 кв.м., при граници и съседи, подробно
описание, ведно с 13,978% ид.ч. равняващи се на 14,68 кв.м. от общите части на
сградата и съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот,
върху който е построена сградата и самостоятелен
обект с идентификатор 07079.616.181.1.23 в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 07079.616.181 с адм. адрес гр.Бургас, ул.“В.Левски“ №48 с предназначение за търговска дейност магазин с площ от 31,30 кв.м., при
граници и съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж-07079.616.181.1.22,
07079.616.181.1.24, под обекта-няма, над обекта- 07079.616.181.1.3, ведно с
прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ,
върху която е построена сградата. В частта, с която е допусната делба между
страните по отношение на останалите недвижими имоти, жалба не е подадена.
Жалбоподателят
моли в обжалваната част решението да бъде отменено като вместо това да бъде
постановено ново, с което да бъде допусната делба на процесните недвижими
имоти, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Инвокира
нарушения на процесуалния и материалния закон.
На първо
място посочва, че съдът не е направил цялостен анализ на ангажираните от ищеца
писмени доказателства. Изразява несъгласие с приетото от съда, че имота по пункт
1 от исковата молба е придобит от ответницата след настъпилата пълна и
окончателна фактическа раздяла на съпрузите /страни по делото/ през 2014г.
Счита, че при наличието на писмени доказателства, които не са били обсъдени, в
разрез с процесуалния закон, са зачетени
само свидетелските показания на ******** на страните-свидетелите Н.С. и Сл.С..
По отношение на имота по пункт 3 от исковата молба излага доводи, че съдът общо
е посочил, че съобразно доказателствения материал следва да се приеме пълна
трансформация на лично имущество на ответниците и поради това е отхвърлил иска
за делба.
На следващо
място излага подробни доводи за допуснати от съда нарушения на материалния
закон като прави анализ на представените и приети писмени и гласни
доказателства. Подчертава, че доказателства по делото сочат, че окончателната
фактическа раздяла между страните е настъпила през 2017г., а не както е приел
съда през 2014г.
Също така
посочва, че съдът е приел в мотивите си, че при условията на евентуалност ответницата е предявила иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, което
не отговаря на истината, тъй като е направено
възражение в този смисъла. Липсвали доказателства по отношение на
твърдението, че ответницата е реализирала средства от трудова дейност като
земеделски стопанин и дребен търговец, още повече, че те е била регистрирана
като такава
Изложени са
доводи по отношение на имота по пункт 3 от исковата молба. Посочва се, че за да
го изключи от делбената маса съдът се произнесъл по предявен при условията на
евентуалност иск по чл.21,ал.1 СК от 1985 /отм./ Счита, че ответницата не е
оборила съвместния принос при придобиване на посочения недвижим имот, закупен
през 2008г.
Предвид
изложените подробни доводи жалбоподателят моли за отмяна на решението в
обжалваната част и допускане до делба на процесните недвижими имоти при равни
квоти.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор
от адв.Кънева и адв.Пенева, процесуални
представители на ответницата, с който се оспорва въззивната жалба изцяло, моли
се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Излагат се доводи по
възраженията на жалбоподателя. Претендират разноски.
Страните се явяват лично в с.з. Чрез
процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, респ. подадени
писмен отговор.
Жалбата е
подадена в предвидения от закона преклузивен срок от страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството e
за делба във фазата по допускането й.
Образувано е по иск на Н.С.С. против С.В.С. за делба на придобити по
време на брака недвижим имоти, подробно описани в исковата молба.
В срока за отговор ответницата е
оспорила иска за делба по отношение на имотите описани в т.1 и т.3. За имота,
представляващ апартамент в гр.Б., ул.“Г.“ №* с принадлежащо
избено помещение, общи части и ид.ч. от дворното място заявява, че е придобит
по време на фактическата раздяла между страните, поради и което ищецът няма
принос в придобиването му. За имот, представляващ магазин в гр.Бургас,
ул.“Левски“ №48 прави възражение, че не е придобит в режим на СИО, а е лична
нейна собственост като ЕТ „Светлина-С.С.“, придобит
е в качеството й на ЕТ и за нуждите й като търговец. При условията на
евентуалност претендира, че имотът е придобит при условията на пълна
трансформация на лично имущество-чл.21, ал.1 СК /отм./.
Делбата е допусната при равни квоти между съделителите по отношение на
имотите по т.2,4,5,6,7,8,9 и 10 от исковата молба.
По отношение на имотите описани в т.1 и т.3 от исковата молба, искът за
делба е отхвърлен. Съдът е приел, че имотът описан в т.1 от исковата молба, представляващ
апартамент в гр.Б., ул.“Г.“ №* с принадлежащо избено помещение,
общи части и ид.ч. от дворното място е придобит по време на фактическата
раздяла на страните, последвана от развод, поради което е лична собственост на
придобилия го съпруг, в случая ответницата-съделител.За имота описан в т.3 от
исковата молба, представляващ магазин в гр.Бургас, ул.“Левски“ №48, съдът е
приел, че е придобит по волята само на ответницата, която вече е развивала
дейност като ЕТ, притежавала е павилион за обувки и чанти в с.Русокастро,
разполагала е с лични средства, които са били на депозит.
Страните са ангажирали
доказателства съобразно твърденията си-писмени, гласни, вкл.
съдебно-икономически и съдебно-технически експертизи.
По делото е установено, че
страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с влязло в сила
решение от 06.12.2017г. Не е спорно, че по време на брака си страните са
придобили множество недвижими имоти. По отношение на част от тях делбата е
допусната при равни квоти. В тези части решението е влязло в сила.
Спорът
е за недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Б.,
ул.“Г.“ №* с
принадлежащо избено помещение, общи части и ид.ч. от дворното място, който видно
от представения и приет като доказателство н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №*,том
*, рег.№**, нот.дело №** от **.0*.20**г. по описа на Нотариус Надежда Маркова
рег.№409 също е придобит по време на брака и като купувач е посочен ответницата
по делото. Посочено е, че продажната цена в размер на 40 000 лв. е платена
по банков път на продавача.
По
делото е разпитан в качеството на свидетел лицето Н. Б., управител на
дружеството „СТИЛ 2006“ АД, посочено като продавач нотариалния акт.
Представени
са като доказателства сключени между ответницата и „Емпорики Банк България“ ЕАД
5 бр. договори за срочни депозити с дати от 2009, 2010 и 2011г. Установява се
също така, че ответницата е сключила договор за срочен депозит от 15.01.2014г.
и от 28.01.2014 г. с „Креди Агрикол България“. Видно от представения Договор за
откриване и обслужване на спестовна сметка от 28.01.2015 г. с „Банка ДСК“ ЕАД на
ответницата е открита спестовна сметка в евро. Видно от представените платежни
нареждания, продажната цена за закупуването на посочения апартамент е наредена
от последната.
От
свидетелските показания се установява, че по това време ответницата е развивала
търговска дейност, като включително свидетелите на ищеца са посочили, че след
90-та година тя имала павилион за обувки и чанти на ул.“Гурко“, работила е в
кафето и в магазина в с.Русокастро /свидетеля Т., кръстник на страните/. Също
свидетеля на ищеца - П. посочва, че
до 2016 г. я е виждал да работи в магазина в с.Русокастро. От справката в
Търговския регистър се установява, че от 2005г. С. е регистрирана като ЕТ
„Светлина-С.С.“.
За
да се допусне извършването на съдебна делба по отношение на претендираните вещи
и по отношение на страните по делото, съобразно разпоредбите на чл.341 и
сл.ГПК, страните следва да установят принадлежността на правото на собственост
върху тези вещи. В първото по делото заседание, съобразно нормата на чл.342 ГПК,
всяка от страните може да възрази против размера на своя дял и дяловете на
другите съделители, както и относно включването в делбената маса на някои
имоти. Така ответникът може да направи възражения, изключващи правото на
собственост на ищеца или другите съделители. Едно от тези възражения (при делба
на съсобствено имущество, в резултат на прекратена СИО) е възражението на
ответника по чл.23,ал.1 и ал.2 СК, съответно по чл.21, ал.1 и ал.2 СК (отм.)-т.нар.
трансформация.
Съгласно действащият СК, обнародван
в ДВ бр. 47/23.06.2009 година, който е в сила от 01.09.2009 година в случаите
когато отношенията между съпрузите се уреждат при закона режим на общност
съпружеската имуществена общност обхваща само придобитите от тях по време на
брака в резултат на съвместен принос вещни права.Това изрично е посочено в разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 СК. Тази разпоредба не съдържа правило, което да е аналогично
на това по чл. 19, ал. 1 СК, с което съпружеската
имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в останалите
разпоредби уреждащи законовия режим на общност в отношенията между съпрузите.
От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са изключени от
режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга,
на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака
и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от
ПЗРСК правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това означава,
че след влизането на действащия СК в сила паричните влогове стават лична собственост
на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът
на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по
силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на паричните влогове
са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК правила относно съпружеската имуществена
общност. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по
гр.д.№2060/2016 по описа на ВКС, IV Г.О.
Отнесено към настоящия изложеното
налага извод, че цената за придобиване на недвижим имот, представляващ жилище в
гр.Б., ул.“Г.“ №* макар и да е по време на брака, е заплатена
с лични на ответницата средства. Сумата е преведена по банков път от спестовна
сметка в „Банка ДСК“,чийто титуляр е само С. Твърденията на ищеца, че имотът е
придобит в резултат на съвместен принос останаха недоказани. Няма никакви
доказателства за получаване на суми в резултат на трудова, търговска или
селскостопанска дейност. Ето защо следва да се приеме, че същият е лична собственост
на ответницата.
По отношение на спора дали е
придобит по време на фактическата раздяла между страните и кога всъщност тя е
настъпила съдът намира следното. Горният извод за личния характер на
средствата, с които е закупен процесното жилище е достатъчен, за да се приеме,
че то е лична собственост поради трансформация и не следва да бъде допускано до
делба. От доказателствата по делото, гласните такива, се установява, че
страните са били във фактическа раздяла към 2015г. Обстоятелството, че свидетелите
на ищеца заявяват, че са виждали С. в магазина в с.Русокастро през 2016г. не
може да обоснове извод, че тя е живеела там. Следва да се даде вяра на
показанията на свидетелите, които са ****** на страните, тъй като техните
впечатления са непосредствени. Твърденията, че са заинтересувана от изхода от
делото не намират опора в останалите събрани доказателства, включително и това,
че единият от ******** заедно с майка си е набил ищеца и той е бил хоспитализиран.
Не може да бъде възприета тезата на ищеца, че самата ответница в отговора на
исковата молба за развод е заявила, че фактическата раздяла е настъпила през
2017г. Становището й в брачния процес не може да бъде възприето като
доказателства за момента на настъпване на фактическата раздяла, нито мотивите
на решението по бракоразводното дело. Още един аргумент в подкрепа на тази теза
са и показанията на свидетеля Н. Б., който заявява, че през цялото време на
подготовката на придобиването на имота, вкл. при огледите С. е била сама, при
ремонта не е виждал съпруга й, не го познава.
По отношение на втория спорен
имот-магазин с административен адрес гр.Бургас, ул.“Левски“ №48, твърденията в
исковата молба са, че е придобит по време а брака в резултат на съвместен
принос. Възражението на ответника-съделител е, че същият е лична собственост,
макар и придобит по време на брака- 2008г., заприходен е като актив на ЕТ и е
за нуждите на търговската дейност на ЕТ.
От представения н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот №***, том **-*, рег.№****, дело №*** от 20** по
описа на Нотариус Емилия Бакалова рег.№342 се установява, че С. е придобила
собствеността върху процесния магазин в лично качество. Действително към този
момент тя е била регистрирана като ЕТ, но няма данни да е включен в активите на
търговското предприятие. Съобразно съдебната практика и разясненията дадени с
ТР №2/2001по т.д.№2/2001 на ВКС, ОСГК, Презумпцията за съвместен принос по чл.
19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния
търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите,
правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на
осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са
включени в търговското предприятие. Следователно, за да се приеме, че имущество,
придобито по време на брака, е имущество на търговеца следва да са налице две
кумулативни предпоставки-имуществото да е включено в търговското предприятие и
да е предназначено за упражняване на професията на търговеца, а не за ползване
от семейството му или за лично ползване. Освен това, критерият за
преобразуване на лично имущество в закупен по време на брака имот е изцяло
обективен т.е. изследва се характера на вложените в придобиването средства.
Процесният имот е придобит скоро след регистрирането на С. като ЕТ и действително
намерението може да е било във връзка с това, макар че свидетелят Н.С. заявява,
че майка му е купила помещението заради него, за да работи като ключар. Но
както бе посочено, критерият е изцяло обективен и няма значение субективното
намерение на купувача. От заключението на ВЛ Джалева по основното заключение се
установява, че годишните декларации за
2006 и 2007 г. не са налични в
архива на ТД на НАП, за 2008г е деклариран облагаем доход 2 504,00 лв. в
приложение 7 „Доходи от дейност, подлежаща на облагане с окончателен
годишен/патентен данъка“, а за следващите години до 2014г. вкл. са декларирани
данъчни загуби. Най-ранният договор за срочен депозит, сключен между С. и
„Емпорики Банк-България“ ЕАД, представен по делото е от 2009г. Изводът, който
се налага при тези доказателства е за неоснователност на възражението, че
процесният магазин е лично имущество на ответницата като имущество придобито в
резултат на упражняваната търговска дейност.
Неоснователно е възражението и за
пълна трансформация. По делото не се установи имуществото да е закупено с лични
средства на ответницата.
Предвид изложеното по отношение на
процесният магазин следва да се приеме, че е придобит в режим на СИО в резултат
на съвместен принос и независимо на чие име е придобит е общ и следва да се
допусне до делба при равни за страните квоти.
При този извод на въззивния съд,
обжалваното решение в частта касателно магазина с адм. адрес гр.Бургас,
ул.“Левски“ №48 следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново,
с което да бъде допуснат до делба процесния магазин, при равни квоти между
страните по делото.
В останалата обжалвана част предвид
изложеното по-горе и съвпадение на крайните изводи, като правилно и
законосъобразно решението следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че по делото не е
внесена дължимата д. такса за въззивно обжалване в размер на 40 лв. На
основание чл.77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да ги заплати.
Страните претендират разноски за
въззивната инстанция. Съобразно изхода от делото такива следва да се присъдят
на въззивника в размер на 600 лв. предвид частичната основателност на
въззивната жалба.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.271 от ГПК във Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение №179
от 29.03.2019г. по гр.д.№652/2018 по описа на БРС в частта, с която е отхвърлен
иска за делба по отношение САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор 07079.616.181.1.23 в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 07079.616.181 с адм. адрес гр.Бургас, ул.“В.Левски“ №48 с предназначение за търговска дейност магазин с площ от 31,30 кв.м., при
граници и съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия
етаж-07079.616.181.1.22, 07079.616.181.1.24, под обекта-няма, над обекта- 07079.616.181.1.3,
ведно с прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ, върху която е построена сградата, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Н.С.С. с ЕГН**********, съд. Адрес
гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ №38, чрез адв.Йордан Кебеджиев и С.В.С. с ЕГН**********
с адрес гр. *** по отношение на следния недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
07079.616.181.1.23 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.616.181 с адм. адрес гр.Бургас, ул.“В.Левски“ №48 с предназначение за търговска дейност магазин с площ от 31,30 кв.м., при
граници и съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия
етаж-07079.616.181.1.22, 07079.616.181.1.24, под обекта-няма, над обекта- 07079.616.181.1.3,
ведно с прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ, върху която е построена сградата, ПРИ КВОТИ по ½
ид.ч. за ищеца Н.С.С. с ЕГН**********, съд. Адрес гр.Бургас,
ул.“Иван Шишман“ №38, чрез адв.Йордан Кебеджиев и ответника С.В.С. с ЕГН**********
с адрес гр. ***.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН**********, съд.
Адрес гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ №38, чрез адв.Йордан Кебеджиев да заплати по
сметка на БОС д. такса за въззивно обжалване в размер на 40 лв. /четиридесет лв./
ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН********** с адрес ***
да заплати на Н.С.С. с ЕГН**********, съд. Адрес гр.Бургас, ул.“Иван
Шишман“ №38, чрез адв.Йордан Кебеджиев сумата от 600 лв. /шестотин лв./, представляваща разноски за въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №179 от 29.03.2019г. по гр.д.№652/2018 по описа на БРС в ОСТАНАЛАТА обжалвана
част.
Решение може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: