РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от С. П. Г.ев Въззивно гражданско дело №
20225000500301 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2587/21.04.2022 г. от Т. - М. И. К. EГН
********** против решение № 99/01.04.2022 г., постановено по г. д. № 730/2021 г. по описа
на ОС - П., с което е отхвърлен иска, предявен от Т. - М. И. К. EГН ********** от ****
против „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за
признаване за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РА-**-****/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г. с
площ 1 416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен;
****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с построената върху него
сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3,
брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.
Претендира разноски.
1
Ответникът считат, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен от Т. - М. И. К. EГН ********** от **** против „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик, на основание договор за покупко-продажба от
12.02.2003 г., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.***.****
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РА-**-
****/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г. с площ 1 416.000 кв. м., с
адрес: ****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен; ****, квартал: ***, парцел *, при
граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**, *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.**** с построената върху него сграда с идентификатор
*****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3, брой самостоятелни
обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна. Претендира
разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът придобила собствеността, на
основание договор за покупко-продажба от 12.02.2003 г., върху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РА-**-****/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021
г. с площ 1416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен;
****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с построената върху него
сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3,
брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна.
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от нотариален
акт № **, т.*, рег. № ***, нот. д. № **/12.03.2003г. по описа на нотариус Г. К.Х., рег. №***
(л. 63 и 64 от делото на ОС) и от брачен договор от 13.01.2011 г., Акт № *, т.* по описа на
нотариус С.Д., рег. № ***, който е вписан в Службата по вписванията гр. В. на 20.01.2011 г.
под № 11, т. І (л. 65 – 67 от делото на ОС). С договора съпрузите уреждат имуществените си
отношения възникнали по време на заварения граждански брак, сключен на 30.11.2002 г.
като съгласно избират законовия режим на разделност и правата придобити през време на
брака да са лично притежание на съпруга, който ги е придобил. В чл. 4 изрично е
отбелязано,че процесния имот, закупен от ищеца с нотариален акт № **/12.02.2003 г. е
лична собственост на съпругата Т. И. К..
2
Не се спори между страните, а и се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Д.Д.,
рег. № *** е образувано по молба на взискател „У.Б." АД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч. г. д. № 1103/2018 г. по описа на РС - В. срещу солидарните длъжници: „Б.-В.“
ЕООД, Т. И. К. и „Р.-**“ ЕООД - в ликвидация, за сумата от 168 301.45 евро - главница по
договор за банков кредит № 067/26.05.2008 г., както суми, представляващи договорна лихва,
лихва върху просрочена главница, наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от 16.08.2018 година до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното
производство по реда на чл. 417 от ГПК.
Изпълнението е насочено против процесния имот, ипотекиран в полза на
взискателя с договорна ипотека, учредена с нотариален акт №**,т.*, рег. № ****, нот. д. №
***/27.05.2008г., вписан в Служба по вписванията - гр. В. на 27.05.2008 г., под акт № **,
том*, № от вх. рег. ***/27.05.2008 г.
Представено като доказателство по делото е постановление за възлагане от
08.10.2020 г. (л. 89 от делото на ОС), с което имота е възложен на купувача „К.Х.-*" ЕООД,
като резултат от публична продан, проведена от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г., при начална
цена в размер на 369 300.00 лева, съставляваща 90% от стойността на имота и предложена
от купувача цена 369 300.00 лева. В постановлението е отразено, че купувачът е извършил
плащания по специалната сметка на ЧСИ в „У.Б." АД, с титуляр ЧСИ Д.Д., по изпълнително
дело № **************, както следва: платен задатък на 06.10.2020 г. в размер на 36 936.00
лева и плащане на 08.10.2020 г. в размер на 332 524.00 лв. - сума, представляваща остатък от
предложената цена, след приспадане на внесения задатък.
Няма спор по делото, че постановлението за възлагане е обжалвано от тримата
солидарни длъжници по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК. С влязло в сила решение №
260121/10.12.2020 г., постановено по в. г. д. № 767/2020 г. по описа на ОС - П. (л. 37 - 43 от
делото на ОС), съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни.
Постановлението за възлагане от 08.10.2020 г. е вписано в Службата по
вписванията - гр. В. след постановяване на определение № 260367/25.02.2021 г. постановено
по ч. г. д. № 89/2021 г. по описа на ОС - П., с което е отменен отказа на съдията по
вписванията за вписване на постановлението, обективиран в определение от 06.01.2021 г.
При това положение така предявеният установителен иск е допустим, доколкото
ответникът чрез вписването на постановлението за възлагане и в хода на съдебното
производство оспорва правата на ищцата.
Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
Ищецът твърди, че купувачът не е станал собственик, а това право се е запазило в
нейния патримониум и до настоящия момент, тъй като постановлението за възлагане не е
влязло в сила и проданта е недействителна, тъй като не е внесена продажната цена.
В настоящото производство не е предявяван иск за недействителност на
3
публичната продан на основание невнасяне на продажната цена по смисъла на чл. 496, ал. 3
от ГПК.
Следва да бъде отбелязано, че тази цена е внесена, както вече беше прието по-
горе, което означава, че твърденията в този смисъл са неверни.
Спорът се концентрира върху обстоятелството дали постановлението е влязло в
сила.
Постановлението за възлагане е съставено от ЧСИ на 08.10.2020 г. и в срока по
чл. 436, ал. 1 от ГПК е било обжалвано от ищеца и другите двама солидарно отговорни
длъжници.
С решение № 260121/10.12.2020 г., постановено по в. г. д. № 767/2020 г. по описа
на ОС - П. (л. 37 - 43 от делото на ОС), съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Този
съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
С определение № 260113/17.11.2020 г., постановено по в. ч. г. д. № 593 по описа
на АС – Пловдив (л. 25 – 26 от делото на ОС) е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Д.Д..
Този акт на съда е обжалван пред ВКС. С определение № 125/02.04.2021 г., постановено по
ч. г. д. № 602/2021 г. по описа на ВКС (л. 29 – 31 от делото на ОС), не е допуснато
касационно обжалване на определение № 260113/17.11.2020 г., постановено по в. ч. г. д. №
593 по описа на АС – Пловдив. Следователно допуснатото обезпечение е стабилизирано и
запазва своето действие от момента на неговото постановяване.
Съгласно чл. 396, ал. 3 от ГПК, определението, с което се допуска обезпечението
на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Налице е
предварително изпълнение на определението за допускане и то произвежда действие, като
спира изпълнителното производство от момента на постановяването – от 17.11.2020 г.
Това определение е постановено преди решението на ОС - П. от 10.12.2020 г., с
което е решен въпроса за законосъобразността на процесното постановление за възлагане.
Но това обстоятелство не е от значение за началния момент на спирането.
След като изпълнителното производство е спряно на 17.11.2020 г., то от тази дата
спират да текат и всички срокове, свързани с влизане в сила на извършени изпълнителни
действия. Този ефект е налице и към настоящия момент, доколкото допуснатото
обезпечение не е отменено.
След като постановлението за възлагане не е влязло в сила, то и купувачът на
публичната продан не е станал собственик на имота, съобразно чл. 496, ал. 2 от ГПК.
Следователно ищецът все още е собственик на процесния имот и така
предявеният иск следва бъде уважен.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което
да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот.
4
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдено „К.Х.-*“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на Т. - М. И.
К. EГН ********** от **** сумата от 2 250.72 лева, представляваща разноски за
производството пред двете инстанции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 99/01.04.2022 г., постановено по г. д. № 730/2021 г. по
описа на ОС - П., с което е отхвърлен иска, предявен от Т. - М. И. К. EГН ********** от
**** против „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за
признаване за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните
регистри,одобрени със Заповед РА-**-****/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021
г. с площ 1416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен;
****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с построената върху него
сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3,
брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, че Т. - М. И. К. EГН ********** от
**** е собственик, на основание договор за покупко-продажба от 12.02.2003 г., на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед РА-**-****/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
от 13.10.2021 г. с площ 1 416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер
по предходен; ****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**,
*****.***.**.**, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с
построената върху него сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256
кв. м., брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна.
ОСЪЖДА „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** да заплати на Т. - М. И. К. EГН ********** от **** сумата от 2 250.72 (две хиляди
двеста и петдесет лева и 72 стотинки), представляваща разноски за производството пред
двете инстанции.
5
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6