Решение по дело №1402/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 613
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330101402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 613/24.9.2019г.                                             24.09.2019 г.                              гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, 16  -ти състав

в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година

в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря С.М.

като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев

гражданско дело № 1402 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от  В.А.Б. ***, против ТП на НОИ  - гр.Я. иск, с който се претендира признаване за установено, че за времето 16.11.1992г.до 10.08.1993 г.включително е полагал труд по трудово правоотношение във фирма „Дамполис-Ател“ ООД-Я.,като ***,при пълен работен ден,пълна работна седмица и това време се зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране.

Твърди се, че за посочения период от време а именно 8 месеца и 25 дни  ищеца работил като във фирма „Дамполис-Ател „“ ООД гр.Я. на посочената длъжност при пълен работен дени,пълна работна седмица, като в ответното поделение на НОИ понастоящем липсвали писмени данни за трудовия му стаж, който се зачита при пенсиониране, а фирмата – работодател била закрита без правоприемство. Претендира уважаване на иска.

В законоустановения срок  е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника.Иска се оспорен като недопустим и неоснователен. Иска се от съда постановяване на съдебен акт,с който да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа.

Ответникът – редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпило становище за гледане на делото в тяхно отсъствие,като иска следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан и се претендират съдебно-деловодни разноски.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение № *** г. на ТП на НОИ-гр.Я.,се установява,че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на осигурителя „Дамполис-Ател“ ЕООД да предадени на община-Я. иприети от ТП на НОИ сектор „***“ гр.Я. с приемо-предавателен протокол № *** г.,за периода 01.01.1997 г. до 30.09.2006 г. В приемо-предавателния протокол,като забележка било отразено,че липсват ведомости от 1993 г. до 1996 г.,липсвала информация за водени разплащателни ведомости за 1992 г.,поради което за искания от лицето период 16.11.1992г. до 10.08.1993 г. не можело да бъде издаден документ за осигурителен стаж. Този документ според съда е удостоверение по смисъла на чл.5,ал.2 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

  Видно от вписванията в трудовата книжка на В.А.Б. , за периода 16.11.1992 г. – 10.08.1993 г. е вписано трудово правоотношение с „Дамполис Ател“ ООД гр.Я., за длъжността „***”, при заплата от 3800.00 лв.,като трудовото му правотношение е прекратено по чл.325,т.3 КТ.

Приложено е в оригинал  пенсионното досие на В.А.Б.,както и трудова книжка № ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 т.3 и сл. от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

По реда на Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ЗУТОССР/ може да се установява времето,което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,положен до 31 декември 1999 г.,съгласно действащите дотогава разпоредби. Според чл.3,ал.2 ЗУТОССР,искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ,а ако работодателя е прекратил дейността си и няма правоприемник-само срещу териториалното поделение на НОИ. В процесния случай,видно от приложените писмени доказателства по делото, „Дамполис Ател“ ООД гр.Я. било закрито без  правоприемство,искът се предявява само срещу териториалното поделение на НОИ.

Възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни,предвид следното : В текста на чл.5 от закона е посочено,кога иска е допустим,както в случая конкретно приложима е нормата на чл.5,ал.2 ЗУТОССР,съгласно която когато осигурителя е прекратил дейността си,без да има правоприемник,се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ,че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова удостоверение по настоящото дело е приложено и според съда  е достатъчно условия за допустимост на иска.

Разглеждайки спора по същество и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът ,намира,че не се установява,ищеца да е полагал труд,като „***” за исковия период в   Дамполис Ател“ ООД гр.Я.

      Съобразно разпределението на доказателствената тежест за успешно провеждане на иска,ищеца следва да докаже пълно и главно елементите от фактическия състав на твърдяното право,а именно,че през процесния период е полагал труд като„***”  в   Дамполис Ател“ ООД гр.Я.,който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.

            Ищеца не представи никакви писмени доказателства,които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя,при който е придобит стажът,и по време на полагане на стажа,като в зависимост от характера на упражняваната трудовата дейност писмени доказателства,които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и могат да бъдат :1.трудов договор;2.уведомление по чл.62,ал.3 КТ,от което е видно,че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;3.допълнителни споразумения;4.заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит;5.осигурителни книжки;6.решение на компетентните органи за изплащане на дължимо възнаграждение;7.договори за възлагане на управление и контрол;8.други подобни документи.

В настоящото производство не бяха ангажирани и свидетелски показания от ищеца за установяване на посочените по-горе обстоятелства. От представената и приета по настоящото дело трудова книжка на ищеца в оригинал,съдът констатира,че ищеца В.А.Б. , за периода 16.11.1992 г. – 10.08.1993 г. е вписано трудово правоотношение с „Дамполис Ател“ ООД гр.Я., за длъжността „***”, при заплата от 3800.00 лв.,като трудовото му правотношение е прекратено по чл.325,т.3 КТ,но същата не е оформена съгласно разпоредбата на чл.6 ,ал.1 Наредбата за трудова книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение,като липсва подпис за работодател,като само на това основание не може да се направи извод   за основателност на исковата претенция

С оглед гореизложеното,в настоящото дело писмени доказателства,които са издадени от работодателя „Дамполис Ател“ ООД гр.Я. и то по време на полагане на стажа,респ.касаещи периода,който иска да установи ищецът липсват.

Гореизложените обстоятелства водят до извод за неоснователност и недоказаност на иска,поради което и същия следва да бъде отхвърлен.

По разноските :

Съгласно чл.9,ал.1 ЗУТОССР държавни такси по дела за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират,поради което независимо от изхода на спора ищеца не дължи такива.

Съгласно разясненията дадени с Т.Р.№ 2/06.06.2016 г. по тълк.дело № 2/2015 год. ,ОСГК на ВКС,в производството по чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане н разноски.

За претенцията за разноски на ответника съдът намира,че съгласно чл.9,ал.3 ЗУТОССР,вр.чл.10 от същия закон и на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300,00 лв.,съобразно Наредба № 1/2004 г.,в който смисъл е и практиката на ВКС на Р.Б.;обективирана в Определение № 247 от 29.04.2014 г. по ч.гр.дело № 1579/2014 г.,Г.К.,I Г.О. на ВКС,касаещо именно въпроса дали разпоредбата на чл.9,ал.3 ЗУТОССР изключва при отхвърляне на иска или прекратяване на делото отговорността на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение,направени от ответната страна.

Р     Е      Ш      И     :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.А.Б.,ЕГН **********,с адрес *** за признаване на установено,на основание чл.1, ал.1 т.3 Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт – Районно управление “Социално осигуряване” - гр.Я., че ищецът  е полагал труд като „*** ” в Дамполис-Ател“ ООД-Я. за периода от 16.11.1992 г. – 10.08.1993 г.,при пълен работен ден,пълна работна седмица и това време се зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК, В.А.Б.,ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-гр.Я.,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.“Г.С.Раковски“ № 9 сумата в размер на 300 /триста / лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                           /Г.Георгиев/