Решение по дело №200/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 244, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано след постановяване на Решение № 4253/08.04.2024 г. от ВАС на РБ – Седмо отделение по адм. дело № 5914/2023 г., с което е отменено Решение № 74 от 23.03.2023 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 33/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на Д. А. П. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000047/19.01.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на П., на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15:10 ч. на 19.01.2023 г., а именно за 365 дни, като е отнето: СУМПС [номер].

С цитираното решение № 4253/08.04.2024 г. от ВАС на РБ – Седмо отделение по адм. дело № 5914/2023 г. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 244, ал. 2 от АПК. ВАС е приел, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено, тъй като са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК - представено е ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради което експертизата и постановлението на прокуратурата са изготвени след като делото е било решено с влязъл в сила съдебен акт.

С жалбата се иска се отмяна на оспорената ЗППАМ като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. А. П., редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява адв. Х. Х., редовно упълномощен, които поддържат жалбата. Адв. Х. излага съображения за това, че се касае за ЗППАМ за отнемане на СУМПС, която е издадена въз основа само на полевия тест. Тъй като доверителят му не е бил съгласен с показанията на полевия тест е дал кръв, като резултатът от кръвната проба е бил отрицателен, поради което е издадено прокурорско постановление за прекратяване на наказателно производство, защото не е доказано наличие на наркотични вещества. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски, като представя списък на същите.

Ответната страна – Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от гл. инспектор Б. Б. – Началник РУ Сливен, с което заявява, че оспорва жалбата на Д. П., като счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави жалбата без уважение и потвърди като законосъобразна издадената ЗППАМ. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2023 г. около 14:35 часа в гр. Сливен на бул. “Панайот Хитов“ до паметника на П. Х., посока Новоселски мост при управление на лек автомобил Фолксваген Бора с регистрационен № [рег. номер], водачът Д. П. бил спрян за проверка от служители на РУ към ОДМВР Сливен. При извършената проверка с техническо средство Дрегер „Драг Тест 5000“, уредът отчел положителен резултата за употреба на Амфетамин. Издаден бил талон за медицинско изследване № 098662 в 15:30 часа. За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП бил съставен АУАН № AД 253387/19.01.2023 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.

На 19.01.2023 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000047 от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на жалбоподателя П. на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15:10 ч. на 19.01.2023 г., а именно за 365 дни. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № AД 253387/19.01.2023г. нарушение. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 098662.

Заповедта е връчена на нейния адресат на 24.01.2023 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 24.01.2023 г., с вх.№ СД-01-01-317 Д. П. оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е приобщена справка за нарушител/водач на Д. П.. Представена е и заповед № 343з-3031/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Сливен.

Било образувано досъдебно производство № 94/2023 г. по описа на Р. М. - Сливен, започнато на 19.01.2023 г. По образуваното производство е била назначена съдебна химико-токсикологична експертиза, която да бъде извършена от експерти във ВМА – София. След изготвяне заключението на експертизата Районна прокуратура - Сливен издала Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 09.03.2023 г., изх.№ 415/2023 г. от 10.05.2023 г., с което ДП № 94/2023 г. по описа на РУ Сливен било прекратено, тъй като от представените за изследване кръв и урина от Д. А. П., не се установява наличието на амфетаминов тип стимуланти и други наркотични вещества.

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.2 от заповедта е посочен Н. С. към ОДМВР – Сливен, РУ Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Несъмнено по делото е установено, че Д. П. е управлявал на 19.012023 г. в около 14:35 часа в гр. Сливен личния си лек автомобил. Същевременно в случая не е налице втората, предвидена в разпоредбата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката. Установено е, че оспорващият е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката, но липсват доказателства да е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства, тъй като от изготвената в рамките на проведеното досъдебно производство производство № 94/2023 г. по описа на РУ МВР - Сливен експертиза от специалисти на ВМА се установява, че при изследването на представените за изследване кръв и урина от П., не се установява наличието на амфетаминов тип стимуланти и други наркотични вещества, на основание на което било издадено, приложеното по делото, Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 09.03.2023 г., изх.№ 415/2023 г. от 10.05.2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, с което ДП № 94/2023 г. по описа на РУ Сливен било прекратено.

Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В оспорената заповед изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е бил издаден талон за вземане на кръвна проба. Както се отбеляза по-горе от извършената в рамките на проведеното досъдебно производство експертиза безспорно се установява, че Д. П. е дал кръв и урина на 19.01.2023 г. и в пробите не са установени наркотични вещества или техни аналози. Следователно отразения в заповедта факт, че оспорващият е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози към момента на установяване на нарушението, се оборва от представеното по делото Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 09.03.2023 г., изх.№ 415/2023 г. от 10.05.2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, с което ДП № 94/2023 г. по описа на РУ Сливен било прекратено.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Доколкото след отмяна на влязлото в сила решение по предходно разглеждане на жалбата, отново се слага висящност на същата и производството се връща за ново разглеждане, то основателно се явява искането да се присъдят разноски предявени и при разглеждането на спора по адм. дело № 33/2023 г. по описа на АдмС – Сливен и по адм. дело № 5914/2023 г., по описа на Вас на РБ. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. В разглеждания случай процесната жалба е уважена. За основателно е счетено и искането за отмяна, подадено от оспорващия. Общият размер на направените от оспорващия разноски по производството е 1 540,00 лева, от които: 40 лева – внесена държавна такса /за настоящото производство – 10 лева и за производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт - 30 лева/, и 1 500,00 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, видно от представените договори за правна защита и съдействие при първоначалното разглеждане на делото от Административния съд – 500,00 лева, при производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт – 500,00 лева и в производството по настоящото дело – 500,00 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на административния орган за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Заплатените от оспорващия суми за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, а са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото и съответстват на реално осъществените от упълномощения адвокат процесуални действия, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения ОДМВР – Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него разноски по административно дело № 33/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, административно дело № 5914/2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България– Седмо отделение, както и по настоящото дело № 200/2024г. по описа на Административен съд Сливен общ размер на 1 540,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000047/19.01.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на Д. А. П., на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15:10 ч. на 19.01.2023 г., а именно за 365 дни, като е отнето: СУМПС [номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Сливен да заплати на Д. А. П., с [ЕГН], с адрес: гр. Сливен [улица], ет. 2, ап. 9, сумата от 1 540,00 /хиляда петстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните.