Р Е Ш Е Н И Е

№…………

гр.София 03.01.2025г

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение I-6 състав, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

при секретаря Галина Христова и в присъствието на прокурора .................. ................................., разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1244 по описа за 2019г на Софийски Градски съд и взе предвид следното:

Обективно съединени искове на основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД

Предявени от С.В.Б., ЕГН ********** *** против „А.С.К.У.М.Б.З.А.Л.Т.“ ЕАД ***, ЕИК ******. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 150 000лв, предявена частично от 300 000лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането 20.02.2014г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, множество трайни увреждания и негативни изживявания, настъпили следствие извършена му на 20.02.2014г в отделението по урология на ответника операция на простатата с оперативен протокол №264: TUR Р - трансуретрална инцизия и резекция на простатната тъкан в областта на мехурната шийка, както и да му заплати обезщетение на претърпените от него имуществени вреди следствие на същата операция в общ размер от 6366лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането 20.02.2014г до окончателното изплащане на сумите, а именно:

500лв за операцията на 20.02.2014 г., съгласно фискален бон от 24.02.2014 г. и фактура от същата дата;

200лв за преглед при д-р К.Д., съгласно фискален бон от 28.07.2018г. и фактура от същата дата;

110лв за преглед при д-р Е.П., съгласно фискален бон от 10.08.2018 г.;

33,00лв за насрочен преглед от д-р Е.П., съгласно фискален бон от 04.09.2018г.;

48,75лв за закупуване на Везомни, съгласно фискален бон от 04.09.2018 г.;

40лв за изследването туморен маркер в медицински център „Л.М.", съгласно фискален бон от 14.09.2018 г.;

480лв за преглед в медицински център „Л.М.", съгласно фискален бон от 17.09.2018 г.;

4500лв за извършване на операцията на простатата с лазер в медицински център „Л.М.", съгласно вносна бележка от 18.09.2018г. на „БАНКА ДСК„ ЕАД;

71,70лв за закупени медикаменти, съгласно фискален бон от 22.09.2018 г.;

41,20лв за закупуване на два броя опаковки от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 19.10.2018 г.;

20,60лв за закупуване на един брой от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 28.12.2018 г.;

20,60лв за закупуване на една опаковка от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 11.01.2019 г.;

20,60лв за закупуване на един брой опаковка от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 27.01.2019 г.;

180лв за заплатено изследване в Медицински институт – МВР съгласно фактура № **********/14.07.2021г и фискален бон;

12,03лв за закупен медикамент ЗИНАТ 500 съгласно фискален бон от 14.07.2021 г.;

31,32лв за закупен медикамент БЕТМИГА 50 мг, съгласно фактура №*********/06.10.2023г и фискален бон;

15лв за закупени 50 броя презервативи съгласно фактура № ********** и фискален бон от 09.10.2023г

Претендира съдебни разноси – заплащане на пълномощника му адв.Т.ва адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, както и по 250лв за участие във всяко съдебно заседание.

Ответникът „А.С.К.У.М.Б.З.А.Л.Т.“ ЕАД ***, ЕИК ****** оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък – 400лв за възнаграждение за вещо лице.

Третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД – гр.София, ЕИК ******на страната на ответника моли съда да отхвърли исковете.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че поради чести позиви за уриниране, на 19.02.2014г бил приет за планова операция на простатата в ответната болница при д-р Н.Т., която на 20.02.2014г му извършила операция на простатната жлеза по метода TUR Р (ТУР-П) с окончателна диагноза, съгласно Епикриза с изх. №5336/24.02.2014г: № 40 Adenoma glandulae prostatae или хиперплазия на простатата. Същото било записано и в лист за платен преглед № 000387/07.02.2014г, извършен също от д-р Н.Т., на който преглед ищецът поискал операцията да му бъде извършена с лазер, но според нея увеличението на простатата било в долната граница и не следвало ищецът да бъде горен с лазер, а да се извърши по метода ТУР и му обещала, че няма да имам никакви проблеми, че операцията трае около един час и след нея ищецът ще се възстанови бързо, ще задържа урина и ще еякулира нормално.

От Болницата бил изписан на 24.02.2014 г. и след това извършил полагащите му се два безплатни прегледа при д-р Т., тъй като операцията не била успешна - от него, както и тогава и сега също, непрекъснато капела урина, нямал позиви за уриниране, спрял да еякулира нормално, а в пикочния си мехур – т.нар. ретроградна еякулация. Според д-р Т. това щяло да премине, като определяла различни срокове, но според ищеца били безвъзвратно увредени и пикочната и спермоотделителна му системи. На ищеца бил издаден болничен лист с изх. № 5837347/24.02.2014г. с временна неработоспособност до 26.03.2014г и му била назначена физиотерапия, извършена в Болницата, общо 60 броя физиотерапии в областта на таза - лечения с ток, както и му били изписани скъпи медикаменти за увредения пикочен мехур, който според ищеца, въобще не бил увреден, а бил с напълно запазени функции и вместимост, както се установило по-късно. Непосредствено след операцията, за около месец, ищецът уринирал кръв, имал непоносими болки, членът му се възпалявал външно и вътрешно, за което д-р Т. му изписала антибиотик, който му се наложило да закупи многократно - до днешна дата общо бил закупил и употребил 87 броя опаковки. Операцията го принудила вкъщи да ходи по слипове и с канче между краката, както и да спи с него, което продължило, тъй като опитал да ползва памперси, но те след около час се пълнели с урина и той започнал да ходи с кондом, вързан с ластик зад главичката на члена му, който ежедневно или по няколко пъти на ден сменял, тъй като се късал.

Това продължавало и понастоящем и му пречило да работи като адвокат, тъй като бил принуден от 6 до 8 часа, преди да отиде в съдилищата на заседания по делата му, да не яде и да не пие нищо. Не можел да пътувам в градския транспорт, защото не можел да седне, а и от друсането кондомът се пълнел с урина много бързо и това го принуждавало да слиза и да ходи в храстите да го изсипва, понеже в гр. София нямало обществени тоалетни. За това му поведение многократно имал проблеми с полицейски патрули за извършени хулигански действия и бил принуден да носи у себе си епикризата си и да им я показва, за да не го откарат в районните управления. Не можел да пътува седнал в лек автомобил, ако не си подложи възглавница на седалката, тъй като седалките били по-ниски в задната си част и постоянно капещата урина вместо да отива в кондома излизала навън и той се опикавал. Заради ретроградната еякулация и непрекъснатото уриниране всяка негова интимна приятелка го изоставяла и той се превърнал в самотник.

Ищецът обяснил проблемите си на личния си лекар д-р Б., който изразил мнение, че е увреден сфинктера на ищеца, което почти не се „оправяло“ и го посъветвал да се върне в Болницата, където да го оправят, след като са го осакатили и е платил.

Ищецът продължава, че поради влошеното му здраве и от други заболявания, личният му лекар го предложил за извънреден ТЕЛК, тъй като състоянието му от операцията налагало преосвидетелстване. В периода 18 - 24.08.2014 г. той извършил необходимите за това изследвания в Първа градска болница, бил съблечен и на скенер бе снимана цялата му пикочо-отделителна система като се констатирало, че в пикочния му мехур, поради увреждането му при извършената операция на простата в ответната болница, не задържал изобщо никаква урина. На 17.09.2014г се явил на извънреден ТЕЛК, било му издадено ЕР № 1850/17.09.2014 г. за общи заболявания с онкологична насоченост към СБАЛОЗ ЕООД - гр.София и бил инвалидизиран пожизнено с водеща диагноза: „Хиперплазия на простатата; Аденом на простатата. Състояние след ТУР. Инконтиненция на урината“. Това му състояние продължавало и до днес - 24 часа от него неконтролируемо капела урина, нямал никакви позиви за уриниране, имал ретроградна еякулация, не можел да пътувам нормално, ходел с кондом по улиците, спял и ходел вкъщи с канче между краката. Диагностиране за наличието на аденом на простатата се установявало и в издадената му ЕТАПНА ЕПИКРИЗА от 17.10.2016г. от Първа градска болница.

Многократно посетил различни болници и кабинети на уролози, за да намери лечение, като при прегледите било установено, че при извършената му на 20.02.2014 г. операция на простатата бил ликвидиран безвъзвратно сфинктера му; простатата му не била оперирана, а бил извършен недовършен опит тя да бъде оперирана, като само е разкъсана; пикочният му мехур бил със запазени функции; приложените му след операцията медикаментозно лечение на пикочния мехур и 60 броя физиотерапии назначени от опериращата лекарка, не са били необходими, защото не бил лекуван сфинктерът, а бил лекуван ненужно здравия му пикочен мехур. Ищецът счита за невярно посоченото в ЕПИКРИЗА изх. № 5336/24.02.2014г. на 2 страница, ред 16 от горе на долу, а именно: „Пикочен мехур-наличие склероза на мехурната шийка, лигавица-възпалителни промени", а това било лъжа, както и записаното на ред 21 от горе на долу: „...уринира спонтанно с добра струя" - Епикризата била изготвена и подписана от лекуващия лекар д-р Т. и от началника на отделението по урология д-р К.Д., но представлявала в тази част официален документ с невярно съдържание.

Ищецът конкретно посочва, че е бил на прегледи и в ответната болница, съгласно Амбулаторен лист № 000359/08.04.2015 г. от уролог, с мнение за операция, без да му бъде обяснено, че е налице недовършен опит за опериране на простатата и че сфинктерът му е увреден. След дълго чакане и срещу заплащане му бил извършен преглед и от работещия в ответната болница д-р К.Д., съгласно Амбулаторен лист № 1510/28.07.2018г, който не му отговорил защо от ищеца неконтролируемо, 24 часа капе урина, защо имам ретроградна еякулация и защо след операцията нито един път не бил имал позив за уриниране, но го насочил за преглед при друг уролог в ответната болница - д-р Е.П.. Прегледът бил извършен, съгласно Амбулаторен лист № 001336/10.08.2018 г. и д-р П.смекчено признал, че е налице „Малък ТУР дефект", но не отговорил какво е състоянието на сфинктера, защо 24 часа от ищеца неконтролируемо капе урина, защо има ретроградна еякулация и защо до операцията имал позиви за уриниране, а след операцията нямал. Предписал му лечение с медикамента Везомни, като заявил, че не е нужда нова операция на простатата. Според ищеца не е било възможно да му се извърши нова операция, защото всъщност било необходимо да му се присади нов сфинктер, което не се извършвало в България, а единствено в чужбина при цена и то при цена от 80 000лв - 100 000лв и гаранция за успешно присаждане най-много 20% - 30%.

Поради това според ищеца през 2018г ответната болница му отказала лечение, а необходимата му, неизбежна и успешна операция на простатата била извършена на 21.09.2018 г. срещу високо заплащане в частната клиника по лазерна хирургия на простата към Медицински център „Л.М." в гр.София – по представен Амбулаторен лист от 14.09.2018 г. и 17.09.2018г. и ЕПИКРИЗА изх. № 9673/22.09.2018г. на МБАЛ „Сердика" ЕООД. За съжаление и след тази операция от ищеца непрекъснато, 24 часа неконтролируемо капела урина, ходел с кондом вързан с ластик зад главичката на члена му, имал ретроградна еякулация, в домашни условия ходел и спял с канче между краката, нямал позиви за уриниране, защото безспорно било установено, че трябва да му се присади изкуствен сфинктер на мястото на увредения от първата операцията на 20.02.2014 г. Предвид цената на тази нова операция и вероятността да не бъде успешна, ищецът счита, че е увреден до края на живота си с изключително тежки здравословни, физически и емоционални последици от извършената му първа операция, без от д-р Т. и от д-р К.Д. да му е казана истината за състоянието му и за непрекъснатото капене на урина, както и от тях бил лекуван здрав орган - пикочния мехур, който никога не е бил увреден.

Ищецът посочва, че като последица от извършената му на 20.02.2014 г. операция е претърпял и следните имуществени вреди, които първоначално претендира ведно със законната лихва върху всяка отделна вреда от датата на настъпването й до окончателното изпащане, а именно: 500лв за операцията на 20.02.2014 г., съгласно фискален бон от 24.02.2014 г. и фактура от същата дата, със законната лихва считано от 28.01.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 200лв за преглед при д-р К.Д., съгласно фискален бон от 28.07.2018г. и фактура от същата дата, със законната лихва считано от 28.07.2018г. до окончателното изплащане на главницата; 110лв за преглед при д-р Е.П., съгласно фискален бон от 10.08.2018 г., със законната лихва считано от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 33лв за насрочен преглед от д-р Е.П., съгласно фискален бон от 04.09.2018г., със законната лихва считано от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 48,75лв за закупуване на Везомни, съгласно фискален бон от 04.09.2018 г., със законната лихва считано от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 40лв за изследването туморен маркер в медицински център „Л.М.", съгласно фискален бон от 14.09.2018 г., със законната лихва считано от 14.09.2018г. до окончателното изплащане на главницата; 480лв за преглед в медицински център „Л.М.", съгласно фискален бон от 17.09.2018 г., със законната лихва считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 4500лв - за извършване на операцията на простатата с лазер в медицински център „Л.М.", съгласно вносна бележка от 18.09.2018 г. на „БАНКА ДСК„ ЕАД, със законната лихва считано от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 71,70лв за закупени медикаменти, съгласно фискален бон от 22.09.2018 г., със законната лихва считано от 22.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 41,20лв за закупуване на два броя опаковки от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД , съгласно фискален бон от 19.10.2018 г., със законната лихва считано от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 41,20лв за закупуване на два броя опаковки от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 19.10.2018 г., със законната лихва считано от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 20,60лв за закупуване на един брой от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 28.12.2018 г., със законната лихва считано от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 20,60лв за закупуване на една опаковка от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 11.01.2019 г., със законната лихва считано от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата; 20,60лв за закупуване на един брой опаковка от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 27.01.2019 г., със законната лихва считано от 27.01.2019г. до окончателното изплащане на главницата, или сума в общ размер от 6 127,65 лв, както и предявените в хода на процеса суми - 180лв за заплатено изследване в Медицински институт – МВР съгласно фактура № **********/14.07.2021г и фискален бон; 12,03лв за закупен медикамент ЗИНАТ 500 съгласно фискален бон от 14.07.2021 г. по молба от ищеца от 02.08.2021г, л.238 от делото и по молба на ищеца от 09.10.2023г, л.420 от делото - 31,32лв за закупен медикамент БЕТМИГА 50 мг, съгласно фактура №*********/06.10.2023г и фискален бон и 15лв за закупени 50 броя презервативи съгласно фактура № ********** и фискален бон от 09.10.2023г. В проведеното на 30.04.2024г открито заседание ищецът извърши увеличение на иска си за неимуществени вреди с още 50 000лв, както и заяви претенции за заплащане на законна лихва от датата на увреждането 20.02.2014г – първата операция, върху претендираните от него неимуществени вреди и върху всяка от сумите, които претендира като имуществени вреди. По увеличените суми ответникът и третото лице направиха възражение за неоснователност, поради погасяването им по давност.

Ответникът по делото заявява позиция за допустимост на исковете, но за изцяло неоснователни. Посочва, че ищецът, който бил на 64г. бил приет в ответната болница на 19.02.2014г поради дизурия (парещо/болезнено усещане по време на уриниране), полакиурия (често отделяне на малки количества урина) и никтурия (често уриниране през нощта), съгласно История на заболяването (ИЗ) № 5336. Извършените изследватия установили наличие на инфектирана урина, потвърдено и от резултатите от микробиологичните изследвания с дата 20.02.2014г., според които в урината на пациента е открит микроорганизъм Enterococcus faecalis. Лекуващият лекар д-р Н.Т. е поставила приемна диагноза Хиперплазия на простата, с оглед резултатите от изследванията и е предпирела оперативно действие, съгласно Оперативен протокол № 264 от 20.02.2014г., с оглед преодоляване стеснението на шийката на пикочния мехур в обем, който е преценила за достатъчен и без изобщо да е извършвла резекция в близост до уретралния сфинктер, за да е възможно да го засегне по какъвто и да е начин. Постоперативният период бил протекъл без усложнения, пациентът бил трайно афебрилен и без отклонения във възстановителния процес, поради което на 5-ти постоперативен ден, 24.02.2014г., поставеният катетър бил свален и пациентът - изписан с препоръки за рехабилитационен режим с цел възстановяване на функциите на пикочния мехур и препоръки за периодичен контрол за уроинфекции, като оспорва на ищеца да са били предписани медикаменти, конкретно Ципрофлоксацин (посоченият Цикрофлоксацин не съществува), още по-малко в обем от 87 опаковки.

Ответникът счита извършената операция да успешна, като липсват доказателства за заявеното от ищеца, че безвъзвратно били увредени пикочната и спермоотделителната му системи, изразяващи се в „непрекъснато капене на урина, ретроградната еякулация, липсата на позив за уриниране и невъзможност за каквото и да е контролиране на непрекъснатото капене на урина, поради увреден сфинктер от процесната операция. Оспорил е и всички твърдения на ищеца за посещаване от него на урологични кабинети и специалисти, а също и че ответникът му е отказал лечение, тъй като на 28.07.2018г. ищецът посетил д-р К.Д. в „Аджибадем Сити Клиник Диагностично-консултативен център“ ЕАД, което е различно юридическо лице от ответника, извършено му е ултразвуково изследване и УЦС, от което е установено, че сфинктерът на ищеца е компетентен, но поради оплакванията от ищеца д-р Давидов преценил, че следва да се извърши разширена уродинамика и го насочил към д-р Е.П. в същото лечебно заведени. Според издадения амбулаторен лист за платен преглед № 001336 от 10.08.2018г. изследването е показало, че резервоарната функция на пикочния мехур е запазена, функционален обем на пикочния мехур - 500 мл., като е отбелязано, че при този обем липсват признаци на стерс-инконтиненция, т.е. уретралният сфинктер на пациента бил функционирал адекватно. Пред него ищецът също се е оплаквал от постоянно изпускане на урина – инконтиненция и затова му предписал медикаментозна терапия с „Везомни“ от 1 таблетка дневно и изразил становище, че не е необходима операция, поради липса на показания за такава.

Ответникът счита, че установеното от него съсотяние на ищеца е идентично с установеното и при извършената през 2018г нова операция – в издадената Епикриза от 22.09.2018г. от „Многопрофилна болница за активно лечение „Сердика“ЕООД било отбелязано, че на пациента С.Б. е извършена лазерна вапорезекция на резидуална простатна тъкан и хистолотичният резултат е бил „Аденолейомиоматозна хиперплазия на простатна жлеза“, т.е. и в това лечебно заведение била отстранена образуваната в следствие на хиперплазия резидуална тъкан, а не самата простатна жлеза, както твърди ищецът. По време на операцията и извършената уретроскопия не било установено увреждане на уретралния сфинктер или липсата на такъв при ищеца, още повече, че тази операция следва да бъде извършена при наличие на компетентен сфинктер, тъй като в противен случай не би имала ефект.

Поради това ответникът оспорва от страна на негови служители да са допуснати нарушения на утвърдените стандарти или пропуски при лечението. Оспорва и всички твърдени от ищеца проблеми в интимния и професионалния му живот, както и връзката им с операцията, а също и извънредното инвалидизиране на ищеца, който страдал от други заболявания още преди операцията. Оспорва вредите за неимуществени вреди и по размер, като несъобразени с принципа на справедливост.

Оспорване на всички заявени обстоятелства от ищеца е извършено и от конституираното „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД – гр.София като трето лица помагач на страна на ответника, който оспорва и за него да възниква отговорност по процесната застраховка – същата била е поименна и имала действие при иск против конкретното физическо лице, не и при иск против лечебното заведение.

Съобразно разпределената между страните доказателствена тежест по делото бяха изслушани две медицински експертизи и свидетелски показания. От заключенията и на двете медицински експертизи и при изслушването на вещите лица в съдебно заседание, а и от медицинската документация по делото, съдът намира за установено, че извършената на 20.02.2014г операция на ищеца е планова, по клинична пътека № 72 ТРАНСУРЕТРАЛНА ПРОСТАТЕКТОМИЯ с поставена му диагноза „Хиперплазия на простата“, задължително изискваща лечение. Както е отразено в алгоритъма на КП № 72, посочване на условията за спешен планови прием и както в съдебно заседание на 30.04.2024г вещото лице по повторната експертиза обясни, не се е касаело за спешен прием, а възможностите за лечение при тази диагноза са консервативно лечение и оперативно лечение – за последното е имало индикации, конкретно, възпаление, установено и от хистологичния резултат след операцията. Допълнително вещото лице поясни - „При увеличена простатна жлеза се пристъпва към операция с цел да подобри уринирането и да подобри качеството на живот на пациента. Ако с лекарства това не може да се постигне или урологът въз основа на своя опит и знания прецени, че симптомите са тежко изразени се пристъпва към операционно лечение, където резултатът е по-бърз, по-сигурен и евентуално по-траен. Не мога да знам преди 10 години, какви са били взаимоотношенията между д-р Т. и г-н Б., но така, както е описано, а именно при наличието на среден дял на простатата, който чисто механично като клапан може да действа може да затваря изхода на пикочния мехур, обяснява защо се е преминало към това нещо. На всичко отгоре в материалите по дело е налице и информирано съгласие и обяснение на процедурата трансуретрална резекция, които трябва да са разяснени на пациента.“ И двете експертизи посочват, че в 0,5% до 1,5% от случаите, като последица от операцията може да се получи инконтиненция, ретроградна еякулация и съществува риск от увреда на сфинктера, отговорен за неизпускането на урина. Данни за подобно състояние у ищеца не са налични по делото, нито медицинските експертиза са установили данни за инконтиненция у ищеца преди операцията от 2014г, като оплакванията му са започнали след нея. Това негово състояние е отразено в издадената му Епикриза към И3№9506/2014г. от 1-ва МБАЛ София ЕАД, Второ вътрешно отделение – записано е „Консулт с уролог Д. Инконтитенцио урине. Статус пост ТУР-П", където ищецът е бил хоспитализиран между 21 и 24 август 2014г - 6 месеца след процесната операция. В издадено на ищеца Експертно решение №1850/17.09.2014г. на СБАЛОЗ ЕООД, гр. София като един от мотивите за определянето му на трайна нетрудоспособност е посочена и инконтиненция на урината. В издаден на ищеца Амбулаторен лист №359/08.04.2015г. от ДКЦ „Токуда"АД е посочено: „тотална инконтитенция на урина от около 14 месеца....ехография- пикочен мехур-без данни за остатъчна урина" с указана терапия „преценка за оперативно лечение", без да е конкретизирано.

По коментираното съдът намира, че оплакванията на ищеца за инконтиненция са били обективно съществуващи и са възникнали след извършването му на първата операция. В този смисъл са и показанията на свидетелката И.С.Б., дъщеря на ищеца, която към онзи момент е живяла с баща си в едно домакинство и има непосредствени впечатления. Съдът кредитира показанията й, като съответстващи и на писмените доказателства по делото. Така основното оплакване на ищеца е че той не е бил уведомен за възможните последици от операцията и твърди, че от него не е дадено информирано съгласие.

Въпросът с информираното съгласие е изрично уреден в чл.89, ал.1 от Закона за здравето – изисква се задължително писмено информирано съгласие по чл.87, ал.1 от ЗЗ от пациента при хирургични интервенции, както е в случая, и също в писмен вид на пациента се предоставя и информацията по чл.88 от ЗЗ. Последната разпоредба, отнесена към процесния случай, изисква пациентът да бъде уведомен за разумните алтернативи на лечението, очакваните резултати и прогнозата, потенциалните рискове, страничните ефекти, вероятността за благоприятно повлияване, като всичко това следва да му бъде разяснено своевременно и в подходяща форма, за да може той да е в състояние да направи свободен избор. Съдебната практика трайно приема, че правото на пациента да бъде информиран е сред най-съществените негови права, прокламирани в чл. 86 от ЗЗ, съгласно мотивите на съда в Решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, възприети в множество последващи съдебни решения. Ответникът е представил по делото изготвената документация за извършената операция на ищеца, по отношение на която документация и двете приети по делото медицински експертизи не са установили пропуски и нарушения. Представена е писмена декларация за информирано съгласие, л.100 от делото, както и информация за пациента по кл. пътека № 72, л.103 от делото, съдържаща описание на манипулацията ТУР – П, двете подписани собственоръчно от ищеца и с изписване на трите му имена. По отношение формулярът информацията за пациента, съдът констатира, че същият е бланков и представлява ДОКУМЕНТ № 4 ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (настойника/Попечителя) към КП № 72 ТРАНСУРЕТРАЛНА ПРОСТАТЕКТОМИЯ в ПРИЛОЖЕНИЕ № 16 към Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2014 г. (КП 61 - 110) (отм.), действал към момента на извършване на операцията от ответника, но в него не са посочени каквито и да било евентуални усложнения или рискове от манипулацията – за разлика от представеното информирано съгласие за анестезия, което е изключително подробно. В медицинската документация на ищеца липсва друг писмен документ, в който да са отразени рисковете от ТУР – П и конкретно възможните неблагоприятни последици, които могат да настъпят, вкл. и инконтиненция – неконтролируемо изпускане на урина и ретроградна еякулация. Съдът намира, че същото има съществено значение за ищеца, за да формира свободна воля дали да се подложи на оперативната интервенция в този точно момент, предвид спецификите на упражняваната от него дейност на адвокат, изискваща да се явява за защита на клиентите си в съдебни заседания. В тези документи липсват данни да е обяснена на ищеца възможността за консервативно лечение, респ. рисковете или прогнозата за успех, но принципната възможност за подобно лечение при диагнозата на ищеца е посочена и от двете приети по делото експертизи. С оглед приетото по делото хистологично изследване, установило възпалителен процес у ищеца, съдът намира, че той безспорно се е нуждаел от лечение, но конкретното лечение, на което той да се подложи, следва като избор да бъде направено от него при предоставена му пълна информация за състоянието му, предвид и други негови заболявания, а също и при предоставена информация за рисковете, които крие оперативната интервенция. Малкият процент на възможните усложнения, вкл. инконтиненция – между 0.5% - 1,5%, не освобождава лекуващият лекар от задължението да уведоми пациента, който да прецени какви действия за здравето си да предприеме, още повече, че и от двете приети по делото експертизи се установява, че процентът от това усложение е един и същ, независимо дали манипулацията се извърши по метода ТУР или чрез лазер, без за последния метод да са били налице медицински показания спрямо ищеца, които да налагат приложение на точно този метод, като условие за запазване на здравето му и гарантиран успех на манипулацията, както изрично е отговорено от вещото лице по повторната експертиза.

На следващо място, както вече по-горе съдът посочи, при гладък следоперативен период и при оплакване от ищеца за настъпила инконтиненция, съдът намира, че е било задължение на ответника да установи конкретните причини, довели до това оплакване – дали се касае до обективно настъпило усложнение от операцията или до увреждане на външния, волеви, мехурен сфинктер, дори, ако е необходимо използване съдействие и от операционния екип, който е можел да обясни как е протекла операцията и евентуално да даде насоки какво се е случило по време на операцията, респ. къде да се търси причината за оплакванията на ищеца и може или не може да му се предложи последващо лечение. И двете приети по делото медицински експретизи посочват, че е възможно извършването на изследване на функцията на уретралния сфинктер, с което да се установи дали сфинкерът е компроментиран или не.

На ищеца са извършени две такива изследвания - през 2018г в ДКЦ „Токуда"АД, което не установява както увреждания на уретралния сфинктер, така и функционални нарушения в микцията, изводи, противоречащи на оплакванията на пациента и на другата медицинска документация по делото, коментирана по-горе.

Второто уродинамично изследване е извършено в хода на делото през 2021г. в МИ на МВР от доц. Х.и констатира наличие на хипосензитивен (силно намалена чувствителност), аконтрактилен пикочен мехур и сфинктерна недостатъчност с тотална инконтиненция, т.е. пълно незадържане на урина поради конпроментиран сфинктер. Изрично е направена забележза от доц. Х., че „Изследването отразява настоящия момент и не може да даде данни за състоянието и минали събития“. Поради това от изслушавоното по първоначалната експертиза вещо лице е възприето като компетентно и вярно извършеното през 2018г в ДКЦ „Токуда"АД, въз основа на което, изрично при изслушването си в съдебно заседание на 15 март 2022 г. вещото лице дава обяснения, че след първата операция няма свинктерно увреждане, защото ако свинктерът не е увреден няма да има напикаване и няма обективно изследване с данни за свинктерна недостатъчност.

Следователно за целия период от време след първата операция са налице оплаквания от ищеца за изпускане на урина, констатирано и в медицински документи, но подобно състояние не се установява от извършените на ищеца изследвания, прегледи и консултации, за които е насочен от служители на ответника, като е без значение обстоятелството физически къде са извършени самите изследвания – в ответната болница или ДКЦ – извършени са там, където на ищеца му е било посочено. Като краен резултат на ищеца не му е бил даден отговор на въпроса оплакванията му резултат от какво са, макар той многократно да е търсил медицинска помощ, да е провеждал консултации и изследвания.

След като е налице и втора хирургична интервенция, то установената след нея тотална инконтиненция, поради компроментиран сфинктер, не може обосновано да се приеме, че е доказана последица именно от първата операция, респ. да ангажира отговорността именно на ответника за причинена увреда. Но съдът намира, че за него възниква отговорност от това, че не е обезпечил възможността ищецът да направи свободен и информиран избор дали да извърши операцията, като му се разяснят възможностите за консервативно лечение, както и при настъпили от тази именно операция усложнения за ищеца, не му е предоставил медицинска помощ като предприеме необходимите действия и установи конкретната медицинската причина за тези оплаквания, а оттам и обективните възможности за лечение, с които да запознае ищеца. Тези действия на длъжностни лица на ответника, свързани с извършената операцията и настъпилите усложнения от нея, съдът приема, че не представляват предоставена на ищеца качествена медицинска помощ по смисъла на чл.80, ал.1 от ЗЗ, основана на Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и се явяват противоправни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 80, ал.1 от Закона за здравето. и ангажират отговорността на ответника като възложител по чл. 49 от ЗЗД.

На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършената от служители на ответника операция, а тези непосредствени вреди са търпени от ищеца в периода до датата 21.09.2018г на извършването на втората операция. Необходимостта от извършването й не е доказана по делото от ищеца, като при изслушването на повторната медицинска експертиза вещото лице посочи, че извършването й, с отнемане отново на разрастнала се тъкан, ще доведе до задълбочаване на проблема, не и до решаването му. Поради това съдът намира, че всички извършени от ищеца разходи по извършването на втората операция не се намират в причинно-следствена връзка с първата операция и нямат характера на вреда, подлежаща на обезщетяване от ответника – исковите претенции в тази връзка за съответните имуществени вреди са неоснователни.

По изложените мотиви съдът намира, че ответникът дължи да обезщетени всички вреди, претърпени от ищеца в периода 20.02.2014г – 21.09.2018г следствие на процесната операция.

По отношение на твърдените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че и двете медицински експертизи дават заключение за влошаване качеството на живот на пациента и ограничената възможност за пълноценен сексуален живот, но съществуват различни медицински изделия и хигиенни принадлежности - уретрални катетри, презерватив-катетри и памперси за възрастни с голяма попивателна способност, които могат да се използват. Конкретно в повторната медицинска експертиза е посочено, че е необходимо периодичното изпразване на уринаторните торби или подмяна на памперсите и с това, разбира се създава неудобство, но съдът намира, че като последица не води до описаната от ищеца пълна невъзможност да продължи да упражнява професията си. На второ място от ищеца не са изложени обективни причини, поради които не използва някое от съществуващите и специално разработени медицински изделия за събиране на урина, а използва свои собствени модифицирани методи, които не са му удобни. Безспорно качеството на живот на ищеца е било изключително влошено от настъпилите след операцията усложнения, довели до множество и постоянни негативни преживявания. Същите съдът намира за доказани и от изслушаните подробни свидетелски показания, които съдът кредитира изцяло, като дадени от лица, непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. При тези доказателства и за посочения по-горе период на вредите, съдът намира, че дължимото от ответника обезщетение следва да бъде определено в размер на 50 000лв.

По отношение началния момент на присъждане на законната лихва съдът намира, че и за неимуществените вреди и за имуществените вреди следва да я присъди така, както е била претендирана с първоначалната искова молба, подадена на 28.01.2019 година. Извършеното изменение от ищеца на периодите на законната лихва и на главницата за неимуществени вреди е с молба в съдебно заседание на 30.04.2024г, по която ответникът и третото лице възразиха за погасяване на претенциите по давност. Възражението е основателно с оглед дадените разрешения по т. 1 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, че предявяването на иск за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Следователно извършените увеличения на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и на периода за присъждане на законна лихва като обезщетение за забава, като погасени по давност се явяват неоснователни и на това основание следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на имуществените вреди, съдът намира за основателни тези за 200лв за преглед при д-р К.Д., съгласно фискален бон от 28.07.2018г. и фактура от същата дата,; 110лв за преглед при д-р Е.П., съгласно фискален бон от 10.08.2018 г.; 33,00лв за насрочен преглед от д-р Е.П., съгласно фискален бон от 04.09.2018г., ведно със законната лихва считано от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; и 48,75лв за закупуване на Везомни, съгласно фискален бон от 04.09.2018 г., които следва да се присъдят на ищеца ведно със законната лихва от датата на извършване на съответния разход до окончателното плащане.

По отношение претендираните като имуществени вреди - две суми от 180лв за заплатено изследване в Медицински институт – МВР съгласно фактура № **********/14.07.2021г и фискален бон и предписания във връзка с изследването и закупен за 12,03лв медикамент ЗИНАТ 500 съгласно фискален бон от 14.07.2021г, съдът намира, че те не представляват имуществени вреди от процесната операция, а представляват съдебни разноски в настоящото производството – заплатено от ищеца изследване с цел изготвяне на първата медицинска експертиза по делото. Ето защо тези суми следва да се присъдят на ищеца като съдебна разноска, съобразно уважената част от предявените искове.

Всички останали извършени от ищеца разходи по закупуване на медикаменти и медицински консумативи, са за период след извършване на втората операция, поради което за тях съдът намира, че не е доказано по делото да са последица от първата операция и да са вреди, настъпили като следствие от първата операция и претенциите за обезщетяването им следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете в общ размер от 156366. Ищецът имат право на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от исковете, претендирано при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. По размер следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 2650лв плюс 8% за горницата над 25 000лв – 2031,34лв или общо 4681,34лв. Този размер съдът намира, че съответства и изчерпва извършените от пълномощника на ищеца действия по защитата на доверителя му и следва да се присъди изцяло, без допълнително присъждане и на възнаграждение за явяване в съдебно заседание.

Ищецът има право и на съдебни разноски за сумата от 192,03лв, представлявща сбор от сумите 180лв и 12,03лв, съобразно изложените по-горе мотиви, от които съразмерно на уважената част му се дължат 61,90лв.

Ответникът има право на разноски съобразно представения списък – 400лв възнаграждение за вещо лице, от които по съразмерност има право на 271,14лв, дължими от ищеца.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2015,67лв и разноски за експертизи от 483,43лв, по съразмерност.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „А.С.К.У.М.Б.З.А.Л.Т.“ ЕАД ***, ЕИК ****** да заплати на С.В.Б., ЕГН ********** *** сумата от 50 000лв, предявена частично от 300 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 28.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 20.02.2014г – 21.09.2018г - множество трайни увреждания и негативни изживявания, настъпили следствие извършена му на 20.02.2014г в отделението по урология на „АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК УМБАЛ ТОКУДА“ ЕАД – гр.София операция на простатата с протокол №264: TUR Р - трансуретрална инцизия и резекция на простатната тъкан в областта на мехурната шийка, както и да му заплати обезщетение на претърпените от него имуществени вреди общо от 391,75лв, за периода 20.02.2014г – 04.09.2018г, следствие на същата операция, която обща сума се състои от:

200лв за преглед при д-р К.Д., съгласно фискален бон от 28.07.2018г. и фактура от същата дата, ведно със законната лихва считано от 28.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата;

110лв за преглед при д-р Е.П., съгласно фискален бон от 10.08.2018 г., ведно със законната лихва считано от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;

33,00лв за насрочен преглед от д-р Е.П., съгласно фискален бон от 04.09.2018г., ведно със законната лихва считано от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;

48,75лв за закупуване на Везомни, съгласно фискален бон от 04.09.2018 г., ведно със законната лихва считано от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетения за:

неимуществени вреди за разликата от 100 000лв до пълния предявен размер от 150 000лв, предявен частично от 300 000лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането 20.02.2014г до окончателното изплащане на сумата и за законната лихва за периода 20.02.2014г - 27.01.2016 г, включително, върху главницата от 50 000лв;

както и за обезщетението за претърпени имуществени вреди общо от 5974,25лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.02.2014г до окончателното изплащане на сумата, а именно: