Р Е
Ш Е Н
И Е №342
гр.Русе,
14.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 24 септември две хиляди и
деветнадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 399 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
„С.
П.“ООД е обжалвало Решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 4212/18г.,
с което е осъдено да заплати на В.И.Д. сумите от 510 лева - за м.май 2018г., и
119 лева - за периода 01.06.2018г. - 07.06.2018г., представляващи дължими
възнаграждения по граждански договор № 3509/01.05.2018г.
Развива оплаквания за неправилност на съдебния
акт и иска отмяната му, по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът
по жалбата я счита за неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено, че страните сключили граждански
договор № 3509/01.05.2018г. за срок от 2 месеца – до 30.06.2018г., по силата на
който изпълнителят В.И.Д. следвало да извършва куриерска дейност на територията
на Област Русе без определено работно време и работно място – доставка,
пренасяне и получаване на пратки /писма, документи, пакети и др./ до и от
клиенти и контрагенти на ответното дружество. Съгласно чл.2 от договора,
възнаграждението за посочената дейност се калкулира в зависимост от броя и вида
на разнесените пратки за съответния месец и обема на изпълнената работа –
пратки до пощенска кутия по 0.02/0.04 лева, а тези срещу подпис 0.10/0.15 лева
за брой, както и че възнаграждението ще се заплаща само за приетата работа в
срок от 30 дни след приемането й от страна на възложителя по договора с
двустранно подписан констативен протокол. На 07.06.2018г. гражданският договор
между страните бил прекратен, с мотива от страна на дружеството- възложител, че
изпълнителят не се справя с работата.
От
ангажираните по делото писмени доказателства, вкл. количествено-стойностни
сметки, и свидетелските показания, се установява, че в периода 01.05.2018г. - 07.06.2018г.
В.Д. бил изпълнител на куриерска дейност, възложена му от „С. П.“ООД, по силата
на сключения между тях договор № 3509/01.05.2018г., за която работа не получил
полагащото му се възнаграждение. Правилно районният съд не е приел възражението
на ответното дружество, че не дължи възнаграждение на ищеца, тъй като за
периода 01.05.2018г. до 07.06.2018г. той не е отчел извършен от него разнос на пратки, както и не е представил отчет по образец,
съгласно договореното в чл.2 от гражданския договор, въз основа на които да
бъде извършена преценка за дължимо възнаграждение. Тъй като договорът е бил
прекратен на 07.06.2018г. и отношенията между страните по него са били влошени,
очевидно не е било възможно отчитане на извършения разнос
на пратки и представяне на отчет, още
повече, че и констативният протокол за това е следвало да бъде двустранно
подписан.
По
отношение размера, в който е уважил предявените претенции, правилно първоинстанционният съд го е определил, на основание чл.162 от ГПК, по
своя преценка, съобразно количествено- стойностните сметки, и на база
минималната работна заплата за страната към момента на действие на
облигационното правоотношение между страните.
Не
се констатират от въззивната инстанция твърдените в жалбата процесуални
нарушения. Атакуваното решение е допустимо и не подлежи на обезсилване -
постановено е по допустим иск, предявен с редовна искова молба.
Разпитът
на свидетел, допуснат от съда, за обстоятелства, касаещи предмета на делото, не
е процесуално нарушение. В първоинстанционния съдебен акт са изложени мотиви,
обуславящи решението на съда, като
изводът за основателност на предявените претенции е базиран на анализ на доказателствата
по делото – писмени и гласни. Неоснователни са и възраженията относно характера
на сключения между страните договор, съответно че не се дължи възнаграждение.
По тези съображения и изложените в мотивите на
обжалваното решение, към които въззивната инстанция препраща на основание
чл.272 от ГПК , жалбата се явява неоснователна, решението като правилно следва
да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 359/06.03. 2019г., постановено по гр.д.№ 4212/2018 г. по описа на
Русенския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: